ВКС решава може ли да бъдат атакувани безсрочно договорите, сключени от незапретени психичноболни
Из Закона за задълженията и договорите
чл. 26 Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.
чл. 27 Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
чл. 31 Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.
чл. 32 Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора.
Нищожен или унищожаем е договорът, сключен от човек, който трайно не разбира и не може да ръководи действията си, но не е поставен под запрещение. На този въпрос трябва да отговорят в тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
Той се отнася до немалко хора, страдащи от сериозни психични заболявания, които лесно стават жертви на измами, но не са поставени под запрещение и формално законът ги приема за дееспособни. Според преобладаващата съдебна практика в момента сключените от тях договори са унищожаеми и това означава, че може да бъдат оспорени в тригодишен срок от сключването им. В началото на годината обаче състав на ВКС, председателстван лично от шефката на Гражданската колегия Светла Димитрова (и с членове Геника Михайлова и Даниела Стоянова), възприе съвсем друг подход и ги обяви за нищожни, което означава, че няма срок за атакуването им в съда.
В това решение Димитрова, Михайлова и Стоянова преосмислиха критериите за това кога един договор е нищожен и кога унищожаем поради липса на воля при сключването му. Още тогава и те констатираха противоречия в практиката на ВКС, но не предложиха образуване на тълкувателно дело, тъй като към онзи момент имаше колизия от една страна между решения по чл. 290 ГПК и от друга с решение по чл. 218а от стария ГПК. Тяхното решение обаче отвори пътя Гражданската и Търговската колегии да излязат със задължително тълкуване, защото вече има противоречия между решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Затова сега състав на върховния съд – с председател Албена Бонева и членове Боян Цонев и Любка Андонова (докладчик), предлага образуването на тълкувателно дело (пълния текст на определението им виж тук). Те са формулирали въпроса, на който трябва да отговорят двете колегии, така: „За приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си“.
Пълномощно от шизофреник за продажба на земя в Добруджа
Поводът Бонова, Цонев и Андонова да констатират противоречията в практиката е дело, което може да бъде определено като класическо за тези казуси. През 2010 г. мъж с параноидна шизофрения, който към онзи момент не е поставен под запрещение, през подписва пълномощно на друг да се разпорежда със земеделската му земя, включително да получи по собствена сметка сумата от продажбата ѝ. Скоро след това пълномощникът продава земята, а впоследствие тя е препродадена на трето лице.
През 2015 г. пълномощното и договорите за продажба са оспорени в съда. По делото е установено, че в самата година, когато е подписал пълномощното, мъжът е бил два пъти в болница, заради шизофренията си. А експертиза установява, че тя е с дебют много преди това, а поведението му е определено от постоянно присъствие на психопатологични изживявания, съчетани с личностова деградация от шизофренен тип и състоянието е необратимо. „Към датата на упълномощителната сделка той не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е можел да ръководи постъпките си“, заключава окръжният съд в Добрич.
Но нито уважава иска за унищожаване на пълномощното, нито тези за обявяване на двете последвали продажби за недействителни. „Искът за унищожаване на упълномощителната сделка по чл.31 ЗЗД, като извършена от дееспособен, който не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е неоснователен, тъй като съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с изтичане на тригодишна давност, като срокът тече от деня на сключване на сделката, който в случая е изтекъл през ноември 2013 г, а искът е предявен на 29 юли 2015 г.“, заявяват окръжните съдии. И съответно след като не установяват, че договорът за продажба е сключен от човек без представителна власт, не я обявяват за недействителна.
Противоречията в практиката
От едната страна в практиката стои произнесеното тази година решение на състава, председателстван от Светла Димитрова. В него се приема, че унищожаем (на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД) е договорът, сключен от дееспособен, който към онзи момент не е могъл да разбира или да ръководи действията си, а причината за това състояние е преходна, кратковременна. Неговото право на иск се погасява с тригодишна давност.
