Критерии, по които съдът трябва да прецени дали разследване се явява спор за граждански права на пострадалия от престъпление по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, изведе Върховният касационен съд (ВКС).

В решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук) състав с председател Веска Райчева и членове Геника Михайлова и Любка Андонова (докладчик) изложи обстоятелствата, които съдилищата трябва да вземат предвид, за да установят дали наказателно производство, което не е преминало в съдебна фаза, представлява спор за граждански права по смисъла на чл.6, §1 КЗПЧОС по отношение на пострадалия.

Разпоредбата на конвенцията предвижда: „Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“.

Изясняването ѝ е от ключово значение за ефективното и правилно приложение на уредения преди 10 години в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) механизъм за обезщетяване заради бавно правосъдие. Разпоредбата на ЗОДОВ директно препраща към чл. 6 от КЗПЧОС и гласи: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията“.

ВКС първо изтъква, че разпоредбата на чл.6, §1 следва да се тълкува в контекста на цялата система на конвенцията. „При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на Конвенцията, понятието „при определяне на неговите граждански права и задължения“ обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното такова, т.е. и лицето, пострадало от престъпление, каквото качество съобразно разпоредбата на чл.76 НПК има частният обвинител (чл. 6 от Конвенцията може да се приложи дори при отсъствие на искане за парично обезщетение – достатъчно е изходът от производството да е решаващ за въпросното “гражданско право” – виж пар.65 от делото Перез срещу Франция, пар.66 от делото Морейра де Азеведо срещу Португалия и пар. 29 от делото Хелмърс с/у Швеция – Европейски съд по правата на човека)“, заявяват върховните съдии.

А след това се спират на чл.2б ЗОДОВ, който урежда самостоятелен ред, по който може да се търси обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от конвенцията. ВКС посочва, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека.

Решаващият фактор за приложимостта на чл.6, §1, КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя (има значение за) съдебната защита на гражданско право, с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС трябва да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията. Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право“, заявяват върховните съдии.

Те подчертават, че при преценката дали е налице „гражданско право“ отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища. „Разпоредбата на чл.6, пар.1 не гарантира обаче каквото и да било съдържание на тези граждански „права“ в материалното право на договарящата държава и по пътя на тълкуването съдът не може да създаде материално право, което няма законово основание в конкретната държава (Файед с/у Обединеното кралство, пар 65)“, посочва ВКС.

Отхвърленият иск за 31-годишното разследване за Възродителния процес

Повод за това тълкуване на върховните съдии е поредното дело на пострадал от Възродителния процес, разследването за който продължава вече 31 години. Давността за престъпленията отдавна е изтекла, а всички обвиняеми, с изключение на бившия министър-председател Георги Атанасов, починаха. Разследването е спряно от 2018 г. Срещу постановлението за спиране бяха подадени множество жалби и съдът даде срок на разследващите „да извършат преценка за необходимостта от прекратяване на делото поради изтекла давност. Такова действие не е последвало, констатира ВКС.

Делото, по което върховните съдии изведоха критериите за това дали едно разследване представлява спор за граждански права по смисъла на КЗПЧОС, е на мъж, станал жертва на Възродителния процес, който претендира обезщетение от 100 000 лв. заради изключително бавното разследване.

И Софийският градски съд, и Софийският апелативен съд обаче отхвърлят иска му.

Първите две инстанции приемат, че в случая не може да намери приложение чл.6 ЕКЗПЧОС, тъй като срещу ищеца не се води наказателно дело, а правото да участва в наказателното дело като частен обвинител или граждански ищец е в предметния обхват, но то може да се осъществи в съдебната фаза на производството.

Освен това СГС и САС изтъкват, че възможността мъжът да потърси обезщетение за неимуществмени вреди за насилствената смяна на името му срещу тези, които счита за виновни, не е обвързана от наличието на влязла в сила присъда срещу тях. Те сочат, че репресиите срещу мъжа са били в периода от 1985 г. до 1989 г. и нямат връзка с неприключилото разследване за Възродителния процес. Освен това пострадалият повече от 30 години живее в Турция и няма пречка да се върне в България.

