ВКС: При частично уважен иск за връщане на платеното заради неравноправна клауза не се възлагат разноски на потребителя
Когато потребител предяви иск за връщане на платеното от него заради призната за неравноправна клауза в договора с кредитора и той бъде частично уважен, не му се възлагат разноски за отхвърлената част от иска. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС). С неговото определение (пълния му текст виж тук) за първи път върховни съдии дават своето виждане по спорния в практиката въпрос за относимостта на едно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по испанско запитване към разпределянето на разноските по искове на потребители у нас.
Спорът в практиката
Става дума за решението на СЕС от 16 юли 2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 (пълния му текст виж тук). В него съдът в Люксембург заявява следното: „Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи“.
След постановяването на това решение съдебната практика у нас се раздели във виждането си дали от него следва, че по искове на потребители по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за връщане на облагите, получени от кредитор въз основа на неравноправна клауза, не трябва да се прилага общото правило на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Т.е. дали решението означава, че когато искът на потребителя е уважен по основание, но не в пълния му размер, не трябва да му се възлагат разноски.
Според част от съдиите уредбата в чл. 78 ГПК, която не прави разграничение според предмета и страните по делото и допуска присъждане на търговеца на сторените от него разноски в производства, образувани от потребители съразмерно на отхвърлената част от исковете им, противоречи на правото на ЕС. Затова при частично уважен иск на потребител за връщане на платеното без основание (тъй като е основано на нищожна неравноправна клауза) те не разпределят разноските съобразно чл. 78 ГПК.
Други съдии обаче изтъкват, че решението на СЕС възлага на националните съдилища да преценяват принципите на равностойност и на ефективност при присъждането на съдебни разноски и напомнят, че разпределянето на разноските е в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки. Според тези съдии чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съгласно които ищецът следва да понесе част от разноските в производството, сторени от ответника, съобразно отхвърления размер на исковите претенции – не противоречат на правото на ЕС. Тези съдии заявяват, че уредената в ГПК отговорност за разноски не прави нито невъзможно, нито прекомерно трудно упражняването на правата на потребителите.
Съображенията на градския съд
Застъпвайки второто виждане, състав на Софийския градски съд (СГС) отхвърля молбата да не им бъдат възлагани разноски на двама съпрузи, сключили договор за ипотечен кредит, заради чиято неравноправна клауза са платили над 12 300 лв. лихви. Искът им е по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. По делото е признато, че клаузата е неравноправна и че лихвите са платени без основание, но съдът не осъжда банката да върне цялата сума, а малко над 10 600 лв. Причината е, че за част от плащанията е изтекла давността. Затова СГС разпределя разноските на ищеца и ответника, съобразно уважената и отхвърлената част от иска, следвайки правилата на чл. 78 ГПК. Така потребителите-ищци са осъдени да платят малко над 730 лв. разноски.
Съпрузите настояват съдът да измени решението си по отношение на разноските, позовавайки се на решението на СЕС от 16 юли 2020 г.
Съставът на СГС с председател Теменужка Симеонова и членове Хрипсиме Мъгърдичян (докладчик по делото) и Божидар Стаевски обосновава подробно защо според него няма проблем потребителите да понесат част от разноските, съобразно отхвърлената част от иска им.
В определението си градските съдии изтъкват, че изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е предвидено само в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – в чл. 10, ал. 3, изр. 1, който предвижда, че дори и при частично уважаване на иска, на ищеца се присъждат изцяло разноските по производството, както и внесената държавна такса. Освен това напомнят, че принципът на съразмерно разпределение на разноските се прилага само за възнаграждение за един адвокат.
„Следователно общата национална правна уредба не прави разграничение относно начина на разпределяне на отговорността за разноските в съдебните производства с оглед страните и предмета на делото, а именно дали една от страните е потребител, а другата – търговец/продавач/доставчик, както и дали предмет на спора е установяване на нищожност на договорни клаузи поради техния неравноправен характер и реституция на платени въз основа на тези клаузи суми“, пише СГС.
И заявява, че в случая със съпрузите тълкуването на СЕС за разноските не може да намери приложение, тъй като до разпределение на разноските между тях и банката се стига заради прилагането на петгодишния давностен срок за реституционните претенции (СГС приема, че давността започва да тече от момента на получаването на всяка от престации от банката).
„Нито началният момент на давностния срок (виж чл. 114, ал. 1 ЗЗД), нито неговата продължителност правят практически невъзможно или прекомерност трудно упражняването на правото на ищците (потребителите) да искат връщане на плащанията, извършени в изпълнение на договорна клауза, която е обявена за неравноправна – те са можели разумно да преценят неравноправния характер на клаузата, когато са осъществявали плащания в размери, които са по-високи от първоначално уговорените между страните и възможността в съдебния процес да им бъде противопоставено възражение за погасителна давност“, заявява СГС.
