Внасят промените в закона
В адвокатурата вече ще приемат, няма да вписват
Мандатът на съветите става 4 години. Адвокатите получават достъп до делата на нотариуси и ЧСИ
В адвокатурата вече ще приемат, а няма да вписват и то не само след изпит, а и след събеседване с местния съвет. Мандатът на ръководствата на колегиите се увеличава от три на четири години. Минималните хонорари ще се променят само след функционален анализ. Адвокатите ще имат достъп до регистрите на населението и до системата на МВР за документите за самоличност.
Това са част от промените в Закона за адвокатурата (ЗА), които Висшият адвокатски съвет (ВАдС) реши да внесе в Народното събрание с мотив, че „не търпят отлагане“ (пълния текст на законопроекта виж тук).
Паралелно с това ще се пише и изцяло нов ЗА, както гласува Общото събрание на адвокатите от страната. За изработването му срокове не се посочват. От ВАдС обясняват само, че е създадена работна група, която „да направи анализ на проблемите при упражняване на адвокатската професия, сравнителноправен анализ на необходимостта от въвеждане на нови институти и правила, с оглед действащото европейско право“. Освен това ще бъде сформиран и консултативен съвет, в който ще влязат представители на всички адвокатски колегии и на „сдружения на адвокати, образувани по силата на закон“, които да участват в обсъждането на промените.
Това е поредният проект за изменения в ЗА, който огласяват от Висшия адвокатски съвет. Както „Лекс“ писа, малко преди Общото събрание на адвокатите от страната през февруари, до колегиите беше разпратен законопроект (повече за него виж тук). Месец по-късно те получиха друг „пълен“ проект със значително повече изменения, включително и с предложение на всеки, който извършва дейност като се представя за адвокат, без да е вписан като такъв, да се налага глоба до 6 минимални заплати (повече за т. нар. пълен законопроект виж тук).
Измененията, които ВАдС реши, че ще бъдат внесени в Народното събрание, стъпват на т. нар. съкратен законопроект.
Така и в окончателния си вариант той предвижда, огласяваните вече предложения, че вече ще се изискват поне три, а не две години юридически стаж, за да станеш адвокат, като ще е необходимо желаещите да станат адвокати да представят автобиография, а местният съвет ще провежда събеседване с тях.
В проекта остава и идеята изпит за вписване като адвокати да полагат всички с по-малко от 10 години юридически стаж. В момента това право имат юристите с над 5 години опит. Възможността да бъдат приети в адвокатска колегия без изпит ще изгубят докторите по право, тъй като тя е оставена само за хабилитираните научни работници по правни науки.
В окончателния законопроект остава и забраната адвокат да стане „невъзстановен в правата си несъстоятелен или е бил през последните две години преди датата на обявяване на несъстоятелността, управител, овластен да представлява търговско дружество, член на управителен орган, председател на кооперация, прокурист, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори и за срок две години от прекратяване на производството по несъстоятелност“.
В проекта е разписана и нова клетва на адвоката, която включва „обещание“ да се зачитат интересите и авторитетът на адвокатурата. Дава се право на младшите адвокати да се явяват заедно с друг адвокат по първоинстанционни дела не само в окръжните, но в административните съдилища.
Тези изменения са подробно мотивирани в проекта. „Съществуващите до този момент критерии за допускане до упражняването на адвокатска дейност позволиха навлизането в българската адвокатура на юристи с недостатъчно добра квалификация. Това създава опасност от влошаване на качеството при съдействието за упражняване на конституционното право на физическите и юридическите лица на защита. Затова адвокатската дейност следва да се упражнява от добре подготвени специалисти, с чувство за отговорност при осъществяване защитата на правата и интересите на представляваните лица. За постигането на тази цел ще съдействат промените в Закона за адвокатурата, свързани с реда за придобиване правата на адвокат, младши адвокат и адвокатски сътрудник“, се посочва в него.
„Прием“ в адвокатурата и по-дълго управление в колегиите
Наред с познатите от месеци идеи обаче с проекта се предлагат и няколко изменения в ЗА, които досега не са „влизали“ в проектите за промени.
