ВКС се заема с „кашата“ със спирането и прекъсването на давността по искове за недължимост поради изтекла давност
Предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност, води ли до спиране (на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД) или прекъсване (чл. 116, б. „б“ ЗЗД) на давността? На този въпрос, който от няколко години генерира изключително противоречива съдебна практика на районните, окръжните и апелативните съдилища, се зае да отговори състав на Върховния касационен съд (ВКС) в името на развитието на правото (пълния текст на определението виж тук).
Върховните съдии Веска Райчева (председател на състава), Геника Михайлова (докладчик) и Анелия Цанова са допуснали до касация спор за сметки за ток (за които потребителят завежда иск и твърди, че са погасени по давност), тъй като са установили, че досега ВКС не се е произнасял дали давността прекъсва или спира да тече, когато ищецът иска да се установи, че не дължи, защото вземането е погасено по давност.
Формулировката на въпроса, на който ще отговори съставът на ВКС, е следната: „Прилагат ли се чл. 116, б. „б“ ЗЗД и/или чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, с предявяването на който ищецът (длъжникът) се позовава на погасителна давност и за вземането ответникът (кредиторът) не е снабден с изпълнително основание?“. Т.е. от обхвата му са изключени исковете, предявени по чл. 439 ГПК.
Произнасянето на ВКС ще от голямо значение, тъй като от няколко години в практиката се води спор, който доведе до десетки противоречиви решения. Какви са двете тези?
Първата теза: Няма значение какъв е искът, предявяването му спира давността
Първото виждане е, че Законът за задълженията и договорите (чл. 115, б. “ж“) не прави разграничение дали искът е отрицателен установителен или положителен установителен и с предявяването му давността спира. Т.е. срокът, който е изтекъл след подаването на исковата молба, не се „брои“, когато се определя дали вземането е погасено по давност.
Застъпниците ѝ изтъкват, че ако се приеме, че чл. 115, б. “ж“ ЗЗД се прилага само за положителни установителни или осъдителни искове, ще се блокира възможността на кредитор да прекъсне давността по своя инициатива – като предяви той положителен установителен или осъдителен иск, защото производството по него ще бъде прекратено (на основание чл. 126 ГПК).
Интерес представляват мотивите в решение на ВКС от 2020 г. (пълния му текст виж тук), което съставът, заел се сега да отговори за приложението на чл. 115, б. „ж“ и чл. 116, б. „б“ ЗЗД при отрицателните установителни искове за недължимост на вземането поради изтекла давност, „изключва“, защото е за иск, предявен при условията на чл. 439 ГПК (а по него изначално е изключена допустимостта на насрещен иск).
В мотивите му обаче върховните съдии Мария Иванова (председател на състава), Жива Декова и Маргарита Георгиева (докладчик) излагат съждения, които са относими и към случаите на предявен отрицателен установителен иск от длъжника без кредиторът да има изпълнителен лист за вземането.
Ето какво пишат те: „След предявяването на отрицателния иск от длъжника или от лицето, дало реално обезпечение за чужд дълг (ипотекарен длъжник, залогодател), кредиторът нито може да предяви положителен установителен иск, че вземането му не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение (няма правен интерес и искът е недопустим), нито може да изисква извършване на изпълнителни действия (с ефект да прекъснат давността – чл.116 б. „в” ЗЗД), доколкото в общия случай изпълнението се спира докато спорът е висящ. В гражданското право общото правило е, че давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече. Поради това, в разглежданата хипотеза предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД)“.
Иванова, Декова и Георгиева дават и теоретичната основа за съжденията си. Те напомнят, че е безспорно, че един и същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване – тази, която твърди съществуването на спорното право, или тази, която го отрича. А делата по двата иска са тъждествени и въз основа на едното може да се прави отвод за висящ процес или за пресъдено нещо по другото. Освен това и по двата иска се получава една и съща защита и санкция в зависимост от това твърдението на коя страна отговаря на действителното правно положение.
„Да се уважи отрицателният установителен иск е равнозначно на това да се отхвърли положителният установителен иск, и обратно“, цитират върховните съдийки проф. Живко Сталев.
И изтъкват още, че разпределението на доказателствената тежест е едно и също и не зависи от ролята на ищец или ответник, а от отношението на страната към спорното право. „Съответно, когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и съдържание. От това следва, че в разглеждания случай решението, с което се отхвърля отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение (т.е. – съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност – чл.117, ал.2 ЗЗД“, се посочва в решението.
