Генерален адвокат постави под въпрос някои заповеди за разследване на български прокурори
Компетентен ли е прокурорът да издаде европейска заповед за разследване в хода на досъдебното производство за извършване на следствени действия на територията на друга държава членка, когато съгласно българското право за извършването на подобни действия на национална територия се изисква предварително разрешение или одобрение на съд?
Според генералния адвокат в Съда на Европейския съюз Кампос Санчез-Бордона отговорът е „не“.
Той го дава в заключението си по преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд (СНС). По този начин генералният адвокат повдига въпроса за съвместимостта на българския Закон за европейската заповед за разследване, който в досъдебната фаза на наказателното производство предоставя изключителна компетентност на прокурора за издаването на европейска заповед за разследване, с Директива 2014/412, която определя прокурора като издаващ орган на такава заповед, но само ако изпълнението на поисканото следствено действие може да бъде разпоредено при същите условия на национална територия, обясняват от Европейския съюз (СЕС).
СНС е сезирал съда в Люксембург заради свое дело за финансиране на терористична дейност. По него българският съд е изправен пред дилемата дали да приеме за законосъобразни доказателствата, събрани в резултат на вече изпълнени в Германия, Австрия, Белгия и Швеция европейски заповеди за разследване, издадени от прокурор, или да ги отхвърли.
Акцентът на запитването на СНС е върху това, че въпросните заповеди за разследване се отнасят до събирането на доказателства за трафични данни (проведени телефонни повиквания по дата, час, място, кореспондиращи номера, апарати и др., но без данни за съдържанието), а според българския НПК то може да бъде разпоредено само от съд.
Генералният адвокат Санчез-Бордона поддържа тезата, застъпена и във връзка с европейската заповед за арест, че прокурорът не би могъл да разпореди на чужда територия повече от това, за което има правомощия в собствената си държава.
Генералният адвокат изтъква особеното значение за конкретния случай и на решението по дело C-746/18, в което съдът е приел, че прокурорът не може да разрешава достъп до трафични данни за целите на наказателно разследване, когато едновременно с функциите си по ръководство на разследването е и страна в съдебното производство, пряко ангажирана с повдигане и поддържане на обвинението, тъй като не отговаря на условията за безпристрастност. Според генералния адвокат от цитираното решение следва, че в случаите на необходимост от европейската заповед за разследване, която включва действия по прихващането на електронни съобщения, прокурорът няма компетентност да я издаде, дори ако съгласно вътрешното си право има компетентност самостоятелно да разпореди (без участието на съд) прихващането на електронни съобщения.
Макар последното да не важи за България, то поражда недвусмислено извода, че европейската заповед за разследване във връзка със събирането на доказателства за трафични данни задължително трябва да бъде издадена от съд.
Генералният адвокат обръща внимание, че принципно признато на прокурора качество на издаващ съдебен орган не означава, че не трябва да са изпълнени и останалите условия за преценка нe само на необходимостта и пропорционалността на европейската заповед за арест, но и с правомощието съгласно вътрешното право да се разпореди изискваното с нея следствено действие на национална територия. Доколкото, съгласно българското право такава възможност за прихващане на трафични данни по разпореждане на прокурора категорично не съществува, то той не би могъл да бъде квалифициран като издаващ съдебен орган за целите на европейска заповед за разследване, с която се иска изпълнението на подобно действие на чужда територия.
В по-широк план, извън действията, свързани конкретно със събирането на доказателства за трафични данни, от заключението на генералния адвокат, следва, че прокурорът не би могъл да бъде квалифициран като издаващ съдебен орган на европейска заповед за разследване и във всички останали случаи, когато предмет на тази европейска заповед за разследване са действия, за които по националното законодателство задължително се изисква намеса на съд, обясняват от СЕС.
Ако тезата на генералния адвокат бъде възприета от съда, това би означавало, от една страна, че събраните с европейска заповед за разследване, издадена от прокурор, доказателства, не могат да бъдат ползвани в съдебната фаза на разглеждането на наказателното производство, а от друга страна – би довело в бъдеще до отказ за изпълнение на подобни европейски заповеди за разследване.
