Върховни съдии поискаха тълкувателно дело за „другите“ основания за отвод
Из ГПК
Страда ли от порок решението, постановено от съдия, за когото съществуват някои от неизрично изброените в закона обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността му? Основание ли е за отвод, ако съдията се е произнасял в предходно дело по същите доказателства? На тези въпроси да отговорят в тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) поискаха трима върховни съдии (определението им виж тук).
Камелия Маринова (председател на състава и докладчик), Веселка Марева и Емилия Донкова са формулирали въпросите по тълкувателното дело така:
„Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?
Налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?“.
Както става ясно, предмет на тълкуване ще е чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, който урежда, т. нар. други обстоятелства, при които е налице основателно съмнение в безпристрастността на съдията, извън изрично уредените родство и дела със страните (разпоредбата виж в карето).
Трите върховни съдийки са установили, че след като в продължение на години практиката на ВКС по приложението на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е била единна, тази година състав на Гражданската колегия е дал различно тълкуване.
Маринова, Марева и Донкова изреждат серия от решения, които показват развитието на вижданията на върховните съдии от 2010 г. до днес.
Започват с решение от 2011 г. (пълния му текст виж тук), в което върховните съдии Надя Зяпкова, Жива Декова и Олга Керелска отговарят на въпроса страда ли от порок съдебен акт, постановен от съдебен състав, който не се е произнесъл по направено от страната искане за отвод на съда. Трите върховни съдийки приемат, че ако съдебният състав не се отведе, но не изпълни изискването да се произнесе по искането за това, „не е налице порок на съдебното решение – основание за касационното му обжалване, поради допуснато съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на постановеното от съдебния състав решение“.
Няколко месеца по-късно колегите им Бойка Стоилова, Стоил Сотиров и Мими Фурнаджиева се съгласяват с това тълкуване и добавят, че „отказът да бъде приет отвод във всеки конкретен случай следва да се преценява съобразно процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна“ (пълния текст на решението виж тук).
Седем години по-късно две от върховните съдийки, които сега предлагат образуване на тълкувателно дело – Камелия Маринова и Веселка Марева, в състав с Красимир Влахов, дават обстоен отговор на въпроса за порочността на въззивно решение, в чието постановяване е участвал съдия, по отношение на когото е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Те сочат, че наличието на такова основание само по себе си не обуславя неправилност на съдебния акт. Влахов, Маринова и Марева заявяват, че „пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани от делото сам по себе си не може да обуслови извод за неправилност на постановеното решение, ако постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена за правилността на акта като резултат“.
И се солидаризират с колегите си, че при извършване на преценка дали отказът на съда да се отведе е довел до неправилност на постановеното решение е необходимо да се съобрази какво е било процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна, т.е. дали спрямо нея е процедирано по начин, който да постави под съмнение разглеждането на спора и постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. В решението изрично се подчертава, че това тълкуване не лишава от правно значение уредбата на основанията за отвод, тъй като безпристрастието е основен принцип на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и нарушаването му е основание за търсене на дисциплинарна отговорност на съдията (пълния текст на решението виж тук).
През 2019 г. върховните съдии Бранислава Павлова, Дияна Ценева и Ваня Атанасова отговарят на въпроса „дали обстоятелството, че по предходното дело с различен предмет, страни по което са били праводателите на страните по новото дело, съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, би могло да се квалифицира като „друго обстоятелство, което поражда основателно съмнение в неговото безпристрастие” по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК“.
В решението си (пълния му текст виж тук) те сочат, че основанието за отвод по т. 6 от чл. 22, ал. 1 ГПК е условно по характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. „То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, страни по което са били праводателите на страните по новото дело, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи. Процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на друго дело между същите страни или поради връзка на делата“, заявяват Павлова, Ценева и Атанасова.
И така до 29 април 2022 г., когато колегите им Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева обръщат практиката (пълния текст на решението им виж тук).
