Юридически пътепис

Впечатления от един обмен на младши магистрати в Германия*

Андрей Георгиев, младши съдия в Софийския градски съд 20 февруари 2018, 10:08 2803 2

андрей георгиев, младши магистрат, пътеписа

Юридически пътепис

Представяме текст на младшия съдия от Софийския градски съд Андрей Георгиев, който условно можем да определим в жанра „юридически пътепис“. Споделянето на опит и наблюдения за функционирането на други съдебни системи е полезна част от обучението и спомага за по-широкото разпространение на придобитите познания. В текста се отделя внимание на предимствата на обмена, организиран от Европейската мрежа за съдебно обучение; на особеностите на германската система за юридическо образование и стажове; на спецификите на устройството на германската съдебна система и нейното функциониране; на общата представа за германското наказателно, гражданско и административно правосъдие. Интерес представлява информацията за Централната служба на администрацията на правосъдието на федералните провинции за разследване на националсоциалистически престъпления, както и за дейността на Федералния върховен и Федералния конституционен съд. Не може да не съгласим със заключенията на автора, че изучаването на чуждестранния опит често ни показва алтернативни решения на собствените ни проблеми, както и че разчупването на формалността на съдебния процес би повлияло благотворно на отношенията между магистратите и местните общности, а понякога отделянето на по няколко минути на проблемите на някой от участниците в процеса може да спести часове главоблъсканици по-късно.

Когато преди малко повече от месец се върнах от обмен на млади магистрати и кандидати за магистрати в Германия, бях изненадан от препоръката да се опитам да опиша престоя си. „Какво ще бъде това – юридически пътепис?“, възкликнах. Казаха ми да помисля и че от това може би ще има полза. Само няколко седмици по-късно осъзнах, че това е вярно. За добро или лошо повечето магистрати не само в България, но и в Европа гледат на правото най- вече през онова, което знаят за собствената си правна система и от собствения си университет. Въпреки че все по-често се срещат юристи с чуждестранно образование или опит, те работят най-вече в сферата на адвокатурата и в частност – в областта на търговското право. Затова може би е редно да се появяват и повече текстове като настоящия – по-свободни по форма, с доза лична оценка и разказ с по-публицистичен характер, но затова пък отразяващи непосредствени впечатления и преживявания. И така, нека опиша обмена си по програмата за обучение на кандидати за магистрати и младши магистрати „AIAKOS“, организирана от Европейската мрежа за съдебно обучение.

Какво е А/АКОБ?

Програмата Л1АКОБ е една от възможностите за професионален обмен на магистрати и обучаващи се магистрати, организирани от Европейската мрежа за съдебно обучение. Посещенията по тази програма са винаги групови, като се подбират хора от различни държави, които заедно да посетят за една седмица колегите си в държава-домакин. Домакините са или обучители в местните институции за обучение на магистрати, или обучаващи се или начинаещи магистрати. По време на обмена се очаква от участниците да презентират определена тема (най-често правната система на своята страна) и да посетят различни институции на съдебната власт в държавата-домакин. Обикновено е предвидено посещение на съдебно заседание, но в някои случаи домакините не успяват да го организират.

Основна цел на програмата обаче не са единствено посещенията на институции, а и създаването на професионални връзки между младите магистрати в Европа, за да се изгради съвместно доверие в бъдещата им работа при трансгранично сътрудничество. За съжаление големите държави винаги сформират собствени групи от участници, които комуникират най- вече на своя език, но въпреки това контактите с различни гледни точки относно ролята на магистрата позволяват и по-добро опознаване на собствената правосъдна система.