Най-значителното от концептуална гледна точка е това, че новите адвокати вече няма да се вписват в колегията, а ще се приемат. От мотивите към законопроекта не става ясно какво налага тази променя в терминологията. В тях се казва само, че със законопроекта „се прецизират условията и редът за приемане на адвокатите, съставът на изпитната комисия, процедурите по обжалване на решението за приемане в адвокатската колегия“.
Друга промяна, която се предлага, но само е маркирана в мотивите, без да се посочва от какво е продиктувана, предвижда мандатът на адвокатските съвети по места да бъде увеличен от три на четири години. В момента четири години е мандатът на висшите органи на адвокатурата. Законопроектът не съдържа преходни и заключителни разпоредби и не е ясно дали промяната ще засегне вече избраните съвети, или ще важи за напред.
Наред с увеличаването на мандата, с проекта се повишават изискванията адвокат да бъде избран за член на съвета на колегията или за председател на дисциплинарния съд. За тези длъжности вече ще са необходими най-малко 10 години адвокатски, а не просто юридически стаж. За председател на колегията изискването е да е бил адвокат най-малко 15 години, каквото е и за членовете на Висшия адвокатски съвет. Като от ВАдС изтъкват, че тези изменения целят повишаване на авторитета на органите на адвокатурата.
Функционален анализ преди увеличение на минималните хонорари
В проекта, който ВАдС ще внесе в Народното събрание, е запазено едно предложение, което фигурираше и в огласения преди близо 5 месеца първи законопроект. То е следствие от решението на Съда на Европейския съюз (повече за него виж тук), в което той обяви, че минималните адвокатски хонорари в България в този им вид – определяни от самата гилдия и задължителни за съда, биха могли да ограничат конкуренцията.
За първи път в закона се записват правила, които ВАдС ще е задължен да следва, когато определя минималните възнаграждения. Това трябва да става „при зачитане обществения интерес и с оглед гарантиране качеството на адвокатската дейност и защита достойнството на адвокатската професия“. Но освен това съветът ще е длъжен да извърши и „функционален анализ на адвокатската дейност, при който се отчита обема и сложността на предоставяната правна помощ, материалния интерес и другите защитавани права и интереси, и отговорността на адвоката“.
В чл. 36 от ЗА се предлага нова ал. 6 да регламентира, че „при прекратяване на договора за правна защита и съдействие, платеното адвокатско възнаграждение не подлежи на връщане, като клиентът дължи заплащане на адвоката на пълния размер на уговореното възнаграждение и когато то е било разсрочено, освен ако договорът е прекратен по вина на адвоката“.
Новост в проекта, който ще бъде внесен в парламента, е, че се премахва съдебният контрол над дисциплинарните производства срещу членове на адвокатските и контролните съвети и на дисциплинарните съдилища на колегиите, както и срещу членове на висшите органи на адвокатурата. В момента по тях се произнася първо Висшият дисциплинарен съд (ВДС), а след това решението му подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. С измененията се предлага втора инстанция вече да не е върховният съд, а отново ВДС, но в петчленен състав, ръководен от председателя му.
За това изменение в мотивите към проекта се казва: „В изпълнение на основните принципи на адвокатската дейност се предвижда цялото дисциплинарно производство да се развива в рамките на адвокатурата по отношение на всички адвокати“.
Справки по делата на нотариуси и ЧСИ
Законопроектът урежда право на адвоката не само да прави свободно справки по съдебни дела и да получава копия от книжа от съда, органите на досъдебното производство и администрацията, но и от съдебните изпълнители и нотариусите. Като изрично е предвидено, че за тях няма да е необходимо пълномощно, а само адвокатска карта.
Освен това обаче на адвокатите се дава „при осъществяване на правна помощ и съдействие“ достъп до Националната база данни „Население“ и до Националния регистър на българските лични документи. Като се предвижда това да става чрез информационна система, изградена от Висшия адвокатски съвет.
Това ново право на адвокатите е аргументирано така: „С цел улесняване дейността на адвоката по индивидуализиране на страните и техния адрес за призоваване се предлага адвокатите да имат право на достъп до Национална база данни „Население“ и до „Национален регистър на българските лични документи“ по контролиран ред и чрез информационна система, изградена и поддържана от Висшия адвокатски съвет“.
