Ключово тълкувателно решение на ОСГТК
ВКС: Когато НС приеме противоконституционен закон и не уреди последиците от него, исковете са за непозволено увреждане
Приемането на противоречащ на Конституцията закон е противоправно действие, отказът на Народното събрание да изпълни задължението си да уреди в разумен срок имуществените последици от действието на този закон е противоправно бездействие. Имущественото разместване, което е настъпило заради този противоконституционен закон, е вреда за платилия. Искът, с който се претендира обезщетението за нея, е за непозволено увреждане.
Това заявяват Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ключово тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), чиито принципни аргументи са от значение не само за конкретния казус, породил противоречия в практиката.
То е по тълкувателното дело, което беше образувано заради сериозните противоречия по десетките искове срещу държавата (повече за проблемите в практиката виж тук), след като през 2014 г. Конституционният съд (КС) „отмени“ таксата от 20% за производство на ток от вятърна и слънчева енергия. Производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) бяха принудени да си търсят по съдебен път вече платените от тях такси, тъй като Народното събрание така и не уреди последиците от действието на приетата от него противоконституционна разпоредба в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) – чл. 35а.
Исковете им бяха квалифицирани от част от съдиите като такива за непозволено увреждане, но други твърдяха, че е налице неоснователно обогатяване. Основната последица от различната квалификация е в това от кой момент се дължи лихва за забава: при непозволеното увреждане – от извършването му, а при иска за неоснователно обогатяване – от поканата (повече за двете тези виж тук).
Днес ВКС прие за правилна първата теза (тя беше обоснована подробно и от Висшия адвокатски съвет – виж тук) и това означава, че държавата ще върне платеното на производителите на ВЕИ и ще им плати лихви от деня на извършването на непозволеното увреждане.
Диспозитивът на тълкувателното решение гласи: „Правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД“.
И правна сигурност, и правна справедливост
За да достигнат до този отговор, върховните съдии първо анализират какво е действието във времето на решенията на КС, с които даден закон се обявява за противоконституционен, като се опират на фундаменталното му тълкувателно решение от 2020 г. (повече за решението на КС виж тук). Те сочат, че с предвиденото в Конституцията, че след влизането в сила на решението на КС законът не се прилага, т.е. то действа за напред, е даден превес на правната сигурност над материалната справедливост.
„Обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред (ex nunc), а възникналите от прилагането на закона правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, но Народното събрание е длъжно да преуреди тези последици според посоченото в това решение“, пише ВКС.
Върховните съдии подчертават, че спазването на принципите на правовата държава и на върховенство на Конституцията се осъществява чрез съчетано прилагане на действие занапред и обратно действие на решенията на КС. „Правилото, че решенията на Конституционния съд действат занапред, не е абсолютно и е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира. Законодателят допуска имплицитно изключения от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, за които решението на Конституционния съд има обратно действие (ех tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства“, посочват те.
Когато правоотношението по противоконституционен закон е приключило
Казусът с платените такси по ЗЕВИ обаче се отнася до приключили правоотношения. Таксата за производителите на енергия от ВЕИ беше въведена от 1 януари 2014 г., а решението на КС, с което беше обявена за противоконституционна, влезе в сила на 10 август 2014 г. Тъй като таксата се дължеше на тримесечие, задължените с нея фирми, са я платили два пъти.
„Удържането и внасянето на таксите до 9 август 2014 г. вкл. е извършено на правно основание и не може да се приеме, че престираното по приключилото правоотношение в изпълнение на задължение, основано на действащи към момента на плащане законови разпоредби, които впоследствие са обявени за противконституционни, представлява дадено при начална липса на основание“, отхвърля ВКС тезата, че в случая е налице неоснователно обогатяване.
