Решение за развитие на правото
ВКС: Oтрицателният установителен иск за недължимост поради изтекла давност спира давността, отхвърлянето му я прекъсва
Предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност, спира давността, а отхвърлянето му я прекъсва и започва да тече нов петгодишен срок. Това прие в решение за развитие на правото (пълния му текст на решението по гр.д. №720/2020 г. виж тук) състав на Върховния касационен съд (ВКС).
В него върховни съдии за първи път дадоха виждането си за приложението на чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по отношение на отрицателните установителни искове за недължимост на вземане, които длъжниците предявяват, позовавайки се на изтекла погасителна давност.
Както „Лекс“ писа, този въпрос от няколко години генерира изключително противоречива съдебна практика на районните, окръжните и апелативните съдилища (повече за различните виждания виж тук). Преди година съдия Димитър Демирев от Софийския районен съд сигнализира ВКС за проблема в практиката и предложи той да влезе в предмета на тълкувателно дело №3/2020 г. на Гражданската и Търговската колегии, но това така и не се случи. В очакване именно на решението по това тълкувателно дело, което беше постановено вчера (повече за него виж тук) пък бяха спрени серия от дела, по които също е поставен въпросът със спирането и прекъсването на давността при предявен отрицателен установителен иск за недължимост поради изтекла давност.
Сега върховните съдии Веска Райчева (председател на състава), Геника Михайлова (докладчик) и Анелия Цанова му отговарят, като следва да се подчертае, че изводите и мотивите им не се отнасят до случаите, в които кредиторът разполага с изпълнително основание, т.е. до исковете по чл. 439 ГПК.
В решението по чл. 290 ГПК се приема следното: „…погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен“.
Т.е. длъжникът – в случая ищец, носи риска от преждевременно предявяване на иск за недължимост на вземането, в който се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като не само не може да разчита, че тя ще изтече по време на процеса, но и когато искът му бъде отхвърлен, ще започне да тече нова давност от 5 години.
Мотивите на върховните съдии
Преди да обосноват изводите си, върховните съдии напомнят, че законът свързва началото на погасителната давност с изискуемостта, т.е. с възможността кредиторът да иска изпълнение и го санкционира при бездействие – с изтичане на давностния срок той губи държавната защита по принудителното изпълнение. И сочат, че основанията за спиране на погасителната давност по чл. 115, ал. 1 ЗЗД са свързани с обстоятелства, които обясняват бездействието на кредитора.
„Следователно изходната база за тълкуването на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е в обосноваване или изключване на втория елемент на погасителната давност – трябва ли да се приеме, че кредиторът бездейства, когато длъжникът е иницирал висящ исков процес, оспорвайки вземането“, пишат съдиите Райчева, Михайлова и Цанова. И сочат, че буквалният прочит на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД налага извод, че законът не предвижда други условия за осъществяване на това основание за спиране на погасителната давност, освен висящ исков процес относно вземането.
„Кредиторът не бездейства, когато длъжникът оспорва вземането пред съд (с отрицателен установителен иск), позовава се на погасителна давност (давността не се прилага служебно), и процесуалната легитимация на страните е надлежна (ако ОУИ не е предвиден в закона, длъжникът има правен интерес от ОУИ, когато кредиторът претендира вземането извънсъдебно, а с предявения ОУИ длъжникът заявява правоотношение, в което би участвал, ако вземането съществува)“, подчертава ВКС и изтъква, че положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет.
„По предявения ОУИ кредиторът не бездейства, а очаква съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД е без значение дали висящият процес е иницииран от длъжника. Правото на иск по ОУИ (на държавно съдействие чрез разрешаването на спора за вземането със сила на пресъдено нещо) принадлежи не само на ищеца, но и на ответника. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е без значение и това, дали кредиторът е предприел активна защита по ОУИ (твърди и/или доказва факти от значение за вземането)“, обясняват върховните съдии.
