ВКС и ВАС се разминаха по въпроса възможно ли е прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно
Из Закона за съдебната власт
Чл. 138 Главният прокурор:
1. ръководи и представлява прокуратурата;
2. организира дейността на Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба и на административните ръководители в прокуратурата;
3. организира и разпределя работата на своите заместници;
4. назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор;
5. ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и упражнява функциите на работодател по отношение на служителите в него;
6. издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата в изпълнение на функциите си по чл. 136, ал. 5;
7. ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури:
а) получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на прокурорите и следователите;
б) установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки;
в) обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение;
г) установяване на добри практики;
д) изпълнение на приоритетите в дейността на прокуратурата;
8. съвместно с министрите и ръководителите на други държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;
9. издава съвместни инструкции относно реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията, съответно:
а) с министъра на вътрешните работи и с министъра на финансите – за разследванията, провеждани от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори;
б) с министъра на отбраната – за разследванията, провеждани от военните разследващи полицаи;
10. съвместно с министъра на вътрешните работи издава инструкция относно реда за достъп и ползването на информация от информационните фондове на Министерството на вътрешните работи;
11. определя реда и показателите за получаване на информация за разследванията по досъдебните производства от директора на Националната следствена служба и от административните ръководители на прокуратурите;
12. на всеки 6 месеца представя на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.
Двете върховни съдилища се разминаха в позициите си дали е възможно при действащата правна уредба прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Това става ясно от становищата им до Конституционния съд, който беше сезиран с искане за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от основния закон, според който „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.
Правителството постави пред Конституционния съд следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.
И двете върховни съдилища тълкуват еднакво разпоредбата и са категорични, че в тази хипотеза главният прокурор не може да упражнява надзор за законност и методическо ръководство, но Върховният касационен съд (ВКС) заявява, че само с тълкуване от Конституционния съд не може да се гарантира ефективно и безпристрастно разследване срещу обвинител №1.
Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага ръководителят на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията, заради разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от основният закон.
ВКС: Необходимо е не само тълкуване, а и комплекс от гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор
Само с тълкуване на Конституцията не може да се постигне ефективно и безпристрастно разследване срещу главния прокурор. Такова мнение застъпва ВКС в становището си до КС по повод искането на Министерския съвет за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от основния закон.
„Ефективността на разследването е резултат от законосъобразното и професионално планираното му провеждане, а безпристрастността изисква стриктното съблюдаване на комплекс от гаранции, регламентирани както в националното законодателство, така и в норми на международното и европейско право, някои от които при необходимост следва да бъдат въведени в националната правна система.
Декларативна гаранция за ефективно и безпристрастно разследване срещу главния прокурор поради изключване по тълкувателен път на възможността сам да контролира дела и преписки срещу него, не може да постигне очаквания резултат, дори да се съдържа в решение на Конституционния съд“, изтъква ВКС.
За да стигнат до този извод, върховните съдии се спират на няколко разпоредби в Конституцията и в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Според чл. 136, ал. 5 от ЗСВ главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
В разпоредбата на чл. 138 от ЗСВ пък са разписани вече по-подробно правомощията на обвинител №1 (виж карето).
Наред с това той назначава и служителите във ВКП, ВАП, Националната следствена служба и в администрацията си.
От ВКС отбелязват, че посочването на правомощията на главния прокурор не е самоцелно, а илюстрира всеобхватната компетентност, която той има по отношение на дейността на прокуратурата, както и на тази на всеки отделен обвинител, следовател и на служителите във върховните нива.
„Необходимостта от съществуването на модела „единна и централизирана прокуратура” се обосновава в правната доктрината с възможността, която осигурява за единно прилагане на закона по отношение на всички и благоприятните предпоставки, които създава за провеждане на централизирана политика в сферата на борбата с престъпността и упражняването на надзора за законност, който прокуратурата е задължена да осъществява в предвидените от закона случаи“, посочват върховните съдии. И допълват, че в чл. 138 от ЗСВ се съдържа само част от инструментариумът, с който разполага главният прокурор във връзка с ръководството на дейността на прокуратурата.