Съставът прие, че нищожен (на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД) е договорът, сключен от дееспособен, който към сключването му не е могъл да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест или старческо слабоумие). Неговото право на иск не се погасява по давност. В основата на виждането на Димитрова, Михайлова и Стоянова стои преосмислянето на критериите за разграничаване на унищожаемост от нищожност на договорите, сключени при липса на воля. Най-общо преди това решение съдът обсъждаше дали става въпрос за съзнавано, или несъзнавано отсъствие на воля. Трите върховни съдийки обаче установиха, че това води до несправедливи резултати и дава само три години на хора, които трайно не разбират действията си, но формално не са под запрещение, за да атакуват в съда, сключени от тях договори при пълно отсъствие на воля (за цялостния анализ, който стои зад становището им, можете да прочетете тук).
По съвсем различен начин от Димитрова, Михайлова и Стоянова обаче са разсъждавали множество състави на ВКС. Пример за тази линия в практиката е едно решение, постановено през 2015 г. от Ценка Георгиева, Илияна Папазова и Майя Русева (пълния му текст виж тук).
Тогава пред ВКС е бил поставен въпросът „От кой момент и за кого започва да тече срокът по чл. 32, ал. 2 , във вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД , когато е установено, че психическото състояние на лицето, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето, лицето е страдало от него преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред е поставено под запрещение след извършване на сделката?“.
Става дума за хора с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, хора с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция и такива с „други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят пълноценно в семейството и социалната среда“.
И върховните съдии отговарят, че дори и когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на някое от изброените заболявания и е страдало от него и преди, и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностният срок за унищожаване на сделката е три години и тече от сключването ѝ.
„В случая справедливият резултат не може да бъде постигнат без създаване на нарочна законодателна уредба, уреждаща настоящата хипотеза. За разлика от законодателя, който следва да намери начина, по който да защити интересите на лицата, които поради заболяване са неспособни сами да се защитят, съдът може само да прилага вече създадените правни норми, с което гарантира правната сигурност“, заявяват през 2015 г. съдиите Георгиева, Папазова и Русева.
Има още множество решения на ВКС, в които също се заявява, че щом психичноболният не е поставен под запрещение, значи не може да се говори за липса на съгласие при сключване на договора, т.е. той не е нищожен, а унищожаем и давността да се поиска унищожението му е тригодишна.
15
Коментирайте
По-скоро практиката е много противоречива.
Цели 3 години! За толкова време имотът може да се препродаде няколко пъти.
Има хора, за които никой не се сеща да бъдат поставени под запрещение, а те си имат имоти. После някой мошеник и им ги взема и те остават на улицата. Точно по схемата със земята описана в статията
Да не говорим, че това става с фалшиво пълномощно, заверено от нотариус.
Този формализъм всъщност е нетърпим. Обявяването на договорите за нищожни всъщност ще е най-голямата заплаха пред измамниците. Като знаеш, че по всяко време сделката може да бъде развалена, няма да ти е така лесно да измамиш човека. Сега само трябва да си кюташ 3 години и си готов. Това нетърпимо от правна и морална гледна точка.
Уви има и такива казуси.
Тези казуси винаги са неприятни и лошо. Тежко е.
Не можете да държите психичноболен отговорен за неща. Нали има настойници. Те трябва да се избират така, че да милеят за този човек, а не да се възползват от негово име и да разписват от негово име.
Няма настойници – става въпрос за незапретени психичноболни.
Уви,в повечето случаи е обратното.
като не е под заприщение няма проблеми
Има още множество решения на ВКС, в които също се заявява, че щом психичноболният не е поставен под запрещение, значи не може да се говори за липса на съгласие при сключване на договора, т.е. той не е нищожен, а унищожаем и давността да се поиска унищожението му е тригодишна.
Еми ето. Значи няма казус.
Пореден челен удар между природата и не физичните закони и глуповатото човешко право в съдъ. Такъв човек може ли да го товарите с някакви отговорности и да го разглеждате, като елемент някакъв, който дали е разписал и дали е разбирал по време на разписването какво разписва. Що за безумия.
Не трябва ли на такива хора да не им се дава разписват договори
Сложен казус! Дано ВКС излязат по-бързо с тълкувателното.