Те сочат още, че за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е без значение и това, дали по предявения отрицателен установителен иск кредиторът ще предяви насрещен осъдителен иск. „Кредиторът не разполага с насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила изпълнително основание, а длъжникът оспорва изпълняемото право/вземането, като се позовава на факти, настъпили след породената сила на пресъдено нещо. Дори когато кредиторът не е снабден с влязло в сила изпълнително основание и разполага с насрещен осъдителен иск, той може, но не е длъжен да го предяви“, пише ВКС. И напомня, че в общия случай решението, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск, не е изпълнително основание, но на кредитора принадлежи преценката дали ще се довери на добросъвестността на длъжника – да зачете съдебно признатото вземане и да изпълни доброволно, или предпочита да предяви насрещен осъдителен иск.
Затова върховните съдии заключават: „…буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е правилното – погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това основание за спиране на погасителната давност не изисква други условия. Такива условия не произтичат и не могат да произтекат от процесуалните права на кредитора като ответник по ОУИ“.
Те подчертават специално, че доводът на длъжника, че давността е изтекла в хода на процеса по отрицателния установителен иск, е винаги неоснователен. И заявява, че „спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се заличава с обратна сила, ако производството по ОУИ бъде прекратено“.
След това съставът на ВКС се спира на въпроса с прекъсването на погасителната давност. Той напомня, че съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение – за прихващане или задържане, или искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната.
„Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането“, заявяват върховните съдии съдиите Райчева, Михайлова и Цанова.
Делото, по което те дадоха тълкуването си, е спор за корекция на сметка за ток. Потребителят на ел. енергия е собственик на къща за гости и твърди, че не дължи над 6300 лв. Окръжният съд в Пловдив е приел, че вземането е погасено по давност. Длъжникът се е позовал на нея при второто въззивно разглеждане на делото. ВКС обаче подчертава, че окръжният съд неправилно е приел, че давността за корекция на сметка е тригодишна и че е изтекла в хода на делото. Затова отменя решението му и отхвърля отрицателния установителен иск на длъжника.
58
Коментирайте
Това е поредното решение в неподражаемия стил на ВКС да тъпче по врата всеки, дръзнал да е длъжник … Ако можеше ВКС щеше да взима и хляба от ръцете на децата на длъжниците.
Кое точно му е неправилно на решението?
Давай да тече давност, докато спорим за вземането и евентуално дори докато е спряно изпълнението като обезпечение?
Самата истина е, че предметът на отрицателния установителен иск за недължимост е същият като на положителния установителен или на осъдителния.
Решението не касае хипотези на чл.439 от ГПК, както може да прочетеш и в публикацията, т. е. когато има издаден ИЛ. Като е спряно изпълнението, давност не тече, но ако не е спряно си тече. Докато спори за вземането по отрицателния установителен иск, няма пречки кредиторът да действа и да спре и прекъсне давността като предяви осъдителен иск за същото вземане. След като не го прави, значи бездейства и давност тече… А положителен установителен иск за вземане, заведен от кредитор, извън случаите по чл.422, ал.1 от ГПК, не съм чувал да има…
Ако разделят ОУИ по чл. 124, ал. 1 ГПК от този по чл. 439 ГПК, това ще бъде още по-голяма глупост. Приемаме, че ОУИ по чл. 124, ал. 1 ГПК е иск относно вземането по смисъла на ЗЗД, но по чл. 439 ГПК – йок Марийке. Или се спира давността при ОУИ, или не се спира, какво значение има за спирането дали ответникът-кредитор има или няма изпълнителен лист. Ако няма изпълнителен лист – кредиторът може да предяви насрещен осъдителен иск, но според решението не бил длъжен, защото чакал да види какво ще каже съдът. Ако следваме същата логика, длъжен ли… Покажи целия коментар »
