ДАНС е осъдена за упорството да крие данни за специалните разузнавателни средства

Агенцията отказва да изпълни решение на Върховния административен съд

Lex News 21 юни 2018, 12:18 3437 4

Българският хелзинкски комитет (БХК) осъди Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) заради отказа ѝ да изпълни съдебно решение, с което е задължена да предостави информация за прилагани специални разузнавателни средства (СРС). От правозащитната организация съобщиха, че са спечелили второ дело срещу ДАНС във Върховния административен съд (ВАС), след като агенцията не е изпълнила решението по първото.

През 2014 г. БХК е поискала по Закона за достъп до обществена информация ДАНС да каже колко искания са отправени до съда за използване на СРС, колко от тях са уважени и колко хора са били следени по този начин.

Председателят на ДАНС обаче е отказал информацията с мотив, че е служебна тайна, а разпространяването ѝ било забранено и по Закона за СРС. От БХК твърдят, че няма правни основания за засекретяване, тъй като информацията е само статистическа, а не за конкретни случаи, по които работи ДАНС. Организацията е завела дело заради отказа и го спечелила на две инстанции в Административен съд София-град и във ВАС, които още през 2015 г. задължават ДАНС да предостави тази информация. Агенцията обаче отказала да изпълни съдебното решение, в резултат на което БХК е завела второ дело, което отново печели на двете инстанции и сега очаква да разбере дали ДАНС ще изпълни това решение.

“Тревожно е, че една агенция, подчинена на Министерския съвет, създадена с цел да защитава националната сигурност, систематично не спазва не само законови разпоредби, но и съдебни решения. С тези си действия агенцията застава срещу интересите на българските граждани, които са лишени от правна сигурност. Държава, в която съществува орган на власт, поставящ се над закона, следва сериозно да промени политиката си и да възстанови върховенството на правото”, коментира адвокат Адела Качаунова, която е директор на правната програма на БХК.

От правозащитната организация допълват, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се е произнасял, че българското право не съдържа достатъчно гаранции срещу риск от злоупотреба, който е присъщ на всяка система на тайно наблюдение. През 2013 г. беше създадено Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства именно за да отговори на осъждането на страната от ЕСПЧ.

В последния си доклад за миналата година, Бюрото за контрол на СРС отчете, че следени със специални разузнавателни средства през 2017 г. са били 2748 души, което е с един по-малко от предходната. Повече от половината искания за използване на СРС са от МВР, а на ДАНС са около 10% в последните две години. От бюрото обаче отчетоха, че именно при ДАНС са най-много случаите, в които съдилищата са отказвали прилагане на СРС заради липса на достатъчно данни за съпричастност на дадено лице към извършено престъпление. В доклада на бюрото се казваше още, че в три случая ДАНС му е отказала достъп до документи, въз основа на които службата е искала СРС.