Вместо закриване, ГЕРБ предлага разширяване на компетентността на военните съдилища
Законопроектът отложи решението на Съдийската колегия за бъдещето на правораздаването под пагон
В деня, в който Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет обсъжда предложението на нейни членове да бъдат закрити още две военни съдилища, депутати от ГЕРБ внесоха проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които разширяват подсъдността на делата, които гледат магистратите под пагон (пълния текст на законопроекта виж тук).
Внесеният законопроект, наред с необходимостта от бюджетни разчети и становища на комисиите „Съдебна администрация“ и управлението на собствеността, мнозинството в Съдийската колегия да отложи разглеждането на предложението за закриване на две военни съдилища. Решението беше взето със 7 на 5 гласа.
Даниела Марчева прогнозира, че битката ще е епична. Тя ще се състои след като ВСС изготви становище по законопроекта и не се произнесат всички заинтересовани комисии.
С предлаганите изменения управляващите показват, че залагат точно на обратния подход на този обмислян от кадровиците по отношение на военните съдилища (какво предлагат членовете на ВСС виж тук).
Промените в НПК са в чл. 396 – разпоредбата, в която се определя кои дела са подсъдни на военното правораздаване.
Те предвиждат магистратите под пагон да гледат и тези за престъпления, извършени от „служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и служителите на Главна дирекция „Охрана” при Министерството на правосъдието при или по повод изпълнение на службата им“.
Освен надзирателите и съдебната охрана, на военните съдилища и прокуратура се дават и делата, извършени от граждански лица в три хипотези:
- По глава пета от особената част на Наказателния кодекс, когато предмет на престъплението е имущество на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Национална служба за охрана;
- По глава осма, раздел 1 – чл. 269 – 270 и чл. 273 – 277, когато деянието е насочено срещу дейността на органите по ал. 1, раздел III – във връзка с престъпления, делата по които са подсъдни на военните съдилища и раздел IV – чл. 304 – 304в и чл. 305 – 307, когато деянието е свързано със службата или функцията на лицата по ал. 1 от особената част на Наказателния кодекс;
- По глава дванадесета от особената част на Наказателния кодекс.
Компетентността на военните съдии се разширява драстично и с новата ал. 4 на чл. 396 НПК, в която се предвижда, че на тях са подсъдни и делата за престъпления, извършени от граждански лица на територията на обекти, имоти, съоръжения и превозни средства на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия.
В мотивите си вносителите Красимир Ципов, Константин Попов и Анна Александрова заявяват, че военните съдилища са част от системата за национална сигурност. И критикуват измененията от 2008 г., с които след девоенизацията на МВР и ДАНС, делата за престъпления, извършени от техни служители станаха подсъдни на общите съдилища. Тримата депутати заявяват, че „нормативно и фактически, премахването на военните звания не води до промяна в спецификата на работата“, нито на съдебната охрана, нито на служителите в затворите.
И изтъкват, че на надзирателите се разрешава да използват оръжие, физическа сила и помощни средства, което прави дейността им източник на повишена опасност.
В мотивите си Ципов, Попов и Александрова разясняват трите нови хипотези, при които предлагат военните магистрати да гледат дела срещу граждански лица, така:
„По т. 1 – родов обект на престъпленията по Глава пета от Особената част на НК са имуществените отношения и обществените отношения, които осигуряват условията за нормално упражняване на имуществените права. Когато обект на посегателство е имущество на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Национална служба за охрана, неизменно се засягат и обществени отношения, свързани с функциониране на тези органи по осъществяване на техните задачи, свързани с отбраната на страната и защита на националната сигурност. Тези посегателства са насочени и срещу създаването, поддържането и нормалното използване на необходимите ресурси на страната за формиране и поддържане на стабилна среда на сигурност, както и поддържането и управлението на националните ресурси и средства за отбрана на страната.