А!АКОБ в Германия – някои особености

Тези особености са свързани най-вече с правосъдната система на федералната република, която, макар и да се ръководи от едни и същи принципи и да има принципно еднакви нива (инстанции) в структурата си, се управлява регионално от министерствата на правосъдието на всяка от 16-те федерални провинции. В моя случай посещението беше организирано от Министерството на правосъдието и европейските въпроси на Баден- Вюртемберг – втората по площ и една от най-големите по население германски провинции. Изненадващо в първия си ден се оказахме в същата сграда, в която министерството провеждаше т.нар. „първи държавен изпит“ по право, който е еквивалент и на българските държавни изпити, но се допуска явяване само два пъти през време на целия живот на кандидата (което създава много стрес). След успешното му преминаване вече завършилите студенти стават референдари или стажант-юристи, като в рамките на 3 години работят по назначение на съответната федерална провинция последователно в съд, прокуратура, при адвокат или на друго място по свой избор (нотариус или административен орган, свързан с правото). Следва втори държавен изпит, след който кандидатите придобиват пълна юридическа правоспособност – т.е. могат без допълнителен изпит да станат адвокати, съдии, прокурори, нотариуси или да упражняват други юридически професии, като в случаите, когато за определена професия има квота, класирането е по оценката от втория държавен изпит.

Наши домакини бяха новоназначени съдии и прокурори, преминали през този изпит, като през първите две години провинцията изисква от тях да преминат и през съдилище, и през прокуратура, преди да изберат къде желаят да работят по-нататък. Особеното беше, че програмата за всеки един ден се организираше от колега от различен град, което създава и известна здравословна конкуренция да се покаже най-доброто от собствената институция и собствения град. Липсата на централизирана организация пък беше заменена с много ентусиазъм от страна на домакините, които проявяваха гъвкавост и импровизация, когато се налагаше.

Първият ни ден започна с обичайното събитие в рамките на подобни обучителни седмици – представяне на съдебната система на страната-домакин и организацията на обучението на магистрати в нея. Германската система на общите съдилища (които решават граждански и наказателни дела) се доближава по структура до българската и нейната четиристепенна йерархия. Разликата между двете държави е, че в Германия освен административни съдилища са обособени още и специализирани трудови, социални и данъчни съдилища. Системите на административното, трудовото и социалното правосъдие са организирани с три степени на съдилищата, а данъчното правосъдие се развива в две инстанции.

Тюбинген и германското наказателно правосъдие

Вторият ден от посещението ни беше отделен за наказателното правосъдие и посещение на въззивно съдебно заседание на провинциалния съд (Landgericht; еквивалент на български окръжен съд) в Тюбинген – известен студентски център със запазено средновековно градско ядро.

По пътя един от домакините ни – прокурор, разказа за едно от по-интересните дела, в които е участвал, тъй като основната част от работата по него се е развила в сграда до една от междинните гари – разкриване на измама със средства на инвеститори чрез създаване на заблуждение, че публично търгувано дружество поддържа множество „ферми“ за сървъри, които са съществували само на хартия. Общият размер на вредите възлиза на повече от 100 милиона евро, а измамата е разкрита, тъй като един от изпълнителните директори не е издържал на стреса от поддържането й и сам се е предал в полицията. За да се прикрие операцията на полицията и прокуратурата на Баден-Вюртемберг по изземване на доказателствата, е била необходима специална защита на този обвиняем, а организацията е трябвало да бъде почти мигновена. Делото е завършило с осъдителна присъда.

Въпреки малкото ни закъснение успяхме да присъстваме на открито заседание по въззивно наказателно дело в Провинциалния съд на Тюбинген. За моя немалка изненада делото беше по повод на типичен балкански скандал. Няколко месеца по-рано дъщерята на босненско семейство – съдържатели на семеен ресторант за туристи в централната част на града, направила забележка на съседа им по търговски обект – турчин, за силата на музиката, идваща от неговата будка. Няколко часа по-късно, докато жената се връщала от масите, разположени на изнесена тераса, и според нейната версия се наложило да пресече улицата, се твърди, че подсъдимият преминал с колата си покрай нея с висока скорост и тя едва успяла да избегне евентуален удар. Обвинението, повдигнато от прокуратурата, е за опит към телесна повреда, а първоинстанционният съд е постановил присъда за квалифицирано злепоставяне – при управление на превозно средство. Делото е било внесено във въззивния съд по протест на прокурора.

