ВКС с ново тълкувателно дело за стандарта на доказване на пропуснати ползи при деликт
Какъв е стандартът на доказване на пропуснатите ползи при деликт ще разяснят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно дело.
Въпросът по него е формулиран по следния начин: „Дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?“.
Тълкувателното дело е образувано по предложение на състав на Гражданската колегия с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова и Гълъбина Генчева (пълния текст на определението им виж тук).
Те са установили, че има противоречиви виждания на състави на ВКС за това как се доказват пропуснатите ползи заради непозволено увреждане.
Първото решение, което сочат Соколова, Калинова и Генчева, е от 2018 г. По него е прието, че принципните постановки, свързани с характера на вредата и начина на установяването ѝ, застъпени в тълкувателното решение по т.д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което се отнася за обезщетението за пропусната полза от неизпълнение на договорно задължение (пълния текст на тълкувателното решение виж тук), са приложими във всички случаи на имуществено увреждане. Затова тогава върховните съдии Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев заявяват, че Окръжният съд в Добрич в противоречие с тълкувателното решение е присъдил обезщетение, чийто размер е определил по предположение за евентуална наемна цена, а не въз основа на представени по делото доказателства за валидни наемни договори с трети лица. Самият ВКС определя дължимото обезщетение за пропуснати ползи въз основа на приетата експертиза за средномесечен пазарен наем, но след като преквалифицира иска от чл.49, вр. чл.45 ЗЗД на такъв за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД (пълния текст на решението виж тук).
В решение от 2016 г. Таня Митова, Емил Томова и Драгомир Драгнев приемат, че при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, приложение намира принципът за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетяват само ако ще настъпят със сигурност. Те също стъпват на тълкувателно решение № 3/2012 г. (пълния текст на решението виж тук).
Обратното е прието в решение от 2014 г. от върховните съдии Бранислава Павлова, Теодора Гроздева и Владимир Йорданов. Те заявяват, че фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда като предпоставка собствениците да са изразили намерение и да са положили усилия да отдадат обекта под наем. Спорът е за това дали основателността на претенцията (по чл. 45 вр. чл. 51 ЗЗД) за вреди от пропуснати ползи от невъзможността да бъде експлоатиран търговски обект в размер на средния пазарен наем за определен период, е обусловена от намерението и усилията на собствениците да отдадат обекта под наем (пълния текст на решението виж тук).
През 2015 г. Борислав Белазелков, Марио Първанов и Борис Илиев приемат, че предпоставките за отговорността по чл. 45 ЗЗД са виновно извършване от ответника на противоправно действие (отнемане на фактическа власт върху имот чрез насилие); причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването му от възможността да ползва имота в процесния период; причинна връзка между противоправното поведение и вредата; установен размер на обезщетението за лишаване от ползване по предназначение на имота, изчислен на базата на средната пазарна наемна цена. Фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда като предпоставка ищецът да е изразил намерение и да е положил усилия да отдаде имота под наем, заявяват тримата върховни съдии (пълния текст на решението им виж тук).
Заради констатираните противоречия и.ф. председателят на ВКС Дария Проданова разпореди да бъде образувано тълкувателно дело. Докладът по него е възложен на съдиите Елеонора Чаначева от Търговската колегия и Зоя Атанасова от Гражданската колегия.
21
Коментирайте
В общи линии ще се тълкува тълкувателното решение… 🙂
Дария Проданова се оказа страхотен ръководител.
Дай на простака малко власт и му гледай сеира!
Ти калина или малина си, а анонимнико?
Ами да се надяваме на бързо решение.
Добре бе, защо в САЩ много лесно се доказват тия неща. Как не може тука. И защо да е толкова лоша идеята да се копира правото от там тук и това е. Егати.
Като дойде някой да ми строши вратата или оградата и какво? Нищо не мога да му направя?
Еми редно е да има тълкувателно дело. Явно пак не можем да се оправим.
За кой ли път. А и като не четат практика.
Трябва да застанем на ръце вероятно и да направим какви ли не еквилибристики за да можем да докажем пропуснати ползи заради непозволено увреждане.
Аз не знам вече колко още тълкувателни дела трябва да се правят. Не може така бе хора. Колко неща са объркани в тая страна и в правната и част?
Много.
Тя, нормативната ни уредба е с главата надолу.
Надявам се по- бързо са излязат с решение.
Ще развърже ръцете на много хора.
Много протоворечива практика.
E, сега ще я уеднаквят.
Супер
ще стане на 39.12., тогава ще отсъждат правилно… ха ха ха
Ще стане след 3 години!?
В задачка про орехите ВКС посчитало ущерб 20*50*4 = 900лв.
!!!
Ущерб кьм обезщетение = 4000 лв