Първи предложения по Наредба №1
Да отпадне задължението за изискване на авансово плащане на адвокатските хонорари и да се обвържат с други възнаграждения
Да отпадне задължението за авансово плащане на адвокатските възнаграждения. Минималните хонорари да не са фиксирани суми, а да се обвържат със заплатите в други сектори. Да се премахне минималното заплащане, под което не може да се пада заради риск от дисциплинарна санкция, за услуги, които се предлагат и от други професии. Това са част от първите идеи за промени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изпратени от адвокати, след като Висшият адвокатски съвет (ВАдС) огласи за обществено обсъждане своите предложения.
Както „Лекс“ писа, миналата седмица ВАдС предложи да се върнат старите по-високи минимални адвокатски хонорари, които бяха отменени през май от Върховния административен съд (ВАС). А по отделни видове дела – като тези за оспорване на бащинство, за мерки за неотклонение, по Кодекса за социално осигуряване, по такива, по които наказанието достига 5 или 10 години затвор заложи не просто възстановяване на старите възнаграждения, а значително увеличение (повече за проекта на ВАдС можете да си припомните тук).
През първата седмица на общественото обсъждане предложения са изпратили трима адвокати – Валентин Бенатов, Радостин Петров и Пламен Кирилов Киров, а колегиите във Видин, Шумен, Търговище, Монтана и Враца са изразили подкрепа за проекта на ВАдС.
Най-радикалните предложения са изложени от адвокат Кирилов, който обаче заявява, че те са формирани въз основа на идеи на много негови колеги, които „задълбочено и последователно са работили през последните пет години и продължават да работят по подобряването на правната рамка на адвокатурата ни и са публикувани в интернет“. А той е подбрал да представи на ВАдС тези от тях, които споделя убедено.
От наредбата да отпаднат изцяло всички минимални възнаграждения за дейности и услуги, които могат да бъдат извършвани и от лица, които не са адвокати, е първото предложение на Кирилов. Той припомня, че многократно е изтъквано, че когато за адвокатите има изисквания за минимално заплащане за услуги, които се извършват и от други юристи или счетоводители, потребителите масово се обръщат към представителите на другите професии, които им ги предлагат понякога и в пъти по-евтино. „Вярно е, че предлагането на правни услуги от неадвокат предполага по-ниско качество и експертиза, но както на всички нас е известно огромният процент от потребителите нямат достатъчно познания, житейски опит и правна култура, за да преценят това и да могат да направят правилен за интересите си избор на услуга, изпълнена от адвокат срещу по-високо възнаграждение, пред изпълнената от друго лице. Друг известен в обществото факт е, че предлагането на такива услуги от адвокати в много случаи не води до такова осезаемо по-високо качество, което да оправдае по-висока цена на услугата спрямо цената предлагана от неадвокати“, пише Кирилов.
И посочва, че най-честият пример за тези дейности, при които цените на адвокатите са неконкурентни, са изготвянето на документи за регистрации на търговци, на нотариални актове и на други договори, предоставяне на правни консултации – данъчни, миграционни, социални, пенсионни, свързани с безвъзмездни финансирания и други.
Той изтъква и друг аргумент – всъщност за тези услуги няма как да се контролира дали адвокатът спазва минимумите в наредбата, или не. И единственото, което се случва, е, че останалите професии просто знаят колко най-малко са длъжни да поискат адвокатите и така те могат да слязат надолу и да привлекат клиенти.
Минималните адвокатски възнаграждения да не са фиксирани суми или проценти от фиксирана основа, а да са суми, които периодично автоматично се променят чрез обвързването им със стойности на възнаграждения за работа в други обществен сфери и професии, които се определят по обществено обективни критерии. Това е второто предложение на адвокат Кирилов.
Той посочва, че могат да бъдат използвани месечните размери на възнагражденията на съдиите или на депутатите, или минималната работна заплата. „Такива възнаграждения се определят на база реалистични статистически показатели и се актуализират периодично, като стойностите им са обществено известни. Ако минималните адвокатски възнаграждения се обвържат със стойности, които обществото определя за възнаграждения на други професии, Наредба №1 няма да търпи основателните критики, излагани в мотивите както на национални съдилища, така и на съдилищата на ЕС, че нашата адвокатура в ситуация на конфликт на интереси приема цени на адвокатски услуги, които са задължителни за потребителите без в процеса на определянето им да могат да участват самите потребители“, се изтъква в предложението.
