В решение за развитие на правото
ВКС разясни договора за поръчителство – страни, форма и съдържание
Кои са страните по договора за поръчителство, как, кога и в каква форма се сключва той, има ли задължително съдържание и какво е то? На тези въпроси отговори в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук) Върховният касационен съд (ВКС).
То е на върховните съдии Зоя Атанасова (председател на състава), Владимир Йорданов и Димитър Димитров (докладчик).
„Едно лице може да приеме да бъде поръчител за чуждо задължение както по собствена инициатива, така и по инициатива на длъжника или на кредитора по задължението. В случая когато това става по инициатива на длъжника или на кредитора по задължението, което се обезпечава, от значение за съгласието на лицето да стане поръчител са вътрешните отношения между него и длъжника, съответно кредитора. Независимо от това, по чия инициатива лицето дава съгласие да бъде поръчител, чл. 138, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД посочва, че страни по договора за поръчителство са кредиторът и поръчителят“, обяснява ВКС. И подчертава, че длъжникът не е страна по този договор дори когато третото лице се е съгласило да поръчителства по негова инициатива.
Договорът за поръчителство трябва да бъде сключен в писмена форма (чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД) и това изискване на закона е императивно и не може да бъде дерогирано, сочат върховните съдии. Te напомнят, че, освен че е форма за действителност на договора за поръчителство, писмената форма е и форма за доказване на конкретните уговорки на страните по него, в случай на спор.
„Писмената форма ще бъде спазена както в случаите, когато договорът е сключен с нарочен (отделен) документ, така и в случаите, когато той е инкорпориран в друг документ, като например договор за кредит или анекс към него. В последния случай, за да се счита сключен договорът за поръчителство, не е достатъчно в другия документ (в който договорът е инкорпориран) да бъде положен подпис от съгласилото се да бъде поръчител лице и да бъде посочено, че то полага подписа си в качеството на поръчител, а е необходимо в него да се съдържат съвпадащите насрещни изявления на страните по договора за поръчителство, по отношение на съществените елементи на договора, характеризиращи го като такъв, а също така и конкретните уговорки (ако има такива) за отношенията между страните“, заявява ВКС.
Той сочи, че законът не предвижда конкретно съдържание на договора за поръчителство. И напомня, че с него поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение, т. е. поръчителят дължи същата престация като главния длъжник, освен ако не е уговорено друго с кредитора или то не следва от естеството на дължимата престация. „Затова уговорките, свързани с индивидуализирането на това задължение – за определяне на задължението, за което се поръчителства, за поемането на задължението от страна на поръчителя и за определяне на обема на отговорността му са такива, свързани с основния предмет на договора за поръчителство и трябва да се съдържат в писмения документ, тъй като в противен случай няма да е налице договор“, пишат върховните съдии, като изтъкват, че няма разпоредба, която да определя как се индивидуализира обезпеченото вземане в договора за поръчителство.
„Необходимо е то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно вземане се обезпечава, като пропускането на някой или на част от индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Ако поръчителят се задължава само за част от задължението или при по-леки или при по-тежки условия от главния длъжник, това също трябва да бъде отразено в договора, като се посочи за каква част от задълженията и при какви точно условия се задължава поръчителят“, подчертава ВКС.
Повод за произнасянето на ВКС е спор между банка и поръчител по потребителски кредит. Финансовата институция търси от него близо 16 000 лв. главница и както и за над 6700 лв. лихви, но поръчителят отрича да дължи.
Първата инстанция – Софийският районен съд (СРС), установява, че договорът за кредит няма клауза за прекратяване и не препраща за това към общите условия, а това е нарушение на императивни изисквания на относимия към него вече отменен Закон за потребителския кредит (ЗПК). СРС сочи, че това прави договора недействителен и в тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по него. И макар тази недействителност на главния договор да води и до погасяване на поръчителството, понеже по закон потребителят остава задължен за чистата стойност на кредита, то договорът за поръчителство не е недействителен поради невъзможен предмет, обяснява първата инстанция. И осъжда поръчителя да плати главницата по кредита.
