Военни съдии не могат да решат: Набедила ли е клиентка адвоката си, за да не му плати
Три състава на военните съдилища не можаха да решат дали военнослужеща от Стара Загора е набедила адвоката си в документно престъпление, за да не му плати хонорара. Делото срещу нея ще започне отначало във Военния съд в Сливен, след като веднъж той я осъди условно на година и половина затвор, но след това Военно-апелативният съд (ВоАпС) я оправда, а Върховният касационен съд (ВКС) върна делото на втората инстанция. При повторното разглеждане апелативните съдии видяха множество съществени процесуални нарушения и решиха да върнат делото в Сливен.
Спор за 320 лева
До процеса срещу жената се е стигнало, след като преди това тя е подала жалба до прокуратурата, че адвокатът е съставил неистински договор за правна помощ и съдействие, но същевременно и затова, че е преправил съдържанието му, за да докаже, че тя му дължи 320 лева. Прокуратурата започнала разследване, но го прекратила, след като установила, че навсякъде в договора действително стоят подписите на военнослужещата.
Историята помежду им започнала през 2015 г., когато тя потърсила услугите на адвоката от Сливен, за да ѝ съдейства в бракоразводното ѝ дело, по което получила родителските права над двете си деца. Връзката между тях направил съпругът на сестра ѝ, който се познавал с адвоката. След две години непълнолетният син на жената бил пребит от други двама непълнолетни и тя пак се свързала с адвоката.
На 26 декември 2017 г. подписали договор за правна помощ, който бил изписан в три листа с индиго – бял, върху който били изписани ръкописно условията и син и жълт, на които се отпечатвал. На гърба на последния с химикал било попълнено и пълномощното, според което адвокатът я представлява по наказателното дело за побоя и трябва да предяви иск за вреди. Последният екземпляр бил предаден на разследващия полицай.
В хода на делото жената решила да потърси друг адвокат, но не платила дължимите по договора 400 лева. Адвокатът се свързал с мъжа на сестра ѝ и предал банковата си сметка, за да му бъде платено възнаграждението, както и синьото копие от договора, но тя му превела само 80 лева.
През юли 2018 г. адвокатът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за останалите 320 лева. Жената пък написала възражение, след което адвокатът предявил иск за вземането си в съда. Тогава военнослужещата подала жалба в прокуратурата. В нея тя пише, че адвокатът е преправил договора „с подправен мой подпис и с невярно съдържание, че съм му платила само 80 лева по банков път…вместо, че към датата на издаване на документа са платени 350 лева в брой“, като целта му била имотна облага.
„Тъй като дори за мен е известно, че гореизложеното съставлява престъпление по компетентност Ви сезирам за извършване на проверка и образуване на ДП за извършеното престъпление“, пише тя в жалбата до прокуратурата. Още в края на 2018 г. обаче разследването е прекратено, след като вещо лице установило, че подписът под договора е неин, а съдържанието не е преправяно.
Гражданското дело в съда също било решено в полза да адвоката и съдът признал, че жената дължи още 320 лева, които тя била осъдена да плати.
Първа инстанция: Знаела е, че набеждава и е виновна
Така военнослужещата се превръща от подател на сигнал в прокуратурата, в обвиняема и подсъдима именно заради него. Тя е пратена на военен съд за това, че е набедила адвоката в документно престъпление, а той е предявил и иск за 100 000 лева за неимуществени вреди.
Делото пред военния съд в Сливен приключва след само едно заседание, като съдът осъжда военнослужещата условно на година и половина затвор с 3-годишен изпитателен срок и обществено порицание с прочитане на присъдата пред състава на военното формирование в Стара Загора, където служи тя.
Първоначално съдът приел за съвместно разглеждане и гражданския иск на адвоката, но след като приключил делото решил, че искът ще затрудни процеса и го прекратил в тази му част. Освен това подсъдимата не успяла да даде обяснения, след като на два пъти казала, че ще го направи по-късно, а накрая съдът приключил съдебното следствие.
От мотивите му става ясно още, че защитата е пледирала, че няма извършено престъпление, тъй като в жалбата жената изказала само предположение за преправяне на договора. Според съда обаче тя е направила категорични твърдения за преправяне на съдържанието и на подписа ѝ.