Втората теза: Давността нито спира, нито прекъсва
Втората теза, която е застъпена в серия решения, е, че предявеният от длъжника отрицателен установителен иск нито прекъсва давността, нито внасянето му води до спирането ѝ по време на процеса. Това тълкуване води до зачитане на теклата по време на процеса за вземането давност в полза на ищеца, съобразно правилото на чл.235, ал. 3 ГПК.
Застъпващите я съдии изтъкват, че ако се приеме, че чл. 115, б. „ж“ и чл. 116, б. „б“ ЗЗД се прилагат в този случай, ще означава, че с осъществяването на защитата чрез оспорване на вземането от длъжника, се прекъсва течащата в негова полза погасителна давност, а това не е смисълът на двете разпоредби.
Интерес представлява едно решение на Софийския градски съд, в което е развита тази теза, което обаче е постановено за предявен от длъжника отрицателен установителен иск при издаден изпълнителен лист в полза на кредитора (пълния му текст виж тук), т.е. хипотеза извън бъдещото тълкуване на ВКС. По него един от членовете на състава – съдия Димитър Ковачев, развива в особено мнение трета теза. Той заявява, че е необходимо при предявяване на иска давността да е изтекла и ако не е така, той е неоснователен.
„При предявен отрицателен установителен иск за вземане основанието на иска е изтеклата вече давност като период от време. Чл. 439 ГПК изисква фактите на които е основан искът за оспорване на изпълнението да са настъпили. Давността като факт е изтекъл период от време. Употребеното в закона минало неопределено време на глагола „настъпя“ (настъпили) показва изискване да е налице резултат-фактът да се е осъществил, защото основното значение на миналото неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице. Ако фактът не се е осъществил към деня на исковата молба би липсвало в нея посочено основание на иска. В Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК също е прието, че предвид липсата на изтекла към предявяване на исковата молба давност, то искът по чл. 439 ГПК е неоснователен“, пише Ковачев.
Изследвайки проблема, за да реши дали да допусне делото до касация и да коментира проблема с приложението на чл. 115, б. „ж“ и чл. 116, б. „б“ ЗЗД при отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност, съставът на Гражданската колегия, който сега ще даде отговора си по него, е проучил практиката на ВКС.
Съдиите Веска Райчева, Геника Михайлова и Анелия Цанова са установили, че има произнасяне на ВКС, но по въпроси, касаещи не погасителната, а придобивната давност.
„Приема се, че теклата в полза на ищеца давност не може да се прекъсне с предявения от него положителен установителен иск за собственост (например решение № 57/27.06.2018 г. по гр.д. № 591/2017 г. и решение № 99/23.10.2018 г. по гр.д. № 4991/2017 г., все на ВКС, II-ро ГО). По аргумент от по-силното основание следва да се приеме също, че след като давността не може да се прекъсне на основание чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД по предявения от ищеца положителен установителен иск за собственост, то е неосъществимо и основанието за спиране на придобивната давност по чл. 115, б. „ж“ ЗЗД“, посочват те. Но напомнят, че придобивната и погасителната давност не са видове на общо родово понятие, а самостоятелни правни институти и се различават по приложно поле, фактически състав и правни последици. Т.е. няма как решения за придобивната давност да се използват за мотивиране на изводи за приложението на погасителната.
Още през пролетта съдия Димитър Демирев от Софийския районен съд е внесъл официален сигнал до ВКС, в който посочва противоречивата практика на първоинстанционните и въззивните съдилища. В него той предлага въпросът със спирането и прекъсването на давността при предявяването на иск за недължимост на вземането, поради погасяването му по давност, да бъде добавен към предмета на тълкувателно дело №3/2020 г. на Гражданската и Търговската колегии (за тълкувателното дело и проблема с давността, който то разглежда, виж тук), което беше образувано по искане на Висшия адвокатски съвет.
От сигнала е видно, че има доста дела пред ВКС, по които се поставя този въпрос, но те са спрени до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №3/2020 г., което създава опасност от възникване на противоречива практика на самия ВКС, ако към проблема не се подходи цялостно и системно. Включително и като се даде отговор за спирането и прекъсването на давността във всички хипотези на предявен установителен иск, като се съобрази, че става дума за вземания, а не за вещни права.