Както във вече огласяваните законопроекти и в окончателния се регламентира, че минималната застрахователна сума за адвокат е 100 000 лв. за събитие и 200 000 лв. за всички събития за срок от една година. А условията за застраховане на адвокатите ще бъдат определени в наредба от ВАдС.
Дисциплинарно производство срещу адвокат ще се образува до 1 година от откриване на нарушението и не по-късно от 2 години от извършването му. Като се регламентира, че нарушението се смята за открито от момента, в който адвокатският съвет е узнал за него. Абсолютната давност за санкциониране на адвокатите става 3 години.
15
Коментирайте
Събеседването би имало смисъл, само ако чрез него може да се установят моралните качества на кандидатите, защото професионалните се установяват и на изпита. А това установяване само по себе си също би било безмислено, ако тези съвети няма да могат да излязат със становище за наличието или липсата на въпросните морални качества.
Струва ми се, че ВАС се опитва да свие пазара, да намали броя на адвокатите. Това не е чак толкова лошо на фона на стотиците гладни и безработни адвокати, които са готови на всичко за 200 лева хонорар. Обаче може и да не съм прав, защото не съм в тази гилдия.
Не си прав, пазарът си има естествен подбор – който не се справя, не е квалифициран и/или няма социални умения, не може да докара насъщния и се насочва към нещо друго. Аз пък не мога да разбера каква е тази тенденция висшите органи на адвокатурата да регулират броя на адвокатите. И то точно срещу младите и амбицирани колеги, в които е бъдещето…
Пълна глупост. Това , което сте си самозаписали просто няма да стане. Да видим: приискало им се на адвокатите пълен и свободен достъп до НБД Население. И то при немалкото напоследък случаи на адвокати съдени и осъдени за измами-например-така добре ще се улесни престъпната дейност ,извършвана от някои адвокати. Да-99 процента от адвокатите са честни хора, морално извисени, достойни още приживе улици и гимназии да им бъдат кръстени на тяхно име, но заради 1-ния процент адвокатски башибозук е ОПАСНО ЗА ПРАВНАТА СИГУРНОСТ адвокатите да имат досткъп до НБД Население и до посочения регистър на МВР свободно. Това няма да стане.… Покажи целия коментар »
Не стига, че си развръзват ръцете от всякъде, ами и промените им не търпели отлагане.
Другарят Гешев разлая кучетата.
Преориентирайте се към бизнес професиите и им теглете майните на тия канцеларски работници. Така или иначе управленските нива в една бизнес система са високоплатени за разлика от умрелите юристи.
Светът върви към дигитализация, а тия герои още са на хартия и нямат намерение да променят тоя факт. А и да го направят, голямо важно – вече има софтуер, който се справя по-добре в юридическата дейност от изявените адвокати, които се изправиха срещу него.
Дайте всички да ставаме млади меринджеи 🙂
Адвокатурата ще стане като в онзи смс, дето член на ВСС го изпрати до премиера: Не го приехме…
ха ха хаха хаха хахаха, да не сме комсомола, бе, другари, че да се приемаме? що за недомислица? Като издържа изпита и отговарям на законовите условия, ще ме насъбеседват в колегията и после ще ми кажат, че не ме приемат ли? нямам думи!
Как ли не се присетиха освен автобиография да искат и препоръки.
така де-то и в ДС-то приемаха. Явно е силна инерцията!
Или ще се създаде субективизъм. Друго си е някоя и друга препоръка от човек по високите етажи на властта. Веднага си едни гърди напред.
Да не забравяме и че ще водещите „събеседването“ ще са такива, които не се държали изпит. Но какво от това? След като издържаният изпит и познанията вече няма да бъдат меродавни, остава да се съобразяват с някакви други фактори, но какви? Колко от родата са (били са) в системата? Да не говорим, че тази неяснота би представлявала голяма опасност да се развият корупционни практики. Какво да предложа, за да ме „приемете“ – взаимна услуга, друго?
Адвокатската професия вече не е професия по призвание, а родово предавана по наследство. Децата на всички известни адвокати неминуемо биват вписвани в Адвокатските колегии и нито един адвокатски наследник не се проваля на изпитите. Случайно ли е това? Адвокатската професия от свободна се превърна в регулирана и то по начин, който осигурява пожизнени позиции на една неголяма група самодоволни адвокати, чертаещи бъдещето на младите юристи, оставяйки ги безработни.