Как се произнесе ВКС
Определението му е обжалвано пред Върховния касационен съд.
Според върховните съдии Елеонора Чаначева (председател на състава и докладчик по делото), Росица Божилова и Васил Христакиев разбирането на СГС, че решението на СЕС от 16 юли 2020 г. е неприложимо по казуса на съпрузите, е неправилно.
„Предметът на делото изцяло попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). С оглед на всички изложени съображения СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи“, пише ВКС.
И заявява, че решението на СЕС е следвало да бъде съобразено от градския съд, като напомня, че няма значение, че то е постановено по запитване на испански, а не на български съд.
Върховните съдии сочат, че директивата по правило няма директен ефект в правоотношенията между частни лица, но по въпроса за нейното приложение е формирана константна практика на ВКС, „съгласно която е налице задължение на националния съдия, произтичащо от задължението за лоялно сътрудничество на държавите-членки, предвидено в чл. 4, пар. 3 от ДЕС, да тълкува нормите на вътрешното законодателство съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително така както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед целите, които са предвидени за постигане от посочената директива“. Те напомнят и за относимата практика на СЕС в този смисъл – решенията по делата Von Colson и Marleasing.
„По настоящото дело е уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен характер, но частично е отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, като отговорността за разноски е разпределена само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Както е прието в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай“, заявяват Чаначева, Божилова и Христакиев.
19
Коментирайте
„съгласно която е налице задължение на националния съдия, произтичащо от задължението за лоялно сътрудничество на държавите-членки, предвидено в чл. 4, пар. 3 от ДЕС, да тълкува нормите на вътрешното законодателство съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително така както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед целите, които са предвидени за постигане от посочената директива“ Много мазно изречение, с което съдът реално се опитва да свърши работата на държавата по инкорпориране на правото на ЕС у нас. Интересен е въпросът дали наистина националният съд е длъжен да се съобразява с практиката на СЕС… Покажи целия коментар »
Отново четем проскубани мисли – давностният срок не е процесуален, т.е. не е преклузивен. За разсъжденията по ПЕС останах безмълвен. Навярно някой пише тук, за да преодолее пропуските в университета и в самообучението.
Написал съм „преклузията с преклузията държавата отказва…“, никъде не съм посочвал, че става въпрос за преклузивен срок, още по-малко за процесуална преклузия, уважаеми, а че с изтичането на давностния се преклудира възможността на държавата да се намеси със силата на принудата. Терминът идва от латински, но тук прилагам англисйкия вариант preclusion: Something that prevents something or makes it impossible, or the act of preventing something or making it impossible: Правото е изкуство, а не заучаване на теоретични постановки, изглежда не сте обърнали внимание на този факт. Употребата на думата „преклузия“ е със силна конотация и цели да се внуши сериозността… Покажи целия коментар »
да се чете „с преклузията държавата отказва да осигури принудително събиране“
Изтичането на давността не е пречка държавата да осъществи принуда по реда на исковия или на изпълнителния процес. Пречка е позоваването та изтекла давност. ДАВНОСТТА НЕ СЕ ПРИЛАГА СЛУЖЕБНО. В.Таджер Гражданско право обща част. книга втора. Учи се във втори курс ЮФ.
Знам, че давността не се прилага служебно, но в конкретния казус са се позовали на нея
Демек от гледна точка на държавата с нейните правомощия като право задължение да осигури правосъдие, давностният срок се явява преклузивен – не процесуален, а материален. Двете са различни страни на една и съща монета и зависи откъде ще ги погледнеш 🙂
Сигурно има статия по този въпрос, но както казвате „имам пропуски в университета“ и се налага да стигам до изводите по трудния начин – с мислене.
В последно време често излизат случаи за издънки на родните съдилища във връзка с решения на СЕС или за откази да изпратят преюдициални. Трябва да се направи нещо по въпроса
Кога съдиите ще се научат да разчитат решенията на СЕС и да ги прилагат
Така става, когато решения на СЕС в най-добрия случай само се прехвърлят, а не се четат.
За мен има логика и в съжденията на СГС, все пак да дерогираш ГПК и да не разпределиш разноските… Ясно е, че част от сумите са покрити от давност.
Да, бе, и няма да си предявиш вземането в цял размер, нека ти направят възражение за давност
Много правилно! Разноските си остават за сметка на по-силната страна, наложила неравноправната клауза. Справедливо и съответства на директивата за потребителите
То не би трябвало да има дори спор, ама…
Не би, но докато всички съдии не започнат внимателно да проучват ПЕС и да го прилагат, ще е така. Май трябва да се мисли за някакви допълнителни обучения, но не в НИП, че и там нивото в едно ….
И това е вярно
Ще почнат те. За тях ПЕС е мит
Супер е
Your explanation is organized very easy to understand!!! I understood at once. Could you please post about baccaratcommunity ?? Please!!