Главният прокурор атакува в КС норма от 1968 г., по която съдят проститутките и просяците
Главният прокурор Иван Гешев поиска Конституционният съд (КС) да „отмени“ разпоредбата от Наказателния кодекс (НК) за т. нар. безделничество или паразитизъм, по която се подвеждат под отговорност проститутките и просяците.
Става въпрос за отдавна критикувания и в доктрината, и в съдебната практика чл. 329 НК, който предвижда:
ал. 1 Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
ал. 2 Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.
В искането си (пълния му текст виж тук) Гешев заявява, че разпоредбата противоречи на правото на труд на гражданите и на принципа на правовата държава.
Той сочи, че разпоредбата на чл.329 НК е въведена през 1968 г., а след това изменена на два пъти – през 1975 г. и през 2004 г. Като последната промяна се е ограничила само до това да предвиди в нея новото към онзи момент наказание „пробация“.
„Конституцията от 1947 г., при действието на която е приет този текст на Наказателния кодекс, определя полагането на труд не само като право, но и като задължение на гражданите. Така според чл.73, ал.З „Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности. „
Същото разбиране е инкорпорирано и в Конституцията, приета през 1971 г.: „Всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд съобразно със своите способности и квалификация. (чл.59, ал.1)“, напомня главният прокурор.
И подчертава, че в действащия ни основен закон от 1991 г., „в духа на модерните разбирания за обществото и за човека, трудът е обявен за фундаментално право“. Той е прогласен за такова и от ООН с Всеобщата декларация на правата на човека, и от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Затова Гешев заявява, че чл. 329 НК не съответства на Конституцията и на международните актове.
„Действително, диспозицията на чл.329, ал.1 НК предполага от обективна страна кумулативно наличие на бездействие (продължително неполагане на общественополезен труд при обективна възможност да се полага такъв) и на действие (получаване на нетрудови доходи по непозволен или неморален начин). Независимо от това, чл.329, ал. 1 НК е в конфликт с Основния закон, именно поради различното отношение към труда, прогласено в него, от една страна, и създаденото от разпоредбата задължение за лицата, получаващи доходи по непозволен или неморален начин да полагат обществено полезен труд, за да не осъществят състава на престъплението“, сочи главният прокурор.
В искането си той изтъква, че възприемането на труда като задължение и единствен източник на доходи е функция на тоталитарната държава. „В настоящата КРБ, според чл.4, ал.1 от която България е правова държава, източниците на законни доходи на гражданите могат да бъдат най-различни, включително и нетрудови такива. Оценката на нравствена им страна не следва да има отношение към наказателноправната защита на съответните обществени отношения“, пише Гешев до КС.
И подчертава, че чл.329 НК е твърде остарял и несъответстващ на реалните обществено-икономически условия в страната. „Така например, от мотивите на съдилищата, постановили осъдителни актове (след 1989 г.) срещу лица по престъпните състави по ал.1 и ал.2 на чл.329, е видно, че най-често срещаната причина за осъществяването им е тежкото материално състояние и безработица на извършителите“, се посочва в искането.
След това Иван Гешев се спира на принципа на правовата държава и напомня за този за законоустановеност на престъпленията, който означава, че никое лице не носи наказателна отговорност, освен ако при извършването му съответното деяние съставлява престъпление.
„Този принцип предполага законодателят ясно да определи престъпленията, като за да не се изпада в противоречие с него, в наказателното право са изключени аналогията, обичаят, разширителното тълкуване. Условието за законоустановеност на престъплението е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба и при необходимост от тълкуването ѝ субектите на съответното право са в състояние да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност. Доколкото с определено поведение не се нарушава закон, преценката за това дали то е морално и приемливо от обществото е субективна и не може да бъде критерий за наказателноправна санкция, тъй като е елемент от правото на личен живот и не се нуждае нито от правно разрешение, нито от правила за извършване“, пише главният прокурор. И заявява: „Гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени“.
Гешев се спира и на противоречията в практиката по прилагането на чл. 329 НК – постановяват се както осъдителни актове, които се опират на Тълкувателно решение № 29 от 29 ноември 1984 г. ОСНК, така и оправдателни, в които се приема, че деянието е несъставомерно, а чл. 329 НК – противоконституционен.
„Съдебните актове недвусмислено говорят за съществени различия в правоприлагането като следствие от така формулираното от законодателя съдържание на правната норма. Голяма част от субектите на престъпленията по чл.329, ал.1 и ал.2 от НК в действителност са жертви на престъпления по Глава втора, раздел VIII, от НК (чл.154а, чл.155 и чл.155а) или на трафик на хора (чл.159 и сл. от НК). Очевидно е налице колизия между тези разпоредби и чл.329, ал.1 и ал.2 от НК в хипотезата на тълкуването им от съдилищата, тъй като пострадалите се явяват едновременно жертви и извършители на престъпно деяние“, пише Иван Гешев. И напомня, че в своята практика КС е подчертавал, че несъвършенството на закона, изразяващо се в противоречие между негови разпоредби, нарушава принципа на правовата държава.