По т. 2 – общ родов обект на тези престъпления са обществените отношения осигуряващи правилното и законосъобразно функциониране на дейността на държавните органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. Когато с престъпно посегателство се засяга дейността на органите и длъжностните лица по ал. 1, се застрашават или увреждат и онези обществени отношения, които са свързани с нормалното функциониране на държавни органи от силите на националната сигурност, или на лица, осъществяващи публични функции, в областта на отбраната и сигурността на страната. В тази част предлаганата промяна не е непозната за националните ни правораздавателни традиции, тъй като делата за някои от тези престъпления – недоносителството и укривателството, извършени от граждански лица във връзка с престъпленията, делата за които са били подсъдни на военен съд – са били подсъдни на военен съд до 2000 г.;
По т. 3 – престъпленията по глава дванадесета от особената част на НК са посегателства върху отбранителната способност на републиката, против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация. Обект на посегателство по тези деяния са обществените отношения, свързани с нормалното поддържане на отбранителната способност и охрана на националната сигурност“.
Идеите за разширяване на компетентността на военните магистрати не са нови. Преди две години военните съдии изложиха свои предложения, които бяха подкрепени от прокуратурата (повече за тях виж тук). Военните съдии поискаха да гледат дела за престъпления, извършени от всички служители в системата за националната сигурност – МВР, ДАНС, ДАР, НСО, ДКСИ, ГДО, ГДИН, срещу цивилни, но работещи в същите тези структури, както и граждански лица, които са извършили престъпления спрямо служители от системата за националната сигурност.
Върховният касационен и Върховният административен съд обаче отхвърлиха тези предложения (повече за аргументите им виж тук).
Миналата година и съдът в Страсбург излезе с решение, в което критикува ексклузивната компетентност на военните съдилища у нас да гледат делата срещу цивилни, когато заедно с тях са подсъдими хора под пагон.
в едно е за ограничаване на компетентността на военните съдилища по отношение на цивилните лица. Европейският съд по правата на човека заяви, че има световна тенденция за ограничаване на компетентността на военните съдилища при наказателно преследване на цивилни. И изтъкна, че правомощията на военните съдилища, когато съдят цивилни, не трябва да следват автоматично от НПК, а трябва да се даде възможност за всеки отделен случай подсъдността да се преценява въз основа на конкретни и „убедителни причини“ (повече за решението виж тук).
Проектът за промени в НПК отложи решението на Съдийската колегия за бъдещето на правораздаването под пагон
Промените в НПК, предложени от тримата депутати от ГЕРБ, анализът за натовареността на всички съдилища за 2019 г., реформата на районните съдилища и сградния фонд бяха само част от мотивите, с които мнозинството от Съдийската колегия отложи днес разглеждането на предложението за закриване на две първоинстанционни военни съдилища.
Още в началото на дискусията Даниела Марчева, един от вносителите на идеята за закриване, прогнозира, че битката ще е епична, а въпросът действително е много чувствителен, но той трябва да намери своето справедливо решение.
Тя защити идеята за закриване на две военни съдилища с няколко аргумента като например, че засега не се предвижда увеличаване на състава на въоръжените сили.
Но един от основните и много важни мотиви, които изтъкна, се отнасяше до независимостта на военните съдии. „Лично за мен е крайно време да се направи преценка защо е нужно военните съдии да имат военен чин, с всички произтичащи последици. Независимо от историята, това в момента въвежда вид подчинение на военните магистрати на военния министър, респективно на Министерския съвет. Според чл. 262, ал. 5 от закона за отбраната назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба на военнослужещите от военните съдилища и прокуратури, които са висш команден състав, както и удостояването им с висши военни звания, повишаването и понижаването им във военно звание се извършват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Указът се приподписва от министър-председателя. Изпълнението на указа се възлага на административния ръководител на съответния съд или прокуратура. Израстването в йерархията според волята на правителството абсолютно минира независимостта им като магистрати.
Носенето на пагон под тогата е символ на абсурдизма.
За мен е ясно, че днес оптимизирането на военните съдилища няма да се обсъжда за пореден път и нещата ще се протакат“, заяви Марчева.
