Членът на ВСС Даниела Марчева:
В сегашния си вид комисията за атестирането е институционален Франкенщайн
За нас кариерни бонуси, а за колегите - рестрикции, така ли?!, възкликна Красимир Шекерджиев при спор дали съдия, който участва в конкурс, може да е и член на КАК
Комисията за атестирането и конкурсите (КАК) в сегашния си вид е институционален Франкенщайн. Това мнение изрази днес членът на Съдийската колегия Даниела Марчева, която поиска в правилника на колегията изрично да се регламентира, че за председател на КАК се избира само кадровик, а не и съдия.
Колегата ѝ Драгомир Кояджиков, който като Марчева е част от сегашния състав на КАК, пък заяви, че Комисията за атестирането и конкурсите не работи и е вредна за дейността на Съдийската колегия, независимо кой я оглавява.
Всичко започна с предложението на Марчева в правилника на СК на ВСС изрично да се запише, че за председател на КАК се избира член на съвета.
В момента съдийската КАК се състои от 19 души, като шестима от тях са изборни членове на ВСС, а останалите са съдии, посочени от пленумите на ВКС и ВАС.
По думите на Марчева досегашната практика показва, че именно той е човекът, който определя дневния ред, предопределя задачите и инициативите, всъщност цялата дейност на комисията, а това променя цялостната политика на Съдийската колегия. „За разлика от магистратите, всеки член на ВСС е лично отговорен пред колегите си и пред обществото за това, което е заявил в концепцията си. Дейността на КАК се движи по инерция, липсват стратегически решения“, заяви Марчева и добави, че няма политики на комисията.
Тя дори намери противоречие на текст от Закона за съдебната власт с Конституцията. Става дума за чл. 37, ал. 3 от ЗСВ, който гласи: „Дейността на съдийската и на прокурорската колегия се подпомага съответно от постоянна Комисия по атестирането и конкурсите и от Комисия по професионална етика. Броят на членовете, съставът им, правомощията и правилата за дейността им се определят от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Всяка комисия избира председател между членовете си“.
По думите ѝ тази разпоредба не е в съответствие с чл. 130а от основния закон, в който се казва, че ВСС се състои от Пленум, Съдийската и Прокурорска колегия. Марчева добави обаче, че последното изречение от чл. 37, ал. 3 от ЗСВ въобще не изключва въвеждането на специално изискване за председател на комисия да се посочи изборен член на съвета.
Председателят на ВКС Лозан Панов не се съгласи с мотивите ѝ. И заяви, че има органи, които биха могли да сезират Конституционния съд, но личното му мнение е, че текстът от ЗСВ не противоречи на Конституцията.
По думите му законът ясно е посочил как се формират двете постоянно действащи комисии към колегиите. „Именно с оглед съдийското самоуправление законодателят е предвидил в нея да участват както членове на колегията от политическата и съдебната квота, така също и магистрати. Когато се формират комисии, всяка от тях решава как да се избере председател. Като изборен член на ВСС от политическата квота не знам какви обещания сте поемали, обещания към съдиите са поели тези членове на ВСС, избрани от съдебната квота. Колегите също носят отговорност за работата на КАК. Не би трябвало да ги разделяме, става дума за колективен орган и всеки носи отговорност“, заяви Панов.
Той добави, че дейността на комисията е важна за магистратите, защото тя взема решения за атестирането, конкурсите, все въпроси, които пряко ги касаят.
„С такава промяна се опитва да се осигури служебна победа на някой, който иска да бъде председател, нека този някой да участва в работата на КАК и да бъде избран от този колективен орган“, посочи още Панов.
Даниела Марчева призна, че се е засегнала от „внушенията“ на председателя на ВКС. Избраните от съдебната квота са дали обещания пред колегите, ние дадохме обещания пред обществото, защото депутатите са избрани от народа, от обществото, каза тя и допълни, че ще напусне КАК, защото не смята, че е полезна.
Що се отнася до съдийското самоуправление, залегнало при структурирането на КАК, то Марчева го обяви като „институционален Франкенщайн“. На което пък възрази Панов, който заяви, че не може да приеме, че съдийското самоуправление е институционално недоразумение.
Драгомир Кояджиков поясни, че няма значение кой ще е председател, комисията не работела. И представи статистика – през 2014 г. помощните атестационни комисии извършили 973 атестации, през 2015 г. – 852, през 2016 г. вече при първия състав на КАК атестациите били 165, а приключените 363, а за миналата година те били 134.
И Кояджиков обяви, че няма да участва в следващия състав на комисията, защото „буквално се губи време, водят се безсмислени дебати“. „КАК не работи в този формат и при тези правила“, заяви той.
Лозан Панов го попита дали смята, че със смяната на председателя на комисията ще се увеличи броят на атестациите. После сам отговори – не.
Цветинка Пашкунова отбеляза, че законовата разпоредба е изключителна ясна и че тя буквално е пренесена в правилата. Разпоредбата по никакъв начин не въвежда забрана член на ВСС да бъде избран за председател на комисията.
„Няма пречка членовете на ВСС да правят предложения, да инициират добри практики, да предприемат ангажименти, които са в полза на добрата политика на съвета. Там се избират достойни магистрати, хора с опит и идеи за съдебно реформиране“, заяви още Пашкунова.
Боряна Димитрова и Вероника Имова застъпиха позицията, че е добре за шеф на КАК да бъде посочен член на съвета, но законът не позволява да се прави такова стеснение. Димитрова предложи бъдещите членове на КАК да се договорят помежду си и да постигнат консенсус за председател да бъде избран кадровик.
