ВКС постанови ключово решение за непреодолимата сила и осъди община за 100 000 лв.
Срутване до Крушунските водопади, убило двама души, е било непредвидимо, но не и жертвите от него, решиха върховните съдии и присъдиха обезщетения, които може да достигнат 900 000 лв.
Върховният касационен съд (ВКС) осъди община да плати 100 000 лв. обезщетение на близките на починал заради срутване на екопътека в планината, като прие, че събитието не е непреодолима сила и местната власт трябва да понесе отговорност за него. А решението (пълния му текст виж тук) е в полза на развитието на правото, тъй като е първото на ВКС по приложението на уредената за търговските сделки непреодолима сила във връзка с отговорността на собственик на вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Фаталното срутване на екопътеката до Крушунските водопади
Делото е за фаталното срутване на скали по екопътеката до Крушунските водопади, при което преди 5 години загинаха българката Катя Павлова и английският турист Йън Джонсън. То беше заведено от близките на мъжа.
Трагичният инцидент стана на 6 ноември 2015 г. и трябваха два дни, за да бъде разчистена пътеката и да бъдат открити телата на двете жертви. Павлова и Джонсън били семейни приятели и живеели в Англия, като при посещението му в България тя искала да му покаже красивата местност край Крушуна. Отишли заедно с приятелка на водопадите и докато минавали по едно от мостчетата, около 200 куб. м земна маса се срутила и ги засипала.
Семейството на англичанина заведе частични искове срещу община Летница за обезщетяване на неимуществените им вреди, а пълните им размери, които са заявили са от по 300 000 лева за всеки от близките. Това означава, че ако бъдат предявени и уважени, общата сума на компенсациите само за едната жертва на инцидента на екопътеката ще достигне 900 000 лв.
Преди две години окръжният съд в Ловеч отхвърли исковете, като прие, че случилото се край Крушуна е непреодолима сила. Апелативният съд във Велико Търново обаче отмени решението и осъди общината да плати по 30 000 лева на родителите на Джонсън, 40 000 лева на дъщеря му и още около 4400 английски лири разноски за погребението му.
Въпросите и отговорите на ВКС
Недоволна общината обжалва и делото стигна до ВКС. Върховните съдии Емил Томов (председател на състава), Драгомир Драгнев (докладчик) и Геновева Николаева приемат да го разгледат, защото ВКС няма практика за приложението на чл. 50 ЗЗД (За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират) за подобни случаи. Не само, че става дума за собственост върху обширен имот и за вреди от природно явление като срутище, но от друга страна има позоваване на непреодолима сила, а тя е дефинирана само в Търговския закон (чл.306, ал.2 – Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора) и за приложението ѝ в хипотезата на чл. 50 ЗЗД също няма практика на ВКС.
Затова Томов, Драгнев и Николаева приемат да разяснят дали при преценката на съда за непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието, за което се твърди, че съставлява непреодолима сила, трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка, или тя трябва да се извършва въобще и по принцип, единствено с оглед възможностите на обществото като цяло. И да отговорят на въпроса каква е грижата, която добрият стопанин трябва да полага, за да предвижда и да предотвратява настъпването на вреди от веща му и над която при природен феномен, вече е налице непреодолима сила, която ще изключи отговорността му по чл.50 от ЗЗД. Както и дали процеси като срутищата, при които събитията са мигновени или поне краткотрайни и дават много малко време за подготовка и предупреждение, представляват непреодолима сила.
В решението си Томов, Драгнев и Николаева първо стъпват на становищата на професорите по облигационно право Иван Апостолов и Ангел Калайджиев. И двамата водещи представители на правната наука заявяват в трудовете си, че непреодолимостта не е абсолютна и както тя, така и невъзможността имат относителен характер и се изменят с развитието на науката, техниката и обществените отношения. „При преценката за наличието на непреодолимост на случайното събитие и невъзможност да се предотвратят вредоносните последици трябва да се изхожда обаче не от общи и абстрактни критерии и от най-върховите постижения на науката, техниката и обществото, а само от практикуваните средства и достъпните възможности. Онова, което не може да се достави с такива средства и възможности, остава невъзможно от практическо и от правно гледище и тогава, когато извършването му би било възможно при прилагане на такива научни“, пише проф. Апостолов още в средата на миналия век.
Анализирайки определенията за непреодолима сила, дадени и в ТЗ, и в Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, и в Закона за автомобилните превози, ВКС заявява: „От тази нормативна уредба следва, че не само събитието трябва да е непредвидено и непредотвратимо, но трябва да са непредвидени и непредотвратими и неговите последици, тоест – самото увреждане“.