Друго негово правомощие, което се отнася до поставения пред КС въпрос, е в чл. 139, ал. 2 от ЗСВ, според който главният прокурор и заместниите му, на които са възложени съответни правомощия, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол. „Това правомощие произтича пряко от конституционната норма на чл. 126, ал. 2, защото е един от способите за осъществяване надзора за законност върху дейността на прокурорите от системата на прокуратурата. Единственото ограничение, въведено по законов път, обхваща прокурорските актове, които са били предмет на съдебен контрол, с оглед на което тълкуването съобразно буквата на закона води до извод, че в компетентността на главния прокурор попадат и тези прокурорски актове, които касаят случаи на извършвани проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор“, отбелязва още ВКС.
Нататък върховните съдии изтъкват, че правните норми, особено конституционните, не могат да бъдат тълкувани изолирано от духа на закона, в който се съдържат, както и от общите принципи на правото. Затова споделят тезата, че с приемането на чл. 126, ал. 2 от Конституцията не се е целяло създаването на абсолютно недосегаема фигура на главен прокурор до степен такава, че да действа в разрез с общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си”, като отменя или изменя прокурорски актове по проверки и разследвания на сигнали срещу него самия.
„Независимо, че този принцип не е изрично формулиран в Конституцията, той е неизменна част от принципа на правовата държава, регламентиран в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Негово проявление са нормите в процесуалните закони, уреждащи основанията за отводи в случаи на конфликт на интереси, включително аналогични на обсъжданите хипотези. Конкретно за целите на наказателното производство основанията за отводи се съдържат в чл.47 от НПК и те напълно обхващат и случаите на заинтересованост на главния прокурор при проверки и разследвания спрямо него. Ето защо ВКС намира, че нормата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията не създава затруднения при тълкуването ѝ в смисъла, посочен от вносителя на искането и следва да получи очаквания от него отговор – в случаите, когато се налага да се търси наказателна отговорност на главния прокурор, той не може да осъществява надзор за законност по тези преписки и дела“, изтъква ВКС.
При все това, върховните съдии отбелязват, че трябва да се обърне по-специално внимание на това дали може да се гарантира ефективно и безпристрастно разследване срещу главния прокурор с тълкуване на чл. 126, ал. 2 от основния закон. ВКС напомня и все още валидните си, както сам казва, аргументи защо приема, че на практика „главният прокурор е недосегаем“.
На първо място това е изключителната компетентност на държавното обвинение да внася обвинителен акт в съда и липсата на съдебен контрол на постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство и на тези за отказ да се повдигне обвинение.
От ВКС изтъкват, че съдът не е измежду органите, които могат да образуват досъдебно производство и това е в съгласие с принципа за независимост на прокуратурата и обратно. Ако беше предвидена възможност отказът на обвинителя да се обжалва в съда, това би довело до подмяна на органа, който е компетентен да образува дело. Защото евентуална отмяна на този отказ от съда, ще принуди прокурора да образува досъдебно производство, а това от своя страна води до намеса и изземване на функциите на държавното обвинение по ръководство и надзор за законност във фазата на досъдебното производство, което безспорно е нарушение на чл. 127 от Конституцията, казва ВКС.
„Аналогична е ситуацията и с границите на съдебния контрол върху постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното производство. По силата на чл. 243, ал. 5 от НПК ,,съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване”. Констатацията на тяхната липса води закономерно до отмяна на проверявания прокурорски акт и връщане на делото със задължителни за прокурора указания относно приложението на закона – както материалния, така и процесуалния. Чрез своите указания обаче съдът не може да укаже на прокурора кое лице и за какво престъпление да бъде привлечено към отговорност, защото така ще се намеси и изземе конституционно установените правомощия на прокуратурата да повдига и поддържа обвинение – отново нарушение на чл. 127, ал. 1, т. З от КРБ“, пояснява ВКС.
