ВКС решава кой съд групира наказанията, когато една от присъдите е постановена в друга страна от ЕС
Върховният касационен съд (ВКС) решава кой съд е компетентен да извърши групиране на наказанията на осъден в случаите, когато една от присъдите му е постановена в България, а друга – в държава от Европейския съюз.
Спорът за подсъдност е повдигнат от съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд (СГС), след като дело за кумулация на наказания е било изпратено от Районен съд – Видин. Пред него осъденият Васил Славов е поискал да бъдат групирани наказанията му по две присъди. С едната съдът във РС-Видин го е осъдил на година затвор за шофиране след употреба на алкохол, а другата е на окръжния съд в Пилзен (Чехия), с която той е осъден на две години затвор за грабеж на жена.
В края на миналата година СГС е приел за изпълнение присъдата на чешкия съд и заради това РС-Видин е преценил, че пак градският съд е компетентен да извърши кумулацията по двете присъди. Според чл. 39, ал.1 от НПК групирането на наказания по присъди от различни съдилища се извършва от съда, който е постановил последната. Тълкуването на видинския съд е, че след като СГС е приел за изпълнение присъдата от Чехия, той се явява последният, постановил присъда на осъдения.
Съдия Тодорова пише в разпореждането си, че подобно разбиране смесва два несъвместими правни института – този, свързан с признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд (по Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС) и този по съобразяването на последиците от такава присъда (по Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС).
В първия случай има процедура за признаване и изпълнение на присъдата на чуждия съд (чл. 463 от НПК). „Съгласно чл. 4, ал. 2 от НПК влязлата в сила чуждестранна присъда, която не е призната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България. Това обаче не изключва зачитането на нейните вторични правни последици“, напомня съдия Тодорова.
Зачитането на последиците от чуждата присъда пък е регулирано с Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС. То е транспонирано от България с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК, според която „влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България“.
Според градския съд това означава, че чуждата присъда поражда същите правни последици като присъдата, постановена от национален съд. На проверка подлежи само дали присъдата е постановена срещу същото лице, но за друго деяние, което е престъпление и по българския НК. След това националният съд трябва само да прецени какви последици на чуждата присъда ще бъдат зачетени с оглед правната квалификация на деянието за повторност, опасен рецидив, отегчаващи обстоятелства, условно осъждане, определяне на общо наказание при съвкупност и т.н.
Съдия Тодорова цитира и решение по дело № С-171/16 г. на Съда на ЕС (Траян Бешков), което е за идентичен случай. В него съдът в Люксембург е посочил, че приложимо е Рамково решение 2008/675/ПВР. СЕС изрично е отбелязал, „че е недопустимо вземането предвид на предишната присъда на чуждата държава – членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда, каквато е процедурата, предвидена в чл. 463 и сл. от НПК (признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд)“.
Цитираното решение на СЕС е задължително за всяка юрисдикция, пред която се поставя подобен въпрос, напомня градският съд и подчертава, че изтъкнатите съображения в още по-силна степен са приложими при трансфер на осъдени. Така СГС стига до извод, че и без да е проведена такава процедура, въпросът за групиране на наказания трябва да бъде разгледан. Затова и компетентността не произхожда от определението на СГС, който е приел за изпълнение чешката присъда, а от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК.
„При това положение компетентният съд по смисъла на чл. 39, ал. 1 НПК да извърши проверка за наличието на предпоставките за групиране на наказанието е съдът, чиято подсъдност се определя по правилата на подсъдността за престъпления, извършени в чужбина. В настоящия случай съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК това е съдът по местоживеене на лицето, тъй като то е български гражданин. Този съд, видно от справката за съдимост на осъдения, е Районен съд – Видин“, пише в заключение съдия Тодорова.
Според нея въпросът за подсъдността трябва да бъде решен еднакво за всички случаи, в които трябва да се съобразят последиците на присъда от друга държава на ЕС, независимо дали е имало процедури по трансфер, по признаване и изпълнение на присъда, или изобщо не е имало такива в България.
14
Коментирайте
Явно един престъпник трябваше да повдигне въпросът, за да се изясни практиката.
E, нали от това зависи бъдещето му.
Делата за кумулация въобще не са рядкост.
Именно за това трябваше да се изясни този казус.
Браво
Смятам че време беше за това
Еми аз мисля, че това ще помага на съдъ ни
Надяеам се това да разреши многоо проблеми
Добре че човека е повдигнал въпроса
Добре е да се уточни, че многоо каша после
Е как кой. Еми тоя у Франция ако е едната присъда е там
Хубаво че го изясниха тоя казус
Е браво
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Поздравления!