Районният и Окръжният съд в Пловдив са осъдени да платят обезщетение на жена, която на практика е лежала близо две години в затвора, защото е ромка. Компенсацията е 5000 лв., а случаят се точи от 2006 г. под формата на четири различни производства, като всяко е своеобразен прецедент. По тях подсъдима, жалбоподателка и ищец е Параскева Тодорова – „врачка“ от ромски произход.

„Това дело е уникално. То беше първото българско дело, по което Европейският съд по правата на човека установи пряка дискриминация. После беше първото наказателно производство, възобновено от ВКС след решение на съда в Страсбург и по което той сам измени присъда в частта, с която се нарушават правата на жалбоподателката. То е уникално и затова, защото български съд е осъден да заплати вреди, причинени от дискриминационно отношение в наказателно производство“, коментира адвокат Снежана Стефанова, която представлява Тодорова по делата.

Ефективно осъждане заради произход

Всичко започва в Пловдивския районен съд преди 12 години. Тогава Тодорова е подсъдима за измама, а съдия Весела Добрева записва в присъдата си от 29 май 2006 г.: „Признава подсъдимата Параскева Димитрова Тодорова … българска гражданка от ромски произход… за виновна в това, че на 12.07.2005 г. в с. Царацово, обл. Пловдивска, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение, че врачува, у Гинка Стоянова и с това ѝ е причинила имотна вреда в размер на 3 319 лв., поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. с чл.54 от НК я осъжда на три години лишаване от свобода.“

Районният съд определя наказанието да се изтърпи реално при първоначален общ режим. В мотивите си към присъдата, съдийката обяснява защо това наказание е справедливо, както и защо то трябва да бъде изтърпяно ефективно. Според районния съдия, с условно осъждане няма да се постигнат целите на наказанието: В конкретния казус съдът счита, че това е невъзможно и още повече – наслагва се едно чувство за безнаказаност по този начин особено у малцинствените групи, за които и условното наказание не е осъждане (това е относно генералната превенция). Още повече това важи и в конкретния случай относно и осъществяване целите на индивидуалната превенция – по този начин чрез реалното изтърпяване на наказанието ДЕЙСТВИТЕЛНО ще се попречи на извършителя както да върши други престъпления, така и да се превъзпита и поправи.“ Присъдата е потвърдена от Пловдивския окръжен съд и от Върховния касационен съд (ВКС).

Тодорова влиза в затвора и остава там до август 2009 г., като е освободена предсрочно след 1 година и 11 месеца зад решетките.

Адвокатът ѝ Снежана Стефанова обаче изпраща случая в Страсбург. Така на 25 март 2010 г. Европейският съд по правата на човека излиза с решение, в което констатира, че Параскева Тодорова е лишена от право на справедлив съдебен процес, което се изразило в това, че тя е третирана различно в нейна вреда, заради ромския ѝ произход. Съдът в Страсбург констатира, че в присъдата си първоинстанционният съд е фокусирал вниманието си върху принадлежността на Тодорова към малцинствена група (за която условната присъда не е присъда) и заради това в крайна сметка е приел, че наказанието ѝ следва да е ефективно, като е пренебрегнал смекчаващи обстоятелства, заради които тогава дори прокурорът е искал условна присъда.

ЕСПЧ констатира пряка дискриминация на признак етническа принадлежност и обръща внимание, че обстоятелството, че Параскева Тодорова е от ромския етнос, е отбелязано сред личните ѝ данни в присъдата. Съдът в Страсбург изтъква и това, че следващите съдебни инстанции са пропуснали да обсъдят адекватно възраженията на жената за допуснатото спрямо нея дискриминационно отношение.

На Тодорова е присъдено обезщетение от 5000 евро.

След решението на ЕСПЧ делото срещу Параскева Тодорова е възобновено по искане на тогавашния главен прокурор Борис Велчев. Върховният касационен съд изменя решението по него и сам постановява, че справедливото наказание за нея наистина е три години затвор, но условно. Това става на 15 април 2011 г. – близо две години след като Тодорова вече е изтърпяла ефективната си присъда.

