ВКС и ВАС с ключово съвместно тълкувателно дело за производствата по ЗАНН
На два ключови въпроса, свързани с приложението на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ще отговорят Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд в съвместно тълкувателно дело.
То е образувано от председателите на двете върховни съдилища Галина Захарова и Георги Чолаков след проучване на съдебната практика от Звеното за анализи и тълкувателна дейност във ВАС, което е установило противоречия в практиката след последните мащабни изменения в ЗАНН, които влязоха в сила на 23 декември 2021 г. (пълния текст на искането им виж тук).
Върховните съдии ще трябва да им сложат край, като отговорят на въпроса коя е въззиваемата страна пред районния съд, когато се обжалват наказателните постановления, предупрежденията и резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство. Те ще трябва да дадат и задължително тълкуване за това как трябва да постъпи административният съд при недопустимо решение на районния съд – дали трябва да го обезсили, или да го отмени.
„Коя е надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)?“, гласи точната формулировка на първия въпрос по тълкувателното дело.
Този въпрос се урежда от чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. Това е една от разпоредбите, които бяха изменени при последните промени в ЗАНН. В момента тя предвижда: „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.
Преди измененията от 23 декември 2021 г. гласеше: „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели“.
Така през 2022 г. административните съдилища са се разделили във вижданията си за това кога се призовава наказващият орган и кога учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление.
Според едното становище, действащата редакция на чл. 61, ал. 1 ЗАНН изисква, когато пред районния съд се оспорва наказателно постановление, предупреждение или резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство (актовете по чл. 58д, т. 1- 3 ЗАНН), като страна да бъде конституиран и призован наказващият орган, а единствено когато се обжалва електронен фиш (акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН) – учреждението или организацията, тъй като фишът може и да няма физически издател.
Според други съдии обаче изброяването в чл. 61, ал. 1 ЗАНН е алтернативно и районният съд може да призове или наказващия орган, или учреждението. Т.е. те приемат за надлежна въззиваема страна и учреждението, и наказващия орган и за тях те са взаимозаменяеми.
„Приложим ли е чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в производствата по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)?“, гласи вторият въпрос поставен по тълкувателното дело от председателите на ВКС И ВАС.
Тук проблемът произтича от тълкуването на чл. 63в от ЗАНН. Разпоредбата предвижда: „Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“.
Той възниква, когато административният съд (който е касационна инстанция по делата по ЗАНН) установи наличието на касационните основания по чл. 348 НПК, съставляващи недопустимост на решението.
Според част от съдиите в този случай административният съд следва да упражни правомощието си по чл. 221, ал. 3 АПК и да обезсили решението на районния съд.
„Според другото становище съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. последно ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, тъй като обаче в НПК липсва касационното основание недопустимост на решението (арг. от разпоредбата на чл. 348, ал. 1 НПК), то следва да се констатира, че последиците на констатираната недопустимост на решението следва да се фингират към последиците на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това е и касационното основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд“, обясняват Галина Захарова и Георги Чолаков.
За докладчици по тълкувателното дело са определени Деница Вълкова от ВКС и Славина Владова от ВАС.
34
Коментирайте
Не виж дам кое и е неясното на нормата на нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН: „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.“. – учреждението или организацията се призовавата само при ЕФ, т.к. той няма за автор определен административен орган. В останалите случаи при НП,… Покажи целия коментар »
По добре помислете как компетентни и знаещи хора да стават съдии, щото каквито законодателите такива и правоприложниците. И защо трябваше новоумници да променят закон от 1959 г., когато правоприлагането също не е ниво.
Промените в ЗАНН са като тези в НПК – пълна каша. Освен да затормозяват и бавят процеса, нама друг резултат. Съдиите да му мислим, как да приложим некадърно написан закон в името на народа!
Браво! Чакаме решението. Не че ще излезе скоро.
Пак ще се оправя мазалото на родните ни йористи.
А най-добре да направят промени в ЗАНН.
нескопосан и безкрайно кърпен закон от 1969 г., уреждащ изключително важна материя. Занимават се с какво ли не, само не и нов ЗАНН да направят или Административно-наказателен кодекс.
Именно за това трябва да се уеднакви практиката.
Кой да напише нов ЗАНН? :/
Големи проблеми във вр. с прилагането на ЗАНН възникват по отношение на разноските. В ЗАНН няма подробна регламентация и се поражда разнобой в практиката на съдилищата по този въпрос. Там е много важно да се направи или спешна промяна в ЗАНН, или ТР.