Искът по чл. 439 от ГПК е само относно изпълнението и изпълняемо ли е още вземането. То е било вече преди това предмет на иск относно вземането по ЗЗД. За втори път не може да бъде това вземане предмет на процес – то е присъдено окончателно и е ликвидно. Ето защо, искът по чл. 439 от ГПК със сигурност не е иск относно вземането по смисъла, вложен в цитираните разпоредби на ЗЗД. Иначе не оспорвам, че и за иска по чл. 124 може да има дискусия. Но това са различни искове с различен предмет. Кредиторът с изпълнителен лист също е… Покажи целия коментар »
Предмет на иска по чл. 439 ГПК е вземането на кредитора – дали то продължава да съществува и да подлежи на изпълнение след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издаден изпълнителният лист. Чл. 439, ал. 2 ГПК предвижда, че искът може да се основава само на нови факти, но не тези факти са предмет на иска, а вземането на кредитора. В този смисъл формално погледнато ОУИ по чл. 439 ГПК е идентичен по предмет с този по чл. 124, ал. 1 ГПК – съществуването/несъществуването на вземането. Вярно е, че вземането вече е установено със СПН. Вярно е… Покажи целия коментар »
П.П. Горкичките длъжници, на тях ей така от небето им пада, за да яде хляба на децата им, едно задължение, за което те нямат никаква заслуга – ни кредити са теглили и са ги похарчили, ни за сметка на някой са се обогатили, ни някого са увредили, ни нищо.
Има много независещи от длъжника причини да не може да погасява кредита: останал е без работа, разболял се е, гледал е малки деца или болни родители… Въпросът ми е защо само длъжникът да е виновен? Къде е отговорността на банката, която е дала кредита? Защо при промяна на условията само длъжникът да е виновен? Защо във всички ЕС има фалит на физическо лице? Защо само в България има вечен длъжник? Защо и в UK след 5 г си чист като сълза? Когато си отговорите на въпросите ще разберете длъжниците. Аз лично останах без работа, после се разболях и не можех… Покажи целия коментар »
Пишат, а животът иска своето – понякога го осъзнават, съдиите във ВКС, понякога – нямат време като че ли.
Меланхолията на взискателите се превръща в бреме и за тях – имал съм 20 годишно изпълнително дело, което е доста брадясало, това всичкото отива – на крехките плещи на един съдия, който е мирови – току-що встъпил в бранша и – веднага – плесват му два тома на глъвъта.
Трябва давност – ако един дълг не се събере веднага – няма смисъл.
Залози, ипотеки и други подобни.
Добре че тази практика не е е задължителна. ОУИ нито спира, нито прекъсва давността. За да се спре или прекъсне, кредиторът трябва да предяви насрещен ОИ, а не да бездейства. Поне така пише в моето ЗЗД, което съм прилагал и продължавам да прилагам.
Някой ти е дописал неоправомощено ЗЗД-то, най-вероятно ти самият.
добре че ти не си ми го писал, че… палячо!
По някои заключения Златимир Орсов от ЮФ на СУ е стигнал далеч преди ВКС. А както знаем- Орсов е доста силен юрист, който умело оборва решенията на ВКС
Искам да чуя мнението на проф. Анелия Минговa
За няколко дни окончателно искат да прекършат врата на длъжника. ДА не смее да оспорва, че ще си прекъсне давността сам. Да мълчи, за да има време повелята на Белазелков да влезе в сила и по перемираното дело да го наплющи алчния монопол и да умре! Те това е Българска работа, уважаеми!
Обективността изисква баланс. Нещата най-често не са черно-бели. Има и нюанси. Напоследък балансът е загубен в полза на кредиторите, което крие риск от трайно закрепостяване на длъжниците. Това не е добре и в макрокономически план – води до риск от застой и маргинализация, липса на втори (нов) шанс за пълноценно включване в оборота. Кредиторите са винаги в по-силна позиция. Те имат достатъчен инструментариум от възможности за защита (извънсъдебни и съдебни), тъй че справедливостта изисква, опре ли се до съд, дори за баланс, да има рестриктивно тълкуване спрямо тях. Добрите търговци правят така, че да максимизират печалбите си извънсъдебно (с адекватно… Покажи целия коментар »
A какво става, когато делото е бразувано преди 2015г., но след нея са изтекли повече от 5 пълни години бездейстиве?
