ВКС с голямо тълкувателно дело за противоречията при вписване в Търговския регистър
Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) ще отговори в едно голямо тълкувателно дело на противоречията в практиката на съдилищата по делата срещу откази за вписване в Търговския регистър и на няколко проблема, свързани с дейността на дружествата с ограничена отговорност (ООД).
Това става по предложение на ръководителя ѝ – зам.-председателката на ВКС Дария Проданова. Тя е изискала данни от всички апелативни съдилища в страната за това какви са противоречията в практиката по отказите за вписване в Търговския регистър в техните райони. Върховните съдии няма как да научат по друг начин за различните виждания на апелативните и окръжните съдилища по тези въпроси, тъй като за тези дела не е предвиден касационен контрол.
Съдилищата в София, Пловдив, Варна и Бургас са обобщили противоречията в 37 въпроса, а тези от Велико Търново са заявили, че в техния район няма разнобой в практиката. Част от въпросите обаче са се дублирали, а други са свързани с изолирани случаи. „На организационно общо събрание на колегията стигнахме до извода, че е добре те да бъдат групирани, така че да позволяват обсъждане и произнасяне от ОСТК с тълкувателен акт“, обяснява Дария Проданова.
Така са формулирани следните 8 въпроса, по които Търговската колегия вече образува тълкувателно дело:
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- Допустим ли е иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключване на управителя като съдружник?
- Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл.126 ал.3 т.1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ?
- Кой орган на дружеството с ограничена отговорност е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл.141 ал.5 ТЗ?
- Легитимиран ли е напускащият по реда на чл.125 ал.2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в Търговския регистър на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър?
- Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл.25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?
- Допустимо ли е вписване на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл.129 ТЗ при наличието на вписан запор или при невписани предходни продажби? Отрицателната предпоставка по чл.129 ал.1 пр.2 ТЗ приложима ли е при прехвърляне на дялове между съдружници?
- Допустимо ли е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване на актове?
Инициативата за първите три от тях е на състави на Върховния касационен съд.
Както „Лекс писа, по първия въпрос преди две седмици състав с председател Татяна Върбанова и членове Боян Балевски и Петя Хорозова установи, че в самия ВКС няма единно мнение по въпроса дали в тези случаи прекратяването може да се извърши по искане на прокуратурата. Част от колегите им приемат, че при бездействие в продължение на повече от три месеца на наследниците, иск на прокурора за прекратяване на ЕООД е допустим. Други обаче изтъкват, че подобен иск би бил недопустим (повече за противоречията в практиката можете да си припомните тук).
Следващите два въпроса, на които ще отговори Търговската колегия в новото си тълкувателно дело, пък бяха формулирани от друг състав от върховни съдии.
Емилия Василева, Костадинка Недкова и Анна Баева установиха, че във ВКС няма единомислие за това дали може съдружник в ООД, който е и негов управител, да бъде изключен, ако не изпълнява решенията на Общото събрание или действа против интересите на дружеството, или ще носи само имуществена отговорност. Както и по въпроса дали този съдружник след това може да иска отмяна на решението за освобождаването му като управител, ако преди това вече е бил изключен от дружеството. Според някои върховни съдии подобен иск е недопустим, тъй като решението, с което управителят е освободен като съдружник е породило незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците. А това означава, че при последвалото го освобождаване на същия човек като управител на фирмата, той вече не е имал качеството на съдружник и не е активно легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Други съдии обаче са приели такъв иска за допустим, тъй като обратното становище би обезсмислило интереса от защита срещу решението на Общото събрание срещу самото изключване на съдружника, „преграждайки възможността на незаконосъобразно изключения съдружник да атакува последващо взетите, в нарушение на правата му на съдружник решения за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, промяна на седалището и адреса на управление, избор на управител и приемане на нов дружествен договор“ (повече за споровете в практиката по тези въпроси можете да прочетете тук).
Както „Лекс“ писа, за масовите противоречия в практиката дали съдружникът в ООД, който сам е напуснал дружеството, след това може да поиска заличаването си от партидата му в Търговския регистър – въпрос №5 от тълкувателното дело, сигнализираха от сайта „Предизвикай правото“. Те обобщиха десетки противоречиви решения на окръжните и на апелативните съдилища в цялата страна по делата срещу откази на длъжностните лица по регистрацията (повече за тях можете да си припомните тук).
15
Коментирайте
А това означава, че при последвалото го освобождаване на същия човек като управител на фирмата, той вече не е имал качеството на съдружник и не е активно легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Други съдии обаче са приели такъв иска за допустим, тъй като обратното становище би обезсмислило интереса от защита срещу решението на Общото събрание срещу самото изключване на съдружника Такива алабализми не може и не бива да остават нерешени. Едните решили така пък другите инак. Ако си има ясно обособени правила, още на ниво консултация с адвокат, потърпевшият ще знае има ли шанс да… Покажи целия коментар »
Когато са те махнали един път от собствената ти фирма, тя вече не е твоя. Няма после какво да искаш да се връщаш. Да не си го докарвал до там да те махнат.
Въпросът е доколко отстраняването на единия от собствениците е законосъобразно. Ако например двама от тримата приемат решение, с което последният не е съгласен, защо последният да е длъжен да се съобразява в него.
Защо има противоречия в решенията? Нима няма общо правило на база на което да се вземат решения и дадено деяние да е правилно или грешно на база на тези общи правила, да ги наречем
Ами ако съдружника не изпълнява решения взети на общо събрание е пределно ясно, че ще бъде махнат от позицията си, независимо дали е и собственик или съсобственик.
Ами те така Стив Джобс от собствената му компания го премахват. Защото когато сте стигнали до ниво Управителен съвет, то решенията там трябва да се спазват. Не може да не се спази нещо, която е решено от няколко човека. Принцип на демокрацията
браво на Дария Проданова. Има нужда от разяснения
Сложен е въпросът дали съдружник в ООД, който е и негов управител, миже да бъде изключен, ако не изпълнява решенията на Общото събрание.
Кое му е сложното. Не изпълнява-аут. Длъжен е да изпълнява решенията и точка.
Ами да, може да бъде изключен. Иначе става авторитарен режим. За какво му е да има общо събрание? Ако има от друга страна 51% във фирмата, то може да се съобрази с исканията на Общото събрание
Изключително противоречива практика. Без съмнение има нужда от уеднаквяване.
А, чакай да видим кога ще излязат с решение. Надали ще е тази година.
Кое в България се случва веднага? Не виждам да има такива неща. Освен ако правителството не прибира милиони от нечии бизнес.
Това никак не е ново. Всичко е бавно и протяжно и се влачи с месеци. А по общините е още по-зле.
Ако законодателството ни бе ясно, нужда от тълкувателни дела нямаше да има!