Ключово обстоятелство по делото се явява химическо отпечатване на сумата от 350 лева в синия лист от договора, който е бил предаден на жената, след като адвокатът започнал да си търси дължимите пари.
Според назначените вещи лица на всички инстанции отбелязването се е получило по-рано при подписване на договор на адвоката с друг негов клиент в кочана с документи. Според военния съд подсъдимата е опитала да се възползва от това старо отбелязване и започнала да твърди, че тя е платила тази сума на адвоката.
„От изложеното следва, че престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала тяхното настъпване“, се казва в мотивите към осъдителната присъда (виж тук).
Втора инстанция: Невинна е, защото не е знаела, че сигналът ѝ е неверен
Военно-апелативният съд обаче оправдава жената, след като поправя пропуска и изслушва обясненията ѝ и се доверява напълно на тях.
Според нейната версия в кантората на адвоката тя му предала 350 лева в брой при подписването на договора, тъй като нямала повече. Пред втората инстанция жената казва вече, че била разстроена и разсеяна и не обърнала внимание, че е положила подписа си и за „клиент“ в договора. Адвокатът пък ѝ казал да не му звъни, а той щял да я потърси след края на делото. Тя обаче разбрала от майка си, че младежите, обвинени за побоя на сина ѝ, са признати за виновни, но освободени от наказателна отговорност и се обадила на адвоката.
„Май спечелихме, ама нямам време сега, друг път ще се разберем“, казал ѝ защитникът и затворил телефона. Тя пък решила, че наказанието на младежите е достатъчно и поискала да се откаже да води гражданско дело срещу тях, за което отново се обадила на адвоката.
„Вие на маймуна ли ме правите?“, била острата му реакция, след което тя го попитала какво още му дължи и той казал, че трябва да му доплати 50 лева, плюс 30 лева за пътни разходи, които тя превела по сметката му. Това са и 80-те лева, които адвокатът твърди, че са единствените пари, които е получил.
Освен че се доверява на обясненията на подсъдимата, ВоАпС отбелязва, че според обвинителния акт военнослужещата е набедила адвоката в престъпление на 26 юли 2018 г. Съдът обаче посочва, че оригиналната жалба е изготвена на тази дата, но е получена и станала достояние на прокуратурата едва на 3 август.
„От това следва, че на 26.07.2018 г., с факта на изготвянето на инкриминираната жалба, която не е станала достояние на „надлежен орган на властта“ на тази дата, подсъдимата не е осъществила от обективна страна вмененото ѝ с ОА престъпление, нито пък състава на друго престъпление“, пишат апелативните съдии (виж тук).
След това ВоАпС стига до извод, че деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимата не съзнавала, че са неверни фактите за преправен подпис и договор, които е описала в жалбата си до прокуратурата. Те се позовават на показанията ѝ пред съда, в които на въпрос на прокурора дали е подала жалба, в която твърди, че адвокатът е извършил престъпление, тя отговаря: „За мен е така“. За подправения подпис пък е заявила, че щом не ѝ приличал на нейния, следователно адвокатът я е подписал.
„Изложените в жалбата обстоятелства са нейната „субективна истина“, която тя последователно е отстоявала и затова е счела, че има извършено престъпление… Ето защо, поведението ѝ, изразило се в подаването на инкриминираната жалба не може да се квалифицира като умишлено с цел набеждаване“, мотивират се съдиите.
ВКС: Поведението на подсъдимия при даване на обяснения е най-несигурният критерий за достоверност
Върховните съдии решават да върнат делото на втора инстанция, след като приемат, че ВоАпС не е проучил и анализирал качествено всички доказателства, като отбелязва, че не трябва да се допуска игнориране и превратно тълкуване.
В решението на ВКС (виж тук) е обърнато изрично внимание на доверието, което военните съдии са дали на обясненията на подсъдимата, като са се позовали на „личните си възприятия“ от нея.
„Посоченото е достатъчно, за да покаже как съдът с уязвими от процесуална гледна точка аргументи е утвърждавал обективността на коментирания доказателствен източник, защото няма нищо по несигурно и ненадеждно, като критерий за достоверност да се ползва поведението на подсъдимия при даване на обяснения“, пише ВКС и отбелязва, че в резултат на това съдът не е обърнал внимание на противоречията в тези обяснения.
