Концепция залага до края на годината
Да се въведе задължителна медиация пилотно в четири съдилища, предвиждат се стимули и санкции за страните
До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.
Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.
По кои дела да има задължителна медиация
Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.
Според авторите на концепцията има и друга група дела, при които медиацията би била подходяща за разрешаването им, но при определени условия. Става дума за всички облигационни спорове, независимо от цената на иска, т.е. включително търговските, с изключение на потребителските и исковете за вреди от непозволено увреждане; всички вещни спорове, независимо от цената на иска; трудови спорове и такива между съдружници в търговски дружества и спорове за интелектуална собственост.
„С оглед на различните проблеми при тях трябва да се направи предварителна преценка за това дали конкретният спор е подходящ за препращане към медиация. Тази преценка следва да се извърши от съдебния състав, който разглежда делото, като съдиите, разглеждащи първоинстанционни и въззивни дела, следва да преминат задължително обучение във връзка с подбора на подходящите за медиация дела. Предимството на предвиждането на задължение за страните по делото да участват в процедура по медиация по разпореждане на съда пред настоящата уредба, при която съдебният състав може да препрати страните към медиация, но те трябва да се съгласят с това, се състои в това, че убеждаването на страните да участват в процедура по медиация често отнема значително време на съда и то в рамките на съдебното заседание, като също така често се наблюдава, че страните не посещават медиатор, дори и пред съда да са заявили, че ще сторят това. Подобно поведение на страните възпрепятства възможността да се използват ефективно възможностите, които предоставя медиацията за разрешаване на спора без намеса на съда, поради което е необходимо да се осигури участието на страните, когато съдът прецени това за удачно, като същевременно се намали времето, което се налага да отделя съдът, за да осигури това участие“, пишат авторите на концепцията.
Те изтъкват, че има дела, които трябва да се изключат от задължителната медиация, като например спорове, свързани с деца, когато е извършено насилие над тях или съществува риск за здравето и интересите им.
В концепцията се посочва, че когато законът предвижда задължителна медиация в съдебното производство, най-удачният момент магистратите да насочат страните към този начин на разрешаване на спора е възможно най-рано. „По този начин ще се осигури възможност при постигнато споразумение в процедурата по медиация съдебното производство да приключи в най-кратки срокове, без да се ангажират страните с допълнителни разноски в това производство и без да се ангажира допълнително времето на страните и на съда с разглеждане на делото. Този момент може да бъде още след постъпването на исковата молба в съда и преди да бъде връчен препис от нея на ответника. Това гарантира и друга важна предпоставка за успеха на процедурата по медиация чрез постигане на споразумение – предотвратяване на изострянето на отношенията между страните, което неминуемо настъпва при размяната на становищата им по делото, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба“, се отбелязва в концепцията. В нея се казва още, че и въззивният съд трябва да има възможност за препращане на делото към задължителна медиация.
Стимули и санкции
В документа са предложени стимули и санкции за онези, които искат или не желаят да се възползват от медиацията.
Остава досегашното правило, че при постигната спогодба се връща половината от държавната такса, но се предлага то да се прилага и ако е постигнато споразумение, дори и то да не е одобрено като съдебна спогодба, стига да предвижда оттегляне или отказ от иска.
„Възможно е също така, в случаите когато процедурата по задължителна съдебна медиация се провежда непосредствено след започването на исковото производство, т.е. преди да бъде изпратена исковата молба за отговор на ответника, да се предвиди намален размер на заплащаната от ищеца държавна такса по исковата молба, която може и да е проста (т.е. с фиксиран размер), за да бъдат допълнително насърчени страните да използват предоставената им възможност за постигане на споразумение, за да не бъдат обременени с допълнителни разноски, и съответно без да се развива същинско съдебно производство. В този случай дейността на съда ще бъде сведена до евентуално одобряване на постигнатото споразумение, което ще представлява съдебна спогодба. В случай, че не бъде постигнато споразумение, съдът ще досъбира дължимата от ищеца такса според вида на предявения иск и ще продължи производството по делото“, предлагат авторите на документа.