Тя се спря и на предлагания от депутатите от ГЕРБ проект за промени в НПК, особено в частта, в която правомощията на военните съдилища ще се разпростират и върху цивилни граждани. И напомни, че според практиката на ЕСПЧ е силно спорно предложението на депутатите цивилни лица да бъдат предавани на военен съд. Марчева допълни, че проектът е внесен не в 12 без пет, а в 12 и пет, а същевременно депутатите до момента не са направили нищо по предлаганите от ВСС изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), касаещи далеч по-голям брой съдии.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов подкрепи идеята за реформиране на военното правораздаване. Всъщност той настоява за това от години и винаги е застъпвал мнението, че броят на военните съдилища трябва да бъде редуциран. Панов призова за разум, обективност и дебат без емоции.
След него думата взе Боян Новански, който заяви, че действително е необходима реформа на военното правораздаване, но не днес. По думите му на най-напред трябва да е готов анализът за натовареността на съдилищата за 2019 г., за да може да се съпостави тази на военните с другите окръжни съдилища. Освен това Новански заяви, че трябва да се обсъди и сградният фонд. Той поясни, че предстои обявяването на обществена поръчка за сградата на Механотехникума на бул. „Ал. Стамболийски“, в който се предвижда да се преместят специализираният съд и прокуратура. Това означава, че те ще освободят зданието на ул. „Черковна“, където пък биха могли да отидат военните съдилища и прокуратурата. А това на свой ред пък ще доведе до освобождаване на помещения в Съдебната палата и „разширяване“ на останалите там съдилища.
„Че трябва да има реформа, е повече от ясно. Но да не вземаме веднага решение. Да изчакаме още малко, да се направят разчетите за сградите и да видим анализа за натовареността“, заключи Новански.
Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков се присъедини към идеята за отлагане, но с друг аргумент. Той поясни, че има нужда от време, за да се запознае с проекта за промени в НПК. „Аз не съм готов в момента да обсъждам темата и не мога да се ориентирам в текстовете. Искам време да се запозная с това, което има значение за нашето решение“, заяви Чолаков.
Севдалин Мавров и Боян Магдалинчев бяха сред най-твърдите привърженици за отлагане на въпроса.
Мавров възрази срещу закриването на две военни съдилища с няколко аргумента. Първо, изтъкна той, към предложението за това няма финансов анализ, а той трябвало да се изготви от бюджетната комисия, в която не е постъпвало предложението за оптимизиране.
Освен това, по думите му, няма и становище на комисията „Съдебна администрация“, която трябвало да каже какво ще стане със служителите. „Не се наемам сам да изготвя финансовия анализ, има експерти, които на база на различните хипотези кой съд да бъде съкратен, ще може да направят разчет какво ще струва на държавата. Най-голямото перо е издръжката, всичко това ще се запази, защото тези магистрати е редно да ги преназначим в Софийския градски съд. Никой не е изчислил, че повечето дела се гледат на пункт, т.е. съдиите ходят в командировки“, заяви Мавров. Допълни и друго – при внесен законопроект, вече може да се говори за съвсем друг анализ. И призова колегите си да не бързат с вземането на решение, защото не е ясно и каква е натовареността на съдиите като цяло и така не може да се направи съпоставка. „Има наказателни отделения, които са много по-ниско натоварени от военните, ако гледаме само натовареността, а не достъпът до правосъдие. Един материал трябва да мине последователно през комисиите, а не да бъде изготвен от няколко членове на ВСС“, заключи Мавров.
Боян Магдалинчев също застъпи тезата, че предложението трябва да мине през ресорните комисии преди да се вземе решение. Защото така се използва потенциалът на експертите на ВСС.
Той обаче постави и друг въпрос: „Каква голяма реформа ще направим с военните съдилища? Това ли е голямата реформа? Защо не говорим за районните съдилища? Там казваме, че правосъдието е най-близо до хората и повече не коментираме. Нека да погледнем и окръжните съдилища – каква е натовареността и числеността им. Има доста въпроси, които да се поставят на вниманието ни. Или това, което се предлага, се прави май само да отчетем нещо и затова сме се концентрирали върху военните. Това не е същинска реформа. Има конституционна норма. Трябва да ги има тези съдилища.
