ВКС разясни разликата между държане на имота и търпими действия
Из Закона за собствеността
Чл. 76 Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
Каква е разликата между държане на имота и търпими действия разясни състав на Върховния касационен съд в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (пълния текст на решението виж тук).
Въпросът е ключов за исковете за защита на нарушено владение и именно по дело по чл. 76 от Закона за собствеността върховните съдии Гълъбина Генчева (председател на състава), Камелия Маринова (докладчик) и Емилия Донкова излагат приликите и отликите между двете положения.
Бившият затворник, който си поиска апартамента
Искът е на жена, която заедно с малолетното си дете е изгонена от баща му от апартамент в Бургас. Имотът е собственост на мъжа, който го е купил през 2001 г. Майката на детето му живее там от 2004 г., когато двамата заживели като семейство. Родителите се разделили и със съдебна спогодба жената е получила родителските права. Междувременно мъжът бил осъден и докато бил в затвора се оженил за друга. Излизайки на свобода, в края на август 2017 г. поискал да влезе в своя апартамент и потърсил съдействие от полицията. В края на краищата през юни 2018 г. в присъствието на полиция, той извикал ключар, сменил бравата и изгонил майката и детето от жилището.
Така жената завела иск по чл. 76 ЗС, като твърди, че тя и детето са държатели на апартамента, за който не се спори, че е собственост на мъжа и насилствено са били изгонени от него.
Районният и окръжният съд в Бургас отсъждат в нейна полза и постановяват мъжът да върне държането на имота на жената и детето.
ВКС обаче установява, че съдиите неправилно са приели, че те са държатели на апартамента и отхвърля иска им. Преди да го направят върховните съдии разясняват какво отличава държането от търпимите действия.
В решението си те първо напомнят каква е разликата между владение – упражняване на фактическа власт върху вещ за себе си (чл.68, ал.1 ЗС) и държането – упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго (чл.68, ал.2 ЗС). А след това посочват, че за разлика от тях, за търпимите и съизволителните действия, няма правна уредба.
„Практиката на ВКС (решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о.) е възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие“, пишат Генчева, Маринова и Донкова.
И посочват, че общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент – упражняването на фактическа власт върху вещ, а разликата е в субективния, който се извежда от основанието, на което е установена тази власт.
Ключът е в основанието за фактическата власт върху имота
„При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелецът на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите.
При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения (съседски, приятелски или роднински), поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право“, пише ВКС.
И обяснява как може да се установи дали е налице държане, или просто търпими действия: „Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако волята (изрична или предполагаема) е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия“.
Давайки тези разяснения, върховните съдии напомнят, че със защита по чл.76 ЗС се ползват само владението и държането, но не и търпимите действия, които могат да бъдат прекратени едностранно от собственика или владелеца.
Така върховните съдии стигат до въпроса дали жената, завела иска срещу бащата на детето им, който ги е изгонил от апартамента си, е била държател на имота.
По общия принцип квалификацията се извършва въз основа на фактите, довели до установяване на фактическата власт върху апартамента от ищците, посочват те. И установявайки, че майката и детето за заживели в жилището по покана на бащата, стигат до извода, че тя не е била държател на имота, а е упражнявала фактическата власт при условията на търпими действия.
„Същата е била допусната в собствения на ответника имот с оглед сложилите се между тях междуличностни отношения и установеното фактическо съжителство. Съгласието и на ищцата и на ответника, въз основа на което първата е установила фактическата власт, е свързано изцяло с личностните им отношения, поради което не може да се квалифицира като облигационно отношение по заем за послужване (липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод за постигнато съгласие ищецът да предостави имота за временно ползване, а ответницата да е поела задължение да го върне, каквито за съществените елементи на този договор съгласно чл.233 ЗЗД)“, пише в решението.
В него ВКС изтъква, че последвалата раздяла на мъжа и жената и отказа ѝ да напусне апартамента, не водят до промяна на основанието, на което тя упражнява фактическата власт върху имота. „Това основание може да бъде променено само чрез осъществяване на факти, които да доведат до установяване на държане (сключване на договор с ответника) или владение (чрез отричане правото на собственост на ответника и демонстриране на това отричане пред него)“, обясняват върховните съдии и отхвърлят иска.
