Членове на ВСС предлагат:
Да бъдат закрити две военни съдилища
Реформата на военното правораздаване отново е в дневния ред на Съдийската колегия
Да се закрият две военни съдилища предлагат членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) Даниела Марчева, Красимир Шекерджиев и Драгомир Кояджиков. Тримата имат различно виждане за това кой първоинстанционен военен съд да остане.
Марчева и Шекерджиев са на мнение, че това трябва да е Военен съд-Пловдив, докато Кояджиков залага на Военен съд-София. Колко, кои и дали въобще ще бъдат закрити военни съдилища, ще реши Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Очаква се въпросът да бъде обсъден на заседанието ѝ на 9 юни.
До 2014 г. първоинстанционните военни съдилища у нас бяха пет – в София, Пловдив, Сливен, Плевен и Варна. Но тогава Висшият съдебен съвет закри два от тях – тези в Плевен и Варна.
Това решение на съвета обаче не се отрази на натовареността на останалите четири военни съдилища. През годините ясно се очерта, че те са с изключителна ниска натовареност, като това е най-видно при Военно-апелативния съд (ВоАпС), където един магистрат разглежда средно на месец по едно дело. Не са много по-различни и данните за първоинстанционните съдилища. Така например през 2019 г. средно на месец един съдия във ВС-Сливен е разглеждал 6.67 дела, в София – 3.58, а в Пловдив – 2.82 дела.
И тъй като тенденцията за слаба натовареност е устойчива, през 2019 г. Съдийската колегия принципно реши да се закрият военни съдилища. За целта сформира работна група, която трябваше да обсъди всички варианти и да излезе с конкретни предложения.
Групата проведе няколко заседания, на които очаквано военните магистрати не споделиха идеята за закриване на военни съдилища. Те настояваха да се обсъди идеята им за законодателни промени, с които да се промени компетентността на военните съдилища, като се разшири кръгът от дела, които разглеждат. Всъщност тези техни предложения още през 2018 г. бяха изпратени на министрите на правосъдието и отбраната, като първият категорично ги отхвърли, а вторият каза, че решението на въпроса е от компетентността на ВСС.
За да има по-пълен поглед върху състоянието на военното правораздаване, работната група възложи на съдии от Върховния касационен съд да извършат анализ за периода от 2016 г. до 2019 г.
ВКС: Делата с фактическа и правна сложност са единици
Делата с фактическа и правна сложност, които разглеждат военните съдилища, са изключително малко, а тенденцията за намаляването им е съществена. Това посочва ВКС в анализа си.
„Като цяло преобладават дела за престъпления, които по правилата на чл. 35 от НПК са подсъдни на районните съдилища. Особено впечатление прави обстоятелството, че броят на делата за военни престъпления, разгледани от окръжните военни съдилища, е изключително нисък – 11 броя (6%) през 2016 г.; 12 (10%) през 2017 и 2018 г.
Съществено значение за запазване броя на постъпленията във военните съдилища все повече оказва броят на образуваните частни наказателни дела, преобладаващата част от които са за разпити на свидетели. Наред с това все по-често се констатира образуването на множество частни дела по едни и същи досъдебни производства, което води до увеличаване и общия брой дела, постъпили в съответните съдилища“, изтъква ВКС. И обяснява, че поради липса на определен от ВСС коефициент за тежест на делата, са използвали тези на върховния съд.
Що се отнася до ефективността в дейността на военното правораздаване, то от ВКС посочват, че изводи за това на база само статистически данни не е коректно да се правят. „За оценката на качеството на правораздавателната дейност са от важно значение и причините, поради които са отменени или изменени съответните съдебни актове, с каквито данни не разполагаме. Статистическите данни не дават възможност да се проследи процесуалния ход на делата, които са били отменени по реда на въззивния и касационен контрол, тъй като след връщане на делото за ново разглеждане се образува дело под нов номер, въпреки че става въпрос за едно единно наказателно производство. Освен, че това обстоятелство има отношение към броя на висящите за съответната година дела, съществено е значението му и във връзка с качествените критерии, изискващи проследяването на резултатите от последващинстанционен контрол“, казват от ВКС.
Върховните магистрати обаче са изследвали стабилността на актовете на Военно-апелативния съд въз основа на данните, с които разполага самият върховен съд до 2018 г. включително.