Те отговарят на въпроса представлява ли основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК обстоятелството, че същият състав се е произнасял по аналогичен правен спор между ищеца и съпруга на ответницата. Соколова, Калинова и Генчева заявяват, че спазването на чл. 22 ГПК може да обуслови допускане на касационно обжалване и отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като спазването на правилата за отвод от съдебния състав се проверява в рамките на инстанционния контрол на съдебното решение, а не по пътя на частното производство.
Те стъпват на принципните съображения по приложението на чл.22 ГПК, излагани от ВКС. И сочат, че става дума за случаи, при които се поражда основателно съмнение в безпристрастието на съдията, като в изброените в първите 5 точки хипотези, то винаги е налице. „Наличие и на други обстоятелства (чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК ) също могат да породят основателно съмнение в безпристрастието, доколкото в конкретната ситуация у разумен наблюдател е възможно да се създаде впечатление, че съдията/съдия-изпълнителят не е способен да реши въпроса безпристрастно. Изискването е съдията/съдия-изпълнителят не само да бъде безпристрастен, но и да внушава безпристрастност, както и да бъде възприеман като такъв; безпристрастността трябва да бъде очевидна“, пишат Соколова, Калинова и Генчева.
Те заявяват, че когато един съдебен състав е разглеждал дело, което е аналогично с друго, като е обсъждал и взел становище по едни и същи доказателства, които са представени и по двете дела, при сходство на делата от фактическа и от правна страна, „макар съдебният състав да няма лична заинтересуваност от изхода на делото, в страните може да се създаде такова впечатление, а това нарушава усещането за безпристрастност, което съдът следва да внушава“. И на това основание отменят въззивното решение и връщат делото за произнасяне от друг състав.
28
Коментирайте
Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Miracle Europe Kft v. Hungary“ (№ 57774/13) от 12 януари 2016 г.: http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2016/2/27/-miracle-europe-kft-v-hungary-5777413-12-2016- 53. За да се установи дали съдът може да се счита за „независим“ по смисъла на чл. 6, § 1, трябва да се има предвид, наред с останалото, начинът на назначаване на членовете му и техния мандат, съществуването на гаранции срещу външен натиск и въпроса дали независимостта е видима за всички (вж. Findlay срещу Обединеното кралство, 25 февруари 1997 г., § 73, Reports 1997-I;. и Brudnicka и др. срещу Полша, № 54723/00, § 38, ECHR 2005-II).… Покажи целия коментар »
Тия решения на … Христо Грозев!
Дето леля му от Америка за България го направи медиен магнат!
Не нам!
Решение от 23.01.2018 г. по дело T 639/16 P:
При тези обстоятелства, като се има предвид значението, което спазването на правилата, уреждащи назначаването на съдия, има за доверието на правните субекти и обществеността в независимостта и безпристрастността на съдилищата, съответният съдия не може да се счита за отговарящ на принципа на законния съд по смисъла на член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата на основните права.
Решение от 23.01.2018 г. по дело T 639/16 P: 72 Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) принципът на законния съд, закрепен в член 6, параграф 1, първо изречение от ЕКПЧ, отразява принципа на правовата държава, от който следва, че съдебният орган трябва да бъде създаден в съответствие с волята на законодателя (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение по дело Pandjikidzé и др. c/у Грузия от 27 октомври 2009 г., CE:ECHR:2009:1027JUD 003032302, § 103, и, решение по дело Gorguiladzé с/у Грузия, от 20 октомври 2009 г., CE:ECHR:2009:1020JUD 000431304, § 67). 73 Според ЕСПЧ съдът трябва… Покажи целия коментар »
В практиката на Европейския съд по правата на човека е прието нееднозначно, че всеки съдебен състав, разглеждащ дело в нарушение на принципа на случайното разпределение и при неспазване на вътрешните правила за назначаване на съдии, не отговаря на изискването съдът да е „създаден в съответствие със закона“ и това изискване ще е нарушено винаги, когато „даден трибунал не функционира в съответствие със законовите норми, регламентиращи дейността му“ – дело „Miracle Europe Kft v. Hungary“ No 57774/13, дело Zand v Austria No 7360/76, 15 DR 70 at 80 (1978) Com Rep; CM Res DH (79) 6, и дело Buscarini and Others… Покажи целия коментар »
Това да искаш отвод на съдия е доста рисковано, една се нацупи усърдно и се сви в черупката си. Да не говорим за някои психо-изпълнения.
