ВКС: Съдът не трябва да изисква нотариална заверка на заявления за отказ от наследство
Изявлението за отказ от наследство не трябва да бъде нотариално заверено, законът изисква само писмена форма. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС), след като установи, че по въпроса няма негова практика, а две съдилища са отхвърлили заявлението на жена да се откаже от наследството на баща си (пълния текст на определението виж тук).
Тя живее в САЩ и е упълномощила адвокат в България да подаде заявление, че тя се отказва от наследството на починалия си през 2020 г. баща. Адвокатът подал документа, заедно с пълномощно от клиентката си, акта за смърт на баща ѝ, удостоверение за наследници и бележка за платена държавна такса.
Защо районният и градският съд не уважиха отказа от наследство
Софийският районен съд (СРС) обаче му указал да представи заявление/декларация за отказ от наследство с нотариална заверка на подписа. В срок адвокатът представил пълномощно от жената, което било нотариално заверено в Генералното консулство на България в Лос Анджелис, с което тя го упълномощава да я представлява пред съда в производството по отказ от наследството на баща ѝ, като подаде заявление за отказ от наследство и получи удостоверение за вписването на отказа в особената книга на съда.
СРС оставил искането без уважение, защото „въпреки дадената възможност молителката не е представила декларация за отказ от наследство с нотариална заверка на подписа, предвид което не може да се направи категоричен извод за волята на ѝ да се откаже от наследството“, което би могло да включва и собственост върху недвижими имоти.
Софийският градски съд (СГС) потвърдил определението му. Втората инстанция приела, че отказът на жената от наследство не може да породи правно действие, защото подписът под заявлението за него не е неин, а на адвоката ѝ. Според СГС, когато подписът не се полага пред съда, е необходимо да бъде нотариално заверен.
В определението си градският съд се позовава на чл. 51 ЗН, че е необходимо наследникът изрично, безусловно и лично да заяви дали ще приеме, или ще се откаже от наследството. И сочи, че в случая липсва подписана лично от молителя пред съда или нотариално заверена декларация. „Такава не може да бъде извлечена и от пълномощното с нотариална заверка, тъй като съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност българските консулски длъжностни лица в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, какъвто настоящият случай не е“, твърди СГС.
Изправени пред казуса, върховните съдии Камелия Маринова (председател на състава и докладчик по делото), Веселка Марева и Емилия Донкова установяват, че ВКС няма практика по въпроса задължително ли е лично подписано и нотариално заверено заявление на молителя, отправено до съда, в производството по вписване на отказ от наследство и дали има значение какво имущество се включва в наследството. Затова се заемат да му отговорят и да дадат подробни разяснения.
Разясненията и указанията на ВКС
„Нормата на чл. 49, ал. 1 ЗН, към която препраща чл. 52 ЗН, предвижда, че отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и вписване в особената за това книга. Законът не предвижда използване на конкретен, одобрен формуляр на заявлението, с оглед на което и предвид нормата на чл. 531, ал. 1 ГПК следва, че за сезирането на компетентния районен съд в охранителното производство е достатъчно всяко писмено изявление, в което достатъчно ясно е обективирана волята на призован към наследяване да се откаже от наследството на конкретен наследодател. Доколкото правото да се приеме или да се извърши отказ от наследство от лице, което е призовано да наследи, е строго лично, то следва, че сезиращото съда заявление следва да е подписано лично от заявителя или от негов пълномощник, упълномощен изрично за това“, обяснява ВКС.
И сочи, че волеизявлението може да се съдържа в сезиращото съда заявление или в друг, приложен към него документ, изходящ от призования към наследяване. „Когато в конкретно уредена хипотеза законът въвежда изискване за форма на волеизявление, то правните субекти дължат спазване именно на тази форма и ако формата е спазена, съдът е длъжен да зачете волеизявлението. Следователно волеизявлението на призован към наследяване за отказ от наследство следва да бъде обективирано в изходящ от него писмен документ и за съда липсва законово основание да изисква обективиране на волеизявлението в по-тежка форма, а именно с нотариална заверка на подписа“, категорични са върховните съдии.
В определението си те специално отграничават отказа от наследство от волеизявлението за отказ от право на собственост, за което Законът за собствеността (чл. 100) изисква нотариална заверка на подписа.