Наред със стимулите, в него са предвидени и санкции за онези страни, които откажат да се обърнат към медиатор.
В концепцията се отбелязва, че типичната санкция за страната по делото, която не желае да участва в процедура по задължителна съдебна медиация, се осъществява през отговорността за разноски. „Така ако едната страна не желае да участва, тя понася всички разноски за цялото съдебно производство (за всички инстанции), независимо от изхода му. Ако и двете страни не желаят да участват, всяка от тях понася своите разноски за цялото съдебно производство, независимо от изхода на делото. Ако по делото страните са повече от две (напр. при съдебната делба или при някои облигационни спорове) страните, които не желаят да участват в процедурата по медиация, поемат поравно разноските на всички останали страни по делото, които имат желание да участват, както и изцяло направените от тях самите разноски, независимо от изхода на делото. Тези специални правила за разпределението на отговорността за разноски при дела, по които се предвижда задължителна медиация по закон или съдът е разпоредил страните да участват в задължителна медиация, при посоченото поведение на страната по делото ще заместят общите правила на чл. 78, ал. 1-4 ГПК“, се предлага в концепцията.
Друг вид санкция, която е приложима само за ищеца, който не желае да се възползва в задължителна съдебна медиация, може да бъде връщане на исковата молба и прекратяване на производството.
Що се отнася до ответника – при нежелание от негова страна, санкцията може да бъде настъпването на преклузиите, предвидени при пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба (чл. 133 ГПК), независимо дали е подал отговор на исковата молба в срок. В този случай съдът няма да разгледа възраженията на ответника, които се преклудират в срока за отговор на исковата молба, независимо дали са направени своевременно от него, се казва в документа.
Авторите изтъкват, че глобата не е подходяща санкция, защото тя може да бъде обжалвана, а това ще забави производството.
Подбор на медиаторите
В концепцията се отбелязва, че един от най-важните въпроси е определянето на правилата и критериите за подбор на медиаторите към съдебните центрове. „Създаването на уеднаквени правила ще гарантира в оптимална степен качеството на медиацията, което е гаранция за положителния ефект от въвеждането на задължителна съдебна медиация и изобщо за повишаване на доверието на обществото към медиацията. В този смисъл това е и гаранция, че подходът е съобразен с интересите на лицата, които се насочват към съдебните производства по начин, не по-лош от подбора на съдиите. И към момента съществуват правила за придобиване на квалификация на медиатор, съответно и регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Това е изходната точка и задължителен критерий за кандидатите. Освен това обаче препоръчително е полагането на допълнителен изпит, който ще гарантира уеднаквени познания и ниво у всички бъдещи съдебни медиатори. Друга важна част от изискванията е нивото на поддържане на знанията“, пише в концепцията.
Като част от критериите за избор на медиатори се предлага да се проверява наличието на силна мотивация на кандидатите, успехите в професионалната сфера, в която са работили до момента, като това ще стана по преценка на комисията по подбора.
„Един от най-деликатните въпроси – наличието на предходен опит на медиатора, няма как да бъде поставен като задължително условие, защото в цялата страна има неравномерно разпределение на сега действащите медиатори, но няма пречка да бъде посочен като предимство, защото е важно да бъдат избрани медиатори, които имат практически опит и години на професионално изграждане. Друг въпрос, който следва да намери уредба, е относно това дали да има разделяне по специализация на медиаторите (напр. по семейни спорове, по облигационни спорове, делби и т.н.) и това да бъде поставено като изначално диференциране между тях. Преценката трябва да се извърши на фона на наличието на райони, където все още няма широко практикуващи медиатори и такова специализиране може да затрудни набирането на подходящи кандидати. Опитът в сега действащите съдебни центрове показва, че специализация може да се формира спонтанно от самите медиатори, но не е задължително. И все пак, тази възможност следва да се обмисли с оглед спецификата на семейните спорове, интересите на детето и т.н., както и на опита, който познаваме в други правни системи“, твърдят авторите на концепцията.
Избраните медиатори ще бъдат вписани в специален регистър.