Правим имитация на реформа
Преди обсъждахме варианти за окрупняване на районните съдилища, но май няма да ги поставим на вниманието на този състав на ВСС. Не е наша работа да казваме, че този законопроект е несериозна работа. Има КС, който може да се произнесе най-компетентно за всичко“.
Даниела Марчева поясни, че всъщност в предложението са описани не само сградите, в които се помещават военните съдилища, но и материалният ресурс като цяло. Тя добави, че е взето предвид и колко струва командироването на магистратите при дела на пункт. Тя изтъкна, че само между 7% до 9% са делата за военни престъпления. Допълни, че 55% от делата са за разпити на свидетели, а частните наказателни дела са над 40%. Марчева посочи, че един съдебен акт на военен съд струва на държавата 14 000 лева. Ако пък се обединят 42 районни съдилища, каквото предложение беше обсъдено преди няколко месеца от Съдийската колегия, тогава ще се спестят 2 700 000 лева на година. Тя каза още, че един военен съдия има едва 2.74 присъди на година.
„Нямаме единна концепция за реформа на съдебната карта. Вземаме оттук и оттам, това не е реформа, а кръпки. Мандатът ни вече е преполовен. Същинският въпрос е самата реформа, а не бюджетът“, отговори Магдалинчев. Той добави, че разпитите на свидетели във военните съдилища са точно толкова, колкото и заповедните производства в районните съдилища, които също не са сложни дела. „Ако нямаме единна концепция, избистрена по вертикала, ще работим на парче“, заключи Магдалинчев.
Съпоставянето на разпитите на свидетели със заповедните производства говори за непознаване на този вид дела, отвърна му Даниела Марчева. Тя обясни, че заповедните производства изискват писане на определения, проверки по допустимост и т.н. Марчева посочи още, че след промените в ГПК във връзка с правата на потребителите, вече служебно се следи за неравноправни клаузи. Заповедните производства се превърнаха в дела с не толкова ниска фактическа и правна сложност, посочи Марчева.
Що се отнася до военните съдилища и статистиката за делата, тя даде следния пример. Миналата година комисията по натовареност се е натъкнала на случай, в който броят на разпитите на свидетели във Военен съд-София изведнъж много скочил. Проверка показала, че по едно наказателно от общ характер дело са били образувани над 237 частни дела – все разпити на свидетели. Оказало се, че 70% от тях са на едни и същи хора по едно и също дело.
Боряна Димитрова на свой ред каза, че оптимизирането на военните съдилища не е свързано с финансов ресурс, защото най-голямото перо – за заплати и осигуровки, ще остане и след евентуално закриване. По думите ѝ е важно да се знае доколко са необходими военните съдилища в обема, в който съществуват в България с оглед натовареността. „Като управленци трябва да решим два въпроса. Дали законодателните промени ще се отразят на натовареността и дали седалищата на военните съдилища ще зависят и от локацията и структурата на въоръжените сили. Най-лесното нещо е бюджетът и кадрите. В другите съдилища има необходимост от служители, места ще се намерят и за магистратите“, каза Димитрова. Тя обаче попита защо при тези данни за натовареност военните съдии не са били командировани другаде.
Ключово изказване по темата направи Красимир Шекерджиев. „Слушайки дебата, имам усещането, че ще отложим точката не за другата седмица, а за другия съвет. Ако погледнете данните, ще видите, че цялото военно правосъдие е успяло да постанови 42 присъди – всички съдии. Ако погледнете каква работа е свършена, ще видите 51% разпити. Като човек с претенции да разбира от наказателно право, ще кажа, че разпитът е безсмислен. Но за всеки свидетел, който се разпитва, се образува дело. Трябва задължително да съкратим две военни съдилища и за 2021 г. ще видите, че няма да има разпит, те няма да искат да правят разпити, когато не им трябва“, заяви Шекерджиев.
И продължи: „Това са хора в пъти по-малко натоварени от другите. Всички дела на военните съдилища ги разглежда един единствен районен съдия, без значение дали е в Кубрат, Ихтиман, Нова Загора и т.н. Когато вземаме тези решения, трябва да имаме предвид и това. Изпитвам тежко неудобство, защото само преди няколко часа ние не помогнахме на Кубрат, Ихтиман и др., където натоварването е в пъти по-голямо от военните съдилища. И сега ще чакаме законодателя и комисиите. Това не е честно спрямо Ихтиман и всеки друг съд, който работи повече.
