Всеки гражданин да може да оспорва в съда цените на тока, парното и газа. За това настоява омбудсманът Мая Манолова.

Пълният текст на искането до КС

Тя поиска Конституционният съд (КС) да отмени текста от Закона за енергетиката (чл.36а), който препятства тази възможност. Като едновременно с това се обърна и към председателката на парламента Цвета Караянчева с предложение депутатите сами да отменят разпоредбата.

Чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката регламентира, че решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с които се определят пределни цени на тока, парното и газа по искане на енергийните предприятия, са индивидуални административни актове. Така потребителите не се явяват техни адресати и следователно нямат право да ги оспорят в съда.

Според Манолова обаче тези решения на КЕВР засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на неопределен брой граждани – потребители на електрическа енергия. „Това е така, защото утвърдените пределни цени са обвързващи и се отразяват пряко на цените по договорите с потребителите на енергийни услуги“, пише тя до КС.

Според омбудсмана определянето на решенията на КЕВР по чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ като индивидуални административни актове игнорира основни техни характеристики. „Тъкмо обстоятелството, че административният акт непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, дава основание съгласно чл. 65 от АПК същият да бъде причислен към категорията на общите административни актове“, обяснява Манолова в искането си до конституционните съдии.

В него тя посочва, че в резултат от възприетото законодателно решение на практика гражданите се лишават от право на защита, когато са нарушени или застрашени техни права и законни интереси, както повелява чл. 56 от Конституцията.

„Тъй като понякога процесуалните отношения между гражданина и администрацията не водят до дължимия правовъзстановителен ефект, пътят към независимия и справедлив съд трябва винаги да е открит. В условията на състезателност и публичност съдилищата осигуряват разкриването на истината и точното прилагане на закона“, изтъква Мая Манолова.

В искането си до КС тя заявява, че чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ противоречи и на принципа на правовата държава. Като обяснява, че той изисква от законодателя да урегулира обществените отношения ясно и точно, а въвеждането в законодателството на спорни правни квалификации не е в синхрон с това изискване.

Мая Манолова посочва в искането си до КС, както и в препоръката си до председателката на парламента, че българският Закон за енергетиката не отговаря и на правото на ЕС. „Разпоредбата на чл. 37, §17 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, изискваща гаранции, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. Такива механизми не са предоставени на гражданите“, обяснява омбудсманът.

1
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
ангел марков
ангел марков
31 януари 2019 17:41
Гост

Отново активно обслужваме беззаконието при парното, като ги слагаме в една група с тока и природния газ, които по произход притежават качеството стока. топлинната енергия притежава качеството стока, единствено и само при безусловно спазване на температурния график и гарантиране от енергийното предприятие параметрите на топлоносителя подаван от производството в преносната мрежа и на топлоносителя подаван в отоплителния контур след абонатната станция. Слагането цените на тока, природния газ и парното в една група, за пореден път се укрива безспорния факт, че при топлоснабдяването не съществуват пазар на топлината и пазарни отношения между страните, а топлофикациите ползват забранена със закон нелоялна търговска… Покажи целия коментар »

Съгласен съм0
0Не съм съгласен
Отговор