21
Коментирайте
Да сравнявате Кьовеши с Гешев е все едно да сравнявате Далай Лама с Гьобелс. Кьовеши имаше истинска самостоятелност в една напълно независима прокурорска структура и затова работеше толкова успешно и защитаваше обвинителните си тези пред общите съдилища. В България разликите са огромни – общите съдилища не възприемаха некадърните обвинителни тези на прокуратурата и затова хунтата си направи специализиран съд с „наши съдии“, които държат противници на мафията години наред в ареста без възможност за контрол от „неспециализиран“ съд. А наистина независим прокурор, който да разследва Каскета – бягат като дявол от тамян само при мисълта за него!
Демек ВКС не контролира актовете на спецсъдилищата?
Тролче, не на мен тия. С нищо не си наясно, а само храниш. Всички мрънкате, ама като стане нещо търсите защита от полицията и прокуратурата. Айде марш при господаря ти Божков.
Мерките за неотклонение не се контролират от ВКС. И специализираният задкулисен съд на мафията задържа по абсурдни обвинения, които никога след това не се превръщат във влязла в сила осъдителна присъда. Но целта на мафията никога не е била справедливост, а репресия над опонентите и критиците й, която репресия се постига перфектно по този начин. Затова мафията толкова трепери да не й закрият специализирания съд, защото никой нормален общ съд няма да уважава подобни безумни и недоказани искания на прокуратурата.
Ти пък си много запознат с материалите по всяко ДП в спеца, бе. Май е по-добре ти да направиш анализа на спецправосъдието. Явно знаеш по-добре.
П.П. Сигурен съм, че Окръжния съд в Кюстендил (например) ще се справи с делата, подсъдни на СНС по-добре. И там няма да има зависимост. Не.
Тц, тц, тц! Каскета бленува задържането под стража както едно време да може да става от прокурор, а тези маскари от Европата само му развалят рахата! Сега очакваме поредния кафяв залп от троловете на Шиши с познати до болка опорни точки за Гейропата, соросоидите, грантаджиите, Лозан Панов, Христо Иванов и всички останали, които мътят водата на задкулисието в съдебната система.
Чудничко става направо
Интересно.
Гешев не харесва това.
Със сигурност ще е силно разочарован от това решение.
Е как! Режат им правата
Пак от тая „лоша“ Европа ни наакаха. Ама как така ще ни забранвят и ще ни карат да отговаряме и на другите изисквания. Няма пък. Праскаме нареждане и край. Така е в Булгаристан.
Колко ли още глоби ще отнесем заради нечие нехайство.
Генералният адвокат обръща внимание, че принципно признато на прокурора качество на издаващ съдебен орган не означава, че не трябва да са изпълнени и останалите условия за преценка нe само на необходимостта и пропорционалността на европейската заповед за арест, но и с правомощието съгласно вътрешното право да се разпореди изискваното с нея следствено действие на национална територия.
На вниманието на Гешев.
Да четат тия дето трябва да четат и да схващат какво казва човека.
Ами логично е, да.
Както е тръгнал Специализираният съд, вероятно ще пита по реда на преюдициалното запитване допустимо ли е закриването му по посочения в законопроекта на Христо Иванов начин. Повярвайте ми, че резултата ще бъде в полза на съда.
Защо да е в полза на съда и защо да ти вярваме?
Абсурд. Ясно е като бял ден, че спецовете са напълно излишни.
Всяка нормална държава трябва да има специализирани органи, като съд и прокуратура, но тук нещо сбъркано има с тях.
Бухалките на Гешев.
Чета коментарите по-долу и се убеждавам колко „наясно“ са коментиращите, особено в областта на Правото на ЕС. Хора, когато коментирате дадена тема, хубаво е да сте поне малко подготвени. И само да ви „светна“, че България е една (да не кажа единствената) от страните, в които наказателния процес е с такъв формализъм. Например във Федералната република Германия прокурорът е овластен от немския наказателен процес да внесе и успешно поддържа обвинение от 20 страници. В България предявяването на разследването е в по-голям обем (да не кажа, че това е и безсмислен институт, доколкото в съдебна фаза преди делото да се гледа… Покажи целия коментар »