„…призованият към наследяване става наследник и придобива прехвърлимите права, задължения и фактическото състояние владение, включени в наследството, едва с приемането му по реда на чл. 49, ал. 1 или ал. 2 ЗН, поради което и само ако е приел наследството може да извърши отказ на наследено право на собственост по чл. 100 ЗС. Отказалият се от наследството не е наследник и не придобива имуществените права и задължения на наследодателя и именно затова частта му преминава към другите наследници (чл. 53 ЗН), ако те приемат наследството. До вписване на отказа от наследство в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и задължения няма носител, поради което от една страна законът е уредил производството по чл. 51 ЗН, целящо да изясни кои са наследниците (т.е. кои от призованите към наследяване приемат наследството), а от друга страна – фигурата „управител на наследство“ в чл. 59 ЗН за частта на тези лица, които са призовани към наследяване, но не е ясно дали ще станат наследници чрез приемането му“, обяснява ВКС.
И заключава, че отказът от наследство не съставлява отказ от право на собственост, тъй като наследствените права не са преминали в патримонуима на призования към наследяване. „Затова без правно значение е дали в наследството се включват и вещни права върху недвижими имоти, тъй като това не може да обоснове приложение на формата на волеизявлението по чл. 100 ЗС“, заявяват върховните съдии.
След тези разяснения, те стигат до извода, че са спазени всички изисквания за вписване на отказа от наследство на жената – волеизявлението ѝ за това е в писмена форма и е без значение, че в пълномощното за адвоката ѝ, тъй като той инициира производството от нейно име.
Затова ВКС разпорежда на районния съд да впише отказа от наследство в специалната книга.
45
Коментирайте
Ами ако на тия съдии от ВКС някой ден се окаже, че са се „отказали“ от наследство щото някой написал имената им на един лист, сложил отдолу една завъртулка за подпис и го е подал в съда, ще проумеят какво решение са сътворили..
🤢😡 ВКС 🤣🤣 ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО Е ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ЛЕГИТИМНОСТ, ШАРЛАТАНСТВО 🤣🙂🤣🤣🤣!!
Факт е, че никъде не го пише за нот. Заверка. Но е и факт, че идеята на закона е лицето да се яви лично пред съдията и тн, а не както сега на дежурство да ти се паднат 20 или повече отказа от наследство, минали само през регистратура. Не знам имате ли идея колко отказа на дежурство в СРС разглежда един съдия. И от там идва заверката, като сигурност, че не престъпление по НК. В някои съдилища за оттегляне жалба срещу присъда сверяват лични карти. Другаде само в о.с.з. ЛИЧНО. Много страни и отказ от иск правят с нот. Заверка.… Покажи целия коментар »
В медиите е главна новина, че Русия спира газа за България. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/26/4340347_gazprom_spira_dostavkite_na_gaz_do_bulgariia/ Ако това е истинска новина, а не фейк, България ще се принуди да купува демократичен втечнен газ от САЩ на тройна цена(ами такава е цената за момента , а и добавете разходите за доставки от отвъд океана, а и времето за чакане докато дойде демократичния танкер с демократична газ). В долари, а не с омразни рубли рубли. С цел осигуряване на финансов ресурс за демократична газ-която разбира се е много скъпа, нищо общо с цената на омразната руска газ, предлагам парите да бъдат осигурени-за начало, чрез пренасочване на… Покажи целия коментар »
Като цяло съм против ангажирането на съда по повод тези чисто административни производства по своята същност, при това безспорни.
ТОВА СТАНОВИЩЕ ИЗПОВЯДВАХ ПРЕД РЕДИЦА РАЙОННИ СЪДИИ ОТ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,КОИТО РЕШИХА ДА СЕ ПРАВЯТ НА „ГОЛЕМИ ЮРИСТИ“
Ти да не поп, че ще „изповядваш“ бе манго
Законът за наследството е плачевно остарял. Кому е нужно отказите и приеманията да се вписват в съда, а не в единен регистър, който да е свързан с ГРАО (а не да ти излиза Пенчо по удостоверение за наслесници, пък той да е вписал отказ и хайде – неоснователен искът), какво пречи това производство да е административно, а нв съдебно, подобно на вписванията в другите публични регистри, докога особената книга ще бъде книга, от която се издават хартийки, докога кредиторът на починал длъжник ще тегли до безкрай с производства по 51 ЗН, издирвания на хора под дърво и камък, управители на… Покажи целия коментар »
Хрумва ми следното – прави отказ,подписан с КЕП,и готово?
