Ново тълкувателно решение
Позоваване на изтекла за наследодателя давност след прекъсване на владението за над 6 месеца не води до загуба на собствеността
Наследник, който се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението на имота за над 6 месеца, не губи правото на собственост. Това прие Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Точната формулировка на диспозитива му гласи: „Изгубването на владението върху имот в продължение на повече от шест месеца от лице, което се позовава на изтекла в полза на негов наследодател придобивна давност, не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност“.
Тълкувателното решение е подписано с две особени мнения. Едното е на съдиите Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова, Пламен Стоев, Димитър Димитров, Радост Бошнакова, Геника Михайлова, Марио Първанов, Николай Иванов, Златина Рубиева, Хрипсиме Мъгърдичян и Здравка Първанова. А второто на Розинела Янчева, Марио Първанов, Николай Иванов, Пламен Стоев и Здравка Първанова.
„Лекс“ е представял противоречията в практиката, които доведоха до образуването на тълкувателното дело. Разминаванията във вижданията за приложението на чл. 81 от Закона за собствеността (С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва), са не само за хипотезата, при която наследник се позовава на изтекла в полза на наследодателя придобивна давност. Те се отнасят до принципното разбиране за ефекта от позоваването на изтекла давност (10 или 5 години съответно при недобросъвестно и добросъвестно владение) след прекъсването на владението за повече от половин година. Някои върховни съдии застъпваха позицията, че се изисква намерението за своене да бъде потвърдено чрез волево изявление – чрез предявяване на иск или възражение, чрез снабдяване с констативен нотариален акт, чрез изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и др., и докато това не се случи, собствеността не може да се придобие по давност (повече за противоречията в практиката виж тук).
Днес Гражданската колегия възприе виждането, което застъпи Висшият адвокатски съвет в становище, изготвено от зам.-председателя му Валя Гигова (можете да си го припомните тук).
В тълкувателното си решение ВКС сочи, че разрешението по него се предопределя от отговора на четири подвъпроса.
Дали позоваването на давността е елемент от фактическия състав на придобивната давност?
От кой момент настъпват материалноправните последици на придобивната давност?
Може ли наследникът на владелеца да се позове на изтеклата в полза на владелеца придобивна давност?
Може ли да бъде прекъснат изтекъл давностен срок?
Отговори на първите три въпроса са дадени още в Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС (пълния му текст виж тук).
В него беше прието, че „позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността“.
Придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на вещни права включва само следните елементи: владение по смисъла на чл.68, ал.1 от Закона за собствеността (упражняване на фактическа власт върху вещта с намерение да се свои), изтичане на определения в чл.79 ЗС срок (10 години при недобросъвестно владение и 5 години при добросъвестно владение) и допълнително в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС – добросъвестност на владелеца по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.
При наличието на тези предпоставки владелецът става собственик на имотa от момента на изтичане на давностния срок.
В Тълкувателното решение от 2012 г. беше прието още, че наследникът има процесуално право да се позове на изтекла в полза на неговия наследодател придобивна давност. Това може да бъде извършено винаги, когато възникне нужда от такава защита (когато възникне спор за собствеността), дори и това да е след смъртта на придобилия правото на собственост владелец.
При тези вече ясни от години отговори на първите три въпроса, ВКС се заема с четвъртия – дали може да се прекъсне вече изтекъл срок. И отговаря категорично – не.
„В правната теория и в практиката еднозначно се приема, че спиран или прекъсван може да бъде само все още неизтекъл давностен срок. Юридически факти, които по изрична норма на закона имат за последица прекъсването на давността (включително изгубването на владението на имот в продължение на повече от шест месеца, съгласно чл.81 от Закона за собствеността), могат да прекъснат давностния срок само ако са настъпили преди изтичането на този срок“, посочва ВКС.
Така стига до извода, че настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност не зависи от това дали позоваващото се на давността лице се намира във владение на имота към момента на позоваването. „Доколкото позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание, правото на собственост на основание давностно владение се придобива от владелеца от момента на изтичане на посочения в закона срок на владение, а не от момента на позоваването на давността. На изтичането на давностния срок може да се позове както владелецът приживе, така и неговите наследници след смъртта му- при възникнал след смъртта на владелеца спор за собственост наследниците могат да защитят придобитото от владелеца право на собственост като се позоват на давността. Право да защити собствеността си чрез това процесуално средство за защита има всеки наследник, независимо от това дали към момента на позоваването на давността е във владение на имота“, пишат върховните съдии.
Те обясняват, че след изтичането на срока на давността, упражняваната от владелеца фактическа власт върху имота вече не представлява владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС – владение като фактическо състояние, а е упражняване на едно от включените в правото на собственост правомощия: правото да се владее собственият имот.