Софийският градски съд (СГС) обаче отхвърля изцяло претенциите на банката спрямо поръчителя. За да го направи, втората инстанция установява, че при първоначалното сключване на договора за кредит частта за поръчителството не е била попълнена, нито самият договор е бил подписан от поръчителя. Последвал анекс, който също не бил подписан от поръчителя. Едва вторият анекс на договора за кредит бил подписан от поръчителя, а той се задължил да отговаря солидарно за целия дълг – главница и лихви.
СГС се позовава на решение на ВКС от 2018 г. (пълния му текст виж тук), в което се казва, че „последващото подписване на анекси към договора за поръчителство и анекси към договора за банков кредит, които променят клаузи от основен (неподписан от лице като поръчител) договор за поръчителство, съответно от основен договор за банков кредит (между други лица като страни) не обосновава извод за наличие на валидно поето от третото лице задължение спрямо банката да отговаря като поръчител за изпълнение на задължението на кредитополучателя по договор за банков кредит“.
Затова втората инстанция приема, че с подписването на втория анекс мъжът, сочен за поръчител от банката, всъщност не е станал такъв, а е встъпил в дълг.
СГС се съгласява с твърдението му, че не е бил информиран за съществени условия на сделката – размер на кредита, погасителен план с данни за издължаването, лихвен процент. Затова съдът заключава, че при липса на данни за индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост главния дълг параметри договорът, сключен с втория анекс, е с невъзможен предмет. И дори да се приеме, че не е налице встъпване в дълг, а поръчителство, пак няма да породи правни последици.
Затова изцяло отхвърля претенциите на банката.
ВКС обаче приема, че е налице валиден договор за поръчителство. Той констатира, че във втория анекс са посочени ясно условията по кредита. Той е подписан и от поръчителя, като под името му изрично е написано, че се подписва в качеството си на такъв. Освен това е посочено, че с подписването на анекса поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя, при условията на чл. 138 и следващите от ЗЗД, за изплащането на целия размер на кредита и лихвите, съгласно анекса.
„Анексът е сключен в изискуемата се по чл. 138 от ЗЗД писмена форма, като в него е посочен дългът, за който се поема задължението за поръчителство, като е налице и изявление от страна на П. Т. А., че се задължава в качеството на поръчител за изплащането на целия размер на кредита и лихвите по него. Законът не е въвел изрично изискване в договора за поръчителство да се възпроизвеждат всички уговорки по дълга, за който се поръчителства, като същият следва да бъде индивидуализиран в достатъчна степен“, пише ВКС.
Изводът му, че договорът за поръчителство е действителен обаче не води до осъждането на поръчителя да плати на банката. ВКС връща делото на градския съд, тъй като мъжът има възражения за недействителност на договора за кредит, а те не са били обсъдени от втората инстанция при предишното разглеждане на делото.
61
Коментирайте
Ето това е истински трол – от тема в тема, през тема, полуистини, но с много негативизъм. Това е юридически сайт, а не стенвестник на „Възраждане“!
Съгласен съм с Вас, това е 100%-тов трол.
Верно си проскубан.
ВКС, новият парламент!
Честито ви развитие на правото. С торбичките зарзават.
Лели, стрини, були самозабравили се, понеже само с нова К могат да излязат в незаслужена пенсия или на свободния пазар на юридическия труд.
Оле, оле, ми тоя Владимир Йорданов да вземе едно огледало и да се погледне – става ли за върховен магистрат! Лайкучката в Съдебната система, много близък беше до Лозан Панов, беше в СГС – уволняваше и наказваше наред. Все по втория начин. Проф. Мария Павлова му е писала едвам тройка по гражданско право и му е казал – „Пиша ви, колега, среден по милост, ама ми обещайте, че никога няма да се занимавате с гражданско“…
Представяте ли си – три различни съдилища не могат да решат един спор по договор за поръчителство, ха-ха-ха.