ВКС е заложил бомба със закъснител с това безумно решение.Нужни са законодателни промени.Все пак нотариалната заверка дава някаква правна сигурност,че изявлението е именно на лицето, което прави отказ от наследство.Сега не била задължителна.И пълномощното на адвоката не подлежи на нотариално удостоверяване.И кво става ако някой мним адвокат подаде заявление по пощата?
Макар, че наследството е съвкупност от права и задължения, когато в него има ограничени вещни права и/или права на собственост върху недвижими имоти, по аналогия следва да се приеме, че заради чл. 100 ЗС, отказът следва да е писмен с нотариална заверка на подписа, за да може това да се отрази и в имотния регистър. Третите лица имат право да знаят кой и кога се е отказал от наследството си, а не да ходят и да искат преписи от някакви специални книги за отказите към районния съд, впрочем, пълен анахронизъм в ЗН от 1949 г. и несъответен на 21 век.
Въпросът е в кой регистър- по местонахождението на имота, по откриване на наследството, и най-вече по коя партида и трябва ли преди това да се направи вписване на наследниците по закон?
В случая ВКС е прав, защото има изрично пълномощно на адвоката да направи отказ от наследство пред съда. Въпросът обаче е друг и той е в порочната практика на съдилищата и сложилата се практика с нотариалните заверки на отказите. Всъщност отказът от наследство е едностранен акт, който се извършва пред съдията, който проверява самоличността на отказалия се и тогава издава разпореждане за вписване на отказа в нарочната книга. Така е било при действието на стария ЗН, същото би следвало да е положението и сега, защото формулировките и на чл.49 и 52 ЗН са същите, както на чл.199 на ЗН (отм.).… Покажи целия коментар »
Написахте цял научен трактат заради нежеланието да се заплати такса за нотариална заверка от 6 лв. /с вкл. ДДС/. Ако считате, че при високата натовареност на големите районни съдилища, някой ще насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание охранително производство за отказ от наследство, за да удостоверял личността на молителя и че това е действителната му воля, много сте се объркал/а. Съдиите не са чиновници по удостоверяване на откази.
Колега, въпросът не е в таксата от 6 лева, а за точното прилагане на закона. Като иска законодателят да предвиди форма за валидност на отказа от наследство- писмена с нотариална заверка на подпис и тогава всичко ще е ясно. И стага с мотива натовареност- всички разбираме и ви съчувстваме, но изборът да си съдия и то в СРС е личен избор и това не е основание да не се прилага закона.
Не виждам кой закон не се прилага. Съгласно чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, отказът се извършва с писмено заявление до районния съдия, което представлява и молба за съдействие по смисъла на чл. 531 ГПК. Законът предвижда /чл. 532 ГПК/ разглеждане на искането в з.з. и насрочване на открито заседание само по преценка на съдията, аналогично е и правилото на чл 534 ГПК. Нормативната уредба е ясна и няма място за историческо тълкуване. В случая въпросът не е дали делото трябва да се гледа в о.с.з. с лично явяване на молителя, а дали отказът от наследство представлява/включва в… Покажи целия коментар »
В коментарите виждам много критика към формалното приложение на закона в случая. Извинете, но съдът не е виновен, че законът датира от преди 70 години. Законодателна намеса е нужна. Превратното тълкуване на ВКС направи достатъчно бели при повече от 50 тълкувателни решения.
А относно имотната мафия – критиката трябва да е към други институции, прокуратура и прочие.
Мдааа, нямало практика. „В практиката на ВКС, намерила израз в решение № 43/2011 г. по гр. д. № 683/2010 г., ІІг. о. и решение № 438/2011 г. по гр. д. № 1338/2010 г., ІV г. о. се приема, че вписването на отказ от наследство, както и на приемането по опис касае констатацията за наличие на надлежно волеизявление на наследника в писмен вид с нотариална заверка на подписа. Подписът, положен в заявлението за отказ от наследство по чл. 52 ЗН, следва да е нотариално заверен, съответно такава е и формата на декларацията за потвърждаване истинността на изложените в заявлението за отказ… Покажи целия коментар »
Тълкувателно дело ТРЕБЕ! Дори за такава глупост. Ами да седнат и да се разберат – та те са общо 7 състава в двете отделения, които гледат такава материя и такива жалби. Срамота е! Не може Върховен съд да си противоречи за един подпис под едно писмено изявление-следва ли да е нотариално заверен или не? Кой Върховен съд се занимава с подобни казуистики и простотии.