„Военно-апелативният съд е сред апелативните съдилища с най-малко оставени в сила актове, като преценката е не само в съпоставка с останалите апелативни съдилища, но и в съотношение към броя на решените от ВКС дела, постъпили от ВоАпС. Действително за 2018 г. броят на отменените дела е само три (най-нисък за апелативните съдилища), но тази цифра следва да се преценява на фона на най-малък брой постъпили за разглеждане дела – 16 броя. Последните данни за 2019 г., известни от представена справка за резултатите от върнати обжалвани и протестирани дела, са следните: от общ брой 18 дела, по 12 дела съдебните актове са били оставени в сила, 5 акта са били отменени изцяло и делата са върнати за ново разглеждане и по 1 дело атакуваният съдебен акт е бил изменен. В процентно отношение делът на отменените и изменени дела е около 35 %. Отново следва да се припомни уговорката, че прецизността на заключенията относно ефективността в правораздавателната дейност на Военно-апелативния съд изисква изводите да се базират освен на данните за броя на коригираните съдебни актове, и на преценка относно основанията и предпоставките за отмяна и изменениена въззивните решения/присъди“, посочва ВКС.
Военно-апелативният съд иска нова компетентност или едно териториално отделение, но не сега
В становището си по повод реформата на военното правораздаване, ВоАпС настоява отново да се предприемат мерки за придвижване на законодателните предложения, с които би се увеличил броят на делата. И.ф. шефът на съда Димитър Фикиин казва, че, за да се осъществи идеята, може да се използват различни механизми, като например предложенията бъдат внесени чрез министъра на правосъдието. „Такъв подход бе приложен през 2017 г. спрямо Специализирания наказателен съд (СпНС), като с разширяване на подсъдността му с допълнения в НПК се преодоля ниската му натовареност. Подобен подход бе използван и за промяна натовареността на административните съдилища, както и на гражданските отделения на окръжните съдилища“, изтъква Фикиин.
Ако пък Съдийската колегия реши да редуцира броя на военните съдилища, то ВоАпС предлага само един да бъде преобразуван в териториално отделение, като не посочва кой да бъде той.
„С оглед спецификата и компетентността на военно-правораздавателните органи, и особено след като през 2014 г. беше извършено закриване на Военен съд-Варна и Военен съд-Плевен, една такава мярка задължително трябва да изчака своето обсъждане след изготвянето на цялата съдебна карта и едва тогава да се прецени налага ли се продължаване на подобно оптимизиране. Една такава мярка следва да бъде съпроводена още и с анализ и план за преразпределение на съдебните райони към оставащите военни съдилища, съответно с мерки за икономично и гъвкаво управление и разглеждане на делата, управление на съдебните сгради, с анализ на съответната натовареност на съдилищата, на достъпа до правосъдие на военнослужещите и гражданите, както и на дислокацията на военните формирования в съдебния район на всеки военен съд. И не на последно място една такава мярка задължително следва да бъде съобразена и с Решение по т. 1 от Протокол № 30 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 03 юни 2015 г., с което е прието „Реформата на структурата на военното правораздаване да се осъществява само в рамката на общи за всички органи на съдебната власт действия на Висшия съдебен съвет, в изпълнение на правомощията му по чл. 30, ал. 1, т.т. 2 и 3 от Закона за съдебната власт“, пише Фикиин.
Членове на ВСС не виждат обективни причини за промяна на натовареността на военните съдилища
При изготвянето на предложението за закриване на две военни съдилища, членовете на ВСС Даниела Марчева, Красимир Шекерджиев и Драгомир Кояджиков са отчели редица важни факти и данни. Те са взели предвид състоянието на въоръжените сили, данните за натовареността, анализа на ВКС, практиката на Европейския съд по правата на човека и др.
Според тези данни основната част от личния състав на въоръжените сили и по-голямата част от организационните структури и елементи на отбраната, са съсредоточени в съдебните райони на военните съдилища в София и Пловдив. „Няма обективни условия, от които да се приеме, че е възможна промяна във факторите, обуславящи натовареността на военните съдилища – от една страна налице е трайна тенденция за намаляване на числеността на въоръжените сили, а от друга страна липсва политическа воля за разширяване на подсъдността на военните съдилища – от изпратените до административния ръководител на Военно-апелативен съд становища от министъра на правосъдието и от министъра на отбраната е видно, че представителите на изпълнителната власт не подкрепят предложенията за законодателни изменения на НПК, НК, АПК, ЗАНН и Указ №904 за борба с дребното хулиганство, целящи да разширят подсъдността на военните съдилища“, отбелязват тримата кадровици.
Те се спират на натовареността на Военно-апелативния съд и на трите първоинстанционни военни съдилища.
В четирите органа работят общо 20 магистрати. През 2019 г. на един съдия във ВоАпС са постъпили 1.01 дела, той е разгледал средно 1.21, а е свършил 0.96 дела.
Що се отнася до трите първоинстанционни, то през миналата година там са постъпили общо 591 дела, като 49% са били разгледани във ВС-София, 26 на сто в Пловдив и 25% в Сливен. Разпределени по характер, делата са, както следва: разпити пред съдия – 52%, ЧНД – 22%; НОХД – 18%, АНД – 7% и НЧХД – 1%.