37
Коментирайте
Това решение нищо не казва,освен че толерира един затворник.Едва ли е излязъл чист от пандиза.Намирисва на купено обещание,но то си е практика на ниво ВКС.Той апартамента му сигурно вече е обещан или заложен,щом гони и детенцето си оттам.Срам бих казал аз,да не можеш да погледнеш семейството си а търсиш полиция и съд.Не му придавайте толкова важност защото фактологията описва казус,но и отрича други тълкувателни добри решения пак взети от ВКС.Съвсем намирисва на „купено дело“ и не си заслужава даже коментара.
След развода бившата му съпруга не му е семейство, а чуждо лице. Което няма какво да търси в чужд апартамент.
КРБ:
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
Правото на собственост е абсоллютно!
На мен не ми стана ясно откъде милиционерите черпят права за да изхвърлят хора от имот?
писано право,
да се чете НЕПИСАНО
За съжаление, в България хората вършат глупости, а после се молят на Бога горещо, адвокат и съд да ти спаси. Нашата култура е на „честната дума“, а ма вече я няма. Всичко трябва да се урежда предварително, иначе да доказваш в съда факти, които не са обективирани в официални документи или частни с достоверна дата, си е чисто тото. ВКС е произвел акт, който е образец на опит, мъдрост, справедливост, и запълващ писано право с правна теория. Който плюе срещу ВКС, за тона решение, моля да се обоснове … видно от постовете на плюещите досега няма и един правен аргумент,… Покажи целия коментар »
И да ви се обяснявам няма да ме разберете. Не става дума за чувства, а за приложение на закона, какъвто е. Касае се за владелчески иск, който защитава упражвяването на фктическа власт върху имота като фактическо състояние. Той не се интересува от основанието на което се упражвява фактическата власт върху имота. Съставът, който защитавате не е могъл дори да отграничи предметът на иска. Оттам нататък се е получила манджа с грозде. Затова няма как да кажа на черното бяло… толкова, ако искате повече следвайте Право…
Много тънък момент са уловили ВКС, затвърждава се мнението ми – че са образец за правни работници, разбира се – като адвокат говоря съвсем друго пред клиентите, защото те искат това да чуят, че съдът е крив, но – именно това е висшата математика в правото – решението на ВКС е чиста проба наука и е правилно. Приятно е да видиш едно научно виждане на материята. Явлението за търпимите действия е описано от проф. Владимир Петров (в Университета му казвахме Бойлера), по истински случай, описан в „Адвокатско право“ („Адвокатски преглед“), двама братя – единият е неудачник, нещастно се е развил,… Покажи целия коментар »
Е как съдът да НЕ е крив, като двата предишни НЕ са уважили собствеността –
Въобще този казус в развита страна се решава от чистачката на съда за 5 минути и направо идва полиция и изхвърля. Но тука трябват години …
Срам за България, срам за правото, срам, че се водим една от най-старите държави, СРАМ!!!!!!!
Ами отидете да живеете в тези държави, да видим дали ще ви се отвори парашута. Влизането в имота с помощта на ключар, в случая спрямо описаната фактология си е чисто самоуправство. Работа на полицията е да го установи, а не да съдейства за осъществяването му. Но пък по отношение на ВКС, следва да се прояви снизхождение, ясно е, че това са граждански съдии, които са голи и боси в наказателноправната материя…
30г законодател и цитиращ ПИКАЯТ на собствеността и даже с цинизъм и безпардонност са въвели понятието „гол“ (без владение) собственик! Докато не дойде политическа партия, която да разреши да се убива и защитата на всяка цена собствеността (имоти, бизнес) ще бъдем кенефа и посмешището на Европа и развития свят. Нито един професор или преподавател по право дори и не загатва тази базова тема. Всичко е тотална симулация на съветска идеология, удряща директно собствеността, за да бъде страната слаба и бедна и подвласта на уродите. Помнете- истински политици ще дойдат и ще ги познаете точно когато ще искат на глас и… Покажи целия коментар »
Гражданска справедливост е изхода. Индивидуалните коментари не носят промени. Единиците нямат възможност за промени, колкото и да са правдиви анализите и критиките. Съществува фондация ГРАЖДАНСКА СПРАВЕДЛИВОСТ, която набира на доброволни начала членове в съвета си за отстояване на правни интереси на гражданите, но доброволничеството се оказва нещо чуждо. Потърсете във фейсбук за отзив на поканата.