„Имаме комисия, която отстъпва и не се казаха добри неща за нея. Не е прилично. И не е вярно, че тя не работи. Когато са се извършвали 800 атестации, разпоредбите на закона са били едни, сега са други. КАК не променя закона, нито има такава възможност. Ако смятаме, че нещо трябва да се промени, ние сме тези, които трябва да го променим. Ако ограничим възможността за председател, ще решим ли въпроса за броя на атестациите. Чл. 37, ал. 3 от ЗСВ е толкова ясен, че чак ме е срам да коментирам. Възможността да ограничим избора на председател на комисията е толкова дискриминационна, може би искате да посочите и възраст, пол, височина. Обидно е и към професионалната квота. КАК не е администрация и никога не е била, може би на някои им се иска, но не може. Комисията няма политика, това го правим ние и много често не се съобразяваме със становищата ѝ. Ако един от нас оглави КАК, това няма да промени политиката“, заяви Шекерджиев.
В крайна сметка с 8 на 3 гласа (Марчева, Кояджиков и Боян Новански) предложението за промяна на правилата не беше подкрепено.
Темата за дейността на комисията беше поставена почти веднага след това, когато се стигна до предложението на председателите на ВКС и ВАС за конституирането на новия ѝ състав.
За нас кариерни бонуси, а за колегите – рестрикции, така ли?!
Дебатът по тази тема започна с отводи на Марчева и Кояджиков. Тя заяви, че не би могла да допринесе за работата, а той каза: „Тази комисия пречи на дейността на Съдийската колегия“.
А след това дискусията се съсредоточи върху съдия Радка Дражева. Вчера Пленумът на ВКС избра нея и колегите ѝ Мина Топузова от ВКС, Петя Колева от Апелативния специализиран наказателен съд и Мария Лалова от Софийския апелативен съд за членове на КАК. А през юли бяха посочени и съдиите Любка Андонова и Жанин Силдарева от ВКС, Анелия Маркова и Албена Александрова от Софийския градски съд, Веселка Узунова от Окръжен съд – Бургас, както и търговският съдия Женя Димитрова от Окръжен съд – Варна.
Пленумът на ВАС пък избра Захаринка Тодорова и Весела Павлова.
Шефът на ВАС Георги Чолаков обаче отбеляза, че на 3 септември Жанин Силдарева е навършила 65 години и според правилата на колегията тя не може да бъде член на комисията.
Спор обаче предизвика казусът около Радка Дражева, която участва в конкурса за повишаване в апелативните съдилища. А според правилата за член на КАК не може да бъде избран съдия, който е в конфликт на интереси с дейността на комисията.
Радка Дражева поиска от колегията да каже дали участието ѝ в конкурса е пречка.
Председателят на ВАС не видя такава. Но според Вероника Имова Радка Дражева не може да участва в атестациите на колегите ѝ, които участват в същия конкурс.
Красимир Шекерджиев обаче обясни, че КАК вече е била изправена пред такъв казус и тогава членове на колегията са извършвали атестациите. И попита защо ще лишат колегите си от участие в конкурси, такива за апелативните съдилища не се провеждат всяка година. Шекерджиев заяви, че за него няма конфликт на интереси.
„Безспорно има такъв. Тези хора работят заедно всеки божи ден в един кабинет. От това следват приятелски отношения. Може само да се разчита на морала им, че ще атестират по един и същи начин собствения си приятел и останалите“, заяви Кояджиков.
„Правилно ли разбирам, че има конфликт, защото са приятели. Не е вярно, че всички са приятели, че работят осем часа. Не е редно ние, за които законодателят е предвидил кариерни бонуси, да налагаме рестрикции за колегите“, отвърна Шекерджиев.
Накрая колегията реши да отложи гласуването за Радка Дражева.
След това обаче започна спор кой от членовете на колегията да влезе в КАК. След отвода на Марчева и Кояджиков се освободиха две места. Председателят на ВКС настоя двамата да останат нейни членове, на което те отвърнаха, че не се чувстват полезни в комисията. Кояджиков заяви, че не всички кадровици редовно са участвали в заседанията, той, заедно с Шекерджиев и Имова са били сред най-активните и са извършили множество атестации.
Тук сме се събрали да работим, отговори Олга Керелска. Тя заяви, че Кояджиков си противоречи – от една страна не се чувства полезен, а от друга – е извършил много атестации. Самата тя също е член на комисията и каза, че не смята да се отказва, защото работата е тежка и трябва да бъде поета от някого.
Лозан Панов предложи Боян Новански, но и той отказа с мотив, че участва и в други комисии, една от които е тежка – тази за управлението на собствеността. Освен това е предложен и за председател на жилищната комисия. Новански също посочи, че не разбира мотивите на Марчева и Кояджиков за отказа им да работят в КАК.
Атанаска Дишева пък предложи Цветинка Пашкунова. „Само там не участвам“, отговори тя.
В крайна сметка от членовете на съвета в състава на новата КАК влязоха онези, които и сега са там – Вероника Имова, Олга Керелска, Красимир Шекерджиев и Атанаска Дишева.
От съдебната квота в комисията влязоха съдиите Захаринка Тодорова, Весела Павлова, Мина Топузова, Любка Андонова, Петя Колева, Мария Лалова, Анелия Маркова, Албена Александрова, Веселка Узунова и Женя Димитрова. Любка Андонова и Анелия Маркова са за втори мандат в КАК.
Съдия Жанин Силдарева не бе избрана, тъй като на 3 септември е навършила 65 години.
5
Коментирайте
КАК наистина пречи на дейността на Съдийската колегия.
Красимир Шекерджиев е обективен както винаги.
Абсолютно поскрепям Даниела Марчева.
Наистина за председател на КАК трябва да се избира член на съвета.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Как изобщо съдия, който знае, че навършва 65 години преди конституиране на КАК, издига кандидатурата си??? Само, за да получава още една година заплата! Недоумявам!