Нататък върховните съдии посочват и друг проблем, който би могъл възникне, когато главният прокурор възложи на заместниците си свои правомощия. Тогава те ще могат да отменят или изменят всеки акт на друг прокурор, който не е бил предмет на съдебен контрол. „Безспорно, при наличие на основания за отвеждане на главния прокурор от правомощията му по чл. 126, ал. 2 КРБ и чл.139, ал.2 ЗСВ по дела и преписки по сигнали срещу него, действията на прокурорите, които не подлежат на съдебен контрол не могат да останат безконтролни, поради което този контрол следва да бъде упражняван от заместниците му“, казва ВКС. И продължава, че по силата на закона те се назначават от Прокурорската колегия по предложение на главния прокурор. „Така съществуващата конституционна и законова уредба води до основателни съмнения за липса на обективност и безпристрастност в решенията на заместниците на главния прокурор, поради пряката им подчиненост на главния прокурор в останалата им дейност, а по отношение на членовете на Прокурорската колегия на ВСС – поради възможността отново да се върнат в прокуратурата след изтичане на мандата им, подчинени на главния прокурор“, изтъкват върховните съдии.
Те припомнят начина на избор на членове на Прокурорската колегия. Петима от нея се излъчват от професионалната квота, а останалите петима – от Народното събрание. Според ВКС съществуват основателни съмнение в безпристрастността и обективността при разследванията по преписки и дела срещу главния прокурор заради влиянието му не само върху петимата, избрани от професионалната квота, но дори и върху тези от парламента, защото повечето от тях са действащи обвинители. Чрез това влияние има възможност обвинител №1 да контролира решенията на колегията, които засягат кариерното израстване и назначаването на висши прокурори (които могат да бъдат част от провеждани разследвания срещу него), както и на тези в пленума на ВСС, който е компетентен да взема решения спрямо него, включително по отношение на прекратяване на функциите му (или временно отстраняване от длъжност), казва ВКС.
С тези мотиви Върховният касационен съд стига до извода, че само с тълкуване на Конституцията няма да се гарантира ефективно и безпристрастно разследване срещу главния прокурор.
ВАС: Главният прокурор не може да упражнява надзор за законност по проверки и дела срещу него
Върховният административен съд (ВАС) обаче не поставя подобни условия, за да се осъществи независимо разследване срещу главния прокурор. В становището, което беше гласувано от Пленума на ВАС на 22 май и беше подкрепено от 76 съдии при присъствали 83, се заявява, че обвинител №1 не може да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на прокурор, който извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.
За да стигнат до извода, че главният прокурор не може и не трябва да упражнява надзор за законност и методическо ръководство по конкретно дело срещу него, върховните съдии правят исторически преглед на структурата на съда и прокуратурата, конституционните текстове от Освобождението до днес, мотивите на Великото Народното събрание при приемането на действащата Конституция, както и практиката на Конституционния съд.
„Както в системата след Освобождението, така и в системата от 1971 г. като основен принцип за работата на прокуратурата се изтъква нейната независимост – чл. 43 НЗУС и чл. 135, ал. 1 от Конституцията от 1971 г. Моделът от 1991 г. решава основната задача – да осигури независимост на прокуратурата, като я поставя да стои на един ред със съдийската независимост“, отбелязват върховните съдии.
В становището се посочва, че при приемането на основния закон през 1991 г. надделява мнението, че съдебната власт трябва да се разглежда като система, включваща три самостоятелни подсистеми: съд, прокуратура и следствие. В центъра са съдилищата, а прокуратурата и следствието са останалите две подсистеми със своите специфични функции, като и трите елемента са относително самостоятелни.
Нататък ВАС се спира върху структурата и правомощията на прокуратурата. „Конституционно установената структура съдържа два момента с оглед нормативното ѝ съдържание. Прокуратурата е елемент от системата на съдебната власт, поради което структурата ѝ е в съответствие с тази на съдилищата. От друга страна, тя е относително самостоятелна съставка на единната магистратура поради въвеждането на специфични, отнасящи се само до нея принципи на организация като изява на особеностите при реализацията на съдебната власт чрез дейността на прокурорските органи. Така например чл. 126, ал. 2 от Конституцията определя самостоятелно функции на главния прокурор, извеждайки го по този начин като едноличен орган в отклонение от структурата на съдилищата. Ето защо както съответствието, така и отклонението от него имат своето конституционно основание“, изтъква ВАС.