Изключително впечатление на всички гости направи качеството на превода от немски на английски език (официалния език на обменната програма), като се налагаше и превод от турски на немски и после на английски за някои от показанията на свидетеля. Оказа се, че доброто качество на превода има обяснение във факта, че се намираме в университетски град – съдебният преводач беше американец – професор по английска филология в града. В следващото съдебно заседание също слушахме превод – изглежда, че в германските съдебни зали се налага използване на преводачи по-често, отколкото в България.

Разглеждането на наказателни дела в Германия прави впечатление със значително по- слабата формализираност на процеса – съдът не чете определения в някаква форма, а обявява волята си с обичайния, говорим език. Доста повече внимание се обръща на свидетелите, като при въвеждането им в залата се отделят по няколко минути, за да се установи тяхната самоличност, да им бъдат разяснени правата и задълженията им и да бъдат запознати с ролята си в процеса.

Онова, което ми се стори твърде натоварващо обаче беше фактът, че въззивното разглеждане на делото протичаше при пълно приложение на принципа на непосредственост. Отново се разпитваха абсолютно всички свидетели, включително и пострадалата, която не се беше конституирала като частен обвинител (в германското наказателно право пострадалият има право да предяви граждански иск в наказателния процес, но на практика често исковете не се допускат, защото ще затруднят разглеждането на обвинението). В заседанието се проявиха обичайните противоречия в показанията на пострадалата и нейните близки, от една страна, и на свидетелите на защитата – майката на подсъдимия и негов приятел, който твърдеше, че е минавал наблизо в деня на инцидента. Накрая заседанието беше отложено, за да бъде извършена автотехническа експертиза, която да даде възможност за преценка дали от наличните по делото данни може да се направи извод, че обвиняемият умишлено е ускорил скоростта на движение, приближавайки се към пострадалата.

Лудвигсбург и разследването на нацистки престъпления

На следващия ден групата ни се отправи към съседния на Щутгарт град Лудвигсбург, историческо място с бароков дворец, където се намира Централната служба на администрацията на правосъдието на федералните провинции за разследване на националсоциалистически престъпления (Zentrale Stelle der Landesjustizverwaltungen zur Aufklärung nationalsozialistischer Verbrechen). Тази институция е създадена като помощен орган при разследване, който да обединява усилията на прокуратурите от всички федерални провинции по събиране на информация и доказателства срещу лица, извършили престъпления по време на нацисткия режим.

Този помощен орган се състои от криминалисти, полицаи и прокурори, разпределени от отделните федерални провинции, които се занимават изключително с нацистки престъпления. Целта е събирането на информация и на доказателства да се извършва от лица, които имат значително по-специализирана подготовка и познания за местата и деянията, които разследват, както и за предполагаемите участници в събитията (жертви, свидетели и заподозрени). Това би било невъзможно при стандартния модел на работа, при който отделните прокуратури ръководят разследвания само срещу едно или няколко лица, които имат адрес в района им на компетентност, докато нацистките престъпления често са извършвани на територия, която е далеч от Германия. Затова събираните от службата материали са били признати от закона за годен доказателствен източник и са послужили в стотици процеси срещу различни функционери на националсоциалистическата партия или нейните милитаризирани структури. Въпреки всичко осъдените нацисти са под 1000 души за целия период на съществуване на службата от 1958 година досега.

В момента повечето разследвани лица са на възраст над 90 години, което означава, че скоро службата ще бъде закрита (довършват се още няколко дела), а след това ще се превърне в музей и документационен център.

При представянето на работата на службата ни беше разказано, че извършваните от нея разследвания след това се предават на редови прокурори от съответния район, където живее обвиняемият. Никой германски прокурор не обича подобни дела, тъй като са свързани с много предварителна подготовка, каквато редовите прокурори нямат. Подпомагането на разследването от страна на службата обаче дава възможност да се използват знанията на хора, които са разучавали връзките между различните дейци на националсоциалистическата партия, установени престъпници или хора, които са се намирали на много от местопрестъпленията.

