Правосъдният министър Данаил Кирилов използва профила си в социалната мрежа „Фейсбук“, за да публикува своя позиция по нестихващите дебати от последната седмица, свързани със законодателните промени за ограничаване на съкратеното съдебно следствие, както и за последиците от предсрочното освобождаване от затвора на австралиеца Джок Полфрийман, който изтърпяваше 20-годишна присъда за убийството на студента Андрей Монов.

В нея Кирилов зове за повече търпимост, обявява се срещу искането на отмъщение, а вместо това препоръчва търсенето на повече факти и проверка на достоверността им. Правосъдният министър казва, че дължим подкрепа на магистратите и защита на независимостта им, но също така пита и дали общественият дебат може да засяга тази независимост, като биват коментирани произнесени вече актове.

Двете теми предизвикаха протести, заплахи и остри спорове в парламента. Заради атаките към съдебния състав от апелативния съд, който освободи Полфрийман, 292-ма съдии излязоха с призив към гражданите за защита на независимостта на съда, а Съдийската колегия на ВСС публикува дори две позиции по темата. В същото време, управляващи и опозиция, под заявките за протести от цялата страна, започнаха спешно да предлагат и да гласуват промени в НК и НПК с различни виждания как трябва да бъде ограничено съкратеното следствие, за да не засяга осъдените за най-тежки престъпления.

Вчера всички парламентарни сили се разбраха на съвет при председателя на Народното събрание за експресно гласуване на промените, предложени от БСП, „Обединени патриоти“ и „Воля“, според които съкратеното следствие няма да се провежда при дела за убийства и тежки телесни повреди. Предложението на ГЕРБ обаче е за промяна в НК, с която се дава възможност на съдиите да преценяват кога да намаляват наказанията при съкратено следствие, като за тежки престъпления те да се редуцират най-много с 1/5. Кирилов държеше на равностоен дебат по двете предложения, които според него не си противоречат.

Публикуваме позицията на правосъдния министър без редакторска намеса:

Имах няколко часа да се отдам на съзерцание и умозрение, да опитам безпристрастно да оценя фактите и обстоятелствата, пораждащи дивия бяс и истеричната паника на малцина, поставили себе си над другите, над закона и над морала на справедливостта. Въздържах се да съдя, а както винаги съм се стремял, да подкрепям и да защитавам опонента си, влизайки в дрехата и същината на неговите аргументи, мотиви и предразсъдъци. Тоест, пристъпих предпазливо и с колебание, въпреки тяхното пренебрежение и агресивно отричане, към общия обзор на поведението им в опит да си въобразя някои вероятни последици, които то предполагаемо преследва.

Не исках да откривам предателство спрямо общо възприети национални цели, а предпочитах подозренията и предположенията ми да останат на плоскостта на маргиналния личен интерес и ползата за конкретна група от лица.

В този смисъл, трябва да доверя на Вашите съждения и присъда преценката дали един обществен дебат може да засегне независимостта на магистрата, след като той вече е отсъдил и е обявил мотивите си.

Има ли право обществото да прецени дали е спазен закона и е постигната справедливостта?

Неговото доверие безусловно ли е, императивно ли се дължи?

Кой от двата принципа има предимство: принципът на законността или принципът на независимостта на магистрата?

Последните седмици аз убеждавах колегите си в парламента, че трябва да възложим и да доверим, да възложим на съда нова възможност за преценка / дискреция при определяне на наказанието, тази дали да прилага или не последиците при съкратеното съдебно следствие. Едновременно с това, мои колеги разоръжаваха с озлобление вярата и доверието ми, удовлетворявайки неусмиримият си стремеж да злепоставят всяко усилие за неговото укрепване.

Няма да соча писмени официални източници и документи, които са приложени в парламентарните досиета и стенограми. Нито ще се позовавам на широко отразени публично мои изявления в медиите. Търся Вашата подкрепа за следното:

* Винаги да поставяте фактите преди заключенията;

* Да се стремим да съберем възможно най-много относими факти;

* Съжденията и заключенията са наша субективна преценка и тя не може да бъде държавна присъда;

* Да не се нагърбваме да съдим, вместо това ревниво да проявяваме респект към истината и дирене достоверността на фактите;

* Да не удовлетворяваме нестихващия стремеж към отмъщение и да даваме доверие и при най-крехкото основание за това;

* Да се движим не от бясното настървение на лицемерието, а от умерената политика на законодателите;

* Да уважаваме опонентите си по тези, защото в спора се разкрива истината;

* Да не забравяме, че магистратите винаги са прави, и че дължим подкрепа, точно изпълнение и правна дисциплина, както и защита на независимостта им.