И затова дава следния отговор на поставените пред него въпроси: „В обобщение следва да се приеме, че непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката“.
Обезопасяване, но след инцидента
След като стигат до тези изводи тримата върховни съдии ги прилагат по казуса с отговорността на общината за срутването на екопътеката, причинило смъртта на Джонсън. И потвърждават решението на апелативния съд, с което се присъжда обезщетение на близките му.
ВКС се позовава на геоложката експертиза по делото, според която срутването е било непредвидимо и непредотвратимо, но това не важи за последиците от него. Вещите лица напомнят, че такива процеси са периодични и характерни за напукани скални масиви и биха могли да се вземат мерки за обезопасяването им.
Всъщност общината в Летница е предприела такива мерки и е изградила безопасна екопътека, но го е направила едва след инцидента.
„От геоложката експертиза е видно, че свличането на скалната маса е резултат от природен процес, станало е мигновено и не е могло да се прогнозира по време и място, следователно самото събитие, от което е произтекло непозволеното увреждане, действително е непредвидимо и непредотвратимо, както твърди касаторът. Не може да се достигне обаче до същия извод относно последиците от събитието“, посочва ВКС.
Съдът се позовава и на експерт, който е обяснил, че при риск от срутване, съществуват методи за преодоляване на тежки последици. Първият включва обрушване на опасни късове, укрепване с мрежи или подпорни стени. При втория тип мерки естественият процес не се спира, но се предпазват пътища, съоръжения и сгради. В случая туристическата пътека минава непосредствено под скат и би могла да се направи защитна козирка или просто пътеката да бъде преместена далеч от ската.
„Следователно последиците от събитието са предвидими и предотвратими и в съответствие с отговора на въпроса общината като собственик на терена не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на случайно събитие“, заявява в заключение ВКС.
33
Коментирайте
Добре са споменали имената на върховните съдии, но защо ли крият ловешкия съдия, според който нищо не се е случило, няма виновни, освен загиналите…
В този случай осъдена община, която ще изплати обещетението с пари, които са получени от хора.
С няколко думи: плащат от такси и данъци на българските граждани.
Защо не плащат от собствените джобове?
Има отговорни лица!
Ако съдът признава вина на община, защо се изплаща с пари на данъкоплатци?
Колега, за регресен иск не сте ли чували?
Хвала!
Хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е прекалено ясна и не се нуждае от бърканицата на ВКС, каквото е въпросното решение. Има богата съдебна практика, ясна е отговорността на собственика и надзираващия веща, причинила вредата.
Ако бяха бедни скромни българи нямаше да спечелят делото
Защото вие така решихте ли? Ежегодно стотици българи, които не си търсят правата, получават обезщетения за падане на непочистини улици, клони, паднали върху коли, срутени фасади и т.н. Въпросът е човек да си търси правата.
*не се страхуват да си търсят правата
То не е страшно – трябва ти един казус, един адвокат и в рамките на година и половина осъдих общината си по ЗЗД, а парите бяха преведени буквално седмица след окончателното решение на втора инстанция.
не е вярно. Аз съм осъдила общината си точно по ЗЗД, а съм нищо и половина. Просто не си ли търсите правата, няма как съдът да отсъди.
Решението на ВКС е правилно, но обезщетенията за неимуществени вреди са прекалено малки. Хубаво са го допуснали до касация, но освен отговори на въпросите, трябваше да вдигнат като размери и обезщетенията, които са скандално ниски за смъртни случаи. А доколкото виждам е имало такива оплаквания за чл. 52 ЗЗД. Пък те вземи че го оставили в сила.
Изобщо гражданската колегия дават като цяло много ниски обезщетения за неимуществени вреди при смърт за разлика от търговската. Това трябва да се уеднакви, тъй като такъв субективизъм не бива.
Искът първо е частичен. Второ в предявена му част е уважен изцяло. На челна стойка ли да застане ВКС, че да си доволен?
Правилно е, но искът е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, защото имаме виновно поведение на някой служител при общината, което очевидно се изразява в бездействие.
Е какво е виновното поведение и бездействие на служителя на общината? Да ходи да крепи всеки камък и водопад – глупости!!! Това си е от свойствата на вещта и е по чл. 50 ЗЗД.
Естествените свойства на вещта? Скалите имат свойството да се свличат и да убиват хората в парковете, нали? И това не се знае от съответните служби, за да предотвратят свличането? По същия „наукообразен“ начин увреждането от попадане на дупка в асфалта е вследствие на „естественото“ свойство на вещта – да се рони и да се „дупчи“, а не вследствие на необезопасяването и несигнализирането на неравността по пътя. От къде се извъдихте такива юристи, че и без да мисли, нарича издържаните правни съждения „глупост“?!
