Променят изрично закона
Гражданите ще могат да водят дела по ЗОДОВ за вреди от действието на незаконни наредби
Хамид Хамид предлага изменения, с които да се преодолее тълкувателното решение на ВАС, което обяви, че такива дела са недопустими
Гражданите и бизнесът могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. Това да се регламентира изрично в самия ЗОДОВ предлага депутатът от ДПС Хамид Хамид.
Тази възможност беше отречена преди близо три години – на 27 юни 2016 г., когато Върховният административен съд (ВАС) излезе с тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), с което прие, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ“.
Преди ВАС да излезе с това задължително за всички съдилища тълкуване магистратите бяха разделени в позицията си. Нещо повече – разделен беше и самият ВАС и затова 32-ма върховни съдии подписаха тълкувателното решение с особено мнение.
Днес Хамид Хамид заявява, че целта на внесения от него проект за промени в ЗОДОВ е именно да се преодолеят последиците от Тълкувателното решение по дело №2/2015 г. на ВАС и определя като показателен фактът, че решението е подписано с особено мнение от толкова много съдии.
„Освен това посоченото тълкуване на закона, противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз и на практика прегражда защитата на гражданите и юридическите лица от вреди, които са причинени от отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“, заявява зам.-председателят на парламентарната правна комисия в мотивите си.
Предложението му идва дни след като депутати от ГЕРБ внесоха друг проект за изменения в ЗОДОВ, с който се урежда окончателно, че делата за обезщетяване на вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз ще се водят именно по този закон (повече по темата виж тук). Така по всяка вероятност двата законопроекта ще бъдат обединени и разгледани съвместно от Народното събрание.
Точното предложение на Хамид е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да придобие следната редакция:
Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове
Преди три години, когато обсъждаше проблема, ВАС не се съгласи с подобно виждане, като основния си аргумент върховните съдии от мнозинството извлякоха от чл. 195 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Той предвижда две неща. Първо, че „подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение“. И второ – „че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение“. Това, според мнозинството във ВАС, означава, че за периода от приемането на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила решение, той се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. А освен това има специален ред за обезщетяване на гражданите и бизнеса от действието на незаконни наредби, правилници и инструкции, тъй като понятието „правни последици“, включва в себе си и компенсирането на вредите от действието им. С тази задача обаче е натоварен органът, издал незаконният акт, а воденето на паралелни дела от засегнатите по ЗОДОВ е изключено.
Застаналите на особено мнение 32-ама върховни съдии, чиято теза днес се възприема от Хамид Хамид, обаче заявиха, че колегите им са объркали причина и следствие в съжденията си. И изтъкват, че съдът отменя наредбата, правилника или инструкцията именно защото са незаконосъобразни, т.е. отмяната е следствие на незаконосъобразността, а не обратното. „Няма законово основание за извод, че актът ще се счита за незаконосъобразен от деня на решението за неговата отмяна и занапред, а оттук – че това ще изключи отговорността за вреди, причинени от действието му преди отмяната, тъй като до този момент той е действал законосъобразно. На първо място това означава, че е бил обжалван и отменен един законен акт. Освен това подобно разбиране е в противоречие с правната логика – това би означавало да се приеме, че актът е незаконосъобразен, защото е отменен, че незаконосъобразността е последица от отмяната, а не обратното“, пишат те.
А за това, че АПК (чл. 195) казва, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, посочват, че кодексът не въвежда законова презумпция, че той ще се счита за незаконосъобразен занапред. „Няма нормативно основание да се приема, че разпоредбата на чл. 195, ал.1 АПК, от материалноправна гледна точка, може да ограничи отговорността до вреди, които могат да настъпят след отмяната на акта, с мотив, че едва след този момент актът се счита за незаконосъобразен. По правилата на правната логика след отмяната вреди от действието на отменен нормативен акт не могат да настъпят, тъй като същият спира да се прилага“, изтъкват 32-мата върховни съдии.
Според останалите на особено мнение чл.1 от ЗОДОВ и чл.195, ал.1 АПК не подлежат на съотнасяне и втората разпоредба не ограничава приложното поле на първата. „Двете норми са от различен вид: съответно – материална и процесуална, всяка от тях има свое собствено място в правната система, има свое собствено действие, независимо едно от друго. Те не действат на една плоскост – не уреждат едни и същи правоотношения, поради което и не са в колизия“, пишат 32-амата върховни съдии през 2016 г.