Заглавието ви е“ ВКС разясни договора за поръчителство“. Бахти и разяснението, бахти чудото-цитат „Ако поръчителят се задължава (…) при по-тежки условия от главния длъжник, това също трябва да бъде отразено в договора „. Това е пУтресаващ(с У) хипер, мега , гига, транс(в унисон с новите транс ценности) нонсенс !!!!!!!!! И срещу това държавата е превела за миналите месеци фантастагористимични заплати на няколко роти върховни съдии. Няма такъв филм, дори и по спайс платинум, нито в сайта чеч кастинг няма да покажат такава извратения-поръчител да може да се задължи при по-тежки условия от главния длъжник. Поръчителство при по-тежки условия от главното… Покажи целия коментар »
Закривай! Уволнявай! Лустрирай!
Ако в частния сектор юрисконсулт каже,че поръчител може да се задължи при по-тежки условия от главния длъжник ще бъде уволнен немедленно, поради некомпетентонст, а ще заведат искове срещу него, за щетите от некачествен съвет. Ако студент на семестриален изпит по облигационно право каже такава глупост, ще ходи на повторен изпит през септември. Ако кандидат -адвокат на адвокатския изпит издрънка подобна дрънканица-няма да му позволят да стане адвокат. Недопустимо е, неизвинимо е, непростимо е съд, и то върховен съд или да не познава закона, или да познава закона, но да прави тълкувания, които категорично противоречат на закона. Законодателят да измени конституцията,… Покажи целия коментар »
ВКС даде голям кос на Банките! Извод: Майка плаче, грамофон свири за поръчителя!
Коз, малоумник, коз!
Ето….
В курса по „Съветско гражданско право“ от 1961 г. на цивилиста проф. Олимпиад Иоффе , в раздел „Облигационни права и задължения“пише следното за Договора за поръчителство: „За да обезпечи кредиторът свое вземане чрез допълнителен длъжник, наречен – поръчител на основния, или в съветската практика – поръчител, основното и първоначално нещо е да уговорят отношенията между тях, възникващи по повод на обезпеченото задължение – неговият вид и размер. Отговорността за последиците от неизпълнение на задължението от страна на длъжника – лихви, неустойки, разноски, също трябва да бъдат известни на страните. „….прескачам…“.но не на последно място, поръчителят трябва да се задължи само… Покажи целия коментар »
Нашите съдии, понякога достигат до изумителни заключения.
Съдебен състав от друг съд написа,че договорът за наем учредявал право на ползване
http://gramada.org/%D1%83%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%BE/
А Военно-апелативния съд по делото Чората написа,че е възможно непредпазливо деяние при съучастие.
Сега пък ВКС говори за задължаване на поръчителя при по-тежки условия от главния длъжник.
Ама верно трябва да има периодичен атестационен изпит за инсталираните в съдебната система.
При цивилистиката не е толкова фрапантно да се обърка, защото в частното право всичко може да се поправи на принципа на добрите нрави, уговорката и диспозитивния характер на правните норми, но специално в публичното право, където императивният метод е обвързващ и належащ, пример – пеналистите във ВКС, които не правеха разлика между продължено и продължавано престъпление, си докараха осъдителни и дисциплинарни наказания от СЕС.
Така де-правото спасява човешки животи. Ами ако тези хора бяха станали не юристи, а хирурзи, например?
цитат „Ако поръчителят се задължава само за част от задължението или при по-леки или при по-тежки условия от главния длъжник, това също трябва да бъде отразено в договора, като се посочи за каква част от задълженията и при какви точно условия се задължава поръчителят“ Поръчителстване при по-тежки условия от главния длъжник, никога, при никакви случай не може стане. Абе отдавна ви казвам,че във ВКС трябва да има периодичен атестационен изпит. Това тълкуване, че поръчител може да се задължи при по-тежки условия от главния длъжник, освен невярно, поради противоречие със закона, абсурдно(противоречи на дефиницията за поръчитестване) е опасно за правовия ред.… Покажи целия коментар »
Интересно какво ли ще каже по въпроса корифеят на цивилистиката в България – Член-кореспондент, професор, доктор на науките, Иван Русчев?????!!! Който 7 пъти ме връщаше….заради смахнатото изпълнение.