Толкова за експертите подготвили мащабните изменения на ЗАНН. Че и помагала написаха за един кош пари !!!
Две дами -юристи (доктор и доцент) и един господин – професор. Няма да им казвам имената, че ще изтрият поста, но всеки може да се досети след проверка в СиБи или Сиела с ключови думи „Новите положения в административното наказване“.
Професорът пък се напъва за авторство на проекта за Административно-наказателен кодекс.
Некадърници майкольо … хабилитирани йористи !!!
Аз пък ще си изкажа мнението за Ралица Илкова, която ми беше асистент по Наказателно право…-общо взето – кръгла нула.
И що се фингират?! Много ми е интересно откъде накъде ще си дописваме закона, както ни изнася, когато нещо не ни се получава от раз. Да не говорим, че има доста по-належащи проблеми по отношение на процедурата на водене на дела с предмет админстративни договори в частта, която касае тяхното изпълненение. Личните ми наблюдения са, че съдилищата възприемат 1:1 нормите за разглеждане на ИАА, които са от съвсем друго естество. И там си „фингират“ яко, независимо, че няма изрична разпоредба за това. Правото го правят на нищо, щото не щат да си признасят, че ги мързи да мислят, а в… Покажи целия коментар »
Имам чувството, че във върховните съдилища са се събрали едни фингирани юристи, които си нямат хал хабер от право или са превърнали отговорните задължения, които имат във формалност.
То в наказателното право аналогия не се допуска, тези извадиха „големия черпак“ и ще ми въвеждат фикции.
Само че бъркате наказателно право с административнонаказателно. В ЗАНН си има изрични препратки към АПК по някои въпроси, така че прилагането на административния процес по такива въпроси не само че не е случайно, ами си е баш законно.
Категорично не и за фикции. Още повече, те са изключителна рядкост, и не може ей така съдът да си ги въвежда, когато поиска. Наясно съм със разликата между наказателно и админиситративнонаказателно, но по принцип дори аналогии, разширително тълкуване и прочие са крайно нежелателни, защото касаят санкционно производство.
И това, че имаш субсидиарно прилагане на даден закон или на част от него, означава, че трябва да тълкуваш съответните разпоредби съобразно характера на правния акт, а не да го приравняваш изцяло на фигурите, към чиито правила е направена препраткатта. Фикцията от страна на съда е нищо повече от проява на безсилие и некомпетентност.
Субсидиарното прилагане на друг нормативен акт не е аналогия. Правоприлагането по аналогия (т. е. по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА) е забранено (от чл. 46, ал. 3 от ЗНА) за обосноваване на определени видове отговорност, включително наказателна и административно-наказателна. Иначе обща забрана за правоприлагане по аналогия в наказателното и административно-наказателното право, особено що се отнася до процесуалните правила.
…Няма.
Според Д-р Наталия Андреева в статията за ООД-то процесуалните правила са строги и не търпят отклонение при тълкуването им „Тъй като с правната норма е определено право на иск, тя е императивна, следователно не подлежи на разширително тълкуване“. – това го казвам с голяма доза ирония. Проблемът е във второто становище и по-точно това: „…то следва да се констатира, че последиците на констатираната недопустимост на решението следва да се фингират към последиците на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това е и касационното основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд“ Важно е да се отбележи, че тук… Покажи целия коментар »
Върни се, прочети и после обсъди.
Говорим за конкретни препратки към АПК, каквито са налице в ЗАНН и не по изключение.
Какви фикции по аналогия обсъждаш? Фикцията е налице при конкретно предвиждане в закон. Смесваш несвместими неща.
Хм…
Проблемът произтича от тълкуването на ЗАНН
🤪🧐🤯😶🌫️
административният съд следва да упражни правомощието си по чл. 221, ал. 3 АПК и да обезсили решението на районния съд
Смятам, че адвокатите, магистратите, членовете на ВСС, нотариусите, ЧСИ, студентите по право и всички други, свързани с правото и съдебната власт в България трябва да дадат награда на Лекс за най-полезна медия в гилдията!
10х
Подмазвач
Що подмазвач бе, реалист е човекът
Ех, как искам да съм председател на върховен съд в България
Че какво му е на главния прокурор
… все важни въпроси
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Крайно време е да се произнесът съдилищата. Административните съдилища обезсилват решения и връщат за ново разглеждане. Това е излишно харчене на средсва, а в същото време имаме и абсолютна погасителна давност. Какъв е проблема, ако процесуалният представител е имал пълномощно и от административно наказващият орган и от учреждението . органът. С нищо не са накърнени в този случай процесуалните права на издадетял на наказателното постановление