При конкурсите за повишаване и преместване
ВСС смекчи изискването за уседналост за магистратите
Надделя мнението на Прокурорската колегия, че тригодишното прослужена време на заеманата длъжност означава на съответното ниво в системата, а не в конкретен орган
Мнозинството в Пленума на Висшия съдебен съвет смекчи изискването за уседналост, необходимо по закон при участие в конкурсите за повишаване и преместване. Задължителното прослужено време на заеманата длъжност от три години не се отнася до съответния орган, а за съответното ниво, реши ВСС.
През седмицата стана ясно, че Съдийската и Прокурорската колегии се разминават в тълкуването на принципа за уседналост, въведен в Закона за съдебната власт през лятото на 2016 г.
Става дума за чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, който гласи: „Кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 (текстът се отнася за заемането на свободните места чрез конкурс – б.а.) може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност“.
Един от документите, които се изискват при подаване на заявление за участие в конкурсите е служебна бележка от административния ръководител. Там, освен удостоверяване на общия юридически и магистратски стаж, шефът трябва да отбележи и „прослуженото време на заеманата длъжност на осн. чл. 191, ал. 1 от ЗСВ“.
Във ВСС били постъпили множество запитвания от административните ръководители какво точно трябва да съдържа тази служебна бележка. Това наложи двете колегии да излязат с проект на указания относно попълването ѝ.
И точно от тези указания стана ясно, че двете колегии се разминават в тълкуването на въпросната разпоредба от ЗСВ.
Съдийската колегия прие във вторник, че прослужено време на заеманата длъжност включва прослуженото време на заеманата магистратска длъжност като съдия, или прокурор или следовател в съответния орган на съдебната власт, където магистратът е назначен към датата на обнародване на решението за обявяване на конкурса в Държавен вестник.
Нагледно указанието може да бъде обяснено с пример, който възникна в практиката на ВСС и то с един от предишните му членове. След като приключи мандатът ѝ като член на ВСС, Милка Итова не се върна на работа в Софийския градски съд, където беше преди да стане част от кадровия орган, а поиска да бъде възстановена в Административен съд София-област. Няколко месеца по-късно тя подаде документи в конкурса за повишаване във Върховния касационен съд, но Комисията по атестирането и конкурсите не я допусна до участие, защото не отговаря на изискването за уседналост, тъй като не е работила три години в АССО. При новото тълкуване на закона тя щеше да бъде допусната до конкурса, тъй като АССО и СГС са съдилища от окръжно ниво, а тя е заемала повече от три години длъжност на това ниво.
Прокурорската колегия даде различно тълкуване на изискването за уседналост от това на колегите си в съдийската. Според ПК в прослуженото време „на заеманата длъжност се включва прослуженото време на заеманата магистратска длъжност, съответно като съдия или прокурор, или следовател на съответното ниво (към датата на обнародване на решението за обявяване на конкурса в Държавен вестник), т.е. ако кандидатът заема длъжност „прокурор“ в окръжна прокуратура следва да се включи прослуженото време на прокурорската длъжност във всички окръжни прокуратури, в които е работил магистратът“.
Въпросът беше отнесен до Пленума на ВСС и днес надделя позицията, застъпена от Прокурорската колегия. Тя беше подкрепена от 12 от членовете на съвета, а девет от тях застъпиха становището на Съдийската колегия.
Атанаска Дишева, Красимир Шекерджиев и Цветинка Пашкунова опитаха да обяснят на колегите си в Прокурорската колегия мотивите за тази законодателна промяна преди две години – за да се препятства бързото и скорошно преместване на съдии от един орган в друг равен по степен, за да има предвидимост на кадровата дейност, да се планират спокойно конкурсите, съдилищата да са сигурни и спокойни, че са кадрово обезпечени поне за един определен период от време.
Въпреки тези аргументи, мнозинството реши, че не става за органа, в който магистратът работи към момента на подаване на документите за участие в конкурс, а по принцип за нивото.
Сега Съдийската колегия е поставена пред дилема кои точно указания да изпълнява – дали своите собствени или тези на Пленума. Повечето от членовете на колегията са на мнение, че днешното решение не е обвързващо за Съдийската колегия, защото по закон организацията и провеждането на конкурсите са нейни правомощия. Вероятно във вторник СК на ВСС отново ще дискутира по въпроса, за да изясни какво точно ще прави с вече обявените конкурси.
Спорове имаше и за изчисляване на магистратския стаж. Прокурорската колегия изрази несъгласие в приетото от СК на ВСС указание към административните ръководители, което гласи: „Стажът в съответната система на органите на съдебната власт, на основание чл. 191а, ал. 1, изр. 2-ро и чл. 192, ал. 1, изр. 2-ро от ЗСВ включва целият магистратски стаж в съответната на обявената конкурсна длъжност система и за която се кандидатства“.
Чл. 191а, ал. 1 от ЗСВ гласи: „Конкурсната комисия класира кандидатите за преместване според резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж“. Разпоредбата за конкурсите за повишаване (чл. 192, ал.1 от ЗСВ) е аналогична.
Според ПК на ВСС това указание е дискриминационно спрямо прокурори и следователи, които искат да станат съдии, защото предполага да се дава предпочитание на съдиите, макар да имат например по-кратък магистратски стаж от обвинителите.
От Съдийската колегия посочиха, че въобще не става дума за дискриминация, за да има такава, трябва да има защитен признак по Закона за защита от дискриминация.
„В случая говорим за това, че ето, има двама следователи, които искат да станат районни съдии. Единият от тях е с 10 години стаж в системата. В конкурса участва обаче и съдия от районен съд, който иска да бъде преместен в друг районен съд. Стажът му е 8 години. Ние не може да пренебрегнем опита на колегата, който е съдия“, обясни Цветинка Пашкунова.
Олга Керелска даде друг пример. Ако един делбен съдия поиска да стане прокурор, следва ли стажът на този делбен съдия да бъде противопоставен на стажа на прокурор, който от години работи като такъв, специализирал се е, натрупал е опит. Това не е дискриминация, заяви Керелска.
Красимир Шекерджиев на свой ред каза, че в конкурса за преместване в районен съд участват 12 прокурори, а един съдия от административен съд е поискал да стане прокурор във ВКП. Идеята е магистратският стаж да се взима предвид при равни оценки, каза Шекерджиев.
В крайна сметка с 12 гласа „за“ беше възприето становището на Съдийската колегия, а 10 от членовете на съвета споделиха тезата на Прокурорската колегия.
Между двете колегии нямаше спорове по въпроса как се изчислява общият юридически стаж.
1
Коментирайте
Излиза, че в провинцията пак ще останат най-некадърните, а другите ще се преместят или в София, или в „по-интересните“ градове. Тъкмо се научил на нещо за 3 години и аре бегай.