„Очевидно е, че само една четвърт от делата, които се разглеждат във военните съдилища, са т.нар. „същински дела“ или дела с фактическа и правна сложност и 74% са дела с по-ниска фактическа и правна сложност. Безспорно с най-голяма тежест от видовете дела разглеждане в системата на военните съдилища са наказателните дела от общ характер (НОХД). През 2019 г. са разгледани 113 броя или 18% от делата“, посочват кадровиците.
Те правят и по-детайлна разбивка на делата – този път по видове престъпления. Оказва се, че най-голям брой са тези за общоопасни престъпления (45 броя или 40%), следват от престъпленията против собствеността (25 броя/22%), документните престъпления (11/10%), военните престъпления (10/9%), престъпленията против личността (9/8%), против реда и общественото спокойствие (5/4%), против стопанството (3/3%) и против брака, семейството и младежта (само едно такова дело).
Приключени са 85 дела, като 42 са с присъда или средно на година един военен съдия приключва по три дела.
От данните става ясно, че за миналата година средната натовареност на военните съдии е два пъти по-ниска от на колегите им от окръжните съдилища.
Кадровиците са изследвали и битовите условия, при които работят военните магистрати. В София се намират в Съдебната палата, в Пловдив имат самостоятелна сграда, а в Сливен ползват етаж от триетажно здание.
През 2019 г. бюджетът на четирите военни съдилища е бил общо 3 753 261 лв., като най-голямата част от него отива за заплати – 2 341 866 лева. Издръжката е 169 042 лева, а осигуровките – 861 626 лева.
Тримата членове на ВСС посочват и практиката на ЕСПЧ като довод за закриване на две военни съдилища. Позовавайки се на последните решения на съда в Страсбург по делата Ergin срещу Турция, Maszni срещу Румъния, както и Mustafa срещу България, кадровиците изтъкват, че би следвало да се приеме, че тенденцията е за ограничаване на компетентността на военните съдилища по отношение на цивилните лица.
Те напомнят и за насоките за създаване на съдебни карти на Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ). Според тези стандарти при всяка реформа трябва да се спазва балансът между различни фактори: достъп до правосъдие; минимален размер на съда, така че да осигури наличието на различни компетентции и функции; намаляването на разходите, при оптимизиране на ресурсите на публичната администрация; подобряване на качеството и адекватно изпълнение на предоставяната услуга.
С тези доводи Даниела Марчева, Красимир Шекерджиев и Драгомир Кояджиков предлагат да бъдат закрити две военни съдилища.
Тримата се обединяват около становището, че няма как Съдийската колегия да закрие Военно-апелативния съд, защото неговият статут е регламентирал в редица закони. Т.е. въззивното обжалване няма как да бъде прехвърлено към цивилни съдилища без необходимите законодателни изменения. Заради това кадровиците коментират само реформа на първоинстанционните военни съдилища.
Марчева и Шекерджиев предлагат да остане само военният съд в Пловдив, съдийският щат във ВоАпС да бъде намален с две бройки, а този на служителите – с шест.
Ако тази идея бъде възприета, то тогава средно на месец на един съдия ще постъпват 9.85 дела.
Нещо повече, посочват двамата, в чисто географски аспект Пловдив е на приблизително еднакво разстояния от най-крайните точки на страната. Градът разполага с достатъчно добре изградена пътна и комуникационна инфраструктура. „Дори и без консолидирането на военни съдилища, и към този момент трайна е практиката за разглеждане на дела “на пункт”. В този смисъл е важно седалището на първоинстанционния военен съд да бъде ситуирано на достъпно място, позволяващо максимално бърз и лесен достъп“, отбелязват Марчева и Шекерджиев. Добавят и че битовите условия в този съд са отлични.
Двамата се аргументират и със становището на магистратите от ВС-Пловдив, в което се казва, че в момента в този район са дислоцирани всички боеспособни формирования на Българската армия. „В гарнизоните Карлово, Казанлък и Стара Загора са разположени двете най-многочислени формирования от състава на Сухопътните войски, както и единственото артилерийско формирование в Българската армия. Това са и единствените, които са сертифицирани по стандартите на НАТО. От формированията, дислоцирани в нашия съдебен район, се сформират и изпращат всички формирования, участващи в мироопазващи мисии, извън границите на РБ“, посочват още пловдивските военни магистрати. Те отбелязват и че в района ще бъдат дислоцирани и новозакупените от САЩ и „Локхийд Мартин“ осем F-16 Block 70 за 2.1 млрд. лева, като се очаква първите шест машини да пристигнат в България през 2023 г., а последните две през 2024 г.