49
Коментирайте
ВКС следва да бъде закрит, и реучреден в редуциран състав от 12 съдии, като се закрие и съдът-клонинг! Как е възможна такава бюджетна разсипия-стотици Върховни съдии в два върховни съда, със заплати-над 7 пъти по-високи от професорската, инсталирани в два Върховни съда-основен и съд-клонинг. В Бразилия -техния Върховен съд е от 11 съдии, и гледа всякакви дела. Натовареност-100 пъти по-висока от натовареността на български Върховен съдия, с по-ниска чиста заплата, ако се вземе предвид и драстично по-високия данък там. В Бразилия-държава с население 200 млн 11 съдии вършат същата работа,че е повече от стотици български върховни съдии. Че то силите… Покажи целия коментар »
Това безсъмнено е така и наподобява мафия, сблъсквал съм се няколко пъти – неуравновесени, ако не си техен човек, не те слушат, непредсказуеми, сами си противоречат, ама нали са Върховни – ние си траем, а и то няма и накъде. Напълно съм съгласен, че се въведе една калпава система, особено, като се отне служебното начало, нито стана по-бързо правосъдието – нито нищо. Селекцията на чл. 280 ГПК пък е пълен майтап, имам чувството, че съм в 7-ми подготвителен клас за езиковата – преписвам литературни съчинения, търся практика, разбираш ли. Чужда, привнесени от някаква неизвестна и за самите законотворци система. Впрочем… Покажи целия коментар »
Поредният луд ненормалник с остроумен коментар …. Тези хора изобщо на планетата ли са … Все в другите държави е по-добре и все се дават акъли, които са невъзможни … Че то в САЩ във всеки щат си имат отделен „щатски върховен съд“, а само за конституцията им е от 12 пожизнени съдии. Що се отнася до Бразилия, освен че в тази държава има девет различни висши съдебни институции, има Върховен федерален съд и отделен Висш съд на Бразилия – първият е сходен с нашия Конституционен, а вторият е сходен с ВКС и ВАС. Но Бай Ганьо пак е тръгнал… Покажи целия коментар »
Този с 12-те съдии е трол
Прочитането – юридически – тълкуването на закона е необходимо само в крайна степен.
Тук имаме само гаргара. Няма логически изводи, които да се отричат. Няма парадокс и ВКС правилно го отклонява.
Притезанието е като растение, което се създава от кредитор и длъжник, те взаимно се грижат за изпълнението – тоест – за плодовете.
В крайна сметка се стига до давност, неморално е от страна на кредитора да изостави събирането.
Вън от философията – ако кредиторът е с патрон в цевта и има изпълнителен лист, губи на Пе-тата година, при бездействие.
Защо интервенцията на длъжника да възбужда чужд живот.
Трябва да се обмисли.
При всички положения следва да спира давността. Неясното е дали следва да се прекъсва давността или ако следва, от кой момент. Характерното при установителните искове за относителни субективни права като вземанията е че независимо дали е отрицателен или положителен установителен иск, предмет на делото е едно и също материално субективно право. Струва ми се, че правилният отговор следва да е, че се спира давността и при отхвърляне на отрицателния установителен иск вземането следва да се счита за съдебнопризнато, защото със сила на пресъдено нещо е установено, че към момента на приключване на съдебното дирене вземането не е погасено. Съответно давността… Покажи целия коментар »
Как при отхвърлителен диспозитив на предявен отрицателен установителен иск ще се признае със сила на пресъдено нещо каквото и да е?! Предметът на положителния и отрицателния установителен иск е различен – виж. мотивите на т.2, „Б“по т.д. №4/14 и ТР от 14.03.2016г. на ОС на ГК на ВКС. С това ТР се отхвърля намека в частична практика, че отхвърления отрицателен иск означавал като последици уважен положителен !? – ама как с отхвърлящ диспозитив ще се признае каквото и да е за ответника по отхвърления иск!? Давността може да бъде спряна в защита по предявен иск за защита на лично субективно… Покажи целия коментар »
„Как при отхвърлителен диспозитив на предявен отрицателен установителен иск ще се признае със сила на пресъдено нещо каквото и да е?!“ Не става въпрос за СПН по правото, а по фактите. След като към датата на устните състезания не е изтекла давността (чл. 235, ал. 3 ГПК), длъжникът няма как да се позовава отново на тази давност. Извън това, за разлика от колегата по-горе смятам, че е невъзможно да отделим спирането по чл. 115, б. ж ЗЗД от прекъсването по чл. 116, б. б ЗЗД, тъй като и двете имат едно и също основание – предявен иск относно вземането. Ако… Покажи целия коментар »
Приятелю, напълно си прав. Точно тази теза развих с ОКЖ по това дело – как решението по отхвърлен ОУИ на ищеца ще бъде като за уважен ПУИ за ответника?!!! Тази теория на проф. Живко Сталев издиша в този конкретен случай, защото: 1. Диспозитивът на отхвърлитеното решение по ОУИ казва само едно – „отхвърля иска“. Именно и само този диспозитив формира СПН. Къде е диспозитивът на решението по ПУИ, за да се говори за такава сила – няма го! 2. Дори и да се приеме тезата, че с моя ОУИ прекъсвам и спирам теклата в моя полза погасителна давност, то ако… Покажи целия коментар »
Сигурен съм, че ВКС ще възприеме тезата на Живко Сталев, не просто като правилна, а и процесуално икономична. Другата теза изопачава ОУИ в иск за факт.
