Действие на компенсаторното изявление във времево отношение
Повод за написване на настоящата статия взех не само от публикацията на lex.bg „Адвокатурата пита ВКС: Кога настъпва прихващането на спорни или неликвидни вземания”, а и от разнопосочните, но обосновани със своите убедителни правни аргументи схващания по темата, продължаващи с нестихваща енергия както в доктрината, така и в съдебната практика[1].
Без да претендирам, че с настоящата статия ще изведа непогрешимо решение на „вечните въпроси, що никой век не разреши” (Пейо Яворов), използвам повода да изразя своето становище по този доктринерен, но със съществено практическо значение, правен спор.
Принципно, считам, че не е допустимо в материалноправния смисъл на това понятие да се извърши извънсъдебна компенсация с активно вземане, което е погасено по давност, когато неговото възникване и съществуване не е установено с влязъл в сила съдебен акт. Наистина, по силата на правната норма, уредена в чл. 103, ал. 2 ЗЗД, прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, на само в случай че то е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
За да се достигне до нормативната воля на законодателя, обективирана в тази разпоредба, считам, че следва да се проведе логическо, систематическо, телеологическо и историческо тълкуване съгласно нормативните правила, уредени в чл. 46, ал. 1 ЗНА.
По своето правно естество – съгласно действащото българско частно обективно право, „прихващането на две насрещни еднородни и заместими вземания до размера на по-малкото от тях” представлява упражняване на потестативно компенсаторно право. Но когато компенсаторното волеизявление е извършено извънсъдебно, за да породи погасителния ефект, към който е насочено това едностранното волеизявление, следва в обективната действителност да са проявени всички материални предпоставки, уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД. Материалното изявление за прихващане по своята правна същност е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Основна предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното волеизявление е двете задължения да са ликвидни и изискуеми. За да бъде ликвидно едно вземане, то трябва да бъде безспорно установено по своето основание и размер. Това са принципните постановки, по които не се поражда правен спор.
Съгласно чл. 191 ЗЗД (отм.) извънсъдебното (материалното) прихващане се е извършвало ex lege, когато и двете насрещни еднородни задължения са били годни за компенсация. Следователно, законът не е поделял тези насрещни дългове на активни и пасивни. Но за да бъдат годни за компенсиране, е следвало те да бъдат както ликвидни, така и изискуеми – чл. 192 ЗЗД (отм.), предписващ, че „прихващането на дълговете става само между два дълга, които имат за предмет една сума в пари …които са изискуеми”.
А ликвидността на задълженията като правно понятие предпоставя тяхната безспорност както по техния правопораждащ юридически факт (основанието), така и относно техния обем (размера). И тъй като извънсъдебното прихващане е настъпвало по право („даже без знанието на длъжниците” – чл. 191 ЗЗД, отм.), т.е. не е било необходимо да бъде упражнявано потестативно право от страна на носителя на т. нар. активно вземане, насрещните еднородни задължения е следвало да бъдат установени по несъмнен начин. А тази безспорност в отношенията между страните може да бъде определена единствено с влязъл в сила съдебен акт, с който се потвърждава тяхното възникване и съществуване. В случай че страните по материалните правоотношения, по които са породени двете насрещни еднородни задължения, не спорят по отношение на тяхното основание и размер, те са могли доброволно – с оглед принципа на свободата на договаряне и автономията на волите, да уредят последиците на извънсъдебното прихващане чрез сключване на извънсъдебна спогодба (чл. 509 и сл. ЗЗД, отм. – чрез взаимни отстъпки да преустановят съществуващ или да предотвратят бъдещ правен спор) или на договор за текуща сметка (арг. чл. 302 ТЗ, отм.). Но тогава „прихващането” няма да настъпи по право, а вследствие съвпадането на две насрещни волеизявления на страните – носители на двете задължения, подлежащи на „компенсиране”. Следователно, годно за компенсиране по правилата на чл. 191 ЗЗД (отм.) е само такова правно задължение, чието възникване и съществуване (по основание и размер) е установено с правораздавателен акт (от съда или друга надлежна юрисдикция).