Да, нека да каже какво мисли за тълкуването на ВКС,че може да се поръчителства при по-тежки условия от главния длъжник. Това е нова новост в правото, дописваща закона, и изнасилваща правовия ред, направо е потресаващо това да бъде написано от Върховния съд. То щом за основен правен институт има неяснота от Върховния съд, направо се потрисам,че тези хора имат властта да решават човешки съдби. Ама ето какво пише в закона „Чл. 139. Поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи,… Покажи целия коментар »
Олеле … как може въобще върховен магистрат да си позволи да напише в съдебно решение, че поръчителят може да се задължи в повече и при по-тежки условия от длъжника ? Викам си … аз ли забравих правото … НС ли е изменило ЗЗД и съм изтървал промяната … Прочетох съдебното решение … проверих в ЗЗД … не е пипан чл. 139 … Очевидно съдебния акт е писан от помощник, а съдиите са прочели само диспозитива и положили подписи … Но ако е писан от върховен съдия … сигурно са бил деен член на фейсбук групата: KLETA MAJKA BALGARIQ Подобно нещо… Покажи целия коментар »
Е, защо да не може?! Ние и на лекции така го учихме.
Ще ти отговоря така … колко може .. Може ли да продам Слънцето ? Може … ако някой иска да го купи и ми плати. Ще има ли последици с вещно-прехвърлителен ефект ? НЕ! Парите ще съм ги взел ли … ДА. Толкова и с твоето МОЖЕ ? Къде си учил, че може и при кой цивилист ? Да ти напомня и за едно скорошно ТР от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС .. та в него е казано: „СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ В МОТИВИТЕ НА РЕШЕНИЕТО ПО НИЩОЖНОСТТА НА ПРАВНИ СДЕЛКИ ИЛИ… Покажи целия коментар »
Това къде сте го учили. В УНСС ли? Щото там правната мисъл е с изумителни достижения.
Във ВКС всички съдии са завършили СУ, тъй като други факултети има едва от 30 г.
Това вече не е вярно. Има примери за обратното. Макар единични. А и да си завършил СУ, пак не е гаранция за качества. Просто напоследък издигането не по качества и заслуги стана правило.
Толкова сте и учили…. Къде само да попитам, в Русе или в някой частен университет, в който обучението минава като сън в лятна нощ и всичко освен семестриалната такса е свободно.
Леле, тези магистрати къде са завършили! Като им гледам нелепите грешки, все едно са учили „Право“ не на български език.
Добре, че сме ние, икономистите, та да съветваме клиентите на съответната банка, все пак и ние сме учили гражданско и облигационно право, затова и юрисконсултите първо се допитват до счетоводния отдел и финансово-икономическия, тогава действат. Нас повече ни е грижа за тях. Но, виждате какво става – най-много юристите ни да си докарат тълкувателно решение и в по-краен случай – уволнение, поради немарливост при изпълнение на служебните си задължения
Икономистите работят по бланки, увтърдени образци и общи условия, за другото имат общи познания. Истинското право не е еднообразна дейност, а търсене на решения, които са невидими за невъоръженото око. За нещастие, човек придобива самочувствие, че „разбира“ материята, когато стигне до определено заключение, което е правилно в конкретния случай, и оттам повтаряйки го се мисли за много умен. Юридическата професия изисква специфичен подход на четене и разсъждаване, а не позоваването на клиширани стереотипни тези.