Забележително е, че въпросът има прост и ясен отговор в практиката на ЕСПЧ. Обаче нито съставите, нито коминтиращите по-долу я обсъждат…
практиката на ЕСПЧ си я…. знаеш какво и къде, евро*еец такъв…
Да стигнеш до ВКС и да не можеш да решиш нарушен ли е принципът за безпристрастност, си е парашутизъм. Мале, Мале, къде сте тръгнали другари, с тези елементарни въпроси, отговорът на които знаят районни съдии!
Пълен т@*@к е това ВКС. Напълни се с всякакви парашутисти, по линия на всякакви пороци… Гаф след гаф правят. Като е имало съмнение в безпристрастността на съда и евентуално произнасянето му е неправилно, ВКС да бяха установили, че съмнението е основателно и че решението е неправилно, след което да го отменят и да постановят ново – по същество. Долни, подли и мързеливи твари! С подобна „практика“ на ВКС много съдии станаха „пристрастни“ и се произнасят точно в обратния й смисъл…
Тези „обръщалки“ почват да дразнят. Какво значи „внушава безпристрастност“, че то ако страните не са на кеф,и Исус Христос да е магистрат,пак ще го направят грешник. Да продължават така и да засилва ролята на медиаторите най-добре и евентуално арбитражи (международни), а нашите съдии ще ги правят на маймуни,щото „били решавали сходен предходен спор“. Ок,а с делата на ТЕЦ София ко прайм, че и те са сходни, що пък да не искам да се гледа от районен съдия от друг град дет няма такива „факти“. Опитът на всеки един работещ в системата юрист се трупа с годините и е нормално да… Покажи целия коментар »
В тази връзка има един много по-належащ въпрос, какво правим, ако се окаже, че един съдия буквално е преписал мотивите от друг негов колега пак по подобно от правна и фактическа страна дело, щото има и такива случаи, включително и между отделните видове съдилища – от граждански в административни- когато със закон е сменена подсъдността. Как тази очеизвадна практика не прави впечатление, а когато един и същи човек оценява идентични обстоятелства по еднакъв начин е голям проблем? Обратното би било доста по-смущавашо по мое мнение и тогава ще се задейства моралната полиция ба някое НПО как в България няма стабилна… Покажи целия коментар »
Всяко дело може да има само един резултат, не може да има 10 варианта, понякога се примиряваме с оглед на обстоятелствата – липса на такси, загуба на желание и други. Понякога дела се губят и от адвокатска небрежност, разни варианти.
Поредната каша
Отново драми
Само си измислят работа и после били много натоварени
Те са си натоварени
А защо да не се направи едно тълкуване, за да няма повече спорове, не във ВКС, а в другите съдилища
Точно така трябва да стане
Съгласен съм
Мисля, че няма да има тълкувателно
Дали?
Явно искат другите обстоятелства да се сложат в някаква рамка.
Мисля, че да
Аз не виждам основания за тълкуване. Това, че един състав има различна позиция от всички досега, не обръща практиката. Малко е пресилено искането, според мен
Винаги искат
Винаги се изпада в паники и се иска тълкувателно
Върховния съд трябва да се състои от общо 11 съдии. А не да са стотици, в два върховни съда. Това е тотална бюджетна разсипия-трудоустрояването на стотици лица в два върховни съда, в малка държава, с общо действащи около …300 закона. Да не пропускаме и неслучилата се лустрация-Върховни съдии са и лица, които в цяла източна европа търпят лустрация.( А в Чехия лустрацията е до ниво внуци на лустрираните, дори и внукът към 1989г да не е роден-в Чехия и внукът отговаря за греховете на дядо си…) Малка ни е държавата, малко са ни и законите, написани с ниско ниво на… Покажи целия коментар »