Решение за развитие на правото
ВКС: И да откраднат колата, трябва да си плащаш лизинга
Относими разпоредби
Търговски закон
чл. 343 Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.
Закон за задълженията и договорите
чл. 89 При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
Ако откраднат колата, която си взел на лизинг, продължаваш да дължиш вноските, а противозаконното ѝ отнемане не води до разваляне на договора. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (пълния му текст виж тук).
Върховните съдии Емилия Василева (председател на състава), Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева допускат до касация спор между две фирми за вноските за лизинг за открадна кола, за да отговорят на два въпроса, които са от значение за развитието на правото. Първият е дали правилото в Търговския закон (чл. 343), че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя, обхваща и случаите на противозаконно отнемане и кражба. А вторият е дали кражбата е основание за разваляне на договора за лизинг по право, тъй като задължението на едната страна се е погасило поради невъзможност за изпълнение (чл. 89 от Закона за задълженията и договорите).
Делото е заведено от лизингово дружество, което настоява фирма, с която е сключило договор за лизинг на кола на 30 юли 2009 г., да бъде осъдена да му плати вноски за над 60 000 лв. Лизингополучателят обаче отказва, тъй като само няколко дни след като е взел автомобила – на 6 август 2009 г., той е откраднат. Колата е намерена година по-късно в Полша, а през 2011 г. е предадена на лизинговото дружество. През април 2012 г. то пише на фирмата-лизингополучател, че му дължи над 60 000 лв. от падежиралите до момента вноски по лизинга.
Спорът стига до ВКС по жалба на лизингодателя, тъй като втората инстанция – Софийският апелативен съд (САС), отхвърля иска му. САС приема, че договорът за лизинг е прекратен заради противозаконното отнемане на автомобила и ответникът не дължи вноски за периода, в който не го е ползвал. Апелативните съдии сочат, че с кражбата е настъпила обективна невъзможност лизингодателят да изпълни задълженията си – да осигури свободното ползване на вещта в срока на договора и да прехвърли на лизингополучателя собствеността на веща в уговорения срок, а това води до разваляне на договора по право, на основание чл.89, ал.1 ЗЗД. Така втората инстанция стига и до извода, че няма неизпълнение от страна на лизингополучателя. САС твърди, че в случая не може да се приложи правилото на чл.343 ТЗ, тъй като вещта нито е погинала случайно, нито е повредена, за които случаи говори тази разпоредба. Освен това апелативните съдии са прегледали и общите условия на лизинговото дружество и са установили, че в тях са изредени серия от хипотези, при които лизингополучателят носи риска и трябва да продължи да си плаща, но сред тях не е изрично посочено противозаконното отнемане на автомобила от трето лице.
Кога рискът е за кредитора и кога за длъжника
Преди да дадат отговор на въпроса дали при кражба на колата трябва да продължиш да си плащаш лизинга, върховните съдии разясняват общите положения за риска при случайно събитие и непреодолима сила, довели до невъзможност за изпълнение на договора. И напомнят, че нормите, които ги уреждат, са диспозитивни и страните могат да уговорят нещо различно.
Съдиите Василева, Недкова и Баева припомнят, че при двустранните договори общото правило е, че рискът се носи от длъжника (чл. 89 ЗЗД). При настъпване на пълна невъзможност за изпълнение договорът се прекратява по право занапред, страните се освобождават от задълженията си, като рискът се носи от длъжника, тъй като понесените от него вреди остават за негова сметка. „Така при погиване изцяло или отчасти на наетата вещ, разпоредбата на чл.231, ал.3 ЗЗД препраща към правилата на чл.89 ЗЗД, като рискът се носи от длъжника – наемодател, чиято престация да предостави ползването на вещта не може да се изпълни, поради обективни причини. Това правило се прилага и при оперативния лизинг – арг. чл.347, ал.2 ТЗ“, се посочва в решението.