Така делото отново се е върнало във ВоАпС, но при друг състав, който отново изслушал обясненията на военнослужещата, за да отстрани пропуска на първата инстанция. Съдът цитира новите ѝ обяснения, в които жената посочила, че „при разглеждане на делото в първоинстанционния съд е знаела, че е виновна, но вътрешно е смятала, че не е направила нищо нередно“ и моли да бъде оправдана.
Съдът обаче констатира и други съществени нарушения, които не могат да бъдат отстранени и налагат делото да бъде върнато на първа инстанция. Апелативните съдии виждат нарушения в разпоредителното заседание на съда в Сливен, като на подсъдимата не била разяснена възможността да иска съкратена процедура. Отделно в решението се казва, че неправилно делото е било прекратено по отношение на гражданския иск на адвоката.
„Изрично следва да се подчертае, че след като веднъж е приел гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателния процес, първоинстанционният съд няма право да преразглежда отново въпроса относно неговата допустимост в процеса, както на практика е сторено в съдебното заседание по делото“, пише апелативният съд (виж тук).
Освен това съдът отбелязва, че не е извършена проверка за допуснати нарушения в разследването, довели до това, че в обвинителния акт е посочено, че набеждаването е извършено на 26 юли 2017 г., а в действителност на тази дата само е била изготвена жалбата на военнослужещата, но е подадена по-късно. Това означава, че според апелативните съдии първата инстанция трябва да върне делото на прокуратурата за отстраняване на този пропуск.
27
Коментирайте
Крайно време е, адвокатите, като всеки бизнес в България, да доказват приходите си с касов бон или с трансакция по банкова услуга.
Ако беше така, това дело нямаше да го има въобще!
Адвокате, адвокате, пристанах на Бойко брате, пък и взех от фондацията … за България. Не за друго.
ЗАКРИВАЙ!
Другарки и другари,
по делото Чората ВКС написа за ВоАпС -,че съдебен състав от този съд не познава основни правни институти . Пише го директно в мотивите-в прав текст, и това е проверимо !
Това са изключително тежки думи, и трябваше да доведат:
1.до атестационен изпит за всички инсталирани във военното правосъдие. И то по цялото право. ВКлч и ЗУТ!
2. До закриване на военното правосъдие. Спестените средства да бъдат дарени на Украйнчета,бягащи от войната.
Съдебен състав, който по думите на ВКС не познава основни правни институти трябва ли да правораздава според вас?
Знаете ли,че съдията претърпя заради това дело ПТП, едва оживя.Преди да знаете фактите, тогава коментирайте.
Сложен казус. Дано се разреши.
При военните нищо не може да ме учуди.
Военното правосъдие няма нищо общо нито с военните ,нито с правосъдието. И следва да бъде закрито, БЕЗ ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, И БЕЗ ПРЕНАЗНАЧАВАНЕ. Спестените пари да бъдат дадени на бежанците от Украйна!
Идиотско..
Кой адвокат ще работи без пари и няма да вземе предварително поне половината? Аз поназвам няколко, които са ми много добри приятели и ще направят така, но останалите едва ли …
Да, такава е практиката.
Едни подобни, но прокурори, прехвърлени в ОП, от години не можем да ги научим, що е НПК и НК и как се ползват..
Военнослужещата лъже!
И аз мисля така.
Ужас.
Това не е дребен случай. Ако някой от тях мами, то той би бил заплаха за много хора.
Не то лошото е, че се заема човешки ресурс да разглежда тая нелепица.
Поредната излагация. Сега да земе съда едно соломоновско решение и да се приключва.
Така става от мухата слон.
Бе не ви ли е срам бе, не ви ли е срам да се занимавате с глупости за 320 лв. Що за хора.
Единия от тях лъже и мами, така че, не става въпрос само за 320.00лв., а за непочтеност, лъжа и измама, което не намирам за безобидно, а точно за такива казуси е човешкия ресурс в системата. Истината трябва да се докаже, а то определено става ясно каква е, ясно е, кой не иска да плаща.
Проблемът не е че не иска да плаща.
Проблемът е, че е набедила коректната страна, при това СВОЯ АДВОКАТ!
В ПАНДЕЛАТА ТАЗ ЛЪЖКИНЯ!
Въпросът е принципен. Сумата няма значение.
ами плати му ги на човека.
Три пъте, каот не стане, почваш пак.
Ах казус бе
Прави са съдиите!