Наличието на такива мрежи ни беше представено и като основна трудност при водене на дела за престъпления, извършвани от националсоциалисти – всъщност между 1933 г. и 1945 г. самата държава е била престъпна. Това прави изключително трудно използването на класическите средства на наказателното право, които защитават държавата като един правопорядък от посегателствата на престъпниците – индивиди, престъпили закона. На практика по всяко едно дело обвинението трябва да се бори с изглеждащия разумно довод, че извършителят е бил принуден да изпълнява заповеди под страх от насилие.

Интересна беше и кратката дискусия по въпроса за характера на давността за наказателно преследване. Под натиска на историческата необходимост германската правна теория и съдебна практика са приели, че давността е процесуален институт и давностните срокове, действали към момента на извършване на инкриминираното деяние, могат да бъдат удължавани с нов закон впоследствие, без това да „влошава“ положението на извършителя. След множество дискусии е било направено и разделение между неквалифицирани и квалифицирани убийства, за да може за последните да се установи със закон, че се преследват наказателно без ограничения във времето.

В коридорите на службата беше интересно да се види архивът, в който огромни количества информация са категоризирани физически на хартия, като за ориентация служат няколко десетки хиляди картончета, подредени по три основни критерия – място, лице, ранг в йерархията на нацистката държава или партия. С тези почти примитивни от днешна гледна точка средства за разследване през 60-те и 70-те години на двадесети век са водени огромни разследвания срещу десетки подсъдими и в крайна сметка се е стигало до осъдителни присъди.

Гражданско дело в Щутгарт

След това провокирало доста размисли посещение рязко сменихме обстановката и сферата на правото, към която беше насочено вниманието ни. След обяда посетихме съдебно заседание по първоинстанционно гражданско дело в Провинциалния съд на Щутгарт.

Делото се гледаше от скоро назначен съдия и беше доста банално – първоинстанционно разглеждане на иск за осъждане на виновен водач на автомобил и застрахователя му по застраховка „гражданска отговорност“ за вредите от настъпило пътно- транспортно произшествие между трактор и мотоциклет. След като попитах за страните, ми беше отговорено, че обичайната практика в Германия е делото винаги да се води едновременно срещу причинителя на вредата и застрахователя му. За това не съществуват пречки на законово равнище.

Още при влизане в залата ни направи впечатление, че тя е неформално организирана, без държавни символи, подиум или други архитектурни и интериорни елементи, които да акцентират функциите й на съдебна зала. Цялата мебелировка се ограничаваше до три П- образно разположени маси, един компютър и няколко стола. Набиваше се на очи, че липсва място за секретар.

В часа на заседанието в залата влезе (от вратата, от която влязоха и страните) единствено съдията с портативен диктофон. След като поздрави, той веднага се обърна към страните и започна да ги разпитва. С това стана ясно, че процесът ще бъде в значителна степен неформален и заседанието ще се води под формата на контролиран диалог или дебат, а не в рамките на строго формализирана процедура.

След като съдията прикани страните към спогодба и те заявиха, че за момента не могат да я постигнат, процесът започна по начин, който би бил немислим в България. Ищецът буквално беше разпитан за онова, което си спомня от катастрофата, като изложи с доста подробности онова, което беше възприел от събитията. След това приканен да даде обяснения беше и ответникът. В рамките на тези „изложения на становища“ адвокатите задаваха въпроси на насрещната страна, след като бяха изслушали разказа й. Този начин на „разпитване“ на страните за мен беше силно изненадващ, тъй като „разпитваните“ всъщност бяха тези, които имаха пряк интерес от изхода на делото. По-късно съдията обясни, че при дела за пътно-транспортни произшествия този начин на събиране на доказателства е дори донякъде предпочитан, защото водачите най-добре могат да възпроизведат онова, което са видели.