По сходен начин е уреден правният институт на прихващането на две насрещни еднородни и заместими задължения и по действащия ЗЗД. За да настъпи обаче неговият погасителен ефект, вземането, чийто титуляр е правният субект, който упражнява потестативното право за компенсиране (т. нар. активно притезание), трябва да е ликвидно и изискуемо, като едностранното волеизявление за прихващане следва да достигне до неговия адресат. В този смисъл, днес прихващането не настъпва по право, а едва след надлежното упражняване на това преобразуващо право.
Но всички останали материални предпоставки за осъществяване на извънсъдебното прихващане са идентични с правната уредба по отменения ЗЗД – компенсацията настъпва в момента, в който поне активното вземане е станало годно за компенсиране. А както бе изяснено, годно за извънсъдебно прихващане е само онова активно вземане, което е установено по несъмнен начин – по правопораждащите юридически факти (основанието) и неговия размер, както и което е изискуемо (арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като погасителният ефект, към който е насочено волеизявлението на носителя на активното вземане, настъпва в момента на достигането му до неговия адресат, то той (погасителният ефект) не може да бъде обусловен от определен модалитет (настъпване на бъдещо сигурно или несигурно събитие), т.е. да бъде направено под срок или под условие, с едно съществено изключение – под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено (арг. чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Следователно, ликвидността на активното вземане е предпоставена от неговата безспорност – установена със съдебен или друг правораздавателен акт („ако предявеното в съд вземане бъде установено”). По същество в този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателните разяснения, дадени в т. 6.4 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК – „Възражението за прихващане може за пръв път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправното изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за пръв път пред въззивната инстанция”, които са намерили нормативно проявление в чл. 371 ГПК – „Възражението за прихващане може да се направи… до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение”. Тази разпоредба се прилага и в общото исково производство (т. 4.2 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).
Следователно, за да настъпи погасителният ефект на извънсъдебното (материалното) прихващане, поне активното вземане трябва да бъде годно за компенсиране, т.е. да е било установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение, като двете насрещни изискуеми и ликвидни вземания ще се погасят до размера на по-малкото от тях от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им – „с обратна сила”. В този смисъл е и правната норма, уредена в чл. 104, ал. 2 ЗЗД – двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. в момента, в който поне активното вземане е било годно за компенсиране (установено по безспорен начин – със съдебен или друг правораздавателен акт, по основание и размер).
Не се различава моментът на извършване на т. нар. съдебно (процесуално) от материалното (извънсъдебното) прихващане. Погасителният ефект на прихващането ще настъпи в деня, в който предявеното в исковия процес чрез възражение – като отбранително процесуално средство, насрещно вземане стане годно за компенсиране – с влизане в сила на съдебното решение. В този смисъл, това частично или пълно правопогасително действие на процесуалното прихващане няма да ретроагира, тъй като ликвидността на насрещно предявеното вземане, а следователно, неговата годност за компенсиране ще настъпи едва след като бъде съдебно установено. Поради тези правни съображения както извънсъдебното („с обратна сила”), така и съдебното („занапред”) прихващане ще настъпи в момента, в който с влязъл в сила съдебен акт е установено възникването, съществуването и изискуемостта на активното вземане, т.е. когато то е станало годно за компенсиране.
Именно в този смисъл е и релевантната правна норма, уредена в чл. 103, ал. 2 ЗЗД, която предписва, че материалното (извънсъдебното) прихващане може да бъде извършено и след като вземането е погасено по давност, но само ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността, т.е. „с обратна сила” – когато преди да изтече погасителната давност възникването, съществуването и изискуемостта на активното вземане е било установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение (ако към този момент то е станало годно за компенсиране – арг. чл. 104, ал. 2 ЗЗД, съобразно който двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши). Но в случай, че активното вземане не е било годно за компенсиране – преди то да е било покрито с погасителна давност, при своевременно наведено перемпторно (правопресекателно) материалноправно възражение за изтекла погасителна давност надлежно не може да бъде упражнено потестативното право с едностранно волеизявление да се извърши компенсация на две насрещни еднородни и изискуеми задължения да размера на по-малкото от тях – с покрито с погасителна давност активно вземане.
