В ново тълкувателно решение
ВКС прие висок стандарт на доказване на пропуснатите ползи от деликт
Висок стандарт на доказване на пропуснатите ползи от деликт заложиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), като постановиха, че те трябва да са доказани със сигурност. Днешното тълкувателно решение на практика възприема по отношение на деликта същите изисквания, като тези за пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение, които бяха заложени от ВКС преди 10 години в решението по тълкувателно дело № 3/2012 г. на двете колегии.
Общо 14 върховни съдии са подписали тълкувателното решение с особено мнение. Деветима от тях определят тези изисквания като „абсурдно високи“ и заявяват, че на практика те ще насърчат страните да използват антидатирани договори, за да докажат пропуснати ползи от деликт. Нещо повече – те упрекват мнозинството в двете колегии, че залага висок стандарт на доказване, не защото се опасява, че в противен случай има риск да се стигне до неоснователно обогатяване, а защото съдиите ще се затруднят с преценката каква е вероятността да се пропуснат ползите (повече виж по-долу).
Тълкувателното решение от 2012 г., което се разпростря и над деликта
През 2012 г. ВКС прие: „При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага“.
А новото тълкувателно решение постановява: „Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение“.
Новото задължително тълкуване на ВКС стъпва на тезата, че няма основание за различно тълкуване на понятието за пропусната полза при договорната и деликтната отговорност и следователно постановките в т.р. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС за пропуснатите ползи и начина на установяването им са относими и при обезщетяването им в случаите на непозволено увреждане.
В тълкувателното решение се посочва, че в закона няма дефиниция за пропусната полза, но в теорията и в съдебната практика се приема, че тя е „неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта“.
„Понятието пропусната полза е с едно и също съдържание както при договорната, така и при деликтната отговорност. При всяка от тях пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Както при договорната, така и при деликтната отговорност в закона няма презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Поради това доказването на пропуснатата полза в двата случая следва да е еднакво“, заявява мнозинството от върховните съдии.
Те припомнят разясненията, дадени в т.р. № 3/2012 г., че „пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването“. Както и че пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. И следователно само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.
И вече обръщайки се към хипотезата на непозволено увреждане заявяват: „Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС“.
В тълкувателното решение се напомня, че съществува оборима презумпция само за вината на деликнвента и всички останали елементи от състава на непозволеното увреждане подлежат на доказване от увредения.
„Вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането ѝ е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта“, указва мнозинството в Гражданската и Търговската колегии.
Абсурдно високи изисквания и може ли пропуснатите ползи да са сигурни
В особеното си мнение върховните съдии Драгомир Драгнев, Теодора Гроздева, Бонка Дечева, Гълъбина Генчева, Соня Найденова, Джулиана Петкова, Владимир Йорданов, Ваня Атанасова и Веселка Марева изтъкват, че отговорът, приет от мнозинството, съдържа в себе си логическо противоречие.
„За разлика от претърпените вреди, пропуснатите ползи са нещо, което не е настъпило, защото непозволеното увреждане е попречило. Според тълковния речник на българския език значението на „сигурен“, което има предвид тълкувателното решение, означава „който е неизбежен, неминуем“. След като ползите не са осъществени, няма как да се твърди и да се доказва, че неизбежно и неминуемо биха настъпили. Това означава, че пропуснатите ползи могат само да се предполагат и да се доказва тяхната висока степен на вероятност“, изтъкват те.
И напомнят определението на проф. Александър Кожухаров, според което „пропусната полза е тази, която при обикновения ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай би могла с вероятност да се очаква“. „Понеже тук боравим с вероятност, установяването на факта, че действително е била пропусната възможността да се реализира една полза, създава немалко затруднения на практика. Затова е необходимо да се излезе колкото е възможно повече извън областта на вероятното и да се приближим към достоверното, към сигурното“, посочва още проф. Кожухаров.
Следва да се припомни, че именно стъпвайки на определението на проф. Кожухаров и на въведените от него критерии – „при нормалния ход на нещата“ и „според особените обстоятелства на конкретния случай“, един от водещите ни специалисти по облигационно право доц. Траян Конов в становище по тълкувателното дело от името на адвокатурата, не само настоя за деликта да не се въвежда същият стандарт на доказване като за пропуснатите ползи от неизпълнение на договорно задължение, но и да бъде преразгледано т.р. №3/2012 г. (повече за становището на Висшия адвокатски съвет и аргументите, изложени от доц. Конов виж тук).
Върховните съдии на особено мнение заявяват, че практическият резултат от постановеното днес тълкувателното решение е „въвеждането на абсурдно високи изисквания към доказването на пропуснатите ползи“.