„В момента се извършва огромна по обем и мащаби логистична дейност за подготовка на тяхното базиране. Същата е свързана с реализирането на редица инфраструктурни проекти, за които се изразходват огромни финансови ресурси. Към момента и след пристигането на новите машини формированията от ВВС дислоцирани в нашия съдебен район са единствените, които осъществяват охраната на въздушното ни пространство и изпълняват съюзническите ни задължения в рамките на Air Policing. С измененията в чл. 34 в Закона за отбраната и въоръжените сили на територията на Пловдив беше сформирано съвместно командване на специалните операции. Специалните операции са действия, провеждани от специално формирани, организирани, подготвени и оборудвани сили, използващи оперативни способи, техники и система за командване и управление, различни на тези на традиционните въоръжени сили“, отбелязват още от ВС-Пловдив.
Драгомир Кояджиков напълно се съгласява с общите изводи и аргументи на колегите си.
Единственото противоречие е кой точно съд да остане. Кояджиков предлага да е този в София с оглед достъпа до правосъдие. „Натовареността на военните съдилища в София и в Пловдив е съизмерима и това се обуславя от приблизително еднаквата численост на въоръжените сили в тези два района“, казва той. И посочва, че ако предложението му бъде подкрепено, тогава средно на месец ще постъпват по 7.04 на съдия.
Какво точно ще реши Съдийската колегия, няма как да бъде прогнозирано, защото отдавна е ясно, че някои членове са твърдо против закриването на военни съдилища. Темата многократно е била засягана при обсъждането на различни въпроси, включително е напомняно, че ВКС, в който няма отдавна военна колегия, се произнася по дела на военните съдилища.
26
Коментирайте
В Сливенския съд двама съдии с два служебни автомобила!!!Ееее наистина нема такава държава…..!!!
Не виждам аргумент защо да е София. Само защото е столица всичко да се централизира там докато стане едно огромно гето четири милиона, по примера на Бангладеш. Предложението за Пловдив изглежда напълно резонно предвид обстоятелствата.
Така е . Още повече , не знам какво е положението в Пловдив , но в Съдебната палата на София има още 10-15 съдилища и прокуратури и изместването на военния съд ще освободи малко пространство ….Мисля , че дори да нямат хубава сграда в Пловдив по-лесно и по-евтино ще им намерят такава , отколкото в София .
Очевадно е, че в Софийския се фабрикуват най-много кухи дела!
Естествено, че трябва да остане Военен съд-София, а не този в Пловдив.
Защо? Като че ли имат много дела! Пълни глупости.
До кога ще се мотаят с тази реформа? Вече трябваше да съкратят повечето военни съдилища.
Само вижте колко процента от делата са за военни престъпления. Кощунство е да съществуват военни съдилища заради този мижав процент. Разходите по издръжката са много повече от ползите. А и ми е интересно какви са приходите от тях? Според мен никакви.
Повечето военни съдилища трябва да бъдат закрити.
Като цяло положението е такова, че няма смисъл да се държат на работа, като няма таква
Време е за съкращения. Кризата удари
Кризата удари нас маргиналите, а на чорбаджиите ще напълни джобовете. Депутати и управляващи ще загубят по една-две заплати, но ще продължат да цицат от нас. Армията от хрантутници на държавната ясла ще си остане, докато не започнат реформите. А изгледи за такива няма, докато гербаджийската ОПГ управлява.
Само заплати вървят на ишлеме
Ами ако военните не извършват престъпления и не отиват на военен съд, то обикновен съд да съди провинен военен когато това се наложи примерно
Бе да ги оставят тия около големите поделения и това е. Не ги знам къде са тия поделения ма да ги оставят там + това в София и това е. Като се закрият други, това в София ще му се отвори работа
Сега са общо 3 първоинстстанционни и 1 въззивен и нямат работа. Няма военни, а имаме напълно излишни военни съдилища.
Членовете на ВСС следва да бъдат подкрепени. Наред с всичко друго, качеството на военното правораздаване е много ниско, а взимат същите, ако не и по-големи заплати от силно натоварените си колеги от общите съдилища.
Имаме нужда в България от не повече от 3 в трите края на страната да речем. Защо да има всеки град.
Подкрепям. Те нямат работа.
Ами като нямат работа какъв е смисълът да съществуват
Има ги в Конституцията.
Явно основният ни закон има нужда от промяна.
Да закриват!
Военните съдилища са напълно излишни. По-добре да се промени Конституцията и да се бастисат. Няма никаква пречка да цивилни съдилища да гледат този вид дела така, както ВКС гледа.
Съгласен! Само корекция в нормативната уредба ще промени коренно нещата.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
При тази натовареност, няма нужда въобще от военни съдилища, само излишни разходи за хора, водещи се на работа