ВКС с тълкувателно дело за разликата между закриване на част от предприятието, реорганизация и съкращаване на щата
Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?
На този въпрос ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд в новото си тълкувателно дело №5/2019 г.
То беше образувано по предложение на състав на ВКС с председател Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров.
Както „Лекс“ писа, тримата съдии установиха, че самият върховен съд е застъпвал различни виждания за това кога е закрита част от предприятието, кога е извършена вътрешна реорганизация и кога има съкращаване на щата, както и при кой от трите подхода работодателят е задължен да извърши подбор на служителите.
Те се натъкнаха на противоречивата практика при обсъждането на делото на уволнена банкова служителка след сделката между „Юробанк“ и „Алфа Банк“ (казуса можете да си припомните тук).
От определението на Белазелков, Илиев и Димитров, с което предлагат ВКС да излезе с тълкувателно решение, става ясно, че ВКС се използвал различен подход, за да определи кога има закриване, преструктуриране или съкращаване на щат.
Някои приемат, че има „закриване на предприятието”, когато дейността му за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктурирането и реорганизацията са сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея.
Други заявяват, че при закриване на част от предприятието подбор не е възможен, защото няма между кого да се извърши. В такава хипотеза работодателят може, но не е длъжен, да не уволни работниците и служителите в частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а други, работещи в други поделения на предприятието, чиято дейност се запазва.
Други съдии обаче приемат, че работодателят е длъжен да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите такива в същото населено място съществуват длъжности за тях или такива с несъществено отличаващи се трудови функции.
ВКС се е произнасял и по казус, свързан точно с банка и дали закриването на нейни отделни финансови центрове и създаването на нов, към който преминават всички или част от дейностите на затворените, представлява закриване на част от предприятието. В решението се казва, че звеното следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието и да притежава относително самостоятелно ръководство в управленската му структура. „Освен тази основна характеристика съдът ще трябва да прецени и това дали същата се съчетава и с някой от останалите критерии за такава обособеност, а именно териториалния (по отношение на населеното място, регион, област на извършване на дейността), финансово-икономическия (по отношение на наличие на собствени приходи или на самостоятелна разходна сметка) и функционалния (по отношение на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието)“, посочва ВКС. И заявява, че преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана. „Самото преустановяване на дейността на обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да се извършва от други структури на предприятието. Затова не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация, в случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива като структура, не се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена“, се посочва още в това решение.
След практиката станала повод за образуване на тълкувателното делото има и решение на ВКС именно по казус, възникнал след придобиването на „Алфа Банк“ от „Юробанк“. В него се приема, че е извършено само вътрешно-организационно преустройство на дейността, а не закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, когато банката закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. „При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка (чл. 329 КТ). Работодателят може да упражни правото, когато закритото и оставащите структурни звена са в едно и също населено място, а в оставащите има длъжности със същите или с несъществено отличаващи се трудови функции“, се посочва в това решение.
25
Коментирайте
Явно четете между редовете. При закриването на клон на банка нещата са по-сложни.
Проблемът със съкращенията е излишно усложнен не само в държавната администрация. Ако искаш да се отървеш от някой некадърник, е почти невъзможно.
За мен е странно, че е така и в частните фирми, минават месеци преди да можеш да съкратиш служител, който не си върши работата.
Точно заради това работодателите често прибягват до преструктурирания, сливания и т.н. само и само да се намали броя на неработещите отдели или тези с отпаднала необходимост за фирмата.
Да погледнем и от другата страна на барикадата. А когато дойде нов ръководител и само си търси повод как да ти намери цаката, за да си нагласи негови хора.
О, има един такъв. Обърна администрацията на ВКС с главата надолу.
Крайно време е да се внесе яснота в КТ. Винаги приветствам смислени ТР, обаче отново имам чувството, че можеше и по-рано.
Защо се върти тази новина отново? Очаквах, че щом я видя отново, ще е поповод на постановено вече решение
Явно вече е ясно кога ще бъде публикувано? Макар да не разбрах много.
Търпение. Сега са настроени празнично. Другата година ще го мъдрят. Дано само да не си почакаме и до подругата.
Сега е образувано тд, преди имаше само предложение на състав на вкс
Ум да ти зайде от ето това разбиране на някои върховните съдии – „има „закриване на предприятието”, когато дейността му за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктурирането и реорганизацията са сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея“. Как ще има закриване на предприятие, когато закриеш едно негово звено. Останалите нали продължават да функционират с пълен капацитет. Не мога да разбера тази логика
Нормално. Просто няма логика.
При зачестилите напоследък сливания, вливания и какво ли още не на банки у нас, тези дела се нароиха. Но се чудя как въобще може да се говори за закриване реално на след като кредитите и депозитите на всички звена на двете банки с всичките им условия, както са си били се запазва и работата си остава в същия обем?
Много точно наблюдение!
При всеки подбор има субективно отношение.
Е нали това е работа на работодателя – така да го направи, че да избегне субективното отношение. Дали чрез комисия, дали с участието на външни експерти… все трябва да намери начин, а такива има
Все едно ще отделят време и ресурс да се занимават с всеки отделен случай. Някой изисквания към работодателите са просто абсурдни.
Предлагам всичко подробно да се разпише в Кодекса на труда, за да няма хър мър и на всички да е ясно кога се закрива част от предприятие, кога се прави подбор и т.н.
Като го няма в КТ, ще го допише ВКС. Тъй става
Положението е такова сега. Но не е правилно.
По-бързо щеше да стане, ако променят кодекса.
За мен практиката е по-скоро единна, вярно е, че има разминаване в някои нюанси, но не са толкова генерални
Съгласен съм, по-общата формулировката на въпроса обаче ще даде възможност на ВКС генерално да тури ред в хаоса на тези нюанси
Естествено, че „закриване на предприятието”е когато дейността му за в бъдеще се преустановява напълно. Какво толкова има да умуват.