Вземането се погасява по давност. Същото може да се е погасило и много преди 2015, стига да е имало 2 пълни години бездействие (перемпция) и изтичане на давностния срок от последното изпълнително действие.
Последното действие е било 2016г. и до 2022г. не е имало никакво действие. Тоест няма значение,че делото е образувано през 2005г. и вече е погасено по давност?
Благодаря предварително!
Davnostta teche ot 26.06.2015 i veche e iztekla
В случаите, в които кредиторът има изпълнително основание (например влязло в сила решение или заповед), вземането е вече ликвидно и нищо не пречи на кредитора – взискател да си го изпълнява принудително. Следователно давност при ОУИ по чл 439, ал 1 от ГПК тече и може да изтече (доизтече) и в хода на процеса, стига взискателят да е бездействал, като не е търсил принудително изпълнение на ликвидното си вземане. Длъжникът, с иска си по чл 439 от ГПК, не препятства възможността на взискателя да иска изпълнителни действия (освен ако не е обезпечил успешно ОУИ със спиране на изпълнението). Следователно, ако… Покажи целия коментар »
А ако е допуснато обезпечение на иска по 439 чрез спиране на изпълнението, как кредиторът може да иска предприемане на валидни изп.действия?Тогава спира или не спира:)?
Прочетете си чл.61 от ГПК. Спирането на изпълнението не е довод в полза на становището, прието в решението. Това решение е напълно сбъркано, не разбирам как съдията Райчева го е подписала. Другите две не ме учудват.
При обезпечаване на иска по чл. 439 от ГПК със спиране на изпълнението, давността също спира да тече временно (но не се прекъсва) – от момента на налагане на обезпечението. Колегата е прав и с аргумента от чл. 61 ГПК. Това е така, защото само в този случай взискателят е блокиран да изпълнява принудително присъдените си и ликвидни вземания. При вдигане (отмяна) на обезпечението, взискателят отново е освободен да взисква пълноценно и безпрепятствано, а съответно и давността продължава да тече – със зачитане на срока, изтекъл до налагане на обезпечението (тъй като не е прекъсната, а само спряна от обезпечението).… Покажи целия коментар »
Има логика в това, обаче при предявен положителен установителен иск например по чл. 422 при заповед по 417 също няма пречка за кредитора да си действа. 😉 А тогава на общо основание давността би трябвало да спира.
Така, де, спира си при 422, не просто „би трябвало“, но не мога да редактирам. 😀
„Новият спор е само относно изпълнението и дали ликвидното вземане е все още изпълненяемо принудително.“
Това е вярно, но какво променя по отношение на давността?
И при ЗНИ + иск по чл. 422 ГПК давността тече в хода на исковото дело, защото взискателят има изпълнителен лист и може да предприема изпълнителни действия, които от своя страна да прекъсват давността многократно. Не може да имаш само ползите, но да нямаш тежестите от това, че можеш да упражняваш принуда още в хода на исковия процес. И без това незабавното изпълнение внася достатъчен дисбаланс спрямо длъжника и интервенира грубо и негативно в неговата (чужда) правна сфера, като поставя длъжника под голям натиск в хода на евентуалното исково дело (ако въобще се престраши да подаде възражение). Не е мислимо… Покажи целия коментар »
Добре ,че до пенсия остава още малко.
Вашата или на съдиите?
ОФФФФФФФФФФФФ…..
Горното е израз на възмущение в толкова голяма степен, че думите са крайно недостатъчни, даже не ми се навлиза в обяснения защо не съм съгласен с прекъсването на давността.
П.С. Почавам да си мисля, че проблемът с качеството на актовете на ВКС е в сградата на съдебната палата, която според мене е обитавана от полтъргайст, пречещ на нормалния мисловен процес или пък мазилката е урочасана от властта преди 1989г. и сега излъчва магическите си зловония с негативен за тълкуването на закона ефект.