В него се застъпва тезата, че минималните възнаграждения на адвокатите следва да се обвържат с основа, която периодично се променя според измененията в икономическите условия. А в Наредба №1 да останат само процентните ставки, които се прилагат към тази „база, променяща се извън адвокатурата“.
„Едно от предложенията е в Наредба № 1 да няма изрична норма, която може да се тълкува като задължително за адвокатите изискване 100% от хонорарите да се искат авансово от клиентите, т.е. преди адвокатът да е започнал работата за клиента. Тази възможност да остане незадължителна, за свободно договаряне, каквато е и практиката в момента“, обясни адвокат Кирилов пред „Лекс“.
В предложението си до ВАдС заявява: „Няма обективна или нормативна причина плащанията да са авансови. Обратното – такава уредба ни поставя в неблагоприятно положение пред потребителите, изпълнявайки това условие, да ги принуждаваме да заплащат пълната стойност на услуга, която (в случаите на процесуално представителство, които са единствените дейности недостъпни за други икономически оператори на пазара) ще се осъществява през продължителен период от време, при това – с твърде несигурен за клиента резултат. Няма на пазара други услуги, които да предполагат пълно авансово заплащане по принцип“.
И напомня, че адвокатите, за разлика от другите хора, които предлагат услуги, не могат да обещават на клиентите си относително предвидими резултати с висока степен на гаранции за успех. „Ние не можем да го правим, защото резултатът от работата ни, особен от процесуалната, не зависи в достатъчна степен от качеството на вложените усилия. Отделно от това, такова правило е практически неприложимо, тъй като няма и не може да има механизъм, чрез който да се контролира спазването му“, се изтъква в предложението (с пълния му текст можете да се запознаете тук).
Останалите адвокати, които са направили предложения по проекта за изменения в Наредба №1, са се спрели на отделни нейни текстове, които предизвикват проблеми в практиката.
Така Радостин Петров например предлага чл. 8, ал. 2, т. 5 от наредбата вече да гласи: „В производства по обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител по ЗОП възнаграждението се определя съобразно чл. 8, ал. 1 върху прогнозната стойност. В останалите случай на обжалване на решения на възложителя – 1000 лв.“. Действащият текст от наредбата предвижда, че за дела по глава единадесета от Закона за обществените поръчки минималният хонорар е 700 лв., а в „производствата по обжалване на крайния акт по чл. 108, т. 1 – 3 ЗОП възнаграждението се определя съобразно чл. 8, ал. 1 върху интереса“.
Адвокат Петров заявява, че първо препратката в момента е към стария ЗОП и разпоредбата в настоящия ѝ вид е куха. Но сочи и друг проблем: „Думата „интереса“ е повод за разнопосочна практика на ВАС, а КЗК във всички случаи приема, че решенията за откриване на процедура и за избор на изпълнител нямат материален интерес. Делата по ЗОП са трудни, свързани със събиране и анализиране на голям обем писмени доказателства в много кратки срокове и при специални правила на КЗК. Неяснотата в наредбата води до тълкуване, което в повечето случаи води до присъждане на разноски от 500 лв. – като за административно дело без материален интерес, а от друга страна, клиентът е заплатил разноски за адвокат върху материалния интерес. Това води като следствие до това, че клиентът, при спечелване на делото, не може да си възстанови сторените разноски в пълен размер. Това, ведно с факта, че разноските, присъдени пред КЗК, имат характера на частни вземания и се събират в отделно гражданско производство, води до отказ участниците в обществени поръчки по ЗОП да водят дела по ЗОП поради прекалено скъпото производство и невъзможност да се възстановят разноските в разумни срокове и размер“ (с останалите му предложения можете да се запознаете тук).
Адвокат Бенатов пък настоява за по-прецизна редакция на разпоредбата, уреждаща част от възнагражденията по трудови дела (пълния текст на предложението му виж тук).
Общественото обсъждане ще продължи до 16 юли и тепърва предстои да постъпват още предложения за промени, свързани с уредбата на минималните адвокатски хонорари.
