Ново тълкувателно решение
ВКС: Неучаствал в делбата съсобственик може да иска нищожността ѝ, ако вече е допусната, но не е извършена
Иск за нищожност на делба, поради неучастието на някои от сънаследниците, е допустим, ако тя е допусната с влязло в сила решение, но все още не е извършена. Това прие Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Точната формулировка на диспозитива гласи: „Допустим е иск по чл.75, ал. 2 ЗН за нищожност на съдебна делба, ако делбата е допусната с влязло в сила решение, но все още не е извършена“.
Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от върховните съдии Светлана Калинова, Пламен Стоев, Емилия Донкова и Геника Михайлова.
Както „Лекс“ писа, до тълкувателното дело се стигна, тъй като част от съдиите, тълкувайки буквално чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството (Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна), застъпваха виждането, че след първата фаза на делбата искът за нищожност е недопустим, тъй като в разпоредбата е записано „делбата е извършена“. А според други върховни съдии е допустимо да се предяви иск за нищожност на делбата и при приключена първа фаза (подробно за противоречията в практиката виж тук).
Изводът в тълкувателното решение, че и след първата фаза на делбата искът за нищожност е допустим стъпва на историческото тълкуване на чл. 75, ал.2 в Закона за наследството. ВКС подчертава, че разпоредбата е в сила още от 1949 г., а едва с изменения в ГПК от 1961 г. се въвежда обжалваемост на решението по допускане на делбата. Т.е. при приемането на чл. 75, ал. 2 ЗН първата фаза на делбата приключва с акт, който е с различни последици в сравнение с решението по допускане на делбата по чл. 344, ал.1 от действащия ГПК. „При съобразяване на горното се налага извод, че използваният в чл. 75, ал.2 ЗН израз „извършена“ делба е целял да обхване както доброволната, така и съдебната делба, и към момента на приемане на разпоредбата не е имало необходимост от разграничаване дали делбата е само допусната или вече е извършена“, заключават върховните съдии.
Те посочват, че при действащата уредба на съдебната делба е безспорно, че силата на пресъдено нещо на решението по допускане е пречка да бъдат конституирани във втората ѝ фаза съделители, които не са участвали в първата. „Порокът, обуславящ нищожност на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН, а именно неучастието на съсобственик, се проявява с влизане в сила на решението по допускане на делбата и не може да бъде саниран във фазата по извършването ѝ. Затова от същия момент – когато влезе в сила решението по допускане на порочната делба, възниква и правният интерес да се признае нейната нищожност съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН“, заявява ВКС.
И подчертава, че да се приеме, че няма правен интерес заради възможността неучаствалият да се защити с други правни средства, е ограничително. „Вярно е, че той винаги може да предяви нов иск за делба, но е възможно да не желае такава. Допустимо е да предяви и иск за установяване на правата си в съсобствеността или иск за разпределение на ползване, или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването“, пишат върховните съдии.
Те сочат, че ако неучаствалият в делбата сънаследник бъде длъжен да чака окончателното приключване на делбения процес, това ще ограничи правото му на защита, а ще наруши и принципа за процесуална икономия. Освен това подчертават, че е непредвидимо колко ще отнеме делбата и изчакването е неоправдана загуба на процесуално време.
ВКС заключава, че използваният в чл.75, ал. 2 ЗН израз „когато делбата е извършена“ не следва да се тълкува буквално, а логически – в съответствие с разума и целта на закона. „Искът за прогласяване нищожност на делбата цели да установи, че съществува съсобственик, който не е включен като съделител в делбата. А въпросът кои са съделителите – съсобственици се разрешава със сила на пресъдено нещо с решението по допускане на делбата. Затова е допустимо искът да се предяви след като делбата е допусната с влязло в сила решение, без все още да е извършена“, заявяват върховните съдии.
20
Коментирайте
Какво не е ясно? Иск за нищожност на делбата може да се предяви при наличие на решение само за първата фаза, без все още производството да е приключило и делбата да е извършена, което група палячовци от ВКС, сега писали особено мнение, отричаха. Че може да се предяви такъв иск след приключване на производството по съдебна делба никога не е било спорно, в това число и ако имотът вече е изнесен на публична продан.
Ще се справяме с всяко ВКС, малко е енергоемко – в Бургас сега изкарват цацата все още е трудно да се тръгва на реално.
ВКС се преодолява лесно – особено както са в епилептичен подем. Ще цепим дела -. ще правим – ще струваме – работническата ни кръв няма да ни отнемат.
Дето се вика – бира има – но цаца няма -ма ще дойде.
Еми логично решение – процесуалната икономия е важна за гарантирането на навременна справедливост.
Не винаги могат да участват всички наследници на общия наследодател.
кефиш ме
Ей, дочакахме решение. От 2023 г. е това дело.
Поне се уеднакви тази противоречива практика.
Поздравления за магистратите с особено мнение.
Изплискала история
Ще стане каша
Отлично. Просто отлично.
Мисля, че е правилно след първата фаза на делбата искът за нищожност е недопустим.
Хе, че те така ще елиминират неудобни съсобственици. Хайде по- сериозно.
Пълни измишльотини. Ако е ако не е…
Е това е само за хора, които делят глупости. За хора делящи милиони всички ще са на линия
Да се надяваме, пе ще го имат в предвид в бъдеще тези сънаслвдници
Пълна идиотщина е това
Е те не могат да се занимават с 20 сънаследника, от които трима са извън страната
Чудесно
казали А, не казали Б
когато неучастието на съсобственик в делбата се открие в изпълнителното производство за продан на неподеляемия имот, то тогава какво става – да се продава ли имота и кой ще го купи при положение, че делбата може да се обяви за нищожна, респ. публ. продан, защото ще е продаден чужд имот, а проданта е деривативен способ, или да се почва всичко отначало безпорочно, не съм го чел още но от статията се разбира че този въпрос не е тълкуван, а той е следствие на основния проблем