Вложителят в КТБ, стигнал до Люксембург, осъди БНБ за 1800 лв.
Централната банка в нарушение на директива на ЕС е забавила изплащането на гарантираните депозити, постанови Административният съд във Варна
Вложителят във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) Николай Кантарев, заради чието дело срещу Българската народна банка (БНБ) беше сезиран Съдът на Европейския съюз, е осъдил централната банка да му плати 1835,72 лв.
Административният съд във Варна прие, че БНБ е нарушила правото на ЕС, като е забавила решението за обявяване на депозитите в КТБ за неналични. То пък доведе до това, че изплащането на гарантираните влогове започна едва на 4 декември 2014 г. Според съда депозантите е трябвало да започнат да получават парите си от Фонда за гарантиране на влоговете в банките още на 25 юли 2014 г. (пълния текст на решението виж тук).
Съдията по делото Искрена Димитрова приема, че забавянето на БНБ в разрез с правото на ЕС е продължило от 25 юли 2014 г. до 6 ноември 2014 г., когато беше отнет лицензът на КТБ и реално беше задвижена процедурата по изплащане на гарантираните депозити. Обезщетението, което присъжда на Николай Кантарев, всъщност е разликата между законната лихва за забава за този период и начислената по влога му.
Спорът за отговорността на БНБ
Въпросът дали БНБ носи отговорност за това кога хората с гарантирани депозити започнаха да си получават парите е в основата на делото. Спорът възникна, тъй като в българското законодателство, действало през 2014 г., изплащането на парите е обвързано с отнемането на лиценза на банката, в случая КТБ. Като е предвидено, че лицензът се отнема в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособност. (Лицензът на КТБ беше отнет на 6 ноември 2014 г. – почти 5 месеца след като банката затвори и беше поставена под специален надзор на 20 юни 2014 г. В последствие съдът при делото за несъстоятелност определи като начална дата на неплатежоспосбността именно 20 юни 2014 г.).
Директива 94/19/ЕО обаче регламентира друго. Тя предвижда, че компетентните орани в държавата трябва да установят неналичност на депозитите. Като посочва, че неналичен е депозит, „който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“.
Като в директивата изрично е записано: „Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от 5 работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми“.
За да се произнесе по иска на Кантарев, съдия Димитрова се обърна към Съда на Европейския съюз със серия от въпроси. Те бяха свързани на първо място с празнотата в българското законодателство за това по кой ред гражданите и фирмите могат да съдят държавата за вреди, причинени им от нарушаване на правото на ЕС. Заради противоречията в практиката дали тези дела трябва да се водят по Закона за отговорността на държавата и общините за реди (ЗОДОВ) или по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има висящо тълкувателно дело на двете върховни съдилища. Както „Лекс“ писа, съдът в Люксембург не отговори категорично дали ЗОДОВ, или ЗЗД е подходящ, но даде насоки на АдмС-Варна как да избере.
Съдът на ЕС обаче беше категоричен в тълкуването си на Директива 94/19/ЕО. И заяви в решението си, че правилата ѝ „не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор“.
Стъпвайки на решението на съда в Люксембург, съдия Искрена Димитрова стига до извода, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки:
- компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция;
- в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи;
- схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.
В решението си тя приема, че българският законодател „е предвидил идентичност на акта за установяване неналичност на депозитите с акта за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност“. „Постановявайки Решение № 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на член 1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на КТБ“, пише тя. И обяснява, че именно тогава БНБ е установила, че КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.
Поради което, заявява съдът, в срок от 5 работни дни от тази констатация БНБ е следвало да постанови изричен акт за обявяване на депозитите за неналични и това задължение произтича директно от приложимото право на ЕС.
Позовавайки се на Съда на ЕС съдия Искрена Димитрова специално подчертава директния ефект на Директива 94/19. „Нормите на общностното право трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие. Следователно, тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави членки, или частноправни субекти, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността. Тази последица също така засяга всеки съд, чиято задача като орган на държава членка е да защитава в рамките на своята компетентност правата, предоставени на частноправните субекти от общностното право“, пише тя в решението си.
И така стига до извода, че именно директивата „като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност“.
„Като не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на държавата е изпълнено. Това нарушение се преценява от настоящия състав и като достатъчно съществено за да ангажира отговорността на държавата“, пише в решението.
В него съдия Димитрова заявява също, че БНБ е нарушила, гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека право на собственост на вложителя. „Ищецът е имал притежание върху движими вещи – парични средства, правото на собственост върху които не е можел да упражнява, поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание, като издаде акт по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл.10 от Директивата“, пише тя.
И подчертава, че никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. По думите ѝ в случая именно своевременното решение за обявяване на депозитите в КТБ за неналични и оттам и задействане на процедурата по изплащането им „би защитило в максимална степен освен правата на вложителите и обществения интерес, доколкото цел на директивата е не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата система, която може да се постигне само ако държавите членки спазват предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които да считат депозитите си за защитени“.
