Две съдилища за малко да принудят дете да поеме наследство от 70 000 лв. дългове
ВКС разпореди вписването на отказа от наследство от малолетния, който те отхвърляха и разясни подробно защо е допустим
Из Семейния кодекс
Две съдилища за малко да принудят малолетно дете да се обремени с дългове за близо 70 000 лв. на покойния му баща, като не му разрешават да се откаже от наследството. Това става ясно от определение на Върховния касационен съд (ВКС), с което той разпорежда вписването на отказа от наследство и дава подробни разяснения, за да не се повтори случаят (пълния текст на определението виж тук).
Невъзможният отказ от наследство в Харманли и Хасково
През април 2019 г. умира бащата в семейство с майка и три деца – две пълнолетни и едно непълнолетно. Мъжът оставя след смъртта си дългове за общо 69 768 лв. и идеална част от ниви, върху които обаче е наложена възбрана в изпълнително производство. Вдовицата и двете пълнолетни деца незабавно се отказват от наследството. Когато обаче тя подава искане да бъде вписано отричане от наследството от името на малолетното дете, Районният съд в Харманли, а след това и Окръжният съд в Хасково отказват.
И двете съдилища заявяват, че това ще е отказ от права от непълнолетно лице и следователно е нищожен (виж карето чл. 130 от Семейния кодекс). Те заявяват, че наследството е съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношения и така стигат до извода, че отказът от него, направен от малолетен, винаги ще бъде нищожен и няма да породи правни действия. ВКС преразказва и други съображения на районния и окръжния съд да откажат вписването: че отказът от права по своята същност е безвъзмезден акт на разпореждане на титуляра му и нарушава имуществената сфера на техния носител, поради което отказът от наследство няма да бъде в интерес на детето. Нещо повече – двете съдилища заявяват, че наличието на пасиви и задължения в наследството е ирелевантно за нищожността ex lege на направен от непълнолетно лице отказ от наследство.
Окръжният съд в Хасково заявява, че чл.130, ал.3 СК всъщност дава изчерпателен списък на действията на разпореждане с имуществото на непълнолетен, които се нуждаят от разрешение на районния съд, за да бъдат извършени, като отказът от наследство не попада сред тях. И заявява, че това означава, че молбата за даване на разрешение за извършване на отказ от наследство от непълнолетен наследник е недопустима.
Разясненията на върховните съдии
Недоволна майката обжалва пред ВКС и поставя два въпроса:
- Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник и представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 ЗС?
- Преценката за това дали отказът от наследство е в интерес на малолетния или непълнолетния наследник следва ли да се направи в производство по чл.130, ал.3 СК и обвързващо ли е определението на съда в това производство за районния съд по мястото на откриване на наследството, който по закон е компетентен да впише направения отказ? Може ли този съд да извършва нова преценка с оглед интересите на детето и да откаже вписването на отказа в специалната книга на съда, въпреки даденото от компетентния съд разрешение за извършването на отказа в производството по чл.130, ал.3 СК?
Отказът от наследство от името на малолетен (съответно непълнолетен да се откаже от наследство със съгласието на родител или попечител) е допустим, тъй като той не е отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК, заявява съставът на ВКС с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева.
И обяснява защо е така: „В момента на смъртта на едно лице съгласно чл.1 ЗН се открива неговото наследство, като определен кръг лица биват призовани към наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството само ако го приемат (чл.48 ЗН). От момента на откриване на наследството призованите към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности – да приемат наследството било направо, било по опис, придобивайки по този начин наследството, или да се откажат от наследството. Те придобиват от този момент правото да приемат наследството, а не права върху конкретни имущества, с оглед на което следва да се приеме, че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя“.
Тримата върховни съдии специално се спират на случаите, като този на детето – когато наследството е обременено със задължения. И обясняват, че тогава не може да се приеме, че с приемането на наследството се придобиват права. „В подобна хипотеза с приемане на наследството недееспособният (малолетно или непълнолетно лице) не придобива права, а поема само задължения, което определено не е в негов интерес“, подчертават върховните съдии.
И посочват, че след като отказът от наследство не е отказ от конкретни права, то за него не се прилага разпоредбата на чл. 130, ал.4 СК, за която заявяват, че не трябва да се тълкува разширително.
Върховните съдии Соколова, Калинова и Генчева заявяват, че макар отказът от наследство да не е действие по разпореждане с конкретно имущество, няма пречка по реда на чл.130, ал.3 СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали той е в негов интерес. Като посочват, че тъй като целта е да бъдат охранени интересите на детето, няма пречка разпоредбата на чл.130, ал.3 СК да бъде тълкувана разширително.
