В ново тълкувателно решение
ВКС: Фалиралата банка не е страна по делата срещу прихващания
Когато кредитор на банка в несъстоятелност извърши прихващане със свое задължение към нея, но впоследствие бъде предявен иск за обявяването му за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, самата фалирала финансова институция не е страна по делото. Това постанови Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение от днес (пълния му текст виж тук).
То беше образувано в началото на годината заради натрупалата се противоречива практика по десетки дела на синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу прихващания, направени след фалита ѝ. Като едни съдии приемаха, че обявената в несъстоятелност банка е страна по тях, а други – че такива са само синдикът и кредиторът, чието прихващане се оспорва (повече по темата виж тук).
Днес Търговската колегия прие: „В производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното ѝ качество на ответник по иска“.
В тълкувателното решение върховните съдии първо посочват, че производството по несъстоятелност на банка е специално по отношение на общата уредба на несъстоятелността в Търговския закон, която не се прилага по тези дела. Като обясняват, че това следва и от самите цели на банковата несъстоятелност – да осигури в най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и на другите кредитори. От тези цели следват и основните принципи на производството по банкова несъстоятелност, които са защита на интересите на вложителите и останалите кредитори на банката и защита на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието във финансовата система.
След това в тълкувателното решение се посочва, че тези цели и принципи намират отражение в съответните процесуални разпоредби, включително по отношение на това кои са участниците в отделните процедури в производството по несъстоятелност на банката и съпътстващите искове за попълване масата на несъстоятелността. Например – банката няма право да атакува решението за откриване на производство по несъстоятелност чрез управителните си органи, тя не подлежи на оздравяване и е невъзможно да продължи да съществува като правен субект след прекратяването на делото за несъстоятелността ѝ. Банката няма и право на възражение и иск за защита срещу предявени вземания на кредитори.
„С оглед на тази уредба органите на обявената в несъстоятелност банка са напълно лишени от управителните и представителните си функции, които са възложени на синдика, без да е допустима хипотеза на запазване на техните представителни правомощия, както е в общото производство по несъстоятелност на осн. чл.635 ал.3 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба осъществяването на процесуално представителство от управителните органи на несъстоятелния длъжник– юридическо лице, включително в производствата по отменителни искове, според ТЗ е допустимо само в случаи, които не са предоставени на синдика“, заявява ВКС. И посочва, че след последните промени в Закона за банковата несъстоятелност, които влязоха в сила през април тази година, има изрична разпоредба (чл. 62, ал. 3), която изрично предвижда, че по делата срещу прихващанията процесуалното представителство на банката се осъществява от синдика.
„Той не може да участва в две различни процесуални качества на двете насрещни страни в рамките на един процес. Ето защо на страната на ответника в производствата по иск с правно осн. чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН следва да участва само другата страна по оспореното материално правоотношение – извършилият прихващане кредитор“, се посочва в тълкувателно решение.
Освен това върховните съдии напомнят, че в производството по несъстоятелност синдикът е орган на несъстоятелността, а не обикновен представител на страна по делото. Той представлява масата на несъстоятелността и отговаря за събирането на вземанията, а и за удовлетворяване интересите на кредиторите. От това и от принципите и целите на банковата несъстоятелност може да се направи извод, че „законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като управлявана от синдика маса на несъстоятелността“.
„С оглед на това между нея и синдика е изключено възникването на правен спор, какъвто принципно съществува между ищеца и ответника като страни в исковия процес“, заключава ВКС.
В решението се посочва още, че участието на синдика в делата по искове за обявяване на прихващания за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността е в защита именно на техните интереси и на самата маса на несъстоятелността „поради липса на необходимост от съблюдаване интереси на несъстоятелната банка“.
Според върховните съдии това, че през април 2019 г. в ЗБН беше регламентирано, че когато по делата срещу прихващанията съдът назначава особен представител на разноски на ищеца, възнаграждението му се определя по Закона за правната помощ, „не води до единствено възможен извод, че се отнася до участието на банката като самостоятелен правен субект, който не се представлява от синдика, поради противоречие в интересите между него и банката“, каквото според тях няма как да възникне. „Разпоредбата има за цел единствено да уреди лимитирано възнаграждението на особения представител във всички възможни хипотези на чл. 29 ГПК (например при назначаване на особен представител на извършил прихващането кредитор-юридическо лице, поради заличаване на управителните му органи и др.) или в тази по чл.47 ГПК при ответни – физическо лице“, пише ВКС.
14
Коментирайте
Да, верно е от днеска това решение! Отначало реших, че има някаква грешка. Не че се занимавам с банкова несъстоятелност, но кой да ти чака тълкувателно преди Коледа. Стават чудеса. Макар че като гледам след измененията в ЗБН се явява малко безсмислено.
Поредната глупотевина.
винаги съм се изненадвал как след упорство за дадено тълкуване на отделни състави на вкс след това се приемат тълкувателни решения с пълно единодушие
Няма непълно единодушие… Само казвам
Вероятният отговор е-чрез АДМИНИСТРАТИВЕН НАТИСК. А дали е съставомерен е също интресен въпрос.
Не мога да повярвам, че има противоречива практика по този така ясен казус, че чак се стигна до тълкуване.
Тази промяна в ЗБН беше направена след образуването на тълкувателното дело. Целта е да се предотврати евентуално „объркване“ на коскуджами ти върховни съдии, да не би да признаят, че бившият собственик на банката е легитимен защитник на интересите й… Като отвори човек Закона за банковата несъстоятелност и разбира, че трябва да бъде прекръстен от ЗБН на ЗНКТБ
Кои са страните по атакуваната сделка? Кой извърши прихващанията – квесторите! То вярно, че тогава са представлявали банката, но вече нямат правомощия с назначаването на синдиците и те я представляват.
Банката не съществува. Всичко, което има е масата на несъстоятелността, а тя се попълва от синдиците. Това безумие с назначаването на особени представители беше страшна изгъзица от хора, които нищо не разбират от несъстоятелност, камо ли от банкова
Банка с лиценз няма, но юридическо лице все още има. Ако нямаше такова, то и всички дела, които същото това ЮЛ води срещу своите длъжници щяха да бъдат недопустими поради липса на правосубектен ищец. Учи се в четвърти курс по Граждански процес
Така, така и кой представлява това юл, не е ли синдикът? И какви са тези особени интереси на юл, които се разминават пт основната цел на синдика да попълни масата?
Е щом го представлява това ЮЛ, то не е ли това ЮЛ всъщност страната по делото, щото представителят не става такава страна в гражданския процес, а страна е представляваният. Но ВКС казва във въпросното ТР, че това ЮЛ въобще не става страна по делото. Губи се връзката с главния мозък май…
Ми не е, правилно. Затова са ѝ синдиците.
Търговската колегия ме изумява. Да не би преди Коледа да си разчистват делата