Така стига до извода, че Николай Кантарев трябва да бъде обезщетен. И на основание чл. 86 от ЗЗД определя, че справедливата компенсация за него ще е в размер на законната лихва върху депозита му от 84 300 лв. за периода, в който БНБ не е изпълнила задължението си, произтичащо от правото на ЕС – от 25 юли 2014 г. (когато е трябвало да започне изплащането на гарантираните суми) до 6 ноември 2014 г. (когато БНБ отнема лиценза на КТБ), като приспада лихвата, начислена върху парите преди изплащането им от Фонда за гарантиране на влоговете.
Защо по ЗОДОВ
Макар да се очаква въпросът по правилата на кой закон – ЗЗД или ЗОДОВ, трябва да се гледат делата срещу държавата за нарушение на правото на ЕС скоро да получи задължителен за всички съдилища отговор в тълкувателно решение (а може би и по законодателен път, виж тук), решението по делото на Кантарев представлява интерес и в тази връзка. То е първото постановено от български съдия след изрични насоки, дадени от съда в Люксембург.
Административният съд във Варна категорично избира ЗОДОВ, като подчертава, че това е направил и законодателят при последните изменения на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия Искрена Димитрова се опира на принципите, които въвежда Съдът на ЕС в тази връзка – на ефективност (налагащ националните процесуални правила да гарантират ефективна защита на предоставените от общностното право права) и на равностойност (изискващ националното право да предостави на всеки основан на общностна разпоредба иск процесуално третиране, което да е поне толкова благоприятно, колкото е благоприятно третирането, предвидено за сходни искове, основани на вътрешното право).
„Правото на Съюза предвижда също, че задължението за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите“, пише тя.
И посочва, че от практиката на СЕС може да се обоснове извод, че исковете за възмездяване на вредите от нарушения на правото на ЕС, причинени от държавата, имат идентичен предмет с тези по ЗОДОВ – обезщетяване на вредата, претърпяна от увреденото лице поради действие или бездействие на държавата.
В решението специално се посочва, че макар БНБ да не е административен орган, тя е държавен орган. А принципът за отговорност на държавите членки за нарушения на общностното право е „валиден във всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението“. Нещо повече, единствено и само БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки и осъществява класически властнически правомощия
Съдия Димитрова обяснява, че ЗЗД е неприложим, защото, както посочи съдът в Люксембург, принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че „не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнително условие, вредата да е причинена умишлено от съответния държавен орган“. А наличието на виновно поведение е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, при липсата на който не може да се ангажира отговорността и да се претендира обезщетение.
„Редът по ЗЗД е неприложим и заради изискването за внасяне на пропорционална държавна такса, която съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират по реда на ГПК е в размер на 4 на сто от цената на иска, но не по-малко от 50 лв.“, пише тя. И допълва: „Макар предварителното внасяне на държавната такса да е задължително условие и за разглеждане на исковете по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, пропорционалния размер на таксите, събирани по ГПК, липсата на горна граница на тези такси и липсата на предвидена възможност за освобождаване от държавни такси на юридическите лица, на практика оказват възпиращо действие за упражняване на права, предоставени от правото на ЕС. Така предпоставките за разглеждане на исковете по чл.45-49 ЗЗД се явяват по-рестриктивни от тези, приложими за исковете по реда на ЗОДОВ, което противоречи на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципите на равностойност и ефективност“.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
5
Коментирайте
Много справедливо решение, истинска проява на правосъдие, защото тук не става въпрос за пари, а за принципи, спазване на закона и права.
Адмирации за мотивите на съдия Искрена Димитрова.
Дали й е спокойно на Елена Йончева? А пък Корнелия Нинова обеща чак да привлече международна подкрепа в нейна защита.
Тези хора на опашката пред банката са само част от ощетените. Кой знае още колко души ще ни осъдят.
По темата
-
ВКС и ВАС възобновиха тълкувателното дело, което ще каже как съдим държавата за нарушаване на правото на ЕС
-
България да уреди как се търси отговорност от държавата за нарушаване на правото на ЕС
-
Изплащането на депозитите в КТБ е забавено, вложителите имат право да търсят обезщетение
-
Правната комисия въведе ефективни санкции срещу бездействащи чиновници
Коментарите по-долу – ОК,ама са извън главното: а то е че БГ -администрацията е с манталитет от комунистическите,и даже още по-лошо – от феодалните времена : тя не проумява че е просто изпълнител на законите,а разсъждава – „я,чакай се сега,да видим дали това ни е угодно или не,от нас зависи,а то не е добре да се плаща навреме,сакън,ние решаваме кое може и кое не….пък и правителството ни не обича да плаща,я малко да резнем тези обезщетения,да не станат много“