16
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Вероятно
Вероятно
01 октомври 2019 9:40
Гост

ГЕРБ може би се уплашиха, че ще изпуснат юздите на народа, ако т!ва недоволство се раздуха още повече и излизе извън контрол! А и нека не забравяме, че Монов е човек на БСП и те сиурно го карат да подклажда огъня предизборно.

Странно
Странно
01 октомври 2019 9:38
Гост

Данаил Кирилов има позиция в подкрепа на съдиите? Не мога да повярвам. Или са му наредили отгоре, за да има малко контрапункт в спора и да го раздухат още малко. Щото прокуратурата, някои медии и общественото мнение много едностранчиво почнаха да нападат магистратите.

Сенека :)
Сенека :)
30 септември 2019 15:09
Гост

Можеше да напише единствено последното изречение. Нямаше да ми загуби времето да чета предхождащите го @§$%*…

наблюдател
наблюдател
30 септември 2019 13:34
Гост

дивия бяс и истеричната паника на малцина, поставили себе си над другите, над закона и над морала на справедливостта.“

това по чий по-точно адрес..? На адяокатите и на съдиите подписали декларациите ли?

Анонимен
Анонимен
29 септември 2019 13:26
Гост

Лицемер!

Гражданин
Гражданин
29 септември 2019 1:40
Гост

„Ако един проблем е нерешим – уголеми го“. Дуаиът Айзенхауер „Кой от двата принципа има предимство: принципът на законността или принципът на независимостта на магистрата“? 1. Преди да има „независим съд“ и „държава“, е имало Общество. Било то и родовообщинно… Добре е да се иска защита и независимост, но 292-та съдии, първо трябва да си изяснят тези понятия! Независимост може да искаш само от друг държавен орган – той има държавна власт. Обществото няма такава. То има публична. Монтескьо не само не е имал нищо против публичната, но дори я е използвал /вж Луи XVI/. Разделил е само държавните власти!… Покажи целия коментар »

юрист
юрист
30 септември 2019 13:44
Гост

Ти даваш ли си сметка какво означава това за което лобираш? Тогава няма да има съдии, а политици раздаващи присъди водени от електоралния интерес. Елементарен пример за елементарни хора: да речем аз съм избран основно с гласове от ромската махала. Т. е. те ме упълномощават да защитавам интересите им. Дали няма да има по-снизходителни присъди за хората от тяхната общност? Или пък знам че мнозинството от избирателите имат мнение, формирано от медиите на Пеевски как да се реши висящо дело. В разрез с действащия закон, който не отговарял на общественото чувство за справедливост. То и Хитлер е бил подкрепян от… Покажи целия коментар »

Адвокат
Адвокат
28 септември 2019 13:05
Гост

Адмирации за министъра! Едно е да не си съгласен с разбиранията на съда в конкретен акт, съвсем друго е да отстояваш принципа за подчиняването на съдебен акт, дори когато не го споделяш и да уважаваш съда. Това е вече в защита на държавността. То и законите не са съвършени, но им се подчинява е. Същото е и с влезлите в сила съдебни решения-дори да са неправилни,ние им дължим подчинение, иначе другото е произвол.

Чинов
Чинов
28 септември 2019 15:51
Гост

Глупости, всеки акт на съда трябва и може свободно да се коментира, стига с тези отживелици. Съвсем отделен въпрос е как, от кого, с каква цел и с какви аргументи се прави.

наблюдател
наблюдател
30 септември 2019 13:46
Гост

Аз усещам доза ирония в постинга която на вас може би ви се губи..

Влъхва
Влъхва
28 септември 2019 12:46
Гост

Кирилов е бесен на БСП, защото излезе, че техният проект ще се налага, за сметка на неговия.

GGG
GGG
28 септември 2019 12:09
Гост

Г-н Кирилов, като гражданин или като юрист го казвате всичко това. Защото онзи ден като гражданин осъдихте като необосновано освобождаването на Полфрийман, а сега твърдите сякаш друго..?

Симеон
Симеон
28 септември 2019 11:56
Гост

Аз не разбрах според министъра, безусловно ли трябва да защитаване независимостта на магистратите, които са винаги прави, или пък не съвсем. Веднъж пита може ли да коментираме актовете им, после отговаря, че са винаги прави…Нещо не ми се вижда откровено написаното.

Анонимен
Анонимен
28 септември 2019 11:52
Гост

Брей, Кирилов по-адекватен се изкара от ВСС

БиБи
БиБи
28 септември 2019 11:53
Гост

To не е особено трудно

Анонимен
Анонимен
28 септември 2019 19:42
Гост

И той като ВСС – осъзнава се от втория път. Нещо е станало.