34
Коментирайте
Аз съм този адвокат Пламен Киров, дето е цитиран в статията. Тази статия не съм я писал аз, нито съм й давал заглавието. Ако сте прочели предложението ми, а очевидно не сте, то е в смисъл авансовите плащания на 100 % от възнагражденията ни да НЕ СА задължителни като правило. Написал съм и защо смятам така. Журналистите са представили информацията така, сякаш предлагам изобщо да отпадне възможността да се търсят пари авансово. Явено не само журналистите не четат това за което пишат, но и адвокатите. Дано поне делата си да четете, щото ако ги четете така както сте „чели“ предложението… Покажи целия коментар »
Прочетох внимателно точка 3 от предложението ти, Киров. Не прави хората на малоумни какво си написал и какво не си. Предлагаш да отпадне безусловно авансовото плащане на хонорари, вкл. и за процесуално представителство по дела. И не си написал в предложението да НЕ СА задължителни, както се опитваш да внушаваш, а буквално си написал ПРЕДЛАГАМ ДА ОТПАДНЕ предвиждането на чл. 2 ал. 6 авансово плащане на адвокатските възнаграждения. Предложението ти е безусловно. Май има разлика, а? Ето ти го да си го припомниш в т. 3, ако си го забравил. https://www.vas.bg/p/v/k/vkh-1402-predlozhenie-ot-adv-plamen-kirilov-kacheno-9661.pdf А дали си Киров или Кирилов, има ли значение,… Покажи целия коментар »
Адвокат съм от повече от 20-години, трябва да вземаме пари, но – има нещо като подробност – навремето имаше вълна от земеделски реституции, градски реституции, всевъзможни приятни неща, приватизации, почнаха бурно и имотните измами, нотариусите масово правеха золуми, това наливаше вода при нас – адвокатите. Но – както населението един път като си купи определена вещ – трудно се решава да пристъпи отново към покупка – да, резервни части – винаги ще се търсят – но примерно – колко човека биха си сменили вече поставената дограма, с още по-нова – тоест говоря за пресищане на пазара, няма просто нужда от… Покажи целия коментар »
Въпрос отн. „Нали аз ще ги впиша като платени в договора, за да бъдат присъдени, щото кой присъжда неплатени хонорари“
– Няма ли да е по-удобно за всички, ако се реформира законодателството така, че адвокатите да не предоставят на съда информация за хонорарите си и съответно съдът да не присъжда разноски за процесуално представителство?
Киров, гениален си! Аз също имам предложение: да се обвържат хонорарите с летното слънцестоене и топенето на полярния лед. И най-важното, клиентите по търговски дела /понеже са бедни/ да плащат не авансово, а когато са на кеф. А аз през това време ще си плащам данъците на неплатените хонорари, като клиента ще си ги осчетоводява като разход. А съда щедро ще ги присъжда, нищо, че не са платени. Нали аз ще ги впиша като платени в договора, за да бъдат присъдени, щото кой присъжда неплатени хонорари. Киров, Киров, ти си един неоткрит гений. А влизал ли си в съдебна зала,… Покажи целия коментар »
Добре е да има повече гъвкавост и свобода, а хонорарът на адвоката да бъде тайна за съда. Това са си частни отношения извън предмета на делото, затова няма защо да се коментират, оспорват и намаляват от съда. Съдът да си гледа само разноските за държавни такси и назначените от него експертизи. Тях да присъжда на загубилата страна. Ако беше така, адвокатът можеше да каже на клиента примерно нещо такова: „Избирай – или авансово 2 хил., или накрая 20 хил. Ако спечелим, разбира се. Ако загубим, нищо не дължиш.“
некыв селски адвокат – Киров-миров, дава акъл, без да го има – ми като не иска да взима авансово, да не взима – и сега Наредбата му позволява
Подкрепям! Навъдили се едни псевдоюристи, които подбиват цените на колегите.
Защо да отпада авансовото плащане на адвокатските хонорари? Може защитата да има нужда от средства за разходи по делото.
Егати тъпото предложение. Естествено, че авансовото плащане трябва да остане.
Безспорно правната рамка на адвокатурата ни има нужда от подобряване.
Беше много неловко да намалят минимални адвокатски хонорари.
Големи държави дадоха колосални суми на фармацевтични компании за създаване на ваксина срещу корона-вируса. България даде милиарди за производството на самолети, които тепърва ще се строят. Обаче адвокатите не могат да приемат авансови плащания. Абе вие нормални ли сте ??? Вчера поисках и получих авансово от мой клиент цялата сума за защита по дело. И така ще бъде докато имам заможни клиенти, които ми имат доверие !
Умният човек знае, че за колкото си плати, толкова и ще получи. Та с умните си клиенти проблеми нямам! За останалите – по моя преценка и в зависимост в какво настроение ще ме намерят … И те така …
Споделям мнението на преждеговорившите
Съгласен съм!