Що се отнася до функциите на държавното обвинение и способите за тяхната осъществяване, то те са посочени в чл. 127 от Конституцията. Главната задача, която основният закон възлага на прокуратурата, е да следи за спазване на законността, казва ВАС и продължава, че това е нейната специализация в рамките на съдебната власт. И пояснява: „Чрез тази повеля Конституцията конкретизира правозащитната функция, възложена на прокуратурата като неотделим елемент от единната магистратура. Основната функция на прокуратурата се осъществява обаче не произволно, а в строго определени от конституционния законодател граници, очертани от него чрез способите, които са формулирани в разпоредбата на чл. 127, т. 1 – 4 от Конституцията. Този извод се потвърждава и от синтактичния анализ на текста. Посочените в подчиненото изречение способи са приобщени към главното със съюза „като“, което ясно показва, че те не могат да бъдат разбирани по друг начин, освен като способи, чрез които се осъществява основната, главна задача на прокуратурата – да следи за спазването на законността (Решение № 7 по к. д. № 6 от 2004 г.). Изводът, е, че учредителната власт, определяйки специфичната основна функция на прокуратурата, същевременно е ограничила способите, чрез които тя при изпълнението ѝ реализира съответната част от правозащитната функция на държавата. Други способи са конституционно недопустими“.
Самата структура на държавното обвинение е разписана в Закона за съдебната власт. А Конституционният съд е имал възможност да каже, че „структурата на прокуратурата може да бъде усъвършенствана със закон чрез изграждането на по-целесъобразна и ефективна организация на прокурорските органи, с оглед осъществяване на специфичните им функции“, напомня ВАС. И добавя: „Всяка структура се изгражда, за да създаде необходимите условия и предпоставки за осъществяване на специфичните задачи на определен държавен орган. При сега съществуващия, предопределен от учредителната власт конституционен модел на съдебната власт структурата на прокуратурата е в съответствие с основната ѝ функция. Това не означава обаче, че тя не може да бъде променяна. Самият конституционен законодател е предвидил, че в определени случаи и в определени граници това може да бъде сторено дори със закон“. Затова върховните съдии не намират конституционни пречки, които да стоят пред законодателя, за да бъдат създадени специфични звена на прокуратурата с цел по-ефективно изпълнение на специфичните ѝ функции.
Нататък ВАС посочва много подробно се спира на независимостта на съдиите, прокурорите и следователи като отбелязва, че само тя е конституционно закрепена.
Освен това изтъква, че чл. 126, ал. 2 от основния закон трябва да се тълкува и систематично, с оглед другите разпоредби в Конституцията. Според върховните съдии тълкуването на конкретен текст от основния закон задължително трябва да обхване всяка друга конституционна разпоредба, която има отношение към въпроса. Това е така, защото един текст не може да се тълкува изолирано, тъй като самата Конституция представлява единство от правни конструкции и принципи. Целта е да не се допускат неясноти и несъответствия, които могат да възникнат в прилагането на отделните конституционни норми, казва още ВАС. И отбелязва, че не е позволено да се тълкува която и да е разпоредба на Конституцията, така че съдържанието на друга да бъде изкривено или отречено. В противен случай същността на цялата конституционна уредба ще бъде изкривена и балансът на конституционните ценности ще бъде нарушен.
„Върховните съдилища съгласно чл. 124 и чл. 125, ал. 1 КРБ, наред с осъществяване на общата правораздавателна дейност, осъществяват и върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, а главният прокурор осъществява надзор за законност върху дейността на всички прокурори – чл. 126, ал. 2 от Конституцията. Сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл. 126, ал. 2 с чл. 124 и чл. 125 от Конституцията води до извода, че ВКС и ВАС като най-висши съдилища в страната имат идентични функции по надзор за законност по отношение на съдилищата, които оглавяват. ВКС упражнява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища ( чл. 124 КРБ). ВАС упражнява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване (чл. 125 КРБ).
Следователно при аналогично и систематично тълкуване на конституционните разпоредби се налага изводът, че функцията на главния прокурор – надзор за законност е аналогична по съдържание и характер с тази упражнявана от върховните съдилища. Систематичното тълкуване на горепосочените конституционни разпоредби води до извода, че така както осъществяването на върховен съдебен надзор от двата върховни съда, се отнася до всички съдилищата, а не до всички дела, така и надзорът за законност, осъществяван от главния прокурор се отнася до всички прокурори, а не до всички преписки и дела и по-специално относно разследването по наказателни дела и преписки за извършени от главния прокурор престъпления“, изтъкват върховните съдии.