Дело, което започва по ЗОДОВ, но завършва по ЗЗД

Затова тя подава иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и иска компенсация от 80 000 лв. Искът е по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ за изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. А ответници по него са районният и окръжният съд в Пловдив. От двете съдилища Тодорова иска да ѝ платят солидарно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка последица от реалното изтърпяване на наложеното ѝ наказание.

Делото и тук излиза извън обичайните релси на правораздаването. Първо, съдиите в Пловдив си правят отвод и то е изпратено в Пазарджик. След това се налага два пъти да отиде до върховния съд, за да стигне до окончателно решение едва преди месец.

Делото срещу двете пловдивски съдилища започва през 2012 г. в Окръжния съд в Пазарджик. Той осъжда двете пловдивски съдилища да платят солидарно на Тодорова обезщетение от 10 000 лв. После Апелативният съд в Пловдив намалява компенсацията на 5000 лв. Така делото за първи път стига до ВКС. През 2016 г. той постановява, че решенията на предишните две инстанции са недопустими, тъй като те са се произнесли по непредявен иск по чл. 2, ал.1,т.6 от ЗОДОВ, приемайки, че в случая става дума „незаконно изпълнение на наложеното наказание над определения срок“.

Причината – искът е подаден преди промяната в ЗОДОВ, която урежда отговорността на държавата за случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Затова ВКС постановява, че делото трябва да се гледа по чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Така предишните решения са обезсилени и делото се връща в Окръжен съд-Пазарджик.

Процесът започва отначало, но вече по чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.5, §1 от КЗПЧОС. И Окръжният съд в Пазарджик, и Апелативният съд в Пловдив приемат, че преживените от Тодорова негативни емоции, физически и психически страдания заради престоя ѝ в затвора са неимуществени вреди. Те отхвърлят твърденията на двете пловдивски съдилища – ответници по иска, че в случая не е налице тяхно противоправно поведение, което е причинило вредите на Тодорова.

Двете инстанции посочват, че не могат да приемат възраженията им, че отмяната на присъдата не е обстоятелство, от което може да се направи извод за противоправно поведение на съдията, който е постановил отменения акт и че в случая съдиите са изразили своето вътрешно убеждение, както повелява законът и това обуславя и липсата на виновно поведение от тяхна страна.

Пловдивският апелативен съд (ПАС) заявява, че в случая на Тодорова е безспорно, че дискриминационно не е приложена законоустановената възможност за отлагане на наложеното ѝ наказание, като действията на съдилищата са признати за незаконосъобразни както с решението на съда в Страсбург, така и с решението на ВКС, с което е възобновено наказателното производство и е постановена условна присъда. „Действията по преценката на съдиите при постановяването на тези съдебни актове са в нарушение на нормата на чл. 14 във вр. с чл.6, §1 от КЗПЧОС поради което те са противоправни“, пише ПАС.

И подчертава, че ВКС е отменил ефективната присъда на Тодорова не заради неправилно прилагане на чл. 66, ал.1 от НК поради неправилна преценка на обстоятелствата при формиране на вътрешното убеждение на съдиите, а защото те не са приложили разпоредбата заради техни дискриминационни съображения, основани на етническата ѝ принадлежност.

Пловдивският апелативен съд подчертава, че макар жената да е влязла в затвора след влязла в сила присъда, тя е била подложена на това наказание в резултат именно на допуснатата дискриминация, без която съдът е дължал да отложи изтърпяването на наказанието.

„Изпълнението на такава дискриминационна присъда не може да се приеме да се явява законно лишаване от свобода по смисъла на чл. 5, §1, б.“а“ от КЗПЧОС. След като наказанието вече е било изтърпяно, несъмнено не би могло да се премине към отлагане на неговото изпълнение, но след като то е изтърпяно в нарушение на изискванията на чл. 14 във вр. с чл.6,§1 от КЗПЧОС поради начина, по който са мотивирани решенията на националните правораздавателни органи – в резултат на дискриминация, допусната с актовете на съдилищата, – то е било изтърпяно незаконно“, пишат апелативните съдии.