От други отрасли можем да кажем, че никой не обича да знае колко е възнагражданието на този, който извършва дадена услуга. В този ред на мисли нека да не се знае и при адвокатите бе. Нека се върже с други разходи и така
Време е за промени. Адвокатите са пичове, но да им дадем пари авансово. Нека го вържат с други неща и така ще е по-добре.
Opredeleno mislq, è може да се направят тия плащания да стават в последствие или след изтичане на делото. Не може авансово. Стига моля ви. Хората пари може да нямат, но да искат справедсливост
Нека. Искам го и знам, че ще е добре
Това за отпадането на минимумите по ЗТРЮЛНЦ колко пъти се предлага и бойкотира от този Висш адв. съвет? Този път искам да чуя смислени аргументи, когато заявяват кое предложение приемат и кое отхвърлят! По същество! Сега предметът на измененията е много широк за разлика от предишните и може да се мисли по-мащабно. За съжаление този съвет е тесногръд и само бърза да върне нещата такива каквито бяха, за да се спаси от справедливия гняв на колегите за загубеното дело във ВАС.
Хайде да си говорим сериозно – минималните хонорари са отживелица. Това е свободен пазар – който го може, го може, който не го може, си търси друга работа. Не всеки става за адвокат. Точка. И това е нормално, не значи, че е слаб юрист или има друг непростим грях.
Но се замислете за безумието, че всъщност, ако защитавам близък или колега, мога да не му взема един лев, законът ми го позволява, но за „обикновен“ клиент не мога да направя жест да намаля малко сумата дори и да става въпрос за елементарно дело по 410 ГПК. Що за логика е това?
Така е, почитаеми дядо, ама народът е гладен и в народ включвам и нашего брата адвоката. Тъжна действителност
Да добавя: десетките правни факултети бълват юристи, немалка част от които понеже не намират работа, се вписват като адвокати. България беше предупредена от ЕК да намали броя на висшите учебни заведения, но нищо не се случи (правителството мълчи, поради което не знам дали не бяхме санкционирани)
Това за свободния пазар спорно. Защо на адвоката е забранена рекламата и не му се признават присъщи разходи (над 25%), както при търговците ?
Почти всеки работещ получава аванс преди заплата, независимо каква работа ще свърши през месеца, каква е разликата с работата на адвоката? Освен, че едно дело може да отнеме години.
Да, но не получава цялата заплата в аванс, нали? Да се предвидим например 50% да се плащат при сключване на договора, а останалите – по-късно в определен от адвокат и клиента момент
Във време на криза, която се очертава продължителна, авансовото плащане е една от малкото гаранции, че адвокатът въобще ще види нещо.
Адвокатът НЕ ПОЛУЧАВА ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ! Обвързване с МРЗ?! що за противоречаща на принципа на професията идея. Останалите възнаграждения, които се сочат като пример са по-приемливи, защото не се определят нормативно от МС, както е МРЗ, а зависят от статистиката. Но трябва задължително процентно увеличение за разходите за наем, за служители, за осигуровки, застраховка, да не изреждам всичко, което един адвокат плаща, а съдията или прокурорът получава наготово от държавата.
Писмата от колегиите са нещо като подкрепа от трудовите колективи от времето на социализма ли? Пардон като писмата в подкрепа на Гешев от поместните прокуратури 😉
На адвоката не се плаща за резултат! Плаща се за свършена добросъвестно работа, чийто резултат за съжаление не зависи от усилията. Затова и е измислено авансовото плащане и то има смисъл. Няма да коментирам колко колеги не мога да си съберат парите от клиентите, когато правят компромис и не ги искат авансово, защото това е масова практика. Половината са кредитори на клиентите си и имат да вземат, както се казва. Като се правят предложения, трябва малко да се мисли!
сам си противоречиш – хем казваш, че масово не се спазва, хем да не отпадне?
Така е ! На шивача не плащаш авансово, за да ти ушие костюм, но плата остава при него, нали ?
Адмирации за написаното на адв. Пламен Кирилов Киров и по-конкретно за това: „Дано поне делата си да четете, щото ако ги четете така както сте „чели“ предложението ми, значи наистина нямаме право да искаме авансови плащания!“ Аз не съм адвокат, но ми се наложи сама да водя дело за ревандикация на над 50 дка земи, т.к. нямах пари за хонорар, затова темата ми е интересна.