ВКС с ново тълкувателно дело за отрицателния установителен иск при съсобственост
Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?
Този въпрос е поставен пред Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в новото ѝ тълкувателно дело №3/2021 г.
То е образувано по разпореждане на зам.-председателя на съда Дария Проданова, която ръководи ВКС докато Лозан Панов е в неплатен отпуск, заради участието си в президентските избори.
Тълкувателното дело цели да преодолее противоречия в практиката на ВКС, на които се е натъкнал състав с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова и Гълъбина Генчева. Те е трябвало да се произнесат по определение на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено прекратяването на дело в районния съд в Петрич. Става дума за предявен отрицателен установителен иск от притежател на 1/16 идеална част от имот по отношение на целия имот.
Първите две инстанции отричат правото на иск на съсобственика по отношение на целия имот. Когато казусът стига до ВКС, върховните съдии установяват, че по него от тази година има противоречива практика.
Преди две години Соколова и Калинова, но в състав с Тодора Гроздева, приемат в решение (пълния му текст виж тук), че ищцата, която притежава 1/50 иделана част от съсобствен имот, няма правен интерес да иска отричане на собствеността върху останалите 49/50 идеални части от имота. По това дело върховните съдии изтъкват, че претендираните от ответниците 49/50 идеални части от имота не засягат по никакъв начин притежаваните от ищцата права върху 1/50 от имота, поради което предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Тази година колегите им от Първо гражданско отделение Дияна Ценева, Бонка Дечева и Ваня Атанасова обаче излизат с решение (пълния му текст виж тук), в което е прието обратното. Това дело е допуснато до касация по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота.
Ценева, Дечева и Атанасова приемат, че когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, ищецът ще има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от ищеца.
„За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост, наред с него, и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право“, обяснява съдебният състав. И изрежда хипотезите, при които това ще е от значение – при използването, управлението, поддържането и подобряването на общата вещ, при продажба на трето лице, при иск за делба и тн.
„Затова, за съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от имота или размера им дори ако същите не се застъпват с идеалните части на ищеца. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху идеална част от имота. По съществото на правния спор е прието, че с предявения положителен установителен иск за собственост на 45/100 ид. части от имота ищците бранят собствените си права, но имат правен интерес и от отрицателния установителен иск за останалите 55/100 ид. части от същия имот, след като твърдят, че ответникът, който се е снабдил с нотариален акт за собственост на тези идеални части, в действителност не е техен собственик“, пишат върховните съди в решението си от тази година.
Проектът на тълкувателното решение, което ще сложи край на различията в практиката, е възложен на върховните съдии Албена Бонева, Здравка Първанова (докладчик) и Веселка Марева.
21
Коментирайте
Всъщност в случая има правен интерес от завеждане на иска, не е без значение с кого си в съсобственост и да се установи, че всъщност останалите ид. ч. от имота не са на даден човек е от значение. Надявам се, че това ще е виждането на ОСГК на ВКС. Макар да изглежда така, че иницииралият ТД състав да застъпва обратната позиция и по-скоро да цели да елиминира новата практика в зародиш. Ще бъде интересно!
Въпросът е дали интересът е правен или фактически. Всички изброени в определението от 2021г. права на ищеца като съсобственик /изкупуване, управление, делба и пр./ могат да бъдат упражнени срещу всеки, който се легитимира като съсобственик, те не са с оглед личността. Следователно интересът на ищеца да бъде съсобственик на имота с едно лице, а не с друго, е фактически, а не правен. По същество, предявявайки отрицателен установителен иск по отношение на идеални части, които не засягат неговата собственост, ищецът брани чужди права, което е недопустимо.
Имот СИО, след развод, 3-то лице констативка за целия. Единия бивш го няма, другия е тук. Фактически ли е въпроса, че ако защити само своята половина, при смърт на другия бивш, деца им, ще бъдат лишени от собственост по наследство върху незащитената половина. Имат ли те право на иск с оглед бъдещо придобиване, ако единият родител, може да защити само своята част?
В случай, че продавач на малка ид. част от двор, заличава в НА границите за реално ползване и така облагодетелства купувача си- да се шири и в моята ид. част собственост, имам ли правен интерес да претендирам за правата си? Защото в момента съм ищец и съдът ми определя, че нямам правен интерес.
В случай, че продавач на малка ид. част от двор, заличава в НА границите за реално ползване и така облагодетелства купувача си- да се шири и в моята ид. част собственост, имам ли правен интерес да претендирам за правата си? Защото в момента съм ищец и съдът ми определя, че нямам правен интерес.
В правната доктрина се приема, че КНА е документ, обективиращ
съществуването на самото право на собственост върху конкретния недвижим имот, и не се ползва с доказателствената тежест на НА. КНА може да се оспори в съдебно производство съгласно ГПК и няма прехвърлително действие.
!?
Напротив, НА /за правни сделки/ не се ползва с доказателствена сила по повод правото на собственост
До “Анонимен 13 октомври 2021 19:32“ “…ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 11/2012 гр.София, 21 март 2013 год…..Р Е Ш И :
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. ..“
http://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgk/vks-osgk-tdelo-2012-11-reshenie.pdf
Това ТР е изсмукано от пръстите – то е компромис, който не бива да издържи на условията на утрешния ден…
До “Анонимен 13 октомври 2021 20:07“ Въпроси 1. Правоспособен юрист ли сте и ако отговора е да, имате ли право да не правоприлагате въпросното ТР при правен спор, при който се оспорва правото на собственост от едно трето лице, спрямо притежател на КНА 2. Какви са правните последици за страните в спора при непозоваване на ТР и неприлагането му- има ли право съдът да го правоприложи, и ако да- вие как точно ще откажете на съда правоприлагането му, ако сте страна в правния спор или процесуален представител на някоя от страните Предварително благодаря за отговора. Впрочем, твърдението Ви е невярно… Покажи целия коментар »
Вижте както аз, така и вие сме потребители на този сайт и като такива сме свободни да изразим мнение по засегнати тук въпроси. Разбира се, че съдът е длъжен да приложи приетото в ТР. Считам обаче, че като потребители тук, ние сме освободени от това задължение. В крайна сметка, правото може да се развива само ако тези от които зависи задават въпроси… Както и да е, бъдете здраво
Интересно как човек може да се снабди с нотариален акт за собственост на идеални части, а в действителност да не е техен собственик?
Ти пък! Колко хора изгоряха? Знаеш ли за многото случаи когато възрастен човек е принуден да прехвърли имота си?
“….Първите две инстанции отричат правото на иск на съсобственика по отношение на целия имот. …“ И аз застъпвам това правно становище- ниой не може да даде това, което няма- основен правен принцип, реципиран още от римското право…
Интересното в случая е дали двете спорещи страни имат право на собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват.
Да, противоречива практика. Решението ще бъде интересно.
Има да си почакаме. Дано докато се произнесат няма много такива случаи.
За мен не може да се предявява такъв иск за собственост за идеални части, които надхвърлят собствената идеална част.
Абе защо изобщо се хАбите да публикувате този специализиран юридически материал- видно от предходната статия, сте допуснали в сайта ви да пишат 99 процента платени партийни тролове, и едва 1 процент колеги, упражняващи само юридическа професия. На всичко отгоре троловете набеждават нас- правоспособните юристи, за тролове и вие не ги санкционирате. Всяка изказана юридическа теза, която е в противоречие с политическата платформа на която и да е протестърска политическа партия, в този сайт се засипва с обиди, лъжи и клевети…
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Току-виж докато Лозан е в отпуск Дария засилила тълкувателната дейност 😉 не, че в ТК са много активни, даже напротив, ама нейсе.