Не съм съгласна с аргументите на съдиите от ВКС. След като те са установили, че нямат достатъчна практика, защо дават задължителни разяснения по въпроса, след като това разрешение противоречи на възприетата трайна съдебна практика, приложена от двете съдилища. Разпоредбата на чл. 100 ЗС , не оставя възможност за друга форма, тъй като отказът от наследство съдържа и отказ от право на собственост, а отказът от право на собственост е действителен, само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис. В практиката си като съдия, възнамерявам да прилагам, нормата на чл.100 ЗС. Категорично не съм съгласна с разясненията на… Покажи целия коментар »
Точно така! Отворете широко вратите за имотната мафия!
Само писмената форма в България е проводник за всякакви измами, особено когато става дума за отказ от права. Отказът от наследство не е шега работа и така може да се появят „откази“ от твърде огромни наследства, за да се отиде към следващ ред или за да се пробутат измислени саморъчни завещания. Така се пораждат излишни съдебни спорове. Не съм съгласна с определението на ВКС по чисто практически съображения.
ВКС……
Не искам да коментирам. За мен това е глупаво решение!
Интересна промяна. Сега дали няма да има лавина от откази от наследство. Да, лавина.
Е тя какво? Не си е дошла до тука да се откаже от наследство ли? Ако беше си дошла от САЩ за да погребе баща си, щеше да отдели няколко дни да се откаже от наследство. То документите се оправят при нотариус за 20 минути и после отиваш до съда да подадеш документите. След 5 дни е готово. Нищо сложно. Ама нали не иска и да пътува за тия незначителни неща, като погребение на баща/
Може да не са били близки, бе!
Ако не са били близки? Аз знаеш ли за моя колко ще ида да го погребвам по морето, където ме е изоставил още на 1 годинка и си е отишъл да си гледа живота. После си е направил други 2 деца и сега аз не съществувам за него вече над 30 години. Дори издръжката от 30 лв на месец не плащаше редовно. Е мислиш, че иксма да се занимавам с такъв. Аз съм се отказал от наследството си от него, което е и мизерно, още преди много години. За съда ми е все тая какво ще сметне за коректно и… Покажи целия коментар »
Житейските ти драми водят до пълен правен нихилизъм и отричане на нормалното и естественото.
Щом така е решило ВКС. Но според мен не е нужно заради един случай на жена от САЩ да се променя процедурата за всички. Нито толкова отежнява, нито е тромаво.
Да се надяваме, че това ще улесни процеса.
Не виждам проблем. И досега отказа от наследство ставаше много бързо. Не си решил, не си се отказал. Но имаше по-голяма сигурност, че наистина искаш да се откажеш от наследство, а не са те прецакали или измамили.
Това щеше да ми е от полза последните години
Както и адвокатските пълномощни не се заверяват нотариално, сега ще се почнат едни отказиии по бързата процедура. :/
Браво на ВКС. Защо трябва допълнително да се утежнява процедурата за отказ. Някои са големи буквоядци
За първата инстанция не е странно, но СГС от какъв зор, това не ми е ясно. Искам да отбележа, че Камелия Маринова е много прецизен съдия, да не говорим, че актовете й са грамотно написани, което за съжаление не може да се каже за всички „творби“ на ВКС
То си личи от материала. За съжаление не всички съдии са като нея
Ако беше само ВКС, здраве му кажи. Ама го има на всички нива
Насила да те държат наследник. Тъпо
Прецизната проверка на волеизявлението е задължителна, но както се казва – прекален светец и богу не е драг. ЗН е пределно ясен, но явно СРС и СГС са се усъмнили, защото жената живее извън България, че и извън ЕС и не са искали да рискуват после да им изпраска една ЗОДОВка.
При нотариално заверено изрично пълномощно. Не знам как четат закона. Прав е колегата по-долу
Така го четат, че дописват ЗН и мешат отказ от наследство с отказ от собственост върху НИ. Наследството има голяма вероятност да съдържа само пасиви. Това е новата реалност. Масово не просто бедни, а задлъжнели хора напускат този свят и близките им се отказват от наследството
Не може да принуждава човек, който живее на хиляди километри лично и с нотариална заверка да подава отказ. За какво са тези адвокати
Ей, това адвокатското пълномощно за нищо го нямат, бе! То адвокатът човек ли, дето се вика…
ЕЕЕЕ, много широко отворихте вратата !
А за правната сигурност и конститузционно гарантираното право на наследяване помислихте ли ?
Сега остана и граждански брак да се сключва чрез пълномощник.