Нищо не се прекъсва или спира. Ако давността изтече по време на делото, това обстоятелство се зачита и се уважава искът, ако кредиторът не е предприел някакви действия, за да я прекъсне – заповедно производство, насрещен иск или осъдителен иск в друго производство. Предявяването на ОУИ по никакъв начин не препятства кредитора да предприеме действия за събиране на вземането си. Ако не направи това, то гори…
Важно е и кой го е завел иска, а не само че е заведен иск за оспорване, чрез отричане на вземането? Може ли длъжникът, сам на себе си да спира и прекъсва погасителната си давност, като води иск да се защити? Нали изтичането на погасителната давност е в негова защита и как сам длъжникът с предявен от него иск сам ще си ограничи защитата и правата си!? Освен това давността се прекъсва с уважаване на иска, а в случая, ако се уважи отрицателния иск ще се признае със съдебно решение, че вземането е погасено по давност и няма как при… Покажи целия коментар »
Именно поради това давността се спира, а не се прекъсва!
Длъжникът да спира и да прекъсва давността за задължението си чрез иск?!
Чудя се как им хрумват тези неща, че и ще развиват правото…
Истинската каша е точно с исковете по ч.439 ГПК
Обаче не вярвам на нито един коментар, докато „Бухалът“ не ни изясни чрез своите проскубани мисли кой е прав и кой крив!
Аз вече написах коментар, но под прикритие „Анонимен“, за да видя реакциите на хората. По същия начин царят се преоблича с обикновени дрехи, за да установи дали простолюдието го обича.
П.С. Бухалът е в заслужен отпуск … от 2 дена и сега предимно си почива в хралупата, където яде горски плодове и си почива.
Наблягам на почивката специално…
Давността се спира, но не се прекъсва – това би бил правилният отговор.
Значи ОУИ на длъжника поражда „съдебен относно вземането“ по смисъла на чл. 115, б. ж ЗЗД, но не е иск относно вземането по см. на чл. 116, б. б ЗЗД. Глупости малко, а?
* „съдебен процес относно вземането“
Нали чл.116, б.“б“ предвижда изключение, че ако искът не бъде уважен, давността няма да се счита за прекъсната, т.е. длъжникът няма да пострада от това, че не е преценил правилно сроковете.
Първото становище ми изглежда най-разумно, позовавайки се на общи норми за спиране на давността. Трябва да се отчете, че завеждането на отрицателния установителен иск с всичките последици от това е в ръцете на длъжника. По мое мнение реално погледнато ще е все тая дали се спира или не давността, защото насрещната страна ще бъде уведомена за образуваното дело и няма пречка да предприеме действия по претендиране на предмета на правоотношението. Оттам следва да има спиране на второто производство до произнасянето по първото като преюдициално и да, ще има повече разноски, но каквото такова. Не виждам да има съществено нарушаване на… Покажи целия коментар »
Голямя каша.
Противоречива практика. Трябва да се уеднакеи.
Подкрепям тезата, че няма значение какъв е искът, предявяването му спира давността.
Важно е и кой го е завел иска,а не само какъв е? Може ли длъжникът, сам на себе си да спира и прекъсва погасителната си давност, като води иск да се защити? Нали тя е в негова защита и как с иск той ще си ограничи защитата и правата си!? Освен това давността се прекъсва с уважаване на иска, а в случая, ако се уважи отрицателния иск ще есе признае, че вземането е погасено по давност и няма как да се прекъсне давността на признатото със сила на пресъдено нещо, че принудителното събиране на вземането е погасено по давност.
Пълна каша! Ще чакаме решението.
