Становище на столичната адвокатура

Уведомяването на близък за арест може да бъде ограничено, но да е ясно за кои престъпления

Lex News 15 ноември 2018, 13:43 1737 4

В Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) да бъдат изрично изброени престъпленията, при които уведомяването на близък на обвиняемия за ареста му може да бъде забавено с 48 часа.

За това настоява Столичната адвокатска колегия в становище по проекта за изменения в НПК (чрез проект за промени в Наказателния кодекс), които обсъжда парламентът. Те вече бяха приети на първо четене от депутатите.

Столичните адвокати заявяват, че промените в НПК възпроизвеждат буквално текстове на Директива 2013/48/ ЕС и с тях не се въвеждат тайни арести.

Тази директива въвежда минимални стандарти за достъпа до защита на обвиняемите лица и въвежда две дерогации, които са временни и допустими само в изключителни случаи. „Едната касае правото на достъп до адвокат на заподозрените или обвиняемите, а втората – уведомяването на конкретно лице за задържането. Това ограничаване може да е само временно и при наличието на две хипотези. Без Директивата да посочва конкретни престъпления, от контекста и се разбира, че въпросните ограничения касаят случаите на тероризъм и организирана престъпност. Приетите от парламента промени касаят само втората дерогация и дават право на прокурора в 72-часовия срок на предварителното задържане на обвиненото лице за довеждането му пред съд за 48 часа да не уведомява конкретно посочен от него човек“, обясняват от САК.

И заявяват, че това в никой случай не се явява „таен арест“, тъй като законодателството предвижда адвокатска защита от момента на задържането и присъствие на адвокат при провеждането на всички процесуални действия и тази възможност не е отменена. „Още повече че въведените промени предвиждат това ограничение да става с нарочно мотивирано постановление на прокурора, което подлежи на съдебен контрол“, подчертават столичните юристи.

Те посочват, че директивата не въвежда срок, през който даден близък може да не бъде уведомяван за ареста, но е редно да се прецени дали предвидените в проекта 48 часа са пропорционални или прекомерни, спрямо защитаваната от държавата цел.

„Също следва да се помисли за това дали определена категория лица – възходящи, низходящи, съпруг, както и лица, които са във фактическо съжителство със задържания не трябва по дефиниция да бъдат изключени от временната дерогация, а ако не се възприеме такъв подход и те не бъдат изключени – строго да се формулират предпоставките, при които спрямо тях може да се предвиди прилагането на дерогацията“, заявяват от САК.

Тяхното становище е, че за прецизност е необходимо законодателят изрично да посочи видовете престъпления, по отношение на които обвинените могат да търпят това 48 часово ограничение за уведомяване, за да се избегнат всякакви възможности за субективна преценка при налагането му и неоснователно ограничаване на правата на гражданите.

Те обръщат внимание на друга промяна в НПК – в чл. 96, ал. 1, която според тях буди тревога. Тя предвижда при отказ на обвиняемия от защитник, това да се отразява в протокол, като се посочват и причините. „Според нас това е недопустима намеса в отношенията „адвокат-клиент“, които, както е известно, са доверителни и по отношение на тях е недопустима каквато и да било публичност“, заявяват столичните адвокати.

И напомнят, че когато се правят законови промени, с които се ограничават, макар и временно, правата на гражданите, това трябва да се извършва с прецизни формулировки, които да изключват всякакви възможности за необоснованото им и разширително прилагане. „Едновременно с това е необходимо да се съхрани в пълен обем правото на гражданите да бъдат защитавани от предпочетен от тях адвокат при запазване на конфиденциалността на доверителните отношения помежду им“, пишат от САК.