Предвижда се въвеждането на контрол над дейността на мадиаторите. Целта е да има проследяемост на резултата и система за оценка, контрол и санкция, защото само по този начин ще се гарантира качество на задължителната съдебна медиация в дългосрочен план, е мнението на авторите. „Ето защо съдебните центрове трябва да извършват обобщение и анализ на резултатите от работата си, като следва да се прецени дали всеки център да извършва тази дейност самостоятелно или е по-добре това да става централизирано чрез Министерство на правосъдието, предвид нуждата от кадрова обезпеченост. При всички случаи обаче, ще бъде необходимо към всеки съдебен център да се предвиди орган (това може да става и ad hoc), който да може да реагира на всякакви въпроси, свързани с процедурата по медиация, етичните правила, които спазват медиаторите, да разглеждат жалби срещу медиатори“, пише още в концепцията.
Засега е заложено заплащането на медиаторите да се осъществява от бюджета на съдебната власт, защото ако страните бъдат принудени да плащат такси още от самото начало, това може да отблъсне спорещите от института на медиацията и да бъде обявен като допълнителна тежест при достъпа до правосъдие.
За да бъде въведена задължителната съдебна медиация по някои видове дела, ще са необходими законодателни промени, като тяхното изготвяне и приемане ще бъде първата стъпка към реализирането на идеята.
50
Коментирайте
Хей, Негенцова,ти четеш ли изобщо какво се подготвя на адвокатурата? Ликвидация.Вече няма да има нужда от вас, медиатор ще разрешава проблемите на хората.И това ако види бял свят вината ще е също.и ваша.
добре казано, добре казано – трябва да се атакува това пред КС със следните аргументи – че това бави процеса; че препятства достъпа до съд – и двете са нарушения по чл.6 ЕКПЧ;
– че натоварва бюджет
– няма нужда от лицензирани медиатори: какво пречи адвокатите да правят това- те водят преговори за спогодби.
-че тази медиация няма указан срок, и такъв трябва да е не повече от една седмица, а не месеци
– че поставя в опасност Кредитора – трябва да иска ОМ, и т.н.
Браво на ВСС . Не вярвах , че някога ще имам повод да кажа това , поне на този състав . Но в последните седмици , го казвам няколко пъти . Браво на съдия Марчева . Моля , довършете реформата на съдебната карта ! По повод призива тази дейност да се върши от адвокати , първо , трябва да са обучени медиатори и второ , много често именно адвокатите пречат на спогодба , да не говорим , че откровено заявяват , от медиация полза няма . И последно , ако намалее работата ви , уважаеми адвокати , преквалифицирайте се .… Покажи целия коментар »
Ей отворко,прочети първо закона за медиацията.За медиатор дори няма изискване за висше образование.Можеш да станеш медиатор и с едно средно от ТОХ или селскостопанска гимназия.Медиацията не може да бъде натрапена на сила.Ще има много здраве някой,който мисли,че бих седнал да преговаряме с хора,които просто не бих могъл да изтърпя и минута.
Приветствам ВСС и им отдавам чест?!!За събуждането от дълбокият им сън Ще кажа само едно нещо : моля да съобразите, че може към чл.207ГПК да се добави СЛЕД ДУМАТА“ ПРЕДВАРИТЕЛНО“, ДУМИТЕ „В ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ,съгласно закона за медиацията и правилата за нравственост и доброволност с цел постигане максимално на целите на правосъдието в ЕС“ НЕ МОЖЕТЕ ДА ЦЕНЗУРИРАТЕ МЕДИАТОРИТЕ-ТОВА ИЗВЪРША МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ПО ПРАВИЛА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА и обща МЕДИАЦИЯ:МЕДИАТОРИТЕ СА ИЗДЪРЖАЛИ изпит и имат лиценз.Таксите се определят с наредба на МП и са вносими от подалият искова молба.Съдията с определение изпраща страните на медиатор,превежда ДТ по негова сметка и… Покажи целия коментар »
Виолетке, Виолетке, вятър те вее на уайт хорс…медиация по наказателни дела….такса за сметка на ищеца…
По нак.дела таксата е от бюджета на прокуратурата или съда.А този бюджет се формира от държавата Т.е.от нас.И спрете да се лигавите,тоест ,да се шегувате.Този славен Народ следва да се обедини и да започне да върви“ заедно с всички европейски народи като с равен“Цитат от словото на Васил Левски.Благодаря ,колеги.Давайте смело.Но на ВСС не му принадлежи и медиацията Тя е уредена в закон.Просто съдиите трябва да се разтоварят от леки и дела с личен интерес в мин.размер усилия.А хората ще се споразумяват вместо да водят мини войни за нищо.Приветствам.Нека започнем от утре.Можем го…Мъдреците се споразумяват,а глупците искат да бъдат съдени…
Каква си ти,че ще ми казваш аз как да си разрешавам проблемите.Може пък да не искам да се унижавам да правя медиация с хора,които не понасям.Сиктир,да видим съда как ще не принуди?