Най-важният човек в една банка и предприятие, е ГЛАВНИЯТ СЧЕТОВОДИТЕЛ. Всичко минава през неговите ръце. Основният двигател на финансите и бюджета. Всички договори минават през него и той изчислява, начислява и възлага лихва на длъжника при неизпълнение на договора, или изпадане в забава към банката, съгласно закона. Определя сроковете за плащане, инвентаризация и амортизация на дължимото. Да не говорим, че спекулира с осигурителната система. Масово не подписва трудови книжки и не изчислява осигурителните и застрахователните вноски към НОИ. По-вероятно е счетоводителят да си докара уволнение и съд! А и те са хората, които укриват най-често данъци, понеже не отговарят за… Покажи целия коментар »
В случая трябва да се погледне практиката на СЕС, а и Европейската централна банка, макар и да следи САМО за качеството и правното положение на еврото, е извела много добри практики и указания по поръчителството, както и за анекса към него. Да се научат тия от ВКС първо да гледат Европейските институции какво са казали по въпроса, тогава да си разсъждават по своему. Все пак Правото на ЕС е с ПРИМАТ
Като студент в трети курс, мммм, по облигационно го пропуснахме този договор, така и не го разгледахме. Екзаминаторът каза, че ще отпадне от конспекта тоя въпрос, поради своята маловажност. Ама, аз си го научих де, сега ми е по-лесно
Когато ВКС отговаря на въпрос за тройка на изпита по облигационно право.
Банката има голям проблем с това поръчителство, както и с други договори. Все пропуски правят. Така е като юрисконсултите им са югозападни възпитаници :))))
Ма срамно е върховен магистрат да допуска правописни, пунктуационни, граматични и стилистични грешки. Това се отнася за всички останали магистрати на по-долно ниво, както и за всички юристи, практикуващи дадена професия. Ми като имате пропуски в Езиковата култура – ОПРАВЕТЕ СИ ГИ, УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ. Ще издам една тайна- любопитно ми стана за годишната декларация на един прокурор от ОП – Пловдив, погледнах я, какво да ви кажа – написал в нея – “Обучение в СтрасбурК”.
Пълно е с такива парадокси.
Един от съдиите е бивш повтаряч, завършил Право с 300 зора, но със здрави партийни връзки и много приближен до Лозанчо Панов.
За съжаление не е единствения такъв.
Майко мила, тотално ос…не по случая. Срам
Най-редкият договор, който може да бъде срещнат. Ама така е, ВКС все с неактуални тълкувания се занимава, наболелите изобщо не ги пипат. Време е да се осъвремени тълкувателната практика на договора за покупко-продажба, най-често срещаният, с куп недостатъци и остаряла нормативна база.
Че все по-рядко се използва поръчителството е факт, хората се научиха, че е голяма греда, но чак пък най-редкият…
Ох майко СРС, ох майко СГС, ох мааааайко ВКС. Ако съм на банката, ще си скубя косите. То правни фантазии, то чудо
Въпрос:
При положение, че договорът за поръчителство е акцесорен и е функция на главния дълг, може ли да има случай, в който сделката съдържа по-тежки условия от тези на главната?
От мотивите на решението:
„Ако поръчителят се задължава само за част от задължението или при по-леки или при по-тежки условия от главния длъжник, това също трябва да бъде отразено в договора, като се посочи, за каква част от задълженията и при какви точно условия се задължава поръчителят.“
Поставям си въпроса какви може да са тези по-тежки условия от уговорените с главния длъжник при положение, че се отговоря солидарно?
Не, че има кой знае какво значение, но дано мотивите да са били писани от съдебен помощник, щото иначе не ми се мисли какви хора са върховни магистрати.
Дори и да са писани от съдебен помощник, съдията трябва да ги прочете и после да се подпише. Ако има гафове, да ги отстрани. Ама във ВКС ги мързи явно да мислят. Или пък толкова име е капацитетът на някои
Отворих решението, първо ми се наби правописът! Пълен и кратък член са непознати за автора! На изслушването за членове на ВСС колегите с основание поставиха проблема с правописа, май
Също и пунктуацията е зле.
Aз
Когато чета актовете на ВКС и когато се замисля за първата дума в названието на тази иституция, все се сещам за приказката за голия цар. Докарахме се до там, че и най-основните норми, съдържащи се в закона, имат значение само ако са възпроизведени или преразказани (често с множество грешки) в мотивите на решение по чл.290 ГПК или определение по чл.274, ал.3 ГПК. Пространните мотивите на съдебни актове на съдилищата от всякакъв ранг се композират по метода копи-пейст (от разменените книжа по делото, от заключения, от съдебни актове), мисълта трябва с куче да се търси, а логика твърде често няма, за… Покажи целия коментар »
Така се получава, когато във ВКС работят посредствени юристи, за които магистратската професия е предимно средство за лично обогатяване, а не призвание или поне отговорност. Силно се съмнявам в момента по високите етажи да пишат решения дори хора, които изпитват и най-малко удовлетворение от добре свършена работа и постигнат интелектуален пробив за преодоляна празнота или неяснота в правото. Естествено, че винаги е имало и ще има „гнили ябълки“, но както е във всяка една сфера от икономиката- ако не с е събере критична маса от инициативни и умни служители, резултатите ще са плачевни.