По същество в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 35/25.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3164/2015 г., I т. о., ТК (посочено в предложението на председателя на ВАдвС), в което се приема, че „е възможно да се извърши съдебно прихващане на пасивното вземане с насрещно активно вземане, което е погасено по давност, ако преди изтичането на давностния срок за активното вземане са били налице предпоставките за извънсъдебното прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. В хипотезата на съдебно прихващане с неликвидни насрещни вземания (или едно от тях) правният ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение и занапред, което е отговор на поставения въпрос… Софийският апелативен съд не е допуснал нарушение на чл. 103, ал. 2 ЗЗД, като не е извършил прихващане на вземането на ответника с това на ищеца по делото до размера на по-малкото от тях. Установеното за доказано вземане на [фирма] за неустойка по т. 85 на договора за забава на изпълнението, при направено възражение за погасяването му по давност, не е могло да бъде прихванато със насрещното вземане на ищеца, поради липсата на посочените в закона (чл. 103, ал. 1 ЗЗД) предпоставки. Вземането на възложителя по договора, към момента на въвеждането му в процеса за прихващане с вземането на ищеца, е било спорно. Според цитираната задължителната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на ВКС, съдебното прихващане настъпва след като влезе в сила решението, с което се установяват насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се придава занапред качеството на ликвидност. Към момента на изтичане на давността за вземането на ответника – касатор (22.11.2010 г.) прихващане не е могло да се извърши, тъй като вземането му не е било ликвидно”.
Ако своевременно насрещната страна (в преобладаващите случаи – ищецът в първото по делото редовно открито съдебно заседание) е релевирала правопогасително материалноправно възражение, считам, че следва да се приеме, че не е извършено надлежно материалноправно прихващане с покрити от погасителната давност насрещни еднородни вземания („с обратна сила”).
В обобщение – смятам, че разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 104, ал. 2 ЗЗД е приложима само в случай, че се извършва материалноправно прихващане с ликвидни вземания, т.е. такива, чието възникване и съществуване е установено с влязъл в сила съдебен акт („от деня, в който прихващането е могло да се извърши”) – в предходен процес, приключил преди исковия процес, в който титулярът на т. нар. активно вземане се позовава на погасителния ефект на материалноправното (извънсъдебното) прихващане. Процесуалноправно (съдебно) прихващане с неликвидни вземания, които са покрити с изтекла погасителна давност, може да се извърши само ако своевременно (в преклузивните срокове) насрещната страна не релевира правопогасително възражение.
[1] Всички повдигнати и подчертани цитати в посочената съдебна практика са мои.
38
Коментирайте
Изключително ценен анализ! Харесва ми, че разглеждането на проблема се прави под различен ъгъл.
И съдебната практика. Не всеки я познава, за да може да я използва.
Извън долунаписаните коронавирусни лакърдии, сериозният въпрос над който трябва да се помисли е какво точно означава „ликвидност“ и от кой момент тя настъпва. Противно на застъпеното в статията по първия въпрос няма единодушие в теорията и никак не е безспорно, че ликвидността е „безспорност по основание и размер“, а още по-малко – че безспорно е само съдебно установеното. Друг е въпросът, че предвиждането на „ликвидността“ е просто една законодателна грешка – такава не съществува в системата, от която сме заимствали уредбата на прихващането чрез изявление, а именно – немската /вж. § 387 BGB/. Тази законодателна грешка е избегната успешно в… Покажи целия коментар »
Чудесен анализ – но какво правим със следната разпоредба: § 390 – вземане, срещу което е възразено (спорно е), не подлежи на прихващане. Ето, въпросът – като е спорно вземането, може ли да се извърши прихващане? Очевидно по BGB – не. И кое вземане е спорно и от тук – какво е ликвидност?
