Ново тълкувателно решение
ВКС разясни откога текат двете седмици възстановеният от съда уволнен да се яви на работа
Двуседмичният срок, в който незаконно уволненият трябва да се яви на работата, на която е възстановен, започва да тече от момента, в който той получи съобщението за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Това прие в ново тълкувателно решение Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) (пълния текст на тълкувателното решение виж тук).
Предмет на тълкуване по него е разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда. Тя гласи: „При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини“.
Днес върховните съдии приеха, че „двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен“.
До тълкувателното дело се стигна заради противоречия в практиката, като едно от становищата беше това, което сега Гражданската колегия възприе по тълкувателното дело.
Другото виждане беше, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа. Ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът или служителят се е явил в предприятието да започне работа. А ако е узнал за влизането в сила на решението за възстановяване на работа по друг начин, независимо от полученото впоследствие съобщение от съда, срокът тече от узнаването (повече за противоречията в практиката виж тук).
То беше отхвърлено от върховните съдии. В тълкувателното си решение те посочиха, че нормата на чл. 345, ал. 1 КТ е императивна и специална и дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение. Тя задължава първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника нарочно съобщение за възстановяването му на работа, независимо от влизането в сила по правилата на ГПК на съдебното решение по иска за възстановяване на работа (по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).
„Разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа – съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт. С получаване на съобщението до знанието на работника или служителя е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен. Извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на правната норма, което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото правоотношение“, се изтъква в тълкувателното решение.
То е подписано с особено мнение от върховните съдии Геника Михайлова, Велислав Павков и Владимир Йорданов.
19
Коментирайте
Добре е, че са предвидили вариант когато не е получено съобщение от страна на служителя.
Иначе казано, дали и кога работникът ще заеме работата, на която е възстановен, зависи изцяло от неговата собствена воля. Изискването за лично получаване на съобщението позволява на работника да се укрива до безкрай /особено ако делото е водено от адвокат още от исковата молба и работникът никога не е получавал книжа лично/, да работи другаде на черно и същевременно да изпълнява принудително вземанията за обезщетения и за разноски срещу бившия работодател, без това да го задължава да се яви на работа. Независимо колко време е изминало от влизане в сила на решението, във всеки един момент работникът може да реши… Покажи целия коментар »
Голям пропуск в това решение.
Не е пропуск, а решението е неправилно. Колкото и императивна да е нормата на чл. 345, ал. 1 КТ, тя не изключва приложението на общите правни принципи, какъвто е принципът на добросъвестността, намерил отражение в чл. 8 КТ. Никоя страна по каквото и да било правоотношение не може да черпи права от собствената си недобросъвестност. Ако решението позволява това, то е неправилно.
Браво, че са направили тълкувателно
При тази неуеднаквена практика, няма начин.
Вие докарали ли сте се до такива отношения с работодател, тя работата е вече ясна.
Да ни ти идва до главата. Все ще ти намерят цаката.
А ако не се яви после в тоя двуседмичен срок?
Добре, че са взели това решение
Че кой в България уволнява, като по филмите?
Като цяло уволнението не е много лесно за реализиране. Обикновено се разбират по друг начин.
Добре е да се знае и да има тълкувателно решение за да се разрешават казуси. Но дали би искал да се върне някой да работи за човек, който неправомерно го е уволнил? И този началник дали няма да си го върне на работника после, по някакъв друг начин.
Без значение. Често пъти в такива случаи възстановяването на работа се използва единствено за извиване на ръце, било за прекратявяне по чл. 331 КТ, било за някакво „финансово мотивиране“ към постигане на взаимно съгласие.
Със сигурност ще има негативни последици за него.
Това си е доста интересно.
Добре, че се тълкува активно!
При тази противоречива практика, която трябва да се уеднакви, това е неизбежно.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Нещото, което научих от работата си като млад и зелен в големи международни компании е, че никога не се уволнява.
Само по споразумение, дори работника да е леко нахален или крадлив.
Изплатеното обезщетение е един вид инвестиция в доброто име на компанията, което във времето се изплаща стократно.
Едно дело с работник въобще не е мечтата на работодател, ако е читав де и изостря вниманието на потенциалните кандидати за работа.
Въобще работодателите в България (повечето) има много какво да учат за отношение към работната сила и дългосрочност на бизнеса.