Защо ВКС присъди обезщетение

ВКС категорично отхвърля тези съждения на предходните инстанции и заявява: „Конкретното наказателното производство обуславя съдебната защита на гражданско право с титуляр жертва на престъпление по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС“.

Затова те отменят решението на САС и постановяват ново.

„Ищецът претендира обезщетение въз основа на твърдения както за вреди, настъпили от самото престъпление (страх и тревожност, засягане на честта и достойнството му и др., които е изпитвал след преживяното), така и от бавното производство довело до ненаказване на извършителите. По реда на чл.2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението. Съгласно чл.6, пар.1 КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения”, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта“, пишат върховните съдии.

Те заявяват, че фактическата сложност не може да оправдае 30-годишната продължителност на досъдебното производство.

„В редица свои решения ЕСПЧ приема, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото“, се посочва в решението.

И тъй като не са представени доказателства, които опровергават твърденията на мъжа, ВКС заключава, че той е претърпял претендираните от него неимуществени вреди – безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните лица за извършените спрямо него репресивни действия няма да бъдат наказани.

От друга страна, върховните съдии отчитат, че ищецът не е доказал, че негативните му преживявания надхвърлят обичайните при неразумна продължителност на делото.

„В конкретния случай всички факти от значение за правото му на обезщетение за вреди от престъплението – страх, тревожност, засягане на честта и достойнството поради прилаганата насилствена асимилация над етническите турци от страна на тоталитарния режим, не могат да бъдат критерии при определяне обезщетението за претърпените неимуществени вреди от друг деликт – бавното правораздаване (в този смисъл решение от 27.12.2016г. по гр.д.№2403/2016г., четвърто г.о. на ВКС)“, пише ВКС и изтъква, че мъжът е получил реабилитация по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Затова му присъжда обезщетение не от 100 000 лв., а от 12 000 лв.

22
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
17 март 2022 8:59
Регистриран

„Негативните му преживявания “ дали не надхвърлят „обичайните преживявания“ е великата глупост на това инак правилно решение на моите трима добри приятели- съдии от върховния съд.Щото няма как да установиш разликата между субективни възприятия и свръх такива АКО не си поставен на същото въздействие.Не ли вярно, че изначално подобно деяние е свръх необичайно? Вярно е. Не е ли вярно, че от държавна структура не би могло да се очаква подобно насилие? Вярно е.А щом е толкова драстично необичайно , то какво може да го надхвърли и защо да не го приемем за толкова силно преживяване, та чак да постави един… Покажи целия коментар »

Колко бежанци от Украина са настанени в Кърджали?
Колко бежанци от Украина са настанени в Кърджали?
06 март 2022 7:18
Гост

Колко бежанци от Украйна са настанени в град Джебел и гр Кърджали, и селата, също в Разградско? Питам, защото бежанците са заселвани навсякъде(от морските градове до петрич-вкючително), но странно-никой не говори за заселване на бежанци в селата около Кърджали, Кърджали, Джебел-защо, аз вярвам ,че в рАЙОНА ЖИВЕЯТ ХОРА СЪЧУСТВАЩИ НА БЕЖАНЦИТЕ, ПРИЕМЕТЕ И ТАМ? В Кърджали и селата спокойно могат да бъдат настанени поне деситина хиляди млади Бесерабски Българи и Украинци! И за сведение-Украинците-много бързо научават български език-проблрем с интеграцията няма, това са хора образовани, квалифицирани, спазващи правилата на държавата, където живеят, работещи,. Аз не мога да разбера липсата на… Покажи целия коментар »

Анжела Ж. Ангелова
Анжела Ж. Ангелова
05 март 2022 14:06
Гост

И „вземане на решение за лечение*, било то експериментално или не. Изисква ли се подпис от лекувания и кой подписва, ако не са го извикали/или обявили, че не е в състояние да бъде уведомен.