Ние не искаме да закрием военните съдилища и да уволним съдии. Искаме да им предложат да започнат да работят като колегите си и да работят в равни по степен съдилища, да вършат работата, която са свикнали да вършат. Въпросът е дали те искат това. Сега ще го отложим и ще изчакаме анализ, законодателни предложения и т.н. Тогава нямаме право да съкратим нито едно място в друг съд. Няма съд с по-малко натоварване от военните. Ние не искаме да правим реформа, ако ви дразни тази дума, а да подпомогнем тези съдилища и така компетентните военни съдии да работят наравно с останалите“.
При все това Съдийската колегия отложи решението по предложението за закриване на две военни съдилища, а когато темата отново влезе в дневния ред на Съдийската колегия, кадровиците ще поканят министрите на правосъдието и отбраната, за да чуят и тяхното мнение.
18
Коментирайте
Пълни глупости! Ще ми променят нормативната уредба, вместо да закрият тези никому ненужни съдилища.
Военните съдилища били част от системата за национална сигурност? Че то имаме ли въобще някаква сигурност в тази насока?
https://debati.bg/reshenie-na-sada-v-strasburg-mozhe-da-obezsmisli-voennite-ni-sadilishta/
“Съдът по правата на човека в Страсбург взе решение, с което отнема правомощията на военни съдилища да съдят цивилни, както се получи в делото на цивилния Хюсеин Мустафа, завел иск срещу държавата.“
Казано иначе – толкова съм прост, че ме взеха за депутат в ГЕРБ
Според нашия главен милиционер, съдът в Страсбург е най-големият враг на наказателното „право“ в България. Така че, това е по-скоро аргумент в полза на законопроекта – щом лошият международен съд казва обраното, значи нашето мафиотско-авторитарно правителство и милицията му са прави.
Само закриване му е майката!
Депутатите да бягат да пасат овце
Добре. Но това няма смисъл. „Депутати“ предлагат. Като чуя депутати и ми се сере
Подкрепям ГЕРБ. Но не съм много умен де.
Личи си на прима виста. А може би и сте опитвали от примоцията с предизборната скара?
Потресаващи измислици. За какво трябва да функционират, като няма дела военни
Някой да обясни на ГЕРБ, че не всичко, което се закрива е за лошо и няма да имат гласове после. НЕ е нужно такъв раздут щат
Тотални измислици. ГЕРБ какво искат, да вкарат нови хрантутници в парламента нали?
ГЕРБ предлагат глупости.
Ако не те, то пичовете от ВМРО или от шайката на Валери Симеонов също предлагат измислици. Чуди се с какво да се заяде Валерката. Защото знае, че пенсионерите са му таргета, а те не харесват лотария, мобилни оператори, разпределителну дружества, футбол. Таргет му е тая група от старци, дето са криви и гледат публицистика.
Аман от лобистки прокарвания!
Военните съдии и прокурори са деквалифицирани хрантутници! Убийте ме това е истината. А сега си излобираха спокойно живуркане в парламента. Това е срам за цялата система, която е поставена на колене пред гербаджийската шайка
Съдебната власт е независима, ама я у лево, ще ми закриват те съдилища, я депутатите от ГЕРБ да ги натирят в трета глуха и да им дадат да се разбере!
Не се търси човек за работа , а се търси работа …..за нашия човек . Какъв е смисълът да се „ре-военизират“ маса ведомства и да се поменят десет закона , заради…..6 човека . Военното правораздаване е отживелица в 21 век . То поначало е съмнително и е създадено , за да има скрито-покрито вътре в тяхната система и да не им излизат кирливите ризи . Който не е запознат да гледа филма или да прочете за Аферата „Драйфус“ . Драйфус е осъден от военен съд и лежи невинен 10 години по поръчка на висши военни и влиятелни кръгове . Ето… Покажи целия коментар »