Голата собственост е понятие, което е приложимо при учреденоп право на ползване. В случая обаче се чудя, как дамата не е поискала да бъде призната за собственик по силата на давностно владение, ако се вярва на написанвото, изтекли са 10 години. Пък и на някого би следвало да му направи впечатбление, че пандизчията по принудителен е осъществил едно свое, но все пак оспорвано от другиму право. И няма кой да направи правната квалификация. И да, да влезеш във владение има само два законосъобрани способа – по съгласие с този, който държи фактическата власт, или в рамките на съдебно изпълнение. Но… Покажи целия коментар »
До Немарчев
Поздравления, най-сетне адекватен на правото отговор! Такъв , без нездрави емоции!
Бъдете здрав, защото от такива трезви защитници има нужда Правото по тези географски ширини!
Житейски мъдро и издържано решение.Не е нормално на добра воля да пуснеш някого в имота си и после законът да защитава „държането“ му, и да не можеш да го изкараш.
Тя отказала да го допусне в имота, наложило се той да вика ключар, пък не оспорвала правото му на собственост. Предвиден е ред за изкарването на обитаващия имота несобственик… Пътят в правовата държава не е този, подкрепян индиректно чрез този съдебен акт. Това решение е позор за касационен съд на правова държава….
Коментарът Ви показва несъгласие, т.е. несправедливост. Заповядайте за членство в Съвета на фондация ГРАЖДАНСКА СПРАВЕДЛИВОСТ.
Този пък може ли така да изгони детето си.
Ключът е в това, че фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика или владелеца.
Поздравления за решението на ВКС.
Не е работа на съда да се превръща в законодател и да измисля нови фактически положения. Не е и не може да е оправдание за подобно поведение, това че действителният законодател не си върши работата… Всечки трябва да си знае мястото, функциите и ролята си в обществото
Добре написано и обяснено.
Затова при раздели не се дава вяра на обещания и милостини.
Еи време си беше да ви кажа честно аз.
Супер. Добра статия
Един мъдър съдия навремето беше казал, че тъй като правото е наука за справедливостта, трябва първо да прецениш от сърце кое е справедливото решение и после да го облечеш в правни доводи. Струва ми се, че в Бургас не са намерили точните дрехи.
Много вярно!
Бих допълнил преждеговорившите, че е и много мъдро!
Като черна радиостанция ще се обадя и ще кажа, че това е хипер субективно. Какво значи да реши от сърце. Ако е покварен и зъл човек, но е станал съдия зщаото има уменията да е такъв ?
Съдията е покойният Румен Янков, бивш председател на ВКС и КС.
Прекален светец и Богу не е драг
Тези въпроси за местоживеенето на детето би трябвало да се решат при определянето на родителските права. Ако не е сторено тогава, не е редно и съдилищата да се опитват постфактум да го направят по този начин. Затова и мисля, че формално ВКС е прав в случая.
Според мен не може получилата родителски права майка с детето да бъдат оставени на улицата. Да, въпросът в казуса, разгледан от ВКС, не е този, но в крайна сметка той е същественият, а не става ясно дали тя има къде да живее с детето.
Кво дете – тва дете е има-няма на 17 г. ако 2004 е родено- дърт пергишин вече – утре ако направи бебе на някоя или ако забременее (според пола) може да е еманципиран непълнолетен човек. Мъжът къде да отиде с новото си семейство – те ли да са на улицата?
Все пак е длъжен да се погрижи за детето си.
Предполагам има да плаща издръжка. Детето му вече е аканъ пълнолетно. Има право да поработва и то ако се наложи да си помага с издръжката. Не знам от бивш затворник какво може да се очаква – щото за да са го изпраскали с 12-15 г. ефективно няма да е за близалки.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
за първи път чувам полицията да прави въвод ; щом имотът е присъден по съдебна спогодба на майката с детето, докато се упражняват род права от нея спрямо детето, то до навършване на 18 г. на детето, и ако няма друга причина за прекратяване на род. права на майката, и двамата имат право на ползване на бившето сем. жилище, макр то да е собственост на бащата или бабата и дядото, и никой не може да ги извади от там , освен със съдебно решение и съдебен изпълнител; Правото на ползване на майката и на детето е на специално основание в… Покажи целия коментар »