Те разясняват и какво трябва да направи съдът в едно такова производство: „Да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя, каквато преценка призованият към наследяване извършва лично, ако е пълнолетен и дееспособен, преди да вземе решение дали да приеме наследството, да го приеме ли по опис или да се откаже от него“.
След тези подробни разяснения ВКС разпорежда вписването на отказа от наследство на детето.
38
Коментирайте
Така е, защото съдът се е превърнал във формален четец на законите, а не прилага правилата на морала и справедливостта – в този случай, и не защитава обществения интерес – в случая с ваксините.
И какво ви пречат антиваксърчетата? Вашите деца нали са ваксинирани, тоест „защитени“.
Изобщо не е вярно, че ако не се ваксинираш нарушаваш обществения интерес.
Нито морален закон има, нито материален за това.
И пак да ви напомня – ако това дете има да плаща тези пари на някой например по кръвнина, защото баща му е убил бащата на другото дете кое дете защитава едно такова абсурдно решение?! Защото КРЕДИТОР е всеки, на когото се дължат пари, а не задължително банка, Топлофикация или друго… И пак помислете какво ще стане ако имате даден заем, съдили сте се с години, и длъжникът ви умре, а детето му направи отказ, как ще се чувствате? За тази икономическа сигурност става дума. А за банките да ви кажа, че те задължително ще „вкарат“ в риска това безумие… Покажи целия коментар »
Оливия, това няма връзка с казуса. Освен дето първото ти изречение има известно отношение към възклицанията „ужас, горкото детенце“ – но другото е ирелевантно. Отказите от наследство съществуват открай време, както впрочем и неплатежоспособните длъжници, и приеманията по опис, а хлябът засега не е станал 7 лева и няма да стане толкова само защото сме приели, че наследник, който по случайност е малолетен, може да прави отказ.
Иначе аз съм този анонимен, който писа, че и двете мнения имат доводи за, детето във всички случаи е защитено, а драмата е журналистическо-лаишка, и продължавам да смятам така, естествено.
Икономическата сигурност никога не е стопроцентова. Обществото поема много по-големи разходи заради корупцията, лошата социална среда и абсолютното неглижиране на правата да децата и уязвимите хора. Първо, банките трябва да задължават да се сключват застрахови при смърт по по-големите кредити. Те самите застраховат дейността си. От там нататък имат кризисен фонд, а както видяхме, ако не са направили достатъчно вноски в този фонд – държавата, тоест цялото общество ги подпомага. И това дете няма нищо общо с това. А какви са шансовете за това дете, когато започнат да го преследват за неплатени кредити на баща му, особено колекторски фирми? Това… Покажи целия коментар »
Защото волеизявлението трябва да е лично и от дееспособно лице – по-старата и по-разумна практика на ВКС приемаше, че срокът за отказ започва да тече от момента на навършване на пълнолетие. Чисто хипотетично, защо се изключва възможността наследникът да поиска да изпълни дълга. Нещо повече, пак хипотетично е възможно в бъдеще наследникът по заместване да придобие права, защо трябва да го лишаваме от възможността от самостоятелна преценка
Детето е защитено във всички случаи, защото приема ВИНАГИ по опис – другото е буря в чаша вода и драматични философии на любители юристи, каквито са повечето журналя у нас и голяма част от публиката.
Ужас, ужас, ужасен ужас, представете си какви идиоти са тия от Хасково, как не се сещат какво щяло било да стане с горкото дете, което така или иначе според закона не отговаря за задълженията в повече от получените активи – това означава „по опис“.
Това за описа е така, но питам – има ли право на отказ от наследство, като си толкова отворен
Не съм отворен, а обяснявам на най-отворените в темата, че е редно да се осведомят малко, преди да се отварят.
На въпроса ти – съвсем очевидно и не от вчера – но за да го знаеш това, трябва да си професионалист – има две възможни становища, като и двете си имат доводи „за“. И също толкова очевидно не е възможно две съдилища да са съставени от по-глупави и по-незапознати с правото хора, отколкото е средностатистическата коментираща публика на сайта.
Не съм съгласен с ВКС – за непълнолетните гаранцията е приемането на наследството по опис -тогава така или иначе детето няма да отговаря за задълженията, но и няма да има отказ от права,
а на какво основание да не може да се откаже от наследство? след като ВКС казва, че може да се проведе процедура по 130 СК и съдът да прецени дали е в полза на малолетния, съотв. непълнолетния?
Не е точно така, защото детето ще отговаря до размера на получените активи, но не само и единствено с приетото наследство по опис (то няма да се обособи като отделен патримониум, върху който да бъде насочено принудителното изпълнение), а с цялото си имущество и има вероятност да го поставим в по-неблагоприятно положение.
Браво на ВКС! Успяха да се произнесат в интерес на детето.