Заседанието продължи с изслушване на двама свидетели – очевидци на произшествието. През цялото време, както и преди това при „разпитите“ на страните протоколът се водеше от съдията, който го записваше на диктофона си и преразказваше думите на свидетелите, които потвърждаваха, че казаното от съдията съответства на показанията им. Единственият друг „инструмент“ за водене на протокола беше бележникът на съдията, където той понякога отбелязваше важни моменти в процеса.

След това по делото беше изслушано и вещо лице, което само протоколираше думите си на диктофона на съдията. Интересно беше, че страните нямаха предварителен достъп до писмено формулирани заключения на вещото лице, нито съдията беше запознат с такива. И тук процесът беше в пълна степен непосредствен и устен, без предварително запознаване на страните с изводите на вещото лице.

С оглед на събраните доказателства беше ясно, че страните не спорят относно застрахователното правоотношение или механизма на произшествието. Единственият спорен момент беше относно това кой е бил виновен. Ситуацията се беше развила по следния начин: бавнодвижещ се трактор пътувал по междуселски път. Същият бил изпреварен от няколко автомобила, след което водачът на трактора (ответник по делото) предприел завой наляво, като твърдеше, че е пуснал мигача. В този момент в задната му част се блъснал моторист (ищецът), който твърдеше, че също е дал сигнал, че започва маневра за изпреварване. Вещото лице установи, че най-вероятно мотористът дори вече е бил до трактора, от лявата му страна, когато последният е започнал да извършва маневрата завой наляво.

След изслушване на доказателствата по делото страните отново не постигнаха спогодба, като не можаха да се споразумеят относно размера на съпричиняване на вредите от всяка от тях. Съдът обяви, че ще се произнесе с решение, като обяви и датата за това, тъй като според германските правила на гражданския процес решението (само като диспозитив) се обявява устно в открито заседание, на което присъствието на страните не е задължително. Колегите ни ни обясниха, че този срок е възможно и да се отлага след съобщаване на страните за отлагането, както и в самото заседание за обявяване на решението.

Цялото съдебно заседание продължи около час и тридесет минути, като в графика на един граждански съдия обикновено влизат по две до три открити заседания на ден, а заседателните дни са един, два или три в седмицата.

Карлсруе. Административен процес. Сградата на Федералния конституционен съд

На следващия ден посетихме Карлсруе, където се намира седалището на две от най- важните съдилища в германия – Федералният върховен съд (касационна инстанция по наказателни и граждански дела) и Федералният конституционен съд на Германия. Причината за това разпределение е най-вече фактът, че Карлсруе е загубил статута си на столица на федерална провинция след Втората световна война, а и наличните след войната неповредени железопътни линии са давали най-добри възможности за пътуване именно до този почти незасегнат от бомбардировките и опустошението град.

Сутринта присъствахме на заседание на Административния съд – Карлсруе, в което на първа инстанция се разглеждаше дело относно предоставянето на статут на семейство бежанци. В Германия в момента се водят множество такива дела по жалби срещу решенията на Федералната служба за миграцията и бежанците. Понастоящем тази служба е силно претоварена и забавя с по няколко месеца след установения в закона срок разглеждането на молбите за международна закрила. Също така, рядко представители на службата се явяват в съдебна зала – най-често съдът следи по силата на служебното начало за спазването на закона.

И в административния съд залите бяха обзаведени неформално, като този път все пак имаше ограден подиум. Интересното, което видяхме в това заседание беше, че съставът на административния съд се състои от двама съдии и трима съдебни заседатели. Нашите домакини ни обясниха, че това е резултат от историческа традиция, при която административните съдии всъщност са били държавни служители чак до Втората световна война, и за да не бъде нарушена независимостта им от техните ръководители в рамките на администрацията, са били въведени съдебни заседатели като представители на обществото.