Мнение: Мисля, че е крайно време ВКС/ВАС да направят един портал за юридически консултации с възможност за гласуване (аналогичен на този за общественото обсъждане на подзаконовите нормативни актове), за да се видят настроенията сред практикуващите колеги по дадени въпроси във връзка с постановяването на тълкувателни и други общоприложими актове. Не става въпрос за задължително възприемане на една или друга теза, тъй като конюнктурният лобизъм е напълно реален фактор, но поне да има по-широк поглед върху професионалните възгледи на работещите прависти и да се стига до заключения, плод на дългогодишен опит и сблъскване с реални казуси, а не санитарни „кабинетни“ решения.… Покажи целия коментар »
Точно пък тебе ще те питат, щото много разбираш от гражданско право и процес, бухалче?
Не мене естествено, но поне мненията ми не вредят, за разлика от тези на други хора със съответни правомощия.
Влизането в сила на решението, с което в отхвърлен ОУИ, превръща вземането в установено с влязло в сила съдебно решение по см. на чл. 117 ЗЗД, но новата петгодишна давност започва да тече отпреди влизане в сила на решението, с което вземането е признато – от устните състезания. Освен това според същото решение, към датата на устните състезания давността е все още спряна, т.к.
се прилага чл. 115, б. „ж“ ЗДД, а спирането по чл. 115, б. „ж“ ЗЗД отпада от датата на влизане в сила на решението по делото. Не знам какво пуши Геника, но и аз искам от него.
Между другото и аз това не го разбрах и не знам как да го тълкувам
Няма как да разберете нещо, което противоречи на формалната логика. Броим си давността от влизането в сила и се правим, че това не съществува.
На това му викам „мъртвородена погасителна давност“.
Много добре мотивирано.
Изключително противоречива съдебна практика!
Грешно е прието в решението, че ” … Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. …” Предметите на положителния и отрицателния иск са различни. В посочения смисъл е и тълкувателната практика. Приетото в мотивите на т.2Б по ТР 4/14 на ОСГК на ВКС НА РБ, където е прието, че: „ … Различният предмет на делото по тези искове обуславя различния предмет на доказване по тях, различното разпределение на доказателствената тежест /при осъдителния и положителния установителен иск тежестта на доказване на правото на собственост е за ищеца, а при отрицателния установителен иск е за ответника/, както и различните… Покажи целия коментар »
ВКС обаче подчертава, че окръжният съд неправилно е приел, че давността за корекция на сметка е тригодишна и че е изтекла в хода на делото- т.е. колко години е давността? 3 г. или 5 г? -нали уж това е периодично вземане?
Това с периодичните вземания си го тълкуват, който както намери за добре и се съобразяват с тълкувателното решение, където има изрична дефиниция, само ако са в настроение или ако се случи слънцето да изгрее от запад, като втората хипотеза е по-вероятна.
Това решение чакахме 😀
Хубаво разяснение
Да, безспорно.
На някой хора това не ще им хареса
Много добре.
Най-накрая!
Абее колите прибрани от банки са си оферта да си ги купиш
Нов петгодишен срок значи…
Много добра статия
Полезна преди всичко.
Отлично мотивирано решение, ама пак ще има скръб и вой във форума от андрешковци и сиромахомили, ми се струва…..
Супер
<3
В смисъл?
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Дайте да се разберем на първо място има ли основание отрицателният установителен иск или няма, тъй като този въпрос ми се чини да е от решаващо значение за това дали искът е „иск относно вземането“ по смисъла на чл. 115 и 116 от ЗЗД и дали се прилага чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ако искът няма основание /както приема част от практиката на ВКС/, това означава, че независимо от това какво точно оспорва ищецът с исковата молба, ответникът трябва да докаже всички правопораждащи вземането му факти – напр. валиден договор, извършена от него насрещна престация, размер и изискуемост на вземането… Покажи целия коментар »