Ако някой направи преглед на практиката по един и същи казус в различни градове в страната, ще си скубе косите. Местното правосъдие е много страшно понякога. Адвокатите легенди могат да разказват за него.
В такива случаи си казвам добре, че има върховен съд. Само си представете какво щеше да стане с детето, ако ВКС беше се произнесъл като тия в Харманли и Хасково.
И какво щеше да стане, може ли да обясниш?
Щеше да започне живота си със 70 000 лева борчове на баща си, това щеше да стане. Нормално ли е това?
Не вярно! Приема по опис и отговаря до размера на получените права! ВКС може и да са се поизнесли в интерес на детето, но не и според закона!
Чувал ли си какво е приемане на наследство по опис, или то не е нужно да имаш представа от право, за да се произнасяш мъдро по правни въпроси?
Горният отговор отговаря на отговора на „отговор“.
А ти чувал ли си, че ако лицето Х приеме по опис, то кредитора може да насочи изпълнение до размера на приетото, но срещу цялото имуществото на длъжника, а не само до приетото. Та сега помисли, ако детето има и друго имущество, къде му е защитата? Решението на вкс следва да се подкрепи.
Всичко съм чувал и всичко съм мислил, не се притеснявай.
И какво щеше да стане?
Не знам дали и доколкото разговарям с колеги, но моля Ви имайте предвид че липсата на отказ не значи приемане. В българското законодателство няма ред, по който да принудиш някого да приеме наследство. Да, има възможност да се атакува отказ, но не и да се принуди някой под каквато и да е форма да приема наследство. Заглавието е абсолютно подвеждащо и откровено невярно.
Някои съдии (в случая имам предвид тези в Хасково и Харманли, а има и много други подобни) са забили носове в книгите и не виждат света около тях. Толкова са се втрапончили в законите, че са забравили да бъдат човеци. Хора сме, огледайте се около вас, помислете как едно ваше решение ще се отрази на детето, в случая. Не ви е срам.
И да и не обаче. За мен съдилищата в провинцията не са много добре запознати както с ЗН, така и със СК.
Една излишна показност и много опасно послание: „ДО ВСИЧКИ ДЛЪЖНИЦИ: като се гътнете, децата ще направят отказ и готово! Теглете, теглете кредити ….“ С риск да съм единственият противовес да Ви питам: ако разрешим на наследниците на всеки задлъжнял починал да се отказва от наследство КАК ще се защитават тогава правата на кредиторите, бе уважаеми???? Ами нали в това се състои гаранцията за икономическата сигурност – да знаеш, че някой все някога ще ти плати. А и мисля, че приемането по опис за малолетните е достатъчна гаранция и естествено никой няма да очаква от дете да заплаща сега и веднага… Покажи целия коментар »
Кредиторите достатъчно си пазят правата. И каква икономическа сигурност има в момента според вас. Да не би да е от процъфтяващата ни икономика!
а, бе, колега – пълнолетният сам ще си направи отказа от наследство, там няма никакъв проблем. никакъв двоен аршин няма, щеше да има, ако се следваше „правната мисъл“ от Хасково и Харманли
Кредиторите да си изтеглят парите от застраховките, и да не се правят на ощипани, за да крадат двойно и тройно сумите по полиците и кредита. Иначе до стената и наред! Такива престъпни кредитори не са полезни никому, освен на червеите под тревата.
Ееее, страшни безобразници. Какво искат, детето да влезе в пълнолетие, обременено от дълговете на бащата. Как може да мислят така.
Първо липсата на отказ не означаво приемане. Тоест докато не е налице акт на приемане няма как да наследи дълговете. Второ, дори да законните представители на детето да приемат наследството това става “под опис”, до размера на наследството – чл. 61, ал. 2 ЗН. Във всички случаи интересите на детето са защитени, а тази статия е написана некоректно и с цел да се предизвика изкуствено възмущение.
Интересно как решиха, че отказът от наследство няма да бъде в интерес на детето. В този случай единствено тази стъпка би била правилна.
Поздравления за ВКС този път. Ето това наричам правосъдие. Преценяваш внимателно кое е справедливото и намираш законовия начин да го постановиш!
С всеки изминал ден се убеждавам, че правото в България е станало подобно на традициите – на всяко място в страната е различно. Тази година имах подобен случай и нямаше никакви проблеми малолетно дете да се откаже от наследството на задлъжнелия си баща. Обаче в южна България традициите и правото за различни …
Затова е хубаво, че има такова решение на ВКС. Съдиите из страната вече могат да се позоват на този прочит на „традициите“ и да го приложат.
Буквояди, които прилагат правото като роботи!
Абсурдните решения на съдилищата зачестяват май. Ей, го – вчера и адм. съд в Сливен казал, че било дискриминация да не пускат антиваксърче а сдругите деца.