Делото протече по обичайния за подобен тип дела начин – с изслушване единствено на обяснения на кандидатстващите за убежище, като останалите представени доказателства бяха писмени и нямахме достъп до тях. Тук ни беше предоставена предварителна информация, че кандидатите за убежище са семейство кюрди от Източна Турция. Кандидатите за статут разказаха, че са държали малък магазин в Анкара в средата на първото десетилетие на 21 век, където не ги разпознавали като кюрди и премълчавали етническата си принадлежност. По- късно били принудени да продадат търговското си предприятие, след като група непознати агресивни мъже влезли в магазина, разпилели стоката им и ги обвинили, че имат „кюрдски флаг“. При последващите молби за съдействие до полицията им било отказано разследване с аргумента, че са кюрди и „така им се пада“. Затова семейството отново се завърнало в Югоизточна Турция. Бащата разказваше как по-късно се отправил към сирийската граница да подпомогне бежанците от Кобане и на връщане бил задържан, отведен в полицията и бит от служителите й. Той твърдеше, че не е имал политическа мотивация да отиде на границата, а само „желаел да се притече на помощ“. По-късно, през 2016 г. няколко пъти бил следен от цивилни агенти, което го накарало да се евакуира при роднини в селска къща. След това напуснал родния си град и в Анкара чрез подкуп се снабдил с паспорт (без да е ясно дали би могъл да го направи по друг начин). Семейството успяло нелегално да избяга в Германия, където започнало да участва в организации с политически искания – за прекратяване на дискриминацията срещу кюрдите в Турция. През 2017 г. братът на съпруга бил убит от полицията.

Заседанието протече относително бързо, единствено с изслушване на съпруга и съпругата в семейството, което имаше и четири малки деца. След като напуснахме съда, в рамките на следобеда ни съобщиха, че им е бил даден бежански статут.

„Обиколката“ ни продължи с посещение на комплекса от сгради на Федералния върховен съд (Bundesgerichtshof, BGH) – върховната съдебна инстанция по граждански и наказателни дела. Някога мястото е било малък дворец на един от князете на Баден, а след Втората световна война е било избрано да приюти върховния съд, тъй като това е била една от малкото неразрушени сгради с публични функции на територията на цялата федерална република. Комплексът на Федералния върховен съд впечатлява с разнообразието си от сгради и с библиотеката си – най-голямата юридическа библиотека в Германия. Бяха ни показани и няколко исторически издания, като всяка седмица библиотекарите променят изложените като експонати стари книги.

В днешно време достъпът до съда е строго ограничен и охраната е сериозна, но в миналото всеки е можел да мине свободно през парка между съдебните сгради. Всичко това се е променило през 70-те години на двадесети век, когато т.нар. „Червени бригади“ обявяват война на правосъдието и дори стрелят с гранатомет по сградата на върховния съд. След 1990 г. пък за приемственост едно от наказателните отделения на съда заседава в Лайпциг – старата столица на правосъдието в Германия, където до 1944 г. се помещава Имперският върховен съд (Reichsgerichtshof).

За съжаление посещението ни в съда беше през следобеда в незаседателен ден и нямахме възможност да наблюдаваме заседание. Всъщност това не беше кой знае какъв пропуск, тъй като при посещенията ми по друг повод съм се убеждавал, че откритите заседания на Върховния съд рядко впечатляват с пространна аргументация, освен ако не се обсъжда някой изключително значим казус. Интересно е също така, че в германския Федерален върховен съд е много по-лесно да бъде заета длъжността на съдия, отколкото длъжността на адвокат, който може да се явява пред последната инстанция по граждански и търговски дела – броят на тези адвокати е по-малък от този на върховните съдии от съответната колегия. При наказателните дела пък няма ограничения за представителството – всеки „пълноправен“ юрист (положил с успех втория си държавен изпит) може да се яви пред върховния съд по наказателни дела.

Наш водач по време на посещението във Федералния върховен съд всъщност беше съдия от провинциален (= окръжен) съд, тъй като в Германия се смята за особено престижно за съдиите от „средните“ по ранг инстанции да подпомагат за няколко години работата на върховните съдии като референдари. Смята се, че това показва особено доверие, което върховната инстанция има към определен съдия, но и стажът изисква известни жертви в личен план, тъй като се налага съдията да живее до две години далеч от семейната си среда.

