Върховни съдии атакуваха в КС правото на ВАдС да приема правила срещу прането на пари
Възлагането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) да приеме вътрешни правила срещу прането на пари в адвокатурата чрез Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е противоконституционно. Това заяви състав на Върховния административен съд (ВАС), председателстван лично от шефа на съда Георги Чолаков и сезира Конституционния съд (КС).
Искането (пълния текст на определението виж тук) на върховните съдии Георги Чолаков (и докладчик по делото), Галина Христова, Таня Куцарова, Светлана Борисова и Владимир Първанов е КС да „отмени“ чл. 101, ал. 4, изречение второ от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Атакуваната разпоредба гласи: „Висшият адвокатски съвет приема единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии“.
Според състава на ВАС тя противоречи на чл. 134 от основния закон – разпоредбата, която съдържа конституционната уредба на адвокатурата. В нея се регламентира, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се и подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Както и че „организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон“.
Искането до КС съдържа детайлна теоретична обосновка за различните видове актове, за правомощията по издаването им и за възможността те да бъдат делегирани, както и подробен анализ на практиката на самите конституционни съдии по тези въпроси. То се отличава с подробен анализ на разпоредбите на право на ЕС по отношение на задължението на адвокатите да предприемат мерки за предотвратяването на прането на пари. Върховните съдии стигат до извода, че в това отношение българският ЗМИП коректно възпроизвежда европейските норми и не им противоречи, освен това е съобразен и с практиката на съда в Люксембург, но виждат конституционен проблем.
Както е известно, преди две години ВАдС прие Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризъм, заедно със 7 приложения. След това съветът оспори пред КС разпоредбите от ЗМИП, които задължават адвокатите да докладват за пране на пари и да извършват комплексни проверки на клиентите си, както и атакуваната сега от ВАС норма за приемането на вътрешни правила на професията. КС обаче отклони искането, като прие, че адвокатурата няма право да го сезира, за да брани собствените си права, а само тези на гражданите (повече виж тук).
Съображенията на върховните съдии
В искането си до КС върховните съдии първо сочат, че според тях вътрешните правила срещу прането на пари в адвокатурата, приети от ВАдС, са нормативен акт. И обясняват защо – те съдържат правни норми, отнасящи се до неопределен и неограничен кръг от правни субекти с многократност на приложението и правното им действие.
После се спират на това, че Конституцията урежда изрично само компетентността по собственото си изменение, както за приемането на законите – съответно тя принадлежи на велико и на обикновено Народно събрание.
„Основният закон на Република България не определя изчерпателно на кого принадлежи подзаконовата нормотворческа компетентност. Създавайки отделна уредба само за подзаконовите нормативни актове, които се издават от предвидените от него органи на изпълнителната власт – Министерския съвет и министрите, не се изключва възможността подзаконова нормотворческа компетентност да бъде възлагана и на органи извън изпълнителната власт“, изтъква ВАС.
След това напомня, че възлагането на подзаконова нормотворческа компетентност е в правомощията единствено на Народното събрание и тя винаги се осъществява чрез изрична законова разпоредба.
В искането си ВАС посочва, че съгласно чл. 134, ал. 2 от Конституцията организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон и заявява, че като свободна, независима и самоуправляваща се, тя е „красноречив пример за корпорация с публичноправни елементи“.
„Като урежда адвокатурата, конституционният законодател изразява ясно волята си за съобразност с Основния закон на тази организация. По своя законов замисъл Висшият адвокатски съвет е висш орган на адвокатурата. Неговите правомощия са точно определени в приетия въз основа на Конституцията Закон за адвокатурата. Висшият адвокатски съвет разполага с определени административни функции, той няма управленски или ръководни правомощия по отношение на адвокатите. Дейността му е регламентирана на равнище закон. Това предпоставя и възможността за законовото овластяване на Висшия адвокатски съвет да издава нормативни актове въз основа и в изпълнение на закона“, пишат върховните съдии.
И заявяват: „Това е така, защото с изричната норма на чл. 134, ал. 2 от Конституцията организацията и редът дейността на Висшия адвокатски съвет се уреждат със закон. Очевидно е, че ЗА предвижда Висшият адвокатски съвет да издава наредби, произтичащи от Закона за адвокатурата. В тези случаи Висшият адвокатски съвет с подзаконови нормативни актове урежда вътрешноорганизационни въпроси и регламентира отношенията, свързани с правомощията му по Закона за адвокатурата, за които е изрично овластен от законодателя“.