„…изгубването на владението на имот след придобиването на собствеността върху него на основание чл.79 ЗС няма и не може да има за последица прекъсване на вече изтеклата придобивна давност. Да се приеме друго би означавало, че ако собственикът е придобил собствеността на основание придобивна давност, той трябва никога да не изгубва владението си за период повече от шест месеца, тъй като това би довело до изгубване на самото право на собственост – теза, която не може да се подкрепи, тъй като в закона не е уредено такова основание за изгубване на правото на собственост“, заключава мнозинството в Гражданската колегия.
23
Коментирайте
А как се загубва придобито право на собственост?!
В случая, когато искът на позоваващия се на изтекла в полза на наследодателя му ищец бъде отхвърлен поради недоказаност, то по отношение на ответника със СПН ще бъде установено, че наследодателя на ищеца не е станал собственик.
Т.е. правото на наследодателя, което обективно е възникнало с изтичане на давностния срок, всъщност се е загубило във времето, докато наследника се позове на него неуспешно.
Разрешенията, дадени в старото ТР от 2012 г. следва да се преразгледат, защото тяхната концептуална погрешност влече и погрешност на стъпващите на тях последващи разсъждения.
И как наследникът доказва, че дядо му навремето дори и да е осъществявал фактическа власт върху имота го е владял като свой, т.е. анимусът на дядото? Със свидетели, които са си пили ракията вечер в кръчмата с дядото сигурно.
Същата тази Камелия Марева при спечелено дело на две инстанции при липса на завещание и документ за прехвърляне на собственост че съпругът ми няма право на наследство от майка си. По нейната логика всеки може да дойде и да каже в съда че някой му е казал нещо но тогава защо са тези закони защо са тези правни документи… Делото във ВКС е 662 от 2024г.
По Вашата логика свидетел не трябва да съществува като явление.
Освен това, доколкото разбирам, показанията на всички свидетели за думите на бабата мшне са били особено противоречиви.
От това ТР и особените мнения, става ясно, че и тълкувателните решения трябва да се тълкуват. Според едни от ТР 4/2012 г. следва едно, според други нещо съвсем различно.
Никак не е толкова еднозначен проблемът. Възприетото решение ще създаде изключителни практически проблеми. Ще започнат да се появяват любимите на всички свидетели, с предварително заучени фразички. Ще започнат едни обяснения как преди 20 години нечии дядо, глашатайската, е разгласявал, че е владял като свой некое апетитно имотче (а всъщност тайничко си го е ползвал от време на време), но пък забравил да си извади констативка. Ето че вече Наследниците му в срока за ОИМ няма проблем да санират този пропуск. Бързо и лесно – само няколко лъжесвидетеля. Театрите ше се играят и пред нотариусите при бълването на констативки за имоти,… Покажи целия коментар »
И това е така, но е въпрос на убедителност и кредитиране на доказателствата (свидетелите), а не на тълкуване на закона. Аз съм напълно съгласна с решението, а и с това от 2012, щях да съм много възмУтена, ако бяха в обратния смисъл. Не че някой ме пита.
Вярно е, че свидетелите практически създават най-големи трудности, ама… се ла ви.
Делото по което е образувано това тълкувателно делото е ясно, че е умишлено забавяне. Варненско лоби!Ответниците завзели имота са родители на брат и сестра варненски адвокати които стоят зад всичко.
Точно така е. КОНСТАНТИНА НИКОЛОВА.
Това е съвсем ясно, от какъв зор тези безделници са хабили трудодни?
С удобен докладчик, командирован от ВОС!
Докладчика от Варна повторно избран „случайно“разпределен по делото, без отвод на първия докладчик???
Добра новина
Чудно
Ми добре
Това е важен въпрос. Да
Любопитен казус
Правилно
Логично
„При тези вече ясни от години отговори на първите три въпроса, ВКС се заема с четвъртия – дали може да се прекъсне вече изтекъл срок. И отговаря категорично – не.“
А не бе – това е чутовно постижение на българската магистратска мисъл и добре, че са от ВКС да ни кажат как работи елементарната логика.
Особеното мнение обаче кърти: 1) „Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно се включват събития от физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека.“ Интересно как така лицето е изразявало намерение да свои даден имот в продължение на 5 или 10 години, което се признава официално като част от (уж завършения?) фактически състав на придобивната давност, с изначално конклудентен характер на поведението на… Покажи целия коментар »
Не съм съгласен. И дете О.М. казват едно и също нещо-че не е логично дядото да е придобил, но нищо да не е направил, а внука, отстранен, сега да се сети. Това бяга и от класическата хипотеза на присъединяване на владението. И идва и проблемът със свиделите за обстоятелства от преди 30 г. Като по 14, 4 ЗСПЗЗ става забавно. Просто първото ОМ е писано в стила на един човек ( аз лично мога да изключа със сигурност доста от подписалите го), а другото със стила на друг – кратко и също доста характерно.
А какво трябва да е направил владелеца след 10 г. давност според особените мнения? Да иде на площада и да окне 3 пъти: Придобих по давност, придобих, придобих! Или да го караме винаги да вади КНА за да има нотариуса работа? Точно ex lege си става собственик