В ново тълкувателно дело
ВКС решава: Вредите от бавно правосъдие обезщетяват ли се глобално с други, причинени от същото дело
При иск за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и на други неимуществени вреди, които се обезщетяват по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, длъжен ли е съдът да определи дължимото обезщетение глобално?
На този въпрос ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд в ново тълкувателно дело.
То е образувано по предложение на състав с председател Веска Райчева и членове Геника Михайлова и Любка Андонова. Те е трябвало да се произнесат по иск на окончателно оправдан за професионална непредпазливост (чл. 123 НК), който претендира обезщетение от 80 000 лв. за незаконно обвинение и 30 000 лв. за вреди от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС – за разглеждане и решаване в разумен срок на същото дело.
Райчева, Михайлова и Андонова обаче са установили, че по един от поставените във връзка с допускането на делото до касация въпроси – дали в подобен случай съдът е длъжен да определи дължимото обезщетение глобално, има противоречиви решения на състави на ВКС (определението им виж тук).
Отрицателен, безусловен отговор са дали преди две години върховните съдии Марио Първанов, Илияна Папазова и Майя Русева (пълния текст на решението виж тук).
В други решения се приема, че когато с предявения иск увреденото лице претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение (по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ), но и от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на наказателно дело в разумен срок, и съдът установи предпоставките на двата деликтни състава по ЗОДОВ, неимуществените вреди от двете правонарушения не могат да бъдат разграничени, а за тяхното репариране държавата носи обективна отговорност. Тези съдии сочат, че в този случай съдът е длъжен да квалифицира предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и да определи обезщетението глобално – за всички неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение, прилагайки критериите за справедливост.
Има решения по случаи, при които вече е било определено обезщетение за бавно правосъдие (по процедурата пред Инспектората към Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието), а впоследствие увреденият претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение и от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Тогава съдът пак е квалифицирал иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и е определял обезщетението глобално, като е преценявал кои вреди вече са репарирани и е присъждал компенсация за тези, които не са били обезщетени.
Има състави, които са застъпвали следното виждане: „Предложението по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ в административното производство по глава Трета „а“ ЗСВ не репарира понесените неимуществени вреди от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, но обвързва държавата, без значение кой държавен орган я представлява в конкретното производство за ангажиране на обективната ѝ отговорност. Поради това гражданският съд не може да определи обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице (и) за това нарушение в размер по-нисък от размера, който му е бил предложен в административното производство“.
Различно е позицията в решение от 2019 г. на Албена Бонева, Боян Цонев и Любка Андонова. Според тях предложението на министъра не обвързва гражданския съд. „Предложението по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ е извънсъдебно признание за фактите, които пораждат обективната отговорност на държавата, а съдът е длъжен да го прецени с оглед всички обстоятелства по конкретното дело (чл. 175 ГПК) и да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер, съответен на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, без да е обвързан от предложението по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ“, заявяват те.
16
Коментирайте
Да им имам и езиковата култура…
“Глобално”?!
Цялата планета ли ще плаща, що ли?
Отново противоречивя практика на ВКС.
Ще трябва да се уеднакви. Дано този път не се бавят много с решението.
Ама как по два пъти за едно и също?
И аз това се чудя. Абсурдно е според мен.
Боже, какво измислено ТД?! Не, бе, ще им отхвърлите другия иска за незаконно обвинение, щото е много сложно да се произнесеш за всичко предявено. Хайде аман!
Е, както виждаш „Отрицателен, безусловен отговор са дали преди две години…“ та, има нужда
Ако е предявено!
Вземете да решите какво се прави и със стотиците пострадали от Възродителния процес, които май са обслужвани все от един адвокат, при които първа инстанция дава десетки хиляди обезщетения, втора ги реже, а напоследък май казва, че изобщо и не им се следват.
Би било много добре.
Този върпос вече е решен от ВКС с две решения (от декември 2021 г. и февруари 2022 г.), колега.
Да, и по двете са присъдени обезщетения по 12000 лв., но ищците обжалват решения, с които са определени сходни размери на обезщетения, като се претендира сума от по 100000 лв.
Този въпрос вече е решен с две решения на ВКС, колега.
Като че ли по-чисто е, ако не се обобщава, все пак са различни вреди, а и стават засечки с търсено и получено вече обезщетение за част от тях.
Напълно съм съгласен.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Моля, дайте определение за „разумен срок“ в който съд трябва да излезе със съответния акт след като е обявил дадено дело за решаване? Този термин е толкова обтекаем и неясен, че дава право на всеки съд постановил, че обявява делото за решение да го бави с месеци, дори години и да не приключва със съответния акт. Ако няма такъв срок, как ще се прецени, че съдът е забавил решението на делото, и срокът е „неразумен“?