Според ВАС обаче Висшият адвокатски съвет може да издава подзаконови нормативни актове, само ако е овластен за това от Закона за адвокатурата.
„Поначало Конституцията е тази, която може да овласти държавен орган с правомощието да издава нормативни актове, ако това е свързано с неговата функционална компетентност. В същото време допустимо е закон да предостави възможност за издаването на подзаконови нормативни актове, когато от функционална компетентност произтича необходимостта от издаването на такива актове. Висшият адвокатски съвет в рамките на своята компетентност по ЗА може да издава подзаконови нормативни актове, ако е оправомощен за това със закон, уреждащ материята, резервирана от чл. 134, ал. 2 от Основния закон, а именно ако е оправомощен за това със специалния устройствен Закон за адвокатурата. …Законодателното овластяване на Висшия адвокатски съвет да приема подзаконови нормативни актове е допустимо и оправдано, когато тези актове са инструмент за упражняване на законово установените му правомощия“, пишат върховните съдии.
И настояват КС да прецени „дали е допустимо от гледна точка на действащата конституционна уредба със ЗМИП да се възложи на Висшия адвокатски съвет да приеме нормативен административен акт, който не е свързан с осъществяване на правомощията му по ЗА“.
В искането се подчертава, че правомощието на ВАдС да издава нормативни актове само по себе си не нарушава разделението на властите, а напротив – създава гаранции за свободна, независима и самоуправляваща се адвокатура, но „само когато това му е възложено изрично със закона по чл. 134, ал. 2 от Конституцията, за изпълнение на правомощията му по Закона за адвокатурата, в качеството му на висш орган на адвокатурата“.
Повод ВАС да сезира КС е делото на група адвокати, представлявани от колегата си Александър Кашъмов, срещу решението на Висшия адвокатски съвет, с което бяха приети вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Първоначално съдът прие жалбата им за недопустима и прекрати делото. Те обжалваха и втората инстанция, не само, че допусна делото до разглеждане, но и реши да се обърне към Конституционния съд.
Ако КС отмени обяви за противоконституционна атакуваната разпоредба от ЗМИП, това ще доведе и до отмяната на вътрешните правила срещу прането на пари в адвокатурата от ВАС в спрения от него процес до произнасянето на конституционните съдии.
20
Коментирайте
Решението ще бъде интересно. Е, ще си почакаме доста все пак.
Чакай. Те още не са образували дело.
Трябва да се съобразат с разпоредбите на право на ЕС по отношение на задължението на адвокатите да предприемат мерки.
Майната му на ЕС, както правилно отбеляза една специална хамериканска пратеничка на Майдана.
Евала, Чолаков, евала, колеги
Промене Заокона за адвокатурата
Мъдро решение.
ВАдС поначало не обича да спазва правила, особено пък вътрешни
Адвокат да докладва за пране на пари! Че те всички са замесени в тъмни сделки. Да не ти се наложи до адвокат да опираш.
Само Конституцията може да овласти държавен орган с правомощието да издава нормативни актове
Така е.
Да де, ама адвокатурата, т.е. нейните органи, не са държавни органи. Така, че си прав, ама наполовина
То затова тия практики трябва да се четат, ама…
Добре че е Кашъмов. Пак!
Ми, освен да направят ВАдС расбезващ орган
Интересно, но… ще поживеем, ще видим. Да не стане като с искането на ВАдвС, не чак по допустимост, но по същество да иде в кошчето
Т. нар. правила не създават нищо друго освен поредната бумащина! Задръстваш се с хартии и туй то. Досада и то излишна
Ех това пране на пари, ех тези адвокати. Трябва да докладвате при сделки, бе, колеги, не по дела, всичко е точно. А дали има значение с кой закон е станала делегацията – според мен никакво. Ще видим какво ще каже КС, но на пръв поглед изложените аргументи не издържат
Има си специален закон и той урежда материята. Нищо страшно не се е случило, камо ли противоконституционност.
По темата
-
КС: ВАдС не може да оспорва закони със съображения, че засягат дейността на адвокатите
-
ВАдС обяви: Задълженията на адвокатите срещу прането на пари отиват в Конституционния съд
-
Адвокатите ще правят комплексна проверка на клиента преди сделка
-
ВАдС: Правилата срещу прането на пари не правят адвокатите нито доносници, нито детективи
И ся ша ке ратим ? Секи айдукатин да приема собствени правила, да ги обяви на интернет страница, и да ги представи за одобрение в ДАНС ?