В него се припомня, че няма обща норма за случаите, при които при обективна невъзможност за изпълнение рискът се носи от кредитора. Има отделни разпоредби, една от които е чл.343 ТЗ, който предвижда, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансов лизинг е за лизингополучателя-кредитор. Подобно правило има и в чл.205, ал.1 ЗЗД – че при продажба на движими вещи на изплащане и запазване на собствеността от продавача, рискът се носи от купувача-кредитор от момента на предаването на вещта и той понася неблагоприятните последици от погиването или повреждането на вещта, независимо че тя не е негова собственост, като следва да плати изцяло цената по договора.
„В случаите, в които рискът се носи от кредитора (чиято престация е възможна), не могат да се приложат правилата на чл.89 ЗЗД, тъй като те уреждат последиците при носене на риска от длъжника“, заявява ВКС. И обяснява защо: „Развалянето на двустранен договор по чл.89, изр. 1-во ЗЗД е следствие на това, че рискът от случайното събитие по този договор тежи върху длъжника – върху страната, която се освобождава от задължението си, поради обективна невъзможност то да бъде изпълнено. Тъй като рискът е за длъжника, той не може да получи насрещната престация, поради което задължението на другата страна по договора също се погасява, предвид синалагматичната връзка между престациите на страните. Именно с оглед на това, когато рискът при пълна обективна невъзможност за изпълнение е за длъжника, правилото на чл.89, изр.1-во ЗЗД предвижда, че договорът се прекратява по право. Когато обаче кредиторът носи неблагоприятните последици от случайното събитие, тъй като задължението му не е погасено, поради обективна невъзможност, той следва да го изпълни, но срещу него няма да получи (изцяло или частично) изпълнение от другата страна по договора. Ето защо, когато рискът е за кредитора, договорът не се разваля (прекратява) по чл.89, изр.1-во и 2-ро ЗЗД“.
Върховните съдии посочват, че ако при настъпване на случайно събитие по договор за финансов лизинг се приложи чл.89 ЗЗД, ще означава да се игнорира чл.343 ТЗ, според който рискът е за кредитора (освен ако страните не са го дерогирали изрично).
Според тях всъщност чл. 343 ТЗ регламентира общо правило за разпределение на последиците от риска при обективна невъзможност за изпълнение на договор за финансов лизинг. „То е приложимо при всички проявни форми на случайно събитие, а не само за конкретно изброените в нормата хипотези на случайно погиване или повреждане на вещта, което е видно и от наименованието на разпоредбата – „Риск”, заявява ВКС.
И посочва, че кражбата (чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс), е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, т.е. тя е „непредвидимо и непредотвратимо действие, което не може да се вмени във вина на длъжника и води до невъзможност същият да изпълни, поради което се явява случайно събитие“.
Затова върховните съдии заявяват, че „противозаконното отнемане (кражбата) на лизинговата вещ по договор за финансов лизинг се обхваща от разпоредбата на чл.343 ТЗ. Кражбата не представлява основание по чл.89, изр.1-во и изр. 2-ро ЗЗД за разваляне на договор за финансов лизинг, освен ако страните по договорен път не са дерогирали правилото на чл.343 ТЗ“.
Какво става, ако открадната кола се намери
При това тълкуване, ВКС посочва, че няма как да се възприеме тезата на апелативния съд, че договорът за лизинг е развален с открадването на колата. И се спира на друг важен момент – че тя е намерена и върната на лизингодателя преди изтичането на договора.
Това, подчертава ВКС, значи, че е налице не пълна, а частична обективна невъзможност за изпълнение на задължението на лизингодателя да предостави ползването на вещта за целия остатък от срока на договора. И припомня: „Дори при наличие на частична обективна невъзможност за изпълнение на задължение, за която рискът се носи от длъжника, какъвто не е настоящият случай, развалянето на договора не става ex lege – арг. чл.89, изр .2-ро ЗЗД (по съдебен ред) и чл.306, ал. 5 ТЗ (с едностранно волеизявление при непреодолима сила, като вид случайно събитие), като условие за прекратяването на правоотношението е кредиторът да няма интерес от частичното изпълнение“.