И протоколи от процедурата? А къде остана конфиденциалността?
А за проектопредложението – поздравления! Най-после нещо да се раздвижи в областта на медиацията! Сигурна съм, че ще бъде за добро. А адвокатите нямат никаква причина да се тревожат – те са толкова необходими на страните както в съда, така и в процедурата по медиация. Освен това вероятно те ще правят споразумението от медиация. Адвокати, не провляйте възможността да сте полезни н страните и чрез медиация.
Българското правосъдие, пардон бугарската буза 98% медиация. Върнахте ме във времето когато Иван Вазов е бил мирови съдия. Очаквам да се възстанови еничарския корпус от банкянския Асфалт паша. О времена, о нрави в парламентарната квота на ВСС.
Преди време нещо ровех из нета, и ми попадна едно изследване на Световната банка- слушайте какво прочетох: 1.) на 100 000 души население, съдиите в Германия са 4 пъти по-малко от колкото в Булгаристан, а тези в Англия, Швеция и др.скандинавски държави – 6 пъти ! Как ви се струва? Спрямо Южна Европа, разликата е толкова голяма, но пак варира – нашите съдии са с от 50 % повече, до 2 пъти (200 %) повече! – как ви се струва??? 2.) заплатите – в Булгаристан един съдия взима над 3 пъти (над 300 %) спрямо средната заплата на държавен чиновник… Покажи целия коментар »
Драги колега, а съдиите в Германия пишат ли актове, дължи като нашите?
е що за глупост е този въпрос? и тук никой не ви казва колко дълги актове да пишете – това че страдат много съдии от логорея и липса на ясна мисъл, не се корегира с фермани
Пише се корИгира, а не корЕгира. Дотук с поученията от Ваша страна. Неграмотността е базова изява на неукостта.
Точно корЕгира се пише, умнико: идва от корЕкция, а не корИкция
Пише се „поправям“, защото когато се правите на много грамотни, е добре да го правите на български език.
може и така да ти го обясня: ерЕкция -ерЕктирал; но за теб може и ерИктирал да ти свърши работа 🙂
Точно така е.
Е***и и тъпотията са измислили тази Марчева и компания: 1.) Парите и без това са кът, ама ще се плаща на някакви си локумджии, да убеждават страните да се помирят – ми то ако е имало изглед за това, са щели да го направят. Не дотам умната Марчева обаче това не го в разбрала – ми хубаво, медиация, ама да се плаща от бюджета на ВСС. 2.) За да не ги санкционират, страните ще идат на тази тъпотия, ще послушат локум-медиатора, и ще кажат: ми не ми изнася – и, кво, делото – хоп пак в съда, ама вече страните… Покажи целия коментар »
E това е директен отказ от правосъдие – понеже юнаците и момите в районните съдилища се озориха и не могат да си вършат работата, някак си да я забавят по законен път….ква медиация – ако са искали такава, страните няма да чакат съда…Марчева е мързелива явно
Допуска се споразумение, дори когато то няма да се одобрява от съда /няма да е съдебна спогодба/. Затова страните ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да участват с адвокат, защото в противен случай лесно могат да бъдат манипулирани, да не могат да защитят своите интереси и да претърпят сериозни вреди. Така медиацията може да се превърне в доскорошните уж арбитражни дела.