В края на този доста изтощителен ден посетихме и седалището на Федералния конституционен съд (Bundesverfassungsgericht) – една от централните институции в германския модел, до която всеки гражданин има достъп, ако успее да докаже, че основните му права, уредени в Основния закон на федералната република, са засегнати „лично, пряко и в действителност“. Всеки може да стигне и до входа на сградата, като е забранено да се спре достъпа му до пощенската кутия, където може да пусне своята конституционна жалба. Тази откритост и достъпност е довела и до огромно натоварване на съда и разширяване на администрацията му, която днес вече не може да се побере в основната му сграда.

А тази сграда, реновирана през 2012 година, наистина впечатлява с архитектурното въплъщение, което дава на идеята за прозрачността на правосъдието – кабинетите на съдиите и съдебната зала са обградени със стъклени стени, които дават възможност на всеки да вижда какво се случва ежедневно в съда. Обществото често критикува решенията на конституционния съд, но фактът, че тази институция е винаги в центъра на обществения дебат показва и значението, което гражданите отдават на съществуването й.

И тук, както и във Федералния върховен съд, обиколката беше водена от административен съдия, който към момента разглежда допустимостта на конституционни жалби като юридически сътрудник на един от конституционните съдии. Той сподели, че част от задълженията на тези сътрудници е да водят групи от посетители в съда, за да си припомнят историята и значението на институцията.

Манхайм и органите на реда

Последният ден от нашето посещение ни доведе в индустриалния и мигрантски град Манхайм, разположен на Рейн, на около 80 км южно от Франкфурт. Посетихме централния полицейски участък, където командирът на местната дирекция на полицията и неговите сътрудници ни показаха част от рутинната си работа. В Германия координацията на всички спешни повиквания се поема от полицията, която е орган на изпълнителната власт на отделните провинции (с изключения на граничната, транспортната и магистралната полиция, както и службата за криминални разследвания (на тежки престъпления) и за охрана на държавните институции, които са федерални). Задачите на полицията в Манхайм са особено сложни, тъй като близо до града се провеждат и множество спортни събития и концерти (в района на Манхайм се намира голяма зала за спорт на закрито и пистата за Формула 1 в Хокенхайм).

В рамките на участъка ни бяха показани центърът за спешни повиквания и координация на операциите, както и арестът. Последният внасяше и малко „историческа“ атмосфера с дървените нарове в шестте си килии. Въпреки това в рамките му имаше обособена баня, достъпна за ползване от арестантите (в деня, когато бяхме там, такива, за радост, нямаше). Координацията между полиция и прокуратура беше акцент в презентацията на домакините ни, които споделиха, че контактуват изключително бързо с надзираващите дейността им прокурори, както и въвеждането на въоръжение на полицаи с полуавтоматични оръжия с цел предпазване от внезапни терористични атаки или други нападения от въоръжени лица.

С това официалната част от посещението ни в органите на съдебната и правоохранителна власт в Баден-Вюртемберг приключи, за да ни остане малко време в историческия център на Хайделберг.

Вместо заключение

Съдебните системи на държавите в Европа имат колкото допирни точки, толкова и разлики. Изучаването на чуждестранния опит обаче често ни показва алтернативни решения на собствените ни проблеми. Организацията на работа в българската съдебна система не позволява на конкретните казуси да се отделят времето или вниманието, което колегите ни в Германия отделят, но някои от начините им на работа определено биха променили облика на българската съдебна система в позитивна светлина. Разчупването на формалността на процеса би повлияло благотворно на отношенията между магистратите и местните общности, а понякога отделянето на по няколко минути на проблемите на някой от участниците в процеса може да спести часове главоблъсканици по-късно. В същото време въведените в България средства за процесуална икономия, както и обстоятелството, че въззивната инстанция се доверява на резултатите от някои вече извършени от първоинстанционния съд процесуални действия, показват, че всяка система има своите плюсове и минуси. Надявам се настоящото описание да помогне взаимно да разкриваме част от тях при сравнението помежду си.

*Статията е препечатана от сайта „Съдебно право“