Те отхвърлят възраженията на двете съдилища – ответници по иска, че магистратският имунитет е пречка те да отговарят за вредите, причинени от дискриминационната присъда. „Разпоредбата на чл. 132 от Конституцията е специална и защитава само посочените в нея субекти -съдиите, прокурорите и следователите – от носене на наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове при осъществяване на съдебната власт (освен ако извършеното от съдия е умишлено престъпление от общ характер, каквито твърдения няма заявени по делото), като въз основа на нея по начало не може да се направи извод, че действията и актовете на съдиите са по презумпция законосъобразни, респективно, че те не могат никога да бъдат противоправни, виновни, увреждащи. Затова е неоснователно разбирането, че функционалният имунитет на съдията може да се разпростре и относно съда, в който съдията работи, и да изключи отговорността на държавата или на конкретен съдебен орган за вреди от незаконосъобразен съдебен акт“, пише в решението.

Остава въпросът колко би било справедливото обезщетение за тези година и 11 месеца, които Параскева Тодорова е прекарала в затвора заради дискриминационно определеното ефективно наказание.

И трите съдилища, разгледали иска ѝ за 80 000 лв., постановяват, че в случая компенсацията трябва да е 5000 лв.

Основният мотив за това е, че Тодорова не влиза за първи път в затвора. Тя е изтърпявала присъди за кражби през 1973 г., 1975 г., 1978 г. и 1984 г. „Затова условията в затвора не са ѝ напълно непознати и стресът, който е преживяла, не е сравним с този на неосъждан на такова наказание човек. Ищцата е имала възможност с оглед на режима на изтърпяване на наказанието (общежитие от преходен тип) да напуска затвора и да се прибира у дома веднъж месечно от петък до неделя. „Въпреки това обаче, обстановката в затвора, лошите хигиенно- битови условия, напредналата ѝ възраст (род. през 1952 г.) и изживяното притеснение от раздялата с близките ѝ, довели до здравословни проблеми – високо кръвно налягане и претърпян инсулт малко преди предсрочното ѝ освобождаване през 2009 г.“, посочва и ВКС в определението си, с което в края на юни отказва да допусне делото до касация и слага точка на казуса. И заключава, че определеното обезщетение от 5 000 лв. за претърпените от Тодорова неимуществени вреди отговаря на изискването на закона за справедливост.

16
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
добревае
добревае
21 юли 2018 19:37
Гост

ПАРНОТО: ТОПЛОФИКАЦИЯ ПРОИЗВЕЖДА БОКЛУК! СЪДЪТ НИ ОСЪЖДА ЗА ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ ТОПЛОФИКАЦИЯ БОКЛУК! Закона за енергетиката урежда продажбата на топлинната енергия, която за да може да се продава и да се купува, следва да притежава качеството стока. Топлинната енергия притежава качеството стока единствено и само при изпълнени условия за качество на топлоснабдяването, предмет на раздел пет от общите условия за продажба на топлинната енергия. Всеки продукт предназначен за търговия, следва да притежава качеството стока, за да може да се продава и да се купува. Ако не притежава качеството стока, то този продукт е негоден за търговия и опасен за употреба –… Покажи целия коментар »

Вид
Вид
20 юли 2018 21:44
Гост

За да се определи като справедливо присъденото обезщетение трябваше да бъде в размер на 11 месечното брутно трудово възнаграждение на съдия Добрева + бонусите които е получавала през времето когато Тодорова е била в затвора.