И защо трябва да се събира съдебна такса когато се постигне споразумение и реално никакво дело не се гледа и съдия и съд не са работили по делото ?!
И като почнат едни врътки, ма ответникът бил ли съгласен на медиация, да му се взема ли предвид отговорът на ИМ в срок, ма ищецът бил ли съгласен, я да вземем да му върнем исковете молба и да прекратим производството… Кви са тия санкции, бре? Че то това направо си е отказ от правосъдие – извършил редовно процесуално действие, ама не му го зачитаме, щото кой ще каже коя страна е съгласна? Само формално съгласие ли се иска, или медиаторът ще докладва кой само отбива номера? Ами ако наистина не може да се получи ефект от медиацията? Егати бомбата със… Покажи целия коментар »
Добре са се сетили заплащането на медиаторите да се осъществява от бюджета на съдебната власт.
В противен случай много хора ще са против задължителната медиация.
Justice delayed is justice denied.
Друг вид санкция, която е приложима само за ищеца, който не желае да се възползва в задължителна съдебна медиация, може да бъде връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Що се отнася до ответника – при нежелание от негова страна, санкцията може да бъде настъпването на преклузиите, предвидени при пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба (чл. 133 ГПК), независимо дали е подал отговор на исковата молба в срок. В този случай съдът няма да разгледа възраженията на ответника, които се преклудират в срока за отговор на исковата молба, независимо дали са направени своевременно от него,… Покажи целия коментар »
Друг вид санкция, която е приложима само за ищеца, който не желае да се възползва в задължителна съдебна медиация, може да бъде връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Що се отнася до ответника – при нежелание от негова страна, санкцията може да бъде настъпването на преклузиите, предвидени при пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба (чл. 133 ГПК), независимо дали е подал отговор на исковата молба в срок. В този случай съдът няма да разгледа възраженията на ответника, които се преклудират в срока за отговор на исковата молба, независимо дали са направени своевременно от него,… Покажи целия коментар »
Медиацията е доброволна, а ще става доброзорна.
Тия май не са се сетили, че медиацията е ДОБРОВОЛНА процедура и ако искат да я направят задължителна, трябва да променят ЗМ и ГПК. Което опира до законодателна власт, а не до ВСС. А НС ще им покаже голям ……..пръст. Жалка история.
Браво! Най-накрая нещо реално.
Поздравления!
Кое му е реалното? Натискът, за да се въведе ли?
Г-жо Марчева, измислете нещо по-умно от тези тъпи медиации. След година и половина ще трябва да почвате да работите РЕАЛНО, не в съвета…
Мисля, че от доста време са се сетили за това в нормалните държави.
Да, има малки спорове, които могат да се разрешат и без съд
И не само малки… и не само
Зависи до колко са благоразположени страните.
Подкрепям. Дано се случи.
Ако има как алтернативно да се договорят страните без да се разправят с дела, това няма да е никак лошо.
Определено това ще разтовари малко и системата
Определено ми допада идеята за подобно нещо. Нека има и тази опция за разрешаване на спорове
Марчева е с тежка форма на СОVID-19.
Марчева е с тежка форма и на глупост
Самата идея да се рзреши спор по алтернативен начин не е лоша.
Естествено. Улеснява и двете страни.
Колкото и странно да звучи, мисля, че съм чувал за подобна практика в Западна Европа.
Защото това са пълни глупости.
Добра идея. Дано се случи
Изобщо няма нужда от съдилища. Само да вземат заплати.
Задължителната медиация има за задача за пореден път да укрие пррилаганата от Топлофикация принудителна продажба, забранена с чл.70 ЗЗППТ. Корумпираната власт е дала право на Топлофикация да си напише каквито иска правила и тя се възползва пълноценно от това – записва си правото да извършва забранена със закон дейност – принудителната продажба – чл.70 ЗЗППТ (Д. в.30/99 г.). Осъществяването на всяка забранена със закон дейност е престъпление. Корумпираната власт дава възможност на престъпника да се споразумее с жертвата си. Ето това е върховенството на закона и правовата държава с установена пазарна икономика – корумпираната и некадърна власт дава правото на… Покажи целия коментар »