Правим следното: Einrede, вкл. и по § 390, означава материалноправно възражение, т.е. всяко право на длъжника основателно да откаже изпълнение – напр. да развали, унищожи, да упражни право на задържане в широк смисъл и пр. потестативни права. Ако той основателно упражни тези права, дори и след като е получил изявлението за прихващане, то § 390 дава приоритет на неговото потестативно право пред това на прихващащият, тъй като последният се явява неизправен. Възражението по § 390 не е просто оспорване, а е основателното оспорване в материалноправен смисъл. Да имаме предвид, че за разлика от прецизната немска правна терминология българската такава е… Покажи целия коментар »
Колега, имате право да не сте много очарован от тълкувателната дейност на ВКС, но тълкувателните решения в много случаи са плод на компромис. Позволете да не се съглася обаче със становището, че Einrede е равнозначно на материално възражение – то се използва преди всичко като оспорване, отвод, вкл. в процесуалното право. Напротив – Еinwendung е това, за което говорите. Напр. aufschiebende, dauerende Einwendung (правоотлагащо, правопрепятстващо възражение); Еinwendung des nicht erfullten Vertrages (възржение за неизпълнение на договор); Еinwendung der Verjarung (възражение за изтекла давност) и пр. Но това не е същественото – а може ли със спорно вземане да се извърши… Покажи целия коментар »
Колкото сте близо, толкова и сте далеч от истината за възраженията в немското право. Понеже човишката психика е свикнала да вярва на авторитети, ще отговоря с цитат на покойния Кристиян Таков, в чиято експертиза по немско право едва ли някой се съмнява, стр. 67 от „Как се решава частноправен казус“, под линия: „Там се различават два феномена – Einwendungen, които се вземат предвид служебно (правопрепятстващи обстоятелства) и Einreden, които трябва да се упражнят, за да породят действие (възражения в тесен смисъл)“. Във въпросния § 390 се говори именно за Eireden, и точният превод гласи – „Вземане, на което е противопоставено… Покажи целия коментар »
И като за последно – ако се противопоставя материално възражение, насрещното вземане безспорно ли е? Кой трябва да установи дали е основателно възражението – съдът, значи има спор. Изводите за прихващането всеки може да ги изведе от по-горе посочения параграф и кога настъпва то. Да, трябва да се влиза в зали, за да може там да се разгърне спорът. Живи и здрави!
Ако възражението по § 390 /einrede/ е основателно и то е перемпторно, то това води до отпадане на активното вземане на прихващащия /поради унищожаване, разваляне и пр./, а от там и до отпадане на ефекта на предходно отправеното изявление за прихващане. Ако възражението е само дилаторно /напр. за неизп. договор/, това препятства изискуемостта на активното вземане, а от там и възможността с него да се упражни прихващане. Ако пък възражението е неоснователно, то това не се отразява на ефекта на вече настъпилото прихващане, нито на момента на настъпването му. Всъщност, смисълът на § 390 е, че дава приоритет на тези… Покажи целия коментар »
Колега, чудесни разсъждения, но те не са нормативно съответни – вземането трябва да е ликвидно (безспорно). А че ВКС е казал много неща е очевидно, вкл. и това, което отричате, инак нямаше да има ТД.
Много хубаво Унуфрийе, всичко вярно, но с 2 бележки: -1 „неликвидност“ преимуществено се приема за спор по основание и размер, при това далеч не само в България; вярно е, че има забрани за прихващане с фактически трудно установими вземания, но това обикновено не се нарича ликвидност; -2 че добавянето на „ликвидност“ към немския модел във второто ЗЗД е грешка, е субективно предположение; може и да е целен ефект. Наистина решението установява фактите към минал момент, а само установеността е към постановяването му; тезата, че установеността не може да има самостоятелно значение, обаче също е неподкрепено с конкретна норма предположение. Така… Покажи целия коментар »
Вярно, че трябва да бъде тълкувано, но да не забравяме от къде сме тръгнали – цялото ни ГП е реципирано от западното и не е удачно да проявяваме труд и творчество и да откриваме топлата вода. Още повече, че сме и в ЕС, а ми се струва, че изложеното в статията не е в полза на стабилността на Общия пазар.
Einrede e едновременно хиперо- и хипоним на Einwendung. Но тук (в материалния закон) наистина се имат предвид тези, на които страната трябва да се позове. За разлика от другите, които съдът зачита служебно, но без да ги дири служебно.