Не веща,а този собственик,или ползвател,който я надзирава,е субект и във функция на дължимост за щетите
Да плащат! Сега вече ще се запознаят с методите за преодоляване на тежки последици.
За кой ли път последиците от събитието са предвидими, но не се вземат мерки преждевременно.
Общината хем е виновна, хем пък и недоволства.
Каквато и сума да изплатят, няма да върнат хората.
Уви това е тъжната истина. Няма пари и по-лошото, няма желание да се обезопаси даден обект. Ясно е, че общината няма какво да направи за срутващата се земна маса или нещо подобно. Макар и последното да е спорно, защото обезопасяванията в 21ви век са измислени. Но поне може да се предпреди, че терена е опасен и не бива да се ходи лекомислено. Това не е разходка до Александър Невски. В резулат ще има поредната порция негативни коментари от близките на потърпевшите за страната ни и за туристическите ни обекти. От което следва, че вместо жените да похвалят страната ни на… Покажи целия коментар »
тук малко логиката им бяга на върховните – след като събитието е непредвидено, няма как да имаш задължение “да предотвратяваш и обезпопасяваш“ последиците – истината е друга: че макар срутването да е непредвидено, здравия разум изисква да е имало оценка на опасността от срутване, ипътеката да не е точно под едни нестабилни скали. Така че, по-скоро не е положена достатъчна грижа при това дали пътеката да се проектира точно там.
Проблема е, че никъде не е оповестено, че обекта е опасен заради срутваща се земна маса, която няма пари и възможност да бъде спряна. А като има опасност дори за един човек, то би трябвало обекта да се затвори. Толкова. Там ще ходят само найопитните катерачи или планинари. Не хора с деца. Ама за тая цел общината трябва да направи някакво усилие. А знаем как масово в общините работят застаряващи хора, които са там за да пият кафе, да си приказват и ако ги накараш да ти извадят един докуемент и започва голям пуфтене. Още повече в малките общини.
Чудо ще им е на общината и не само на тях. Много общини в страната не хаят и нямат пари за терена около културните и природните си обекти. Но понеже е по-голям процента българи да се пребият по тези пътища, а те я съдят я не, затова не се прави нищо. Обаче нали разбирате, че като посрадат чужденци, които са свикнали в техните държави пътищата до обектите да са направени дори за инвалидни колички, ще съдят и то за не малко пари. От което започваме и да хейтим чужденците. „Какво искат сега?“ Ами искат да има нормален път. Като сме… Покажи целия коментар »
Ходил ли е някой до пещерата край град Пещера? Пътя до там с кола е ужасен. Излизаш от града и всичко в началото е ОК. После обаче се озоваваш на тесен планински път, който е труден за преодоляване, а когато трябва да се разминат све коли си е направо препятствие. Може да свърши фатално. Ако нямаш опитен шофьор е ужасно. И дори тогава се разминахме на косъм с друга кола, като почти гумите от дясно бяха във въздуха.
И какво направихте, съдихте ли общината или поне казахте ли там
Защо ли не се изненадвам. Никой не го е еня да обезопаси терените. Така се срутва и част от земната маса по пътя за Рилския манастир, който на свой ред не е широк.
До голяма степен малките общини, които притежават такива природни забележителности, са толкова бедни, че нямат пари да поддържат. В резултат кандидатстват по европрограми, но не винаги успяват да се случат нещата. А и често парите от Европа са за консервация и реконструкция на обекта, не на пътя до него
Имаме страшно красиви места в България. Лошото е, че част от тях не се поддържат по никакъв начин и може да идеш с децата си да ги разгледаш, да им покажеш красотата на България, а да умрете разглеждайки ги.
„Непреодолима сила“, като понятие винаги ми е било крайно смешно
Така става. Като не са дали някакви пари за укрепване на терена, сега ще плащат много повече в съдебни дела
Е тя Летница щото ще има милион за обезщетения
Малко е идиотско да се твърди, че последиците на непредвидимо събитие са предвидими?! Или аз нещо не разбирам съдийските простотии…
Подозрително лесно ми се вижда при това „юридическо“ схващане, в случай на изригване на гейзер в двора ми, който поврежда чуждо имущество или уврежда здравето на трето лице, да ми търсят отговорност, щото не съм взел мерки за предвидимите последици.
Малоумието на ВКС е пословично, ама чак пък толкоз…