Главният прокурор изтъква още един проблем: „Освен това, редакцията на нормата е твърде обща и позволява разширително тълкуване, недопустимо в наказателното право. Не може да не се изтъкне също така, че на основание на разглежданите разпоредби на НК се преследват крайно уязвими слоеве на обществото, като често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията им. Така на практика се създава двойствено отношение към жертвите, което се отразява негативно, както на резултатите от съответните наказателни производства, така и на усилията за предоставяне на законова закрила на тези лица по Закова за борба с трафика на хора, Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване и др. В този смисъл може да се приеме, че нормата накърнява правната сигурност и е в конфликт с материалната справедливост, въздигната във висша ценност в Преамбюла на Конституцията и развита в разбирането на КС за правовата държава“.
За докладчик по делото е определена Таня Райковска.
26
Коментирайте
Частични промени в НК са смешка – има и други еклектики – диверсия и отвличане на самолет, всякакви глупости – има обаче едно недомислие – не е Наказателната мисъл стълб на поведението на хората, а – Гражданско-правната идея – свободата, това е основата – ако оставим тесногръдието да се вихри- ще се озовем в пълен лабиринт. Страх да подпишеш документ – щото ще станеш Нено Димов – не предвидил сушата, кишата и Гришата. Правото се самоизврати, не върви по живота, трябва да се изкряска – да се премахнат глупавите алинеи поне от Наказателният кодекс, ако не друго. Съществува пълно разложение… Покажи целия коментар »
Правилно е сезиран КС. Текстът е противоконституционен. Но за сведение-и редовите съдилища имат правото , а и задължението да откажат да го приложат. За заварените закони, до приемане на Конституцията от 1991г всеки съд може да следи дали е противоконституционен. На основание параграф 3 от ПЗР на Конституцията. Проблемът е,че съдилищата не са се емаципирали от прокуратурата и съдиите не посмяха да откажат да приложат текстът от НК, преследващ живеене от нетрудови доходи. Масово проститутки незаконно са наказвани. Друг е и въпроса,че проституцията следва да е легална. Че в Германия, това си е законна работа, предлагана и в бюрата по… Покажи целия коментар »
Германия е успешна икономически държава и е узаконила проституцията. Ако ние направим същотое сме богати като немците. Страшна логика. Мн се дразня, когато някой почне да вади примери със развити западни държави все едно са светая светих на правото и морала. Сори, ама опира до манталитет и възпитание. На немеца не му пречи да бачка и да мърсува, ама българинът, който и без това е мързелив, ще стане хептен тулуп, ала Бойко. Айде не. Аман от чуждопоклонници и комплексари.
Гешев разбира от право и Конституцията, колкото прасе от кладенчова вода!
…. „Всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд съобразно със своите способности и квалификация. (чл.59, ал.1)“
А не трябва ли да е така?
Може би да, но това не бива да е закон, защото е неприложим такъв, несъвместим с действителността и вида на управление в който сме в момента. Ако тръгнете по логиката всяка доблестна идея като тази да се превръща в закон ще се озовете в дистопия преди да се усетите.
Правилно , не е политкоректно да се преследва просешката мафия която тормози обикновените хора.
Сичката Мара втасала…
А, текстът си е много ОК, просто трябва да се прилага и централните улици ще станат доста по-приятни места!
Така. Гешев се е разчевръстил изглежда, няма лошо нормативната уредба трябва да се актуализира: 1. той говори конкретно за правото на труд, като начин за прехранване което, както разбрахме покрай ковид кризата не е баш абсолютно право; 2. В КРБ си е написано, че трудът е възможност на гражданите и задължение на държавата да го осигури и това е нормално, защото все пак огромната част от населението го полага с цел прехрана: Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона. Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това… Покажи целия коментар »
Искам Сийка наа задна…. седалка.
Гледам, че колегите го удрят на забавление, но чл. 239 НК си е противоконституционен та дрънка. Всички го учат още в университета. Ива Пушкарова мисля беше правила разработка по въпроса. В случая Гешев е прав и действа в интерес на правото. Другото са лигавщини
Не са лигавщини, хората са много сериозни 😊
Хубаво, ама колко пъти НК влиза в пленарна зала, за да се увеличават наказанията за какво ли не. Що не подпъхнаха поне веднъж и 239, та да се свърши?
Не е само този текст, има много други архаични, които трябва да отпаднат и това е тема, която се дъвче от поне 15 години. Но нито едно правителство и НС не проведе истинска наказателна политика
Като знам какво беше качеството на законодателството при предходните, като гледам и липсата на всякакъв капацитет у сегашните, по-добре да не пипат нищо, че ще направят куп поразии.
Нищо не знаеш!
Не е ли малко странно, докато чакаме да сътвори искане за спецсъдилищата и прокуратурите, той да се разтоварва с НК за проститутките…
Може да са го разубеди ли за спеца, защото това е по-важно 😊
Това да не е по идея на Сийка. Оххх… ох на дедооо…
Пазителят на Околовръстното! Ами Радост е, да…
Гешев е позор, но искаме оставка и затвор!
Интересно, аз чакам да сезира КС за закриването на спецовете, а той за проститутките. Интересно…
Човек от народа – брани го и защищава
Тази норма два пъти беше изменяна и допълвана от проф. Иван Ненов. Тогава моралът в правото и законодателството беше на висини.
Абсолютно. Помня го.
Елементарно! За всеки първокурсник е ясно, че този текст е анахронизъм!
И може за де обоснове, без да е необходимо преписване на текстове от разработката на Ива Пушкарова
Не се предлага решение на по смисления въпрос за преглед и актуализация на целия НК, а да занимаваш цял КС с подобни реторични питания е доста посредствено