В решението се изясняват и последиците, когато открадната вещ е намерена преди изтичане на договора за финансов лизинг. „Престацията е за продължително изпълнение, поради което невъзможността за изпълнение на част от нея няма временен характер. Да се приеме противното, би означавало и да се допусне спиране и отлагане на изпълнението на невъзможната част по чл.306, ал.4 ТЗ, което на практика би довело до недопустим резултат – удължаване на срока на договора. При частична невъзможност за предоставяне на ползването на вещта за част от срока на договора за финансов лизинг в хипотеза на противозаконното ѝ отнемане, лизингополучателят (кредитор по отношение на частично невъзможната престация) дължи заплащане на лизинговите вноски за този период, тъй като рискът е за него. Ето защо, за периода от кражбата до връщането на лизинговата вещ на лизингодателя по договора за финансов лизинг, лизингополучателят дължи заплащане на възнаграждението по договора (лизинговите вноски) за този период“, заявява ВКС.
След връщането на откраднатата кола на лизингодателя и ако той не е я предостави пак за ползване на лизингополучателя, обаче не му се дължат вноски.
Затова и ВКС не признава целия иск на лизинговото дружество, а само за вноските от кражбата на колата до намирането ѝ и връщането ѝ от Полша през 2011 г.
29
Коментирайте
На какво основание да прекрати преписката? Моля цитирайте основание съгл.НПК…
Видно от решението на Касационния съд е, че застрахователят е заплатил на лизингодателя обзщетение покриващо сума за нанесени щети и сума за транспортиране на превозното средство. Така че явно застрахователят е счел, че заемодателят е пазил превозното средство по надлежен начин и няма вина за кражбата. Тогава проблемът би трябвало да се търси в застрахователя и по-точно в неизгодните условия в него (т.е. в условията на пълното автокаско) за кредитополучателя, които не предвиждат компенсация за претърпените щети от кредитополучателя за въпросния период : от кражбата до връщането на автомобила. „Безспорни по делото са и следните факти: противозаконно отнемане на лизинговата… Покажи целия коментар »
Това е правилното прилагане на нормата на чл. 343 ТЗ (много често обаче това разрешение ще е приложимо и при оперативния лизинг, тъй като страните, най-често, разбира се, по „принуда“ от лизингодателя, се „съгласяват“ са се прехвърли риска от случайното погиване на лизинговата вещ на лизигополучателя). Но имам само едно допълнение към разсъжденията на ВКС, макар и то да не е съществено за конкретния казус – кражбата не винаги може да се квалифицира като случайно събитие. Когато ползващият чужда вещ на при годен юридически факт (договор за заем за послужване, наем, лизинг) не положи грижата на добрия стопанин/търговец, за да… Покажи целия коментар »
‘….. Когато ползващият чужда вещ на при годен юридически факт (договор за заем за послужване, наем, лизинг) не положи грижата на добрия стопанин/търговец, за да опази държането на вещта, и фактическата власт върху нея бъде отнет противозаконно от трето лице, ще е налице виновно неизпълнение на договорното задължение от страна на ползващия….“ Което ни води до размисли относно броя на личните МПС-та, придобити чрез оперативен / не финансов/ лизинг от ФЛ в България, “полагането на дължимата грижа на добър стопанин“ от лизингополучателите, при положение, че МПС-тата в България са в хиляди пъти повече, отколкото гаражите, изградени към жилищните кооперации, невъзможността… Покажи целия коментар »
Не така! Грижата на добър стопанин е и тази, когато пред блога автомобилът е с изгасен двигател, заключен и има имобилайзер или аларма. Всичко е въпрос на конкретика, нали така? А при лизинговите договори – те винаги са съпроводени със застрховка „Автокаско“, така че лизингополучателят има правата по чл. 384, ал. 2 КЗ – „(2) По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител;… Покажи целия коментар »
Имам проблем по този казус с открадната Тойота хибрид на 5 я месец от ползуването и,сложих gps най-скъпия 600лв и има запис от камерите на кооперацията.Сожелиз задържа 20000лв от внесените до този момент пари.Може ли да се свържа с вас-123 ?Veselina Dimoni
И тогава защо пък дяволите трябва да плащам и Каско? Ако ще го плащам и него, то застрахователя да поеме лизинга след кражбата.
Като право е идеално развито, но с тези непрестанни кражби, това е друга тема. Не са имали други аргументи, тоест решението на ВКС е точно.