„За да получат действително обезщетяване, страните ще прибягнат към антидатирани договори с трети лица и други подобни прийоми, които само ще затруднят процеса. Всъщност даденото разрешение за необходимост от сигурно доказване на пропуснатите ползи произтича от неоправданото опасение, че ищецът неоснователно ще се обогати, а съдът ще се затрудни да прецени каква е вероятността да се пропуснат ползите. Първият проблем може да се преодолее посредством правилното поставяне на границите на гражданската отговорност, а второто, чрез назначаване на вещо лице и разумното прилагане на чл.162 от ГПК“, изтъкват те.
Според тях правилният отговор на въпроса по тълкувателното дело би бил, че пропуснатата полза е тази, която с много висока степен на вероятност е могла да бъде очаквана при обикновен ход на нещата или при особените обстоятелства на случая. Затова причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани с много висока степен на вероятност, която е могла да бъде очаквана при обикновен ход на нещата или при особените обстоятелства на случая.
Колегите им Росица Божилова, Бранислава Павлова, Иванка Ангелова, Боян Балевски и Анна Баева дават друг отговор в своето особено мнение: „На обезщетяване от деликт подлежи онова нереализирано увеличение на имуществото на пострадалия, което би било очаквано при положена от него грижа на добрия стопанин, освен ако особените обстоятелства на конкретния случай изключват полагането ѝ“.
27
Коментирайте
С тези високи „летви“ само насърчават неизпълнението на договори и нанасянето на вреди. А най-удобното е, че си ги прилагат според зависи.
Екзотично е по принцип. Винаги се завеждат едновременно дела. Ще го осмисля точно сега имам такива.
Каквото такова, важното е, че Проскубания бухал позна въпреки воя на хиените, които сега се крият по дупките като гладни сурикати.
Бухале, ходи пускай тото и стига спами глупости, това не е „Минута е много“ и ти не си Димо Падалски (надявам се).
Не съм Падалски, спокойно и сори за спама, случва се 🙂
И какво стана накрая с мнението на Конов, а? Нищо лошо да имаш различни виждания, но да се опитваш да правиш революции в правото, които изискват преразглеждането на вече постановено решение, някак си не върви.
Много разочароващо решение.
Изискване за доказване със сигурност на хипотетично събитие, доход. Добре го е казал Драгнев – юруш на антидатираните договори за наем, както стана и след тълк. решение № 3/2012 г. Сега да го пренесем и за деликтите
А, то щото никой не се беше сетил досега да антидатира един договор с някое аверче и после да домъкне аверчето като свидетел.
Според мен ще се вдигне вой до небето и Европа ще скръцне, че няма как да е така. Да ходим да си правим фиктивни договори за наем, че да докажем, че сме давали имота под наем и сега имаме пропуснати ползи. Айде глупости.
Тази глупост ще падне. Няма как да остане.
И аз се надявам това да се случи.
И как по-точно, като се появи някой с „историческо тълкуване“ на Френския граждански кодекс ли?
Иска ти се , ама няма 🙂
Напълно подкрепям колегите с особено мнение.
Това създава условия страните да използват антидатирани договори, за да докажат пропуснати ползи от деликт.
Абсурдът на българския процес го няма никъде. По цял свят хората претендират преимуществено имуществени вреди при деликт, но в България понеже нашего брата съдията не сака да мисли, давай всичко към неимуществените, че по-лесно, на око, пардон по справедливост. Това тълкувателно решение е срам като логика и краен резултат!
Срамът ще дойде в бъдеще
Тази умопомрачителна мъдрост от практически опит ли е инспирирана или е плод на аналитичната ви мисъл?
Бихте ли дали конкретен пример от практиката си как съдията саморолно е присъединил имуществените вреди към неимуществените и на око е определил общо обезщетение.
P.S. Чакам със затаен дъх.
Да живее застрахователното лоби, то ще пребъде във вековете, а бедните… да го…
Абе и това е така, но не сме в 17ти век. Вече си има права. Няма как да се запази в този си вид тази глупост.
Застрахователите винаги ще искат да мамят хората. Ами не забравяйте, за мен, за най-фрапиращия пример. Застраховаш се срещу земетресени. То обаче по договор си защитен от природно бедствие, а според застрахователя земетресението било природно явление. Айде довиждане застраховка. Е това е върха на цинизма! Дано се задавят тия застрахователи и гнусните им нагли служителчета, дето ходят със скупите коли, скъпите дрехи и правят безразборен секс по офисите.
E, както обикновено.
Пълно безумие!
Не е безумие, а несправедливост. Иначе достатъчно умно са го измислили, за да си спестят работа в бъдеще.
Тотално!
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
върховни тъпотии на върховни невежи – няма как нещо което не е станало, да се докаже че със сигурност ще стане: oбезщетява се и пропуснатата възможност: полицията ви арестува, пропускате да идете на интервю за работа – няма сигурност че ще ви вземат, но ако не отидете на интервюто, със сигурност няма да ви вземат на тази работа.