Анжела Ж. Ангелова
Анжела Ж. Ангелова
05 март 2022 13:48
Гост

Бихте ли ми помогнали и дефинира ли *робство* по смисъла на тези критерии

Трите кокошки
Трите кокошки
05 март 2022 11:18
Гост

Извели били те?!

Абе научете се веднъж за винаги! Тук не сме англо-саксонска система „Просто Киро“.

В България може да извежда само законодателят, т.е. НС, но не и ВКС, тричленка, общинския съвет или който и да е издател на подзаконови нормативни актове.

Тишо
Тишо
04 март 2022 11:51
Гост

Този пък да си жовее спокойно в Турция. Чак ще се съди в България.

Симо
Симо
04 март 2022 11:53
Гост

Насилствената смяна на имената засегна много хора.

Дичо
Дичо
04 март 2022 11:43
Гост

Абсурдно е разследването да продължава вече 31 години.

123
123
04 март 2022 11:07
Гост

Eee, най-после ще се уеднакви практиката на СГС и САС, защото там обикновено е: едните дават, другите – вземат.

Анонимен
Анонимен
04 март 2022 10:40
Гост

Делата за Възродителния процес са толкова много, че сега държавата заради прокуратурата може много да плаща

Вуйчо Ваньо
Вуйчо Ваньо
04 март 2022 11:08
Гост

А всичките се водят от един адвокат, който напипа златна мина.

Рорк
Рорк
04 март 2022 11:45
Гост

Този път е заради бавното ни правосъдие.

Анонимен
Анонимен
04 март 2022 10:39
Гост

Току-виж сега прокуратурата се раздвижила и или да възобнови, или да прекрати многото затлачени дела

Тити
Тити
04 март 2022 11:47
Гост

Надали ще св размърда особено.

467
467
04 март 2022 10:37
Гост

Решението е от изключителна важност. Но тъй като е по чл. 290 ГПК, т.е. не е задължително, не следва ли критериите да се „облекат“ в тълкувателно решение, та да се спазват от съдилищата

срамът възродителен процес
срамът възродителен процес
04 март 2022 10:40
Гост

Ще се спазят, ще се спазят, като почнат да им отменят всичко. Друг е въпросът какво става с делото за Възродителния процес и какво е това упорство да се държи спряно от 4 години, въпреки изтеклата абсолютна давност. Що за безсмислена процесуална тактика?

Анонимен
Анонимен
04 март 2022 10:43
Гост

Дано, защото някои съдии се мислят за много велики и големи разбирачи и да не вземат да обясняват как ВКС не е прав

Анонимен
Анонимен
04 март 2022 10:44
Гост

Това само други съдии от ВКС могат да направят 😉 И тогава ще стигнем до ТД, за което пише колегата 🙂

5646585
5646585
04 март 2022 10:34
Гост

Тенденцията в наказателния процес е за разширяване на правата на пострадалия. Особено ключово е в нашата действителност. А решението е в десетката за стотиците дела на трупчета в прокурорските и меверейски чекмеджета

съгласен
съгласен
04 март 2022 10:31
Гост

Този път съм напълно съгласен с ВКС, това стеснително в типичния стил на правния позитивизъм тълкуване на първите инстанции, привидно обосновано, води до противоправен резултат

Ваня
Ваня
04 март 2022 16:52
Гост

Има и случай в който първите две инстанции са присъдили обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ на пострадал от престъпление по неприключило досъдебно производство. Но състав на ВКС, с председател съдията по горното дело, е приел, че иска е неоснователен.

Едуард Сноудън
Едуард Сноудън
05 март 2022 11:14
Гост

Точно така Ваня.

Тези трите „върховни“ правораздавателки са върха на лицемерието, подлостта и коварството в правосъдието.

За тях двойният стандарт е единственият принцип в правосъдието.