Много хубава схема, но трябва и да се разбира. Освен Таков, в същия смисъл вж. за Einrede и Einwendung и В. Попова – „Възражението като средство за защита на ответника в исковия граждански процес“, сп. Правна мисъл, бр. 4/1994 г.
В § 390 BGB под Einrede се има предвид именно тесния смисъл по материалното право.
Съжалявам, че не спазих обещанието си да преустановя спора, но колегата BiL наистина ме размисли. Не ми се струваше удачно да се цитират текстове от БГБ, но може би така е по-добре: § 390 е имал следната редакция (с две алинеи, като от 01.01.2002 г. втората е отменена): 1. Вземане, срещу което е противопоставено възражение, не може да бъде прихванато. 2. Давността не изключва прихващането, ако погасеното вземане по времето, по което би могло да се прихване с другото вземане, все още не е било погасено (тази алинея е била в сила от 1900 г. до 2002 г. Но не… Покажи целия коментар »
Ето че имало полза да се кибичи по опашки, това обяснява и редакцията на чл. 103, ал. 1 ЗЗД – по соца имаше много опашки. Нека види младото поколение какво ни е било на нас. Без опашка няма прогрес! Очаква се на опашките не само да бъде измислена ваксината срещу коварния Ковид, но и да бъде измъдрено великото ТР за прихващането. Защо да се мъчи само др. Белазелков – да свалим от плещите му този товар, още повече, че е в критичната група и трябва да го пазим. А иначе – Flussigkeit с много фантазия можем да преведем като ликвидност,… Покажи целия коментар »
Щом започнахме да изясняваме и какво е искал да каже немски професор при тълкуване на норма от БГБ, нещата стават все по-трудни, поради което аз спирам до тук – след Einrede, започваме да поясняваме значението на Flussigkeit (какво не се разбира? ако има някакво възражение, това е спор – твърдение за непораждане на насрещното вземане; това е спор, както и да го назовавате; тогава не е Ликвидно това вземане (не е flussig) и с него не може да се извърши материално прихващане – това казва професорът; а кога ще стане безспорно между страните при извън съдебното оспорване, сам може да… Покажи целия коментар »
Аз за Германия съм изначално съгласен с Унуфрий. Схващането, което е gängig, е че няма ликвидност в смисъл на безспорност. Има други изисквания, може някой да ги нарича „втечненост“ – да не е перемирано или дилатирано?, да е изискуемо активното, но не и ликвидност в най-стария смисъл на френския кръг, където компенсацията настъпва по силата на закона. Така впрочем пише и в немските учебници, които сравняват френското и немското право.
Проблемът е, че адресатите на българския закон, като го отворят, го виждат изрично.
Нищо на тоя свят не е безспорно веднъж и завинаги. Защитниците на тезата, че ликвидността в смисъл на съдебна установеност и от там безспорност, настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение, сами не съзнават в какви плаващи пясъци попадат. Така напр. СПН установява вземането към момента на последните устни състезания, които обаче могат да бъдат много далеч от момента на влизане в сила на решението, отчитайки скоростта на нашата касация. Значи според горната теза вземането става ликвидно от момента на решението, установявайки го обаче към по-заден момент – на последните устни състезания. Обаче ако след този момент… Покажи целия коментар »
Може да не се разрешат вечните въпроси, обаче именно такива хора със своите анализи допринасят изключително много за развитието на правото.