„Действието на решението на Конституционния съд за в бъдеще, уредено от конституционния законодател като проявление на принципа на правната сигурност, не може да дерогира действието на принципа за примат на правовата държава, който е от по-висш порядък. Всяко действие, което противоречи на Конституцията, е противоправно, без значение кога е извършено и кой е неговият извършител – физически лица, юридически лица или държавата в лицето на нейните органи“, завяват върховните съдии.
Те подчертават, че чл. 7 от Конституцията регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, включително от Народното събрание. И допълват, че парламентът е длъжен да приема закони, които не противоречат на Конституцията, а основно задължение на народните представители, което поемат под клетва, е да я спазват.
Народното събрание като делинквент
„Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Няма правно значение съставът на Народното събрание, нито как са гласували отделните народни представители, защото правно обвързващо е решението на мнозинството, а това е решение на държавния орган, осъществяващ законодателната власт“, заявява ВКС.
Той подчертава, че в Закона за КС (чл. 22, ал. 4) е въведено задължение НС да уреди правните последици от противоконституционния закон, за да се балансират принципите за правна сигурност и за правна справедливост и да се възстанови нарушеният конституционен ред. И напомня, че законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на КС да преуреди конституционосъобразно с последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон.
„В резултат на противоправното действие на приемане на противоконституционен закон и противоправното бездействие, изразяващо се в неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен, за частноправните субекти могат да настъпят вреди като пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект. Неблагоприятните последици за частноправните субекти са вследствие надлежно и законосъобразно изпълнение на задължение за заплащане на държавна такса въз основа на закон, който впоследствие е обявен за противоконституционен, и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС“, заявяват върховните съдии.
Те посочват, че в случая с производителите на енергия от ВЕИ вредите представляват „претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на имуществото – неполучена преференциална цена в пълен размер, предвид удържането и внасянето на таксата в държавния бюджет съобразно предвидения в чл. 35а и чл. 35б ЗЕВИ механизъм от обществения доставчик или крайния снабдител“.
Така ВКС заключава, че исковете трябва да са по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), отговорността на държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се осъществява, без оглед виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица.
24 върховни съдии са подписали решението с особено мнение, в което отхвърлят тезата на мнозинството, че отговорността на държавата от приемането на противоконституционен закон е деликтна и заявяват, че правното основание на исковете трябва да е чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
26
Коментирайте
Тоест няма да се плаща 10 лв д.т., а 4 процента от цената на иска.
Ето това е съдебна мерзавщина и незаконно съдебно решение, опасно за правовия ред-ще отказва гражданите да завеждат дела, заради невъзможността да платят таксата!
Ако бяха казали, че е неоснователно обогатяване (другото поддържано становище), 10 лева такса ли щяхте да платите? Аман от пишман-разбирачи в тоя сайт.
Неоснователното обогатяване поне е логически по-издържано, от чл.49 ЗЗД, защото може да се твърди не, както се предложи хипотезата за отпаднало основание, а тази на неосъществено такова, защото НС не е прдеприел действия по уреждане на последиците.
Кога ще бъдат арестувани: -Милиционерът ,който си самоскъса пагона, и открадна 6 години от живота на невинна млада жена ,като я набезди в престъпление, което не е извършила. -Милиционерите, лъжесвидетелствали по случая САМОСКЪСАНИЯ ПАГОН. СЪД НА НАПИСА,ЧЕ НЕ ДАВА ВЯРА НА ПОКАЗАНИЯТА НА МИЛИЦИОНЕРИТЕ, защото показанията им са дискредитирани от лъжи. Никой не може да ги спаси от нащказателната отговорност за лъжесвидетестването, вече! – Прокурорите, които отказаха да обвинят милиционерът-шивач, и милицонерите-лъжесвидетели-и то при наличие на видеозапис на самоскъсването-. Отказът на прокуратурата да прати на съд лица извършили престъпления е също престъпление! КАКВА МЕРЗОСТ Е ДА ПРАТИШ НА СЪД ЛИЦА,… Покажи целия коментар »
Държавата – работодател на Народното събрание? Възложител на работа на Народното събрание? чл. 49 ДДЗ???