мнение
мнение
20 юли 2018 17:52
Гост

Реабилитирано лице се смята за НЕОСЪЖДАНО. Недопустимо е по делото за обезщетение дори да се споменават предишни осъждания преди 40 години-какво общо има това с новото дело! Има реабилитация. лицето се третира като неосъждано. Това важи и за съда-съдът е длъжен да третира реабилитираното лице ,като неосъждано, а не го прави. Отново-и в делото за обезщетение съдът е проявил расизъм. Има ново основание-и за ново дело срещу съда-защото третира неосъждан като осъждан, и за дело с Страсбург-заради мижавото обезщетение, поради расизъм на съда, и споменаване на пр едишни осъждания преди 40 години.

Кукуригу
Кукуригу
24 юни 2021 17:04
Гост

Глупости на търкалета. Ти юрист ли си всъщност?

обезщетението тук трябва да е поне стократно повеч
обезщетението тук трябва да е поне стократно повеч
20 юли 2018 17:40
Гост

Оставете дали е ромка или не. Тя е била НЕЗАКОННО в затвора. 2 години. Това не може да бъде компенсирано с 5000 лв. Що съдията не влезе за две години незаконно в затвора, а после да му подхвърлят 5 хил лв? За сравнение-при незаконни наказателни процеси срещу магистрати, дори и без да са задържани обезщетенията са КОЛОСАЛНИ-дори и шестцифрени суми в ноторния случай с незаконно обвинената прокурорка.

Кукуригу
Кукуригу
24 юни 2021 17:08
Гост

Щото не са едни и същи вредите за лице, заемащо подобна длъжност, и за лице като тази подсъдима, наистина извършило престъплението, в което е било обвинено, с такова минало и от такава… общност. Това е положението, спукай се от яд.

Гошка
Гошка
20 юли 2018 16:22
Гост

Кой знае колко хора е завлякла. Не съм расист. Между циганите има много свестни хора. Но тази си е засшужила наказанието.

Минко
Минко
20 юли 2018 15:37
Гост

Абсолютно подкрепям решението на съдия Добрева, имайки впредвид и миналото на подсъдимата.

Бай Мангал
Бай Мангал
20 юли 2018 15:33
Гост

Хайде сега братята роми съвсем ще ни се качат на главите. Ама нали трябва да ги интегрираме между нас та да ни крадат по- лесно.

Ариец
Ариец
20 юли 2018 15:36
Гост

Въобще не става въпрос за циганите, а за начина, по който действат българските магистрати. Така си вършат работата, че после да плащаме на циганите. (Циганин не е обида)

Колега
Колега
20 юли 2018 15:25
Гост

Добре, че е съдът в Страсбург, че да се създава европейска практика в България. В това дело има два много важни момента, от които да се поучим всички. Чудя се защо никой досега не е издал сборник с решенията на съда в Страсбург?

Анонимен
Анонимен
20 юли 2018 15:20
Гост

Всички тези пишман- гадателки трябва да се съдят до дупка независимо от произхода им. Обирджийки такива. Отделен е въпросът, че има много наивни хора.

Гражданин
Гражданин
20 юли 2018 15:19
Гост

Това е прецедент, изключително важно решение. И не, не защитавам ромите, диксриминацията може да е по всякакъв признак. Решението е важно, защото показва на съдиите как НЕ трябва да мислят, да се държат и да пишат.

Манев
Манев
20 юли 2018 16:33
Гост

Съгласен съм, но не може да се отрече констатацията на първия съдия, че малцинствените групи (всички знаем коя точно) не считат условното осъждане за наказание и следователно няма да се постигне целта на генералната превенция. На всички много ни се иска да живеем в свят без дискриминация и расизъм, но когато фактите говорят…

Велев
Велев
20 юли 2018 17:43
Гост

Че и българите не смятат условното осъждане за осъждане. Случаят пияната шофьорка, която след заседанието крещеше в коридорите на съда- ОПРАВДАХА МЕ УСЛОВНО. Случаят е ноторен.

Кух
Кух
21 юли 2018 4:27
Гост

Правилни са определени размера и вида на наказанието, но се е поувлякъл с мотивите. Просто е трябвало да се позове на предишните осъждания , а не на произхода. За съжаление това е един от многото случаи на некомпетентност в съдилищата.