Промени и в АПК
В законопроекта си Хамид Хамид предлага и няколко промени в АПК. Първата е в чл. 213б, който регламентира какво се случва, когато жалбата или протестът бъдат оставени без движение. С преценката дали те отговарят на изискванията на АПК са натоварени шефът на ВАС, заместниците му и председателите на отделения. Сега депутатът от ДПС предлага с разпорежданията си, с които оставят жалбата или протеста без разглеждане, те да могат „да присъждат разноски, ако са поискани и ако са представени доказателства за заплащането им“. Същото право получават и съставите на съда, когато открият нередовностите в жалбата в течение на вече започналото производство.
Освен това с предложенията за промени в АПК, депутатът от ДПС урежда и че по-ниската такса за касационно обжалване, което се дължи по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване (30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи) трябва да се прилага и за споровете за социално подпомагане. „Следва да се утвърди практиката, като гражданите и едноличните търговци, които обжалват актове по дела за социално подпомагане се ползват от привилегията, предоставена и на гражданите и едноличните търговци, които обжалват съответно дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване“, пише Хамид.
Той е установил и друга празнота в АПК, който с последните си изменения за първи път предвиди, че и държавата и общините плащат такси за касационно обжалване на делата, от които преди това бяха освободени. Оказва се, че те са пропуснати в чл. 235а АПК, който регламентира такса от 30 лв. за граждани в производствата по частни жалби и 150 лв. – за организациите. „Административните органи – държавни или общински също следва да бъдат включени в субектите, които следва да заплащат държавна такса за подаване на частна жалба, тъй като същите са били страни в първоинстанционното производство и имат право да обжалват съдебните определения“, пише Хамид.
Освен това той предлага да се отмени и чл.27, ал.7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, която освобождава бюджетните организации от такси. Защото след измененията в АПК, тя влиза в колизия с въведеното в чл. 227а АПК задължение за всички страни в процеса, включително за държавните и общинските органи, да плащат държавна такса за касация.
„Заплащането на такса се свързва не само с възмездяване на тази услуга, но и с мотивиране на страните към добросъвестно упражняване на процесуалните права, а що се отнася до държавните и общинските органи – за да бъде предотвратен и евентуален административен произвол от тяхна страна“, подчертава авторът на законопроекта.
8
Коментирайте
Добавката, която предлага Хамид Хамид е много лошо формулирана, ако е цитирана дословно в тази статия. „… отменени или обявени за нищожни…“ – така излиза, че и ако органът, издал съответния акт, го отмени по свой почин, без самият акт да е незаконосъобразен, пак хората ще могат да търсят обезщетение за вреди по този текст. Текстът може да бъде „отменени от съда поради противоречие със закона или правото на Европейския съюз“.
Ако се приеме подобно изменение, става много интересно, ако ВАС потвърди отмяната на образците на Заявленията по чл. 410 и чл. 417 ГПК – нима всеки, който е плащал въз основа заповед за изпълнение ще може да търси вреди по ЗОДОВ?
Все пак промяната в закона е за в бъдеще.
Чудесна новина! Значи най-накрая гражданите ще могат да съдят съсловната монополна адвокатска организация заради незаконната, и противоречащата дори на правото на ЕС Наредба номер 1, издадена от ВАдвС!
Напълно разумно предложение. Отдавна трябваше да се оправят нещата след нелепото решение на ВАС.
Браво, бе, Хамид! Това е верният път! Чак не мога да повярвам
Те от ДПС ако бяха глупави и нищо не разбираха, нямаше да се задържат 30 години във властта. Иначе – да, по-скоро добри са предложенията за изменение на ЗОДОВ и АПК.
Прочее, не виждам проблем с Наредбата на Вадв.С. Възнаграждението се договаря свободно, както при всяка истински пазарна икономика. Що се отнася до минималните прагове, всяка гилдия в цивилизования свят защитава своите членове, като не позволява договаряне под тях. Останалото е популизъм или невежество.