Всичко е доста просто и ясно. Разбира се, тиквите по горните инстанции нищо не разбират, защото са сложени там с „конкурс“ и в главите им има много други „каши“, освен тази…. Говорим за хипотези на ОУИ по чл.124, ал.1 от ГПК, извън случаите по чл.439 от ГПК. Та след като не се е снабдил с изпълнителен лист, кредиторът явно е бездействал. При предявен ОУИ от длъжника, няма пречка той да предяви насрещен осъдителен иск за вземането си и да прекъсне давността – има интерес от такъв, тъй като ще се снабди с изпълнителен лист, какъвто няма да му бъде даден,… Покажи целия коментар »
Хич не е толкова просто.
Давността ти дава право да попречиш на принудително изпълнение против теб, ако такова се търси след изтичането на давностния срок. Т.е. тя е защита срещу осъдителен иск, за да не се снабди взискателят ти с изпълнително основание, защото съдебния изпълнител не преценява давност. При отрицателен уст.иск няма как да се приеме, че не дължиш, защото давността не погасява вземането, ти продължаваш да дължиш и можеш да изпълниш, а и кредиторът ти може да прихване свои задължения към теб с такова вземане.
Глупости, по този въпрос за ОУИ никакви спорове няма. Наличието на извънсъдебен спор относно едно вземане обуславя наличието на правен интерес за длъжника да предяви такъв и да се снабди с решение, че конкретното вземане е погасено по давност. С това решение може да се брани, ако кредиторът предяви осъдителен иск за същото вземане или установителен, след заповедно производство – производството по делото ще се прекрати, поради наличие на сила на пресъдено нещо досежно спорното материално право, а именно – че вземането не се дължи, поради погасяване на задължението по давност. Ама това няма нищо общо с темата и обсъждания… Покажи целия коментар »
А ако вече кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист – напр. при заповед за незабавно изпълнение или при влязла в сила заповед за изпълнение, какъв е отговорът?! Това са масивите случаи – другото е лесно. Затова отговорът е: давността се спира, но не се прекъсва.
Ако се е снабдил с изпълнктелен лист, кредиторът има уникалната възможност да почне да изпълнява. Ако давността все още не е изтекла, той ще я прекъсне с искането си за изпълнение.
В случая кредиторът/ответник/ не е предявил насрещен иск, няма изпълнителен лист, а срокът по давността е изтекъл в резултат на неговото бездействие? При тази фактология има ли изтекла погасителна давност в полза на ищеца-длъжник или не – т. е. следва ли да се приеме, че при предявен от длъжника отрицателен установителен иск сам си е прекъснал или спрял давността или не? Иначе е ясно, че при предявен насрещен положителен установителен иск при предявен главен отрицателен установителен иск, давността се спира от момента на предявяване на насрещния иск и се прекъсва от момента на уважаването му/ако бъде уважен/. Ама в случая… Покажи целия коментар »
Както вече е изяснено с ТР 2/13 на ОСГТК, изтичането на давността е последица от бездействието на кредитора, съответно обстоятелствата, които прекъсват давността по чл. 116 ЗЗД, са или действията на кредитора (букви б и в) или признанието на длъжника (буква а). ОУИ не е действие на кредитора, нито съставлява признание на вземането. При това положение, мисля че отговорът е ясен.
Страшно мазало
ВКС явно бяга от ТР, което е единственият начин за адекватно разрешаване на проблема, просто не разбирам защо?
Точно така и без изключване на чл. 439 ГПК. Да видим Геника какво ще измисли, дано не стане по-голяма каша, тя е умна жена
Как може да не се изключи чл. 439 ГПК?
Може ли да те кръстят Геника, бе…
В случая името е най-малката беда.
Както виждате…
ВКС бяга.
Вие сте прав. Абсолютно.
Вярна е първата теза, а и Ковачев има резон – ЗЗД не дели исковете, давността спира и точка. Хайде стига сме жалили длъжника
Е стига ама няма стига…
В твърдението на Ковачев има резон, а не, че самият Ковачев има резон.
И какво предлагате?
Я не се излагайте. Я не се излагайте!
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Да вземем държави с Върховни съдилища, с много съдии, видяхме как е в Бразилия-11 съдии, САЩ-9 съдии и тн. В огромна Франция, при несравним брой закони, и то с ниво на правна сложност на законите несравнима с вулгаризираните български закони, съдиите в Cour de cassation са … 85-толкова, а в малка България-я проверете колко са!!!! А не стотици. Да не коментирам,че по неписано правило съдия в Cour de cassation се очаква да имат минимум един докторат. Колко са съдиите с докторат в бг ВКС-дали и 20 процента са доктори? Да си съдия във върховен съд, и да не си доктор,… Покажи целия коментар »