Тълкувателно решение на ВКС

Давността за изпълнение на пробацията не тече, докато осъденият е в затвора или ареста

Павлина Желева 05 декември 2017, 13:36 3283 2

Давността за изпълнение на пробацията не тече, когато осъденият е задържан под стража, под домашен арест или влезе в затвора. Това постанови Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение №3/2017 г.

Решението на ВКС

Върховните съдии бяха сезирани за противоречива практика от главния прокурор Сотир Цацаров. Той им зададе два въпроса. Първият е дали давността за изпълнение на пробацията продължава да тече докато осъденият е задържан под стража, под домашен арест или влезе в затвора заради друга присъда. Вторият беше дали пробационните мерки, чието изпълнение е преустановено при условията на чл.228 ал.3 ЗИНЗС (заради домашен арест, задържане под стажа или затвор) подлежат на замяна (на основание чл.43а т.1 и т.2 НК), ако не изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието, в случая 3 години.

По първото питане на главния прокурор върховните съдии посочват, че при конкуренция при изпълнението на пробация и затвор, приоритет има лишаването от свобода. Те се позовават на чл. 228, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), според който, когато осъденият на пробация влезе в затвора или ареста, изпълнението на пробационните мерки се преустановява.

Освен това в тълкувателното решението се припомня, че според чл. 82, ал. 3 от НК ако компетентните държавни органи предприемат действие спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, давността се прекъсва и започва да тече нова. И правото на държавата да изпълни наказанието се погасява независимо от спирането и прекъсването на давността с изтичането на абсолютната изпълнителска давност.

Наказателната колегия на ВКС обяснява, че след като ЗИНЗС дава предимство на изпълнението на домашния арест, задържането под стража ареста и лишаването на свобода пред това на пробацията, държавата е поставена в обективна невъзможност да приведе в изпълнение последната. Т.е. не е налице бездействие, а по силата на законова норма се създава основание за неизпълнимост на наказанието.

„След като не е налице неоправдано бездействие от страна на компетентните държавни органи за привеждане в изпълнение на „изчакващо“ наказание „пробация“, а същото е обективно невъзможно поради изпълнението на приоритетно наказание „лишаване от свобода“ или мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, давност за изпълнението на наказание „пробация“ не може да тече“, заявява ВКС.

Върховните съдии подчертават изрично, че в тази хипотеза както обикновената, така и абсолютната изпълнителска давност нито спират, нито се прекъсват, а изобщо не текат.

Що се отнася до втория въпрос на главния прокурор, ВКС посочва, че той се отнася само до случаите на започнало изпълнение на пробация, което в последствие е преустановено, защото осъденият е влязъл в ареста или в затвора.

„Ако след освобождаването на осъдения от мястото за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ или ареста е започнало изпълнение на остатъка от наказанието „пробация“ и той без основателна причина не изпълнява пробационните мерки, замяната им при условията на чл. 43а, т. 1 и т. 2 е принципно възможна, ако не е изтекъл предвиденият срок по чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК“, пишат върховните съдии. И указват, че при изчисляването на срока на абсолютната изпълнителска давност (3 години за пробацията) не следва да се отчита времето, през което осъденият е търпял приоритетно ефективно наказание „лишаване от свобода“ или спрямо него е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

Давност