ВКС и ВАС с тълкувателно постановление за нарушения, свързани с акцизите стоки
Из Закона за акцизите и данъчните складове
Чл. 126. (1) На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16 или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага:
- глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица;
- имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което държи, превозва, претоварва или доставя/получава акцизни стоки в нарушение на забраните и изискванията за данъчните и другите документи по чл. 101в, ал. 1, 2, 3 или 5.
(3) Наказанията по ал. 2 не се налагат при липсващи документи по чл. 101в, ал. 5, т. 2 или липсваща заверка по чл. 101в, ал. 7, ако са изпълнени едновременно следните условия:
- до завършване на проверката от лицето или негов законен представител е декларирана пред митническите органи информация, идентифицираща доставчика, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива;
- митническите органи са установили, че към датата на проверката, за регистрирания електронен акцизен данъчен документ не са декларирани по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност други доставки или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.
(4) (отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
Субект на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този закон. Това приеха Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) в съвместно тълкувателно постановление (пълния му текст виж тук).
Произнасянето на върховните съдии е след сезиране от главния прокурор Иван Гешев за противоречия в практиката, свързани с налагането на санкции за държане, предлагане, продаване или превоз на акцизни стоки без задължителната документация.
Административните съдилища застъпват различни виждания за това кой може да носи отговорност за това нарушение. Според част от тях това са само регистрираните като производители или складодържатели на акцизни стоки. Други обаче изтъкваха, че това може да е всеки, който държи, предлага и тн. акцизна стока, за която няма документ за начисляване, заплащане или обезпечаване на акциз.
Именно второто виждане възприеха ВКС и ВАС в тълкувателното си постановление.
За да се произнесат, върховните съдии първо анализират изискванията на европейското законодателство. И заключават, че „…всяко действие по преработка, предлагане, продажба и превозване на акцизни стоки след освобождаване на стоките, когато не са под режим на отложено плащане на акциз, без издаден данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, удостоверяващ плащането, начисляването и обезпечаването на акциза, е деяние, насочено срещу установения общ режим на държане и движение на продукти, подлежащи на облагане с акциз, на територията на Европейския съюз, респ. срещу облагателния механизъм, въведен със ЗАДС“.
След това се заемат с тълкуването на чл. 126 ЗАДС, за да извлекат волята на законодателя. Първият аргумент, че всеки може да носи отговорност за нарушение по чл. 126 ЗАДС е, че самата разпоредба не съдържа изисквания за субекта на отговорността, а използва израза „всяко лице, което…“. Освен това върховните съдии изтъкват, че по ЗАДС могат да се регистрират само търговци, а чл. 126 ЗАДС предвижда не само имуществена санкция, а и глоба.
„Следователно, изложеното досежно кръга от субекти, които подлежат на регистрация по ЗАДС, води до заключението, че смисълът на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС, предвиждаща както административно наказание „имуществена санкция“ за юридическите лица и ЕТ, така и административно наказание „глоба“ за физическите лица, е отговорност по този текст да носят всички административнонаказателни лица независимо от наличието или не на регистрация по реда на ЗАДС“, обясняват Наказателната колегия на ВКС и ВАС.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на това становище те сочат съдържанието на чл. 3, ал. 2 ЗАДС, съгласно която освен лицензираните складодържатели и регистрирани по ЗАДС лица, данъчнозадължени лица по ЗАДС са: „и лицата извън случаите по ал. 1, когато са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично.“
„Следователно, граматическото тълкуване на израза „лица“, употребен в чл. 126 ЗАДС, както и в текста на чл. 3, ал. 2 ЗАДС, обосновава заключението, че под „лица“ се разбират физически и юридически лица и едноличните търговци, като е без значение наличието или отсъствието на регистрация по реда на ЗАДС. Всяко лице, което е произвело или е участвало в производството на акцизни стоки, разпорежда се или се е разпоредило с акцизни стоки, е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС, то същото трябва да разполага с документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоките акциз, за да удостовери изпълнението на задължението си като данъчнозадължено лице. Това означава, че лицата по чл. 3, ал. 2 ЗАДС могат да бъдат субекти на административнонаказателната отговорност по чл. 126 ЗАДС, доколкото същите се явяват данъчнозадължени лица по смисъла на акцизното законодателство“, заявяват върховните съдии.
Те напомнят, че в други разпоредби на ЗАДС е уредена отговорност, която изисква специфично качество на дееца – например за начисляване на акциза (нарушения по чл.112 ЗАДС), за издаване на акцизен документ (нарушения по чл.112а ЗАДС), за отразяване на издадения акцизен документ в счетоводството на лицата (нарушения по чл. 113 ЗАДС).
21
Коментирайте
Много големи оптимисти сте, но не мислете само за алкохол и цигари. Електроенергията е също акцизна стока – нищо, че ставката с код по КН 2716 е 0 лв. за мегаватчас.
И въглищата са акцизна стока.
Таман се бях запътил към казана да преобразувам малко неакцизни джибри в дестилиран продукт и ВКС и ВАС ме сепнаха. Сега ще трябва да излея джибрите в някоя рекичка. 🙁 🙁
Ей, да не изтровиш рибата в реката! Или е това е нов вид лов бракониерство- да ловиш пияна риба.
Абсурдно е да носят отговорност само регистрираните като производители или складодържатели на акцизни стоки.
Напълно очаквано решение.
Така са ни писани законите, че все някой трябва да тълкува нещо
При герберастките нормотворци…Това е дереджето.
Браво на ВКС
Любопитно
Надявам се, че това ще доведе до оптимизиран процес, да се знае кой виновен и кой не
И сега, като му разтълкуваха на Гешев, като му се отпуши работния процес…
Той му е толкова запушен, че няма отпушване.
Каскета се разработил. Няма що.
Идва пролет. Тренира за селски туризъм.
Любопитно е какво ще стане сега след тълкувателното
Ох, тия акцизи бе. Златна мина
Определено трябва да има правила и да се знае кой носи отговорност
Много вълнуващо
Ще чакаме решението.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Ха , тъкмо навреме. И казусът съвсем не е маловажен, за да се подигравате, че му е обърнато внимание. Все пак се касае за едно от основните права на българина- да изварява сам питието си, щото в некои по- демократични страни това е забранено. Изправен съм в подобен наказателно правен казус. Има образувано досъдебно производство, за намерени и иззети в частен дом 477 литра домашна ракия, варена на домашен казан в продължение на години за цялата рода. За това е образувано дело по чл. 234 от НК- държи акцизни стоки без бандерол, когото такъв се изисква по закон. И сега… Покажи целия коментар »