Не, по-скоро има пряка причинно-следствена връзка между приемането на „незаконния“ закон и вредата и затова се прилага нормативен акт за граждански отношения, а не такива ба власт и подчинение.
#закривай
Нищо “ключово“ няма – тънко прекарват увредените, като вместо иск по ЗОДОВ за 10 лв., ще ги карат да плащат 4 % такса на съдилищата
Очаквах решението да е подписано с особено мнение.
Много сериозни противоречия.
Време беше практиката да се уеднакви.
„Те подчертават, че чл. 7 от Конституцията регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, включително от Народното събрание.“
КРБ:
„Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“
Много добре приемат, че „противоконституционен“ е идентично понятие на „незаконен“, точно като ще тълкуват Конституцията. Просто чудно….
С издаденото Р Е Ш Е Н И Е № 3 от 28 април 2020 г. КС предизвика толкова голяма каша, че свят да ти се завие, неслучайно е с основание го определят като „фундаментално“, дано само с времето не се окаже, че устойчивостта на тази юридическа база е същата като на решението на ВКС за тълкуване на тълкувателните решения и влизането им в сила.
Като гледам когато решението е читаво, дискусията нещо не тече 😉 Нищо, де, за хубаво е, аз си чакам Бухало
Имам само един спомен държавата, в случая беше МФ и имаше решение на СЕС за акциз,. да е уреждала последиците от безобразията си. Винаги всичко се оставя на съда. Е, на съда му писна и беше крайно време, защото на страните по делата и на процесуалните им представители отдавна им е писнало от законодателната вакханалия, особено през герберското управление.
Отдавна не бях чел ТР на ВКС, с което да съм 100% съгласен. Това е противоправно поведение на НС и следователно отговорността за него е деликтна. Да плащат! Поздравление и на колегата, който е писал становището на ВАдвС, както и на самия съвет, че е подкрепил тази теза.
Темата поставя и нов поглед върху въпроса за „въпиющата“ нужда да имаме бързо работещ парламент. Ами че той редовно произвежда вреди. Последният, например, се занима единствено с това да върне хартията, за да се купят по-лесно последните избори и сега чакаме на КС.
Охоо, колко практика ще се натрупа и по новото ТР…
Правилно решение, бравос на ВКС!
Може ли да се изчисли, горе-долу, колко сега ще трябва да плаща държавата, т.е. всички ние, за безумията в НС
Самите правителства са безумни. Да не говорим за нормотворците ни.
По времето на ГЕРБ не се мислеше за такива неща, а само как да се нагушат
И сега ни чака това, но удвоено, че и ПП иска да се налапа
To времето се е задало пак.
Кога НС е уреждало последици от обявен за противоконституционен закон/разпоредба. Не се сещам за такъв случай
Прехвърлят топката в КС обикновено.
По темата
-
Платеното на държавата заради противоконституционен закон се търси с иск за непозволено увреждане
-
Противоречия на всяка крачка в съдебната практика след едно решение на КС
-
Част от противоречията в практиката след отмяната на таксата за ВЕИ от КС ще се разрешават в тълкувателно дело
-
Конституционният съд постанови фундаментално решение за правовия ред
Значи, според Тълкувателното решение противоконституционния закон не се прилага спрямо заварени правоотношения и висящи съдебни производства, т.е. съдебни производства, образувани преди влизане в сила на решението на КС, които към датата на влизане в сила на решението на КС, с което закон се обявява за противоконституционен, не са завършили. А какво става със съдебни производства, образувани след постановяване и влизане в сила на решението на КС ? Очевидно е, че такива производства не са „висящи“. При производства, образувани след влизане в сила на Решението на КС следва ли да се прилага противоконституционния закон? Ако отговорът е положителен, то в такъв… Покажи целия коментар »