Правната комисия при промените в ЗСВ:
Все пак магистратите ще се отстраняват от длъжност по съдебния закон, а не по НПК
Мандатът на съдебните заседатели ще продължи до избора на нови, решиха още депутатите
Отстраняването от длъжност на магистрати при повдигане на обвинение ще става по Закона за съдебната власт (ЗСВ), а не по Наказателно-процесуалния кодекс. Това стана ясно на продължилото до късно снощи заседание на правната комисия на парламента, която прие на второ четене промени в ЗСВ (кои са другите изменения виж тук).
Министерството на правосъдието беше предложило обвинените съдии, прокурори и следователи да се отстраняват от длъжност по реда на НПК, като процедурата въобще да отпадне от съдебния закон.
На заседанието на правната комисия вчера обаче представителите на съдебната власт се обявиха против отпадането на чл. 230 от ЗСВ. Те обясниха, че има разлика между отстраняването от длъжност по НПК и ЗСВ. В първия случай става дума за мярка за процесуална принуда, чиято цел е да обезпечи наказателния процес. А във втория – законът поставя специални изисквания към магистратите, а с временното им отстраняване от длъжност по ЗСВ се цели и защита на специфичния интерес на правосъдието, който би могъл да бъде накърнен, ако съдията, прокурорът или следователят продължи да изпълнява функциите си, при положение, че сам е привлечен като обвиняем.
Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков обясни, че по ЗСВ магистратите са по-защитени.
„Магистратите са свръх защитени, а както се видя, министърът подава оставка от ареста. Емил Димитров-Ревизоро ме молеше да обещая не по-луксозна килия, а самостоятелна“, заяви правосъдният министър Данаил Кирилов, който е привърженик на идеята за отстраняването на магистрати по реда на НПК.
Мнението на представителите на съдебната власт обаче беше споделено от част от депутатите. Заради това председателката на правната комисия Анна Александрова предложи чл. 230 от ЗСВ да остане в редакцията, която е предложена от работната група към Министерството на правосъдието. А тя е следната:
„Чл. 230. (1) Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се мотивира.
(2) Съответната колегия връчва на съдията, прокурора или следователя препис от искането по ал. 1 не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, като преди вземането на решение му предоставя възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище.
(3) Колегията се произнася с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 323.
(4) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебната фаза на наказателното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска възстановяване на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323.
(5) За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
(6) При промяна в обстоятелствата преди приключване на наказателното производство отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет да го възстанови на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323.
(7) В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест във връзка с повдигнатото обвинение, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. Органът, постановил мярката за неотклонение, уведомява за това незабавно съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(8) При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените в ал. 7, в тридневен срок от отмяната или изменението, главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване, ако не е изтекъл срокът по ал. 4, изречение първо. Искането се разглежда от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на ал. 1-3 в срок до 14 дни от получаването му. До произнасянето на колегията съдията, прокурорът или следователят се счита за отстранен от длъжност. Ако искането на главния прокурор не бъде уважено, съдията, прокурорът или следователят се възстановява на заеманата длъжност от датата на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(9) При всички случаи общият срок на отстраняване във досъдебната фаза на наказателното производство по ал. 7 и 8 не може да бъде по-дълъг от този по ал. 4.“
След забележка на председателя на ВАС, в текста ще бъде направено само едно уточнение – в какъв срок ще се произнасят колегиите след постъпване на искането за отстраняване.
Окончателното решение за съдбата на чл. 230 от ЗСВ ще вземат депутатите при обсъждането на проекта в пленарната зала.
Удължават мандата на съдебните заседатели
Депутатите решиха още да подкрепят искането на ВСС за промени в ЗСВ по отношение на съдебните заседатели.
Както „Лекс“ писа, на много места в страната има остър недостиг на съдебни заседатели. Проблемът беше поставен в началото на октомври 2019 г. от Боряна Димитрова. Тогава тя отбеляза, че през последните дни е получила много сигнали от председатели на съдилища от цялата страна за проблем с набирането на нови заседатели. Мандатът на сегашните изтече в края на годината. Общинските съвети бяха обявили процедури за избор на нови, но в някои от градовете нямаше нито един кандидат. В други пък желаещите били крайно недостатъчно. Проблеми има в Бургас, Хасково, Ямбол, Кърджали, Пазарджик, Добрич, Враца, Тополовград, Несебър и в Софийския окръжен съд.
Тогава Боряна Димитрова посочи, че няма яснота за корена на проблема – дали се дължи на завишените изисквания в ЗСВ, въведени с промените през 2016 г., или на ниското възнаграждение. Спънките са свързани не само с въведената горна възрастова граница от 68 години, но и с ограничението да бъдат избирани за до два последователни мандата, изискването за документи за липса на принадлежност към Държавна сигурност и към разузнавателните структури на Българската армия и др.
Заради това на на 3 декември 2019 г. Пленумът на ВСС реши да поиска спешни промени в съдебния закон, като в него изрично да се запише, че „Мандатът на вече избраните съдебни заседатели да продължава до избора и встъпването нови“.
Предложението на съвета беше възприето от депутатите от правната комисия.
14
Коментирайте
Пленумът на ВСС Отново взе мъдро решение. 🙂
Чолаков е прав, че по ЗСВ магистратите са по-защитени. Именно за това е и такова решението на правната комисия на парламента.
Сигурно именно за това Данаил Кирилов не поддържа тази идея.
Обаче какъв плурализъм цари в правната комисия 🙂 не отстъпиха за кариерните бонуси, но пък отхвърлиха идеите за забраната за членството в професионални организации и ограничаването на финансирането им 🙂
А бе ако беше само ССБ, всичко щеше да мине, мразят ги до мозъка на костите
Поне ще се реши въпросът със съдебните заседатели. Наистина на някои места все още има проблеми.
Ееее, позлатиха ги тия от ВСС, все едно са незаменими. А само ако знаеха каква голяма скатавка е там. На никого не му се работи, цупят се, ако ги натовариш с нещо, бягат от най-важната комисия, защото имало много работа, а други пък са шампиони по отсъствия. И за това те заслужават привилегии, още привилегии, така ли? Срам
Ще те допълня – не само, че ги позлатиха, ами и стовариха основната работа – атестациите – на редовите магистрати, които така или иначе си имат много работа. Евалата. Тия във ВСС искат явно само да се разпореждат без нищо друго да правят. Седят на заседанията, философстват си и получават над 7000 лева, коли, премии, хонорари, кариерни бонуси и какво ли още не.
Те не са само златни, те са радост и богатство за страната
В Парламента да не би да е по-различно?
В тази връзка окончателното решение за съдбата на чл. 230 от ЗСВ е в техни ръце.
За отстраняването добре, но как можаха да дадат кариерни бонуси и финансови такива на ВСС. Бас ловя, че Кояджиков ще е първият, който ще се възползва от него. Той не трябваше въобще да говори по темата вчера, а чета, че обилно се е изказал. Безсрамник
Разбирам аргументите и в за двете предложения. Но все пак магистратите, според мен, трябва да се отстраняват по ЗСВ, защото преди всичко говорим за правосъдие
Леле, тези как наредиха съдебните заседатели. При този „наплив“ явно ще си стоят до пенсионирането им.