Може би – какво, да се привлече КЗП.
Точно като право е сбъркано, макар резултатът да е верен. На Костадинка е трябвало да й дойде на ум защо текстът на чл.89 от ЗЗД визира само двустранните договори. Иначе – че и двете страни по двустранен договор са длъжници един на друг. Тъй погледнато, май чл.89 от ЗЗД не е посветен на риска, а преследва друга цел. Да не говорим, че хипотезата на текста е задължението още да не е изпълнено. Малко по-сложно е, отколкото изглежда, ама нейсе …
Костадинке, Костадинкеее …! Учебника да беше погледнала, а!?
И да го гледа все тая.тя толкова си може.
Добре са развили правото-плащаш за нещо, което не ползваш. И на всичкото отгоре не се знае в какъв вид ще ти върнат колата след година.
Пълен парадокс! Лизинговото дружество е длъжно да впише това в общите условия.
Е, то тогава никой няма да си вземе кола на лизинг. Крадат тия и ти плащаш като поп.
Хубаво започват годината! Пълна излагация е това решение. Ама естествено, че не им пука. Те да не би да изплащат коли.
Няма нищо скандално в решението на ВКС. Именно това е разликата между оперативен и финансов лизинг. Договорът за финансов лизинг е търговски договор и няма връзка с потребителските договори. Правилата за финансов лизинг са ясни и гласят, че рискът се носи от лизингополучателя. Освен това лизингополучател в този случай е друг търговец, а кражбата е случайно събитие, като по смисъла на ТЗ случайното събитие не освобождава от отговорност търговците. Затова няма как да се приеме, че лизингополучателят, който е АД, е освободен от задължението си. Някои в коментарите се възмущават, че хем не можеш да ползваш автомобила, хем плащаш. Ясен… Покажи целия коментар »
Интересна аргументация развивате. Само с примера за ипотеката удобно спестявате, че ипотекираната къща също е застрахована (задължително) … иначе ако изгори без застраховка няма начин кредиторът да си получи парите. Просто длъжникът ще спре да плаща и кредиторa няма начин да си вземе даденото.
Дано друг състав развие правото в обратната посока и да има тълкувателно, което да каже, че този състав не е прав. Решението на ВКС няма никаква логика, за мен е абсурдно.
Подкрепям! Нека има тълкувателно! Това е мнението само на един състав, друг в ТК може да мисли друго. Но по принцип съм с много добри впечатления точно от този състав и съм меко казано изненадан
Във ВКС са буквояди и схоластици, скандално решение.
Защото нямат коли на лизинг и въобще – рядко имат досег с живия живот.
В случая дори не става въпрос за буквоядство, а за дописване на закона! Т.е. букводобавство 😉
Интересно как стои това решение на плоскостта на защитата на потребителите? Някой компетентен в тази насока да каже, моля
За какво точно плащаш? За вещ, която не ползваш по причина, независеща нито от теб, нито от лизингодателя. На това решение му липсва логика. Още повече, че не намира опора в закона, тъй като в ТЗ може да се говори за риск при финансовия лизинг, но не е уредена точно тази хипотеза.
Думата „погиване“ ми е любима. Как може една вещ да погине 🙂
Въобще не е справедливо да плащаш за нещо, което не притежаваш и не ползваш.
Това е абсолютно неприемливо разширително тълкуване на 343 ТЗ!
Добре са „развили“ правото.
В цялата история има един ключов момент и той е : от 07.08.2009 (когато е заведена преписка за щета при застрахователя) до 01.10.2010(когато автомобилът е открит в Полша) застрахователят (най-вероятно Алианц) не е изплатил паричното обезщетение за щетата (автокаското). Причината за това е много проста, прокурорът не е прекратил преписката за противозаконното отнемане на автомобил. Обичайният срок за дирене и прекратяване на преписката е 3 месеца след което застрахователят е длъжен да изплати каското. Така че възниква обоснования въпрос, защо прокурорът в продължение на близо 14 месеца не е прекратил издирването? Т.е. нарушен е разумния срок от 3 до максимум… Покажи целия коментар »