Рече човекът, чиито „проскубани мисли“ се налага да четем много често. Погледнете се, вижте какво представлявате и какви правни знания притежавате и тогава ще бъдете по-умерен с крайните становища. Например – как един административен орган може да бъде „правосубектен“ в гражданския процес. Ето това е за двойка в университета – как ли сте завършил?!
Мисля, че този въпрос е приключен и за Ваше сведение не съм твърдял, че „административен орган може да е правосубектен по ГПК“, а че е било възможно да се търси отговорност от кмета по ЗОДОВ, като контролиращ популацията на бездомните кучета. Слагате ми думи в устата, които не отговарят на истината и да в последствие установих, че има практика на ВКС, която третира точно този проблем и че такива казуси се гледат по общия ред, защото не представляват „административна дейност“. Все пак имам и други задачи, а и изразявам лично мнение, а не правен съвет.
И след като сте толкова настоятелен(а) и смятате, че в областта на гражданското право кметът и общината са едва ли не едно и също нещо, само защото там няма отношения на власт и подчинение, как ще коментирате следното решение на ВКС по гр.д. № 1914 по описа за 2020 година: „Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове… Покажи целия коментар »
Процесуален субституенъ е доста по-различно от адм. орган. Разбира се, че има разлика между изп. орган на общината от самия гражданскоправен субект – Общината. Първият ми пост бе перафраза на известното: „Който е безгрешен, пръв да хвърли камък“!
Е съгласявам се де, даже го написах в коментар на публикацията за кучетата. Прибързаните заключения в правото никога не са добър модел на комуникация пък било то и като неангажиращ коментар.
Здравейте. А защо не коментираме твърдението, че договорът е двустранен и не се иска съгласие и знание на длъжника? Такава е и практиката за встъпването в дълг. Това не отваря ли вратата за подкупи? Например подсъдимият поръчителства или встъпва в дълга на съдията без формално знание и съгласие на последния?
Чл. 139, ал. 2 ЗЗД – по-тежките условия са неписани, нормата е императивна. Смисълът на изречението в мотивите на ВКС е само, че уговарянето на различни условия, при които отговаря поръчителят /по-леки, по-тежки, каквито ще/ не е част от същественото съдържание на договора за поръчителство, но ако има такива уговорки, те трябва да бъдат в писмена форма и да са част от същото съглашение. Нищо повече от това.
Законът е ясен, но според мене не може в съдебно решение да пишат такива глупости, защото поръчителят няма как „да се задължава… при по-тежки условия от главния длъжник“, при положение, че такова нещо противоречи на, императивна норма, както сам отбелязвате. В един договор може да се посочат всякакви работи, но това не означава, че клаузите пораждат конкретни права или задължения, а с цитираното изречение съдът допуска, че формата има значение за такива допълнителни условия. Трябва да се има предвид, че обект на тълкуване е конкретно поръчителството, а не общи разсъждения за споразумения.
Аййй, изтеглих го като въпрос на изпита по Облигационно. Русчев ме разкъса (::
Така е то! При неработещ парламент с поцинковани кофи от Кърджали, Ицо Торбалан, Ицо Хазарта и знайни и незнайни дупетати с ЕВРО ценности!
Левон Хампарцумян плаща! И на ВКС. Чрез семейство Гигови оглавили САК.
Само Каримански не успяха да го пробутат за гуверньор. Заради алчността на Курчо и Кокорчо.
И сега – давай ВКС! АББ плаща. Пито – платено. ВКС разясни …