Съдът в Люксембург:
В споразумение с един подсъдим може да се споменат и други, но с уточнение, че вината им не е доказана
Когато в дело с няколко обвиняеми, съдът одобрява споразумение с един от тях, в него могат да бъдат посочени имената и на останалите, въпреки че не се признават за виновни. В такъв случай е задължително обаче в съдебния акт да бъде ясно подчертано, че вината им не е доказана.
Това се казва в решение на Съда на ЕС в Люксембург (пълния текст на решението виж тук) по преюдициално запитване на съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд. То е отправено миналата година, след като един от шестима обвинени, че са изготвяли и преправяли лични карти и шофьорски книжки, решил да сключи споразумение, за да получи по-лека присъда.
Останалите петима дали съгласие за сключване на споразумението, но изрично посочили, че не се признават за виновни и делото срещу тях продължава. В споразумението с единия обвиняем обаче се казва, че той е участвал в престъпна група именно с тях и те са посочени с имената им.
Тогава съдия Хинов реши да спре делото и да отправи запитване до съда в Люксембург, в което поставя въпроса дали такова споразумение с един обвиняем, в което се споменава участие в престъпна група и на други, които не се признават за виновни, е съвместимо с чл. 4, параграф 1 от Директива 2016/343. Според тази разпоредба държавите трябва да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, той не може да бъде представен като виновен в изявления на публични органи и в съдебни решения.
В запитването на съдията се подчертава, че според съдебната практика в България, текстът на споразумението трябва да отговаря на обвинителния акт, а в него като извършители са посочени и шестимата обвиняеми, а освен това единият признава участие в престъпна група, а за да има такава, в нея трябва да участват поне трима души.
Съдия Хинов пита дали посочването в споразумението на имената на останалите участници ги представя като виновни и съответна ли е в такъв случай тази съдебна практика на директивата.
Съдът в Люксембург е разгледал с предимство делото и в решението си първо казва, че споразумението с един обвиняем не се отнася до вината на останалите. Цитирано е и решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, в което се казва, че в подобни случаи от изключително значение е изборът на изрази от съдебните органи и конкретните обстоятелства, при които са употребени. Според съда в Страсбург в сложни наказателни дела, на националните съдилища понякога се налага да посочват участие в престъпление на трети лица, които по-късно може да бъдат съдени отделно, но в такива случаи трябва да се избягва даването на повече информация за тях.
В този смисъл генералният адвокат пише в заключението си по въпроса поставен от Хинов , че Директива 2016/343 допуска споменаването в споразумението и на други имена, когато това се налага, но при условие че в него ясно е указано, че срещу тези лица се води отделно производство и вината им не е установена в съответствие със закона.
В решението на съда обаче изрично е обяснено, че презумпцията за невиновност може да бъде нарушена, дори ако само на едно място в съдебния акт, в случая споразумението, споменаването на останалите обвиняеми може да бъде изтълкувано като преждевременно становище за тяхната вина.
СЕС подчертава още, че българските съдилища имат право да променят текстовете на споразуменията, а в това по делото, заради което ги сезира Хинов, не било пояснено, че срещу останалите петима обвиняеми се води отделно производство.
„Ако такова уточнение липсва, въпросното споразумение би могло да представя тези лица като виновни, макар вината им все още да не е установена в съответствие със закона, а това би противоречало на член 4, параграф 1 от Директива 2016/343“, се казва в решението. Затова СЕС пише, че за да няма нарушение на директивата, спецсъдът трябва да одобри споразумението само след промяна в него, с която ясно да се укаже, че срещу петимата обвиняеми се води отделно наказателно производство и че вината им не е установена в съответствие със закона.
Проверка на „Лекс“ показа, че след постановеното решение на СЕС през септември, делото в спецсъда е приключило и съдия Хинов е одобрил споразумението с единия участник в престъпна група. Текстът му обаче остава загадка, тъй като съдебният акт не е публикуван, въпреки че вече е влязъл в сила.
21
Коментирайте
Какво правим ако производството за останалите лица приключи с оправдателна присъда? Това нали ще се отрази на формулировката на обвинението срещу подсъдимия със споразумението? Тук се отварят опасни хипотези…
темата за споразуменията при ОПГ е доста сложна. а практиката да се сключват – масова. ако се прегледа статистиката на спецовете, ще лъсне, че масово само това правят. впрочем, ако не е съдията Хинов да пише преюдициални, там нямаше да са чували за правото на ЕС, но това е друг въпрос
Той дори беше порицан за едно запитване
Всъщност не само спецовете дължат доста на съдията Хинов, що се отнася до осмисляне на правото на ЕС. Добре че все пак в съдебната система има и хора, които ги е грижа повече за правото, отколкото за атестации и кариерно израстване.
Висотата на актовете на СЕС и низините на българската действиетелност.
Тези петимата да не се мотаят, че току виж пак изменят НПК и им намалят присъдите само с 1/5.
Затова решенията на СЕС са принципни, не се обвързват с политическото фрагментарно законотворчество у нас.
Tова ми напомни, че в спецсъда има практика напоследък да не се публикуват никакви осъдителни актове, което вероятно се дължи на малоумната законодателна поправка, според която осъдените нямаше да бягат. Още не е поправена и масово не се спазва, защото е абсурдна, включително не се спазва от апелативния спецсъд, който обяснява какво е скрила първата му инстанция.
Да, понеже осъдените следят сайтовете на съдилищата дали няма да им изскочи името, че да тръгнат да бягат.
Проблемът е, че може да се получи ситуация, в която имаме влязъл в сила съдебен акт, според който подсъдимият А, заедно с Б и С е вършил престъпления и друг акт, според който Б и С са невинни, че заедно с А са вършили престъпления.
Не „може“, а има много такива „ситуации“ от години. Абсурд, но факт!
Абсурд е другото име на българското правораздаване. Ама и с този компетентен министър няма как да очакваме смислени законодателни промени.
Това си е живо накисване. Той ги посочва директно като съучастници.
Е, какво да прави. Да каже, че сам е извършил престъплението ли? А и трябват сериозни доказателства, за да ги осъдят.
Точно така. Те затова му предлагат да сключат сделка.
Аз не виждам защо петимата обвиняеми теябва да дават съгласие за това шестият да слючва споразумение.
Много интересен въпрос! Има споразумения, в които на практика се записват като съучастници, а при ОПГ още повече другите подсъдими, спрямо които делото продължава. Даже съм се чудил на колеги как съветват да дават съгласие за съпроцесник да сключи такива. Това е другият въпрос – дали въобще трябва останалите подсъдими да дават съгласие за споразумението, както е практиката, защото те а приори са с противоречиви интереси
Ето отговор на другия въпрос – дело C‑467/19 PPU: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=spetsializiran&docid=218181&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=2023700
То голям отговор, няма що! За съжаление не може да има европейска норма, заради която да сложим в ред собствените си безумни практики. Защото това със съгласието на останалите подсъдими е пълен та_ак … и не съм чувал да го има някъде по света
Така е, за съжаление. Но има не една европейска норма и не едно решение на Съда в Люксембург или в Страсбург, за които си затваряме очите, вместо да ги спазим и да си оправим безумните практики.
А разпоредбата на чл. 4, параграф 1 от Директива 2016/343, че държавите трябва да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, той не може да бъде представен като виновен в изявления на публични органи и в съдебни решения, дали е известна на всякакви публични лица или органи в България!?!