Те отбелязват още, че в чл. 119, ал. 1 от основния закон са изброени съдилищата в България, но това не трябва да се приема в смисъл, че всяко дело, независимо от неговия предмет, трябва да премине през всички инстанции.
„Няма основания да се приеме, че конституционният текст на чл. 126, ал. 2 постановява главният прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство по всички преписки и наказателни дела. Тълкуването на съответните конституционни разпоредби в тяхната взаимовръзка и взаимодействие не разкрива съществуването на конституционен императив в този смисъл. Макар и принципно и преобладаващо разрешение, от него са възможни изключения в определени случаи като меродавни в това отношение могат да бъдат конституционните принципи на разделение на властите (чл. 8), на независимост на прокурорите (чл. 117, ал. 2), на правовата държава (чл. 4, ал. 1), на равенство пред закона (чл. 6, ал. 2) и на справедливостта като общочовешка ценност (абз. 2 от Преамбюла)“, посочва още ВАС.
25
Коментирайте
Като адвокат с 20 годишен опит, при това – фул-контакт, както казват каратистите, тоест при непосредствен сблъсък, не такива – мя-мя-мя, мнението ми е – Главният прокурор се избира и се заковава – повече не се пипа – преджобва и обсъжда – единоначалие, това все едно в казармата да искам да ми сложат цветен телевизор, дисциплина трябва, така, че човека да си оправи редиците на Прокурорите – има нужда от обща строева команда – това не е хор на будистите, обща флангова команда – да се стегнат – който не му се работи трудоемко, нещо което адвокатите се сбъркваме (част… Покажи целия коментар »
Добре, че са се сетили балансът на конституционните ценности да не бъде нарушен.
Няма да се учудя ако променят Закона за съдебната власт.
Не виждам начин да се гарантира ефективно и безпристрастно разследване срещу главния.
Нормално. Не че е наистина. Обаче с тези политически пристрастия и най вече ЗАВИСИМОСТИ.
Какво толкова го мъдрят? Абсурдно е който и да е прокурор да е независим от главния, както и да го разследва ефективно.
Абсолютно правилно заключение от страна на ВКС. Все пак там има наказателна колегия.
Именно липсата на ясно разграничение на отделните органи пречи на това те да си вършат работата и да се знае, че ако един орган не може да върши работата си активно, то друг може да му поиска последствие
Сякаш не знаем. Той изпънява наредби от вишестоящите, дали му правото да е на тази позиция. Гешев в случая е послушник от много време и получава награди и награда за това е, че сега е главен.
Няма нужда да го проверяват. Ако не си изпълнява задълженията дадени му от тези, които са го избрали – депутати и министри, то той ще бъде свален от трона от същите.
И какво правим сега? Не е ясно?
Чакаме решението на КС. След някоя и друга година…
И двете върховни съдилища тълкуват еднакво разпоредбата и са категорични, че в тази хипотеза главният прокурор не може да упражнява надзор за законност и методическо ръководство, но Върховният касационен съд (ВКС) заявява, че само с тълкуване от Конституционния съд не може да се гарантира ефективно и безпристрастно разследване срещу обвинител №1.
Единодушни са, но за реалните последици не са
За какво има такава длъжност щом не се знае ако тя извършва престъпления кой може да ги разследва?
За да изпълнява поръчки на властимащите. Тоест върхушката или мафията на Делиянчо, който в момента е петата власт.
Мислила планината, мислила и родила…мишка!
Язък за напъните.
Аз да питам и отговор не чакам – вие не смятате ли,ч е е редно да има коректив на главния прокурор?
Абсолютно. Все пак някой трябва да го контролира от горе.
Че то имаме ли такъв? Защото в момента на негово място е една кукла на конци.
Алабализми!
Пълни. Нищо не разбрах от тези становища.
Правото не е за всеки. Съветвам ви да си намерите друг сайт, за да си сърфирате.
Към Лили : Вярвам ви . Сменета сайта , но и в друг със специализирана тематика – пак ще ви е сложно . Четенето с разбиране предполага предварителна подготовка в някои специалности .
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Прокурораът е независим, ако е назначен след избори от гласоподавателите.