И кое се „разви“ в правото с тази статия, че не разбрах? Отдавна претоплени манджи и неудържими тези. Прихващанията не се случват в практиката така, както авторът си мисли че трябва да се случват. Виждането в статията направи ще разбие стопанския оборот, ако се възприеме в съдебната практика и ще донесе хиляди ненужни дела, за да се установява безспорност на вземането по съдебен път. Не може да се приеме, че „ликвидност“ е това, което счита Машев в статията, има и много други вождания по въпроса. Включете сивото вещество и разсъждавайте, а не хвалете само защото сте прочели статия от апелативен… Покажи целия коментар »
така се случва в практиката – обяснено е – В случай че страните по материалните правоотношения, по които са породени двете насрещни еднородни задължения, не спорят по отношение на тяхното основание и размер, те са могли доброволно – с оглед принципа на свободата на договаряне и автономията на волите, да уредят последиците на извънсъдебното прихващане чрез сключване на извънсъдебна спогодба (чл. 509 и сл. ЗЗД, отм. – чрез взаимни отстъпки да преустановят съществуващ или да предотвратят бъдещ правен спор) или на договор за текуща сметка (арг. чл. 302 ТЗ, отм.). Но тогава „прихващането” няма да настъпи по право, а вследствие… Покажи целия коментар »
Генералната теза в статията е, че никакво едностранно прихващане със съдебно неустановени вземания не е допустимо. Ако това е така, то това заплашва целия стопански оборот, тъй като всеки ден в страната се правят МИЛИОНИ извънсъдебни прихващания и на тях се крепи икономиката, от която и пък се плащат данъците, от които и Машев получава заплата. Така напр. ежедневно се извършват хиляди банкови прихващания или прихващания по фондови и стокови борси – т.нар. сетълмент или нетиране, които не са нищо повече от прихващане. А какво да кажем за очакваното като манна небесна от целия народ възстановяване на суми от Топлофикациите… Покажи целия коментар »
Другарят Машев леко се е объркал. По ЗЗД – 1892 г. ликвидността или безспорността въобще не е предвидена сред законовите предпоставки за прихващането. Тя е въведена едва с действащия ЗЗД – твърде неудачно, както пише и В. Попова, в която част авторите са преписали от Италиянския ГК на Мусолини. А по ЗЗД /отм./ нещата са били уредени по-просто и ясно, от пресъздадените от Машев: Чл. 190. Когато две лица са длъжници едно към друго става прихващане на дълговете, което погасява двата дълга по начина и в случаите, които са показани по-долу. Чл. 191. Прихващането на дълговете става по силата на… Покажи целия коментар »
Харесвам тези анализи винаги на много високо ниво
А, зависи кой е авторът.
Този път е изключителна статията. Благодарим на ЛЕКС!
Времената са трудни. Няма да приемат всичко
Честит празник!
Винаги точни анализи.
Много точно казано.
Поздравления за статията.
Честит празник, колеги! Пожелавам да сме живи и здрави, да се върнем към нормалния живот, да спорим пак по залите 🙂
Празнуват ли в тези времена Конституцията, законът и върховенството на правото, се питам аз, но след тази статия вярата в отдадеността на правото у съдиите ми се връща. Не познавам съдия Машев, но съм впечатлен. Благодаря за статията
Поздравления за съдия Машев – задълбочено и обоновано. Не съм убеден, че ВКС ще възприеме всчики негови изводи, предвид застъпваното от докладчика по ТД Белазелков виждане, което е известно в практиката, но логиката в статията е безспорна и прецизна
Основният проблем, по моему, идва от виждането на някои съсъави, че щом вземането е оспорено, значи е неликвидно. Т.е. прихващането може да стане само в съдебен процес. То стъпва на категорично неправилната постановка, че решението има конститутивно действие. И от там следва извод, че погасяването няма обратна сила, както предвижа 104, ал 2 ЗЗД.
Изложената от съдията теза базисно напълно хармонира със 104 ЗЗД. Той ни казва, че двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Т.е. търсим точно годно за прихващане вземане. От там нататък спорът е от кой момент става годно.
Логиката е, че каквито и условия да се поставят – вкл. влизане в сила на ср за вземането, винаги прихващането ще има обратна сила, другото е недопустимо стеснително тълкуване на ЗЗД.
Честит празник и от мен!
Хахаха… „Анализ“ с мото „Кой е**л -е**ал – кака се ожени“…
Така става като „правораздавателите“ са забравили коя е основната цел и задача на правораздаването – въздаване на справедливост… Типично за днес политкоректно…😂
Значи – кой успял да излъже и окраде клиент – по живо, по здраво с пълен джоб, клиентът -адио на погасеното по давност преди 6-7 откраднато,но съществуващо вземане, установено по размер днес, в днешен процес по друг вид иск, с друг диспозитив на решението, а… Справка – потребителските банкови дела…
Да се чуди човек от кои юридически техникуми се нароиха толкоз „римляни“ в правото във всички инстанции…😂