ВКС изведе критерии кога разследване засяга граждански права на пострадал

Критерии, по които съдът трябва да прецени дали разследване се явява спор за граждански права на пострадалия от престъпление по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, изведе Върховният касационен съд (ВКС).
В решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук) състав с председател Веска Райчева и членове Геника Михайлова и Любка Андонова (докладчик) изложи обстоятелствата, които съдилищата трябва да вземат предвид, за да установят дали наказателно производство, което не е преминало в съдебна фаза, представлява спор за граждански права по смисъла на чл.6, §1 КЗПЧОС по отношение на пострадалия.
Разпоредбата на конвенцията предвижда: „Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“.
Изясняването ѝ е от ключово значение за ефективното и правилно приложение на уредения преди 10 години в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) механизъм за обезщетяване заради бавно правосъдие. Разпоредбата на ЗОДОВ директно препраща към чл. 6 от КЗПЧОС и гласи: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията“.
ВКС първо изтъква, че разпоредбата на чл.6, §1 следва да се тълкува в контекста на цялата система на конвенцията. „При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на Конвенцията, понятието „при определяне на неговите граждански права и задължения“ обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното такова, т.е. и лицето, пострадало от престъпление, каквото качество съобразно разпоредбата на чл.76 НПК има частният обвинител (чл. 6 от Конвенцията може да се приложи дори при отсъствие на искане за парично обезщетение – достатъчно е изходът от производството да е решаващ за въпросното “гражданско право” – виж пар.65 от делото Перез срещу Франция, пар.66 от делото Морейра де Азеведо срещу Португалия и пар. 29 от делото Хелмърс с/у Швеция – Европейски съд по правата на човека)“, заявяват върховните съдии.
А след това се спират на чл.2б ЗОДОВ, който урежда самостоятелен ред, по който може да се търси обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от конвенцията. ВКС посочва, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека.
„Решаващият фактор за приложимостта на чл.6, §1, КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя (има значение за) съдебната защита на гражданско право, с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС трябва да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията. Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право“, заявяват върховните съдии.
Те подчертават, че при преценката дали е налице „гражданско право“ отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища. „Разпоредбата на чл.6, пар.1 не гарантира обаче каквото и да било съдържание на тези граждански „права“ в материалното право на договарящата държава и по пътя на тълкуването съдът не може да създаде материално право, което няма законово основание в конкретната държава (Файед с/у Обединеното кралство, пар 65)“, посочва ВКС.
Отхвърленият иск за 31-годишното разследване за Възродителния процес
Повод за това тълкуване на върховните съдии е поредното дело на пострадал от Възродителния процес, разследването за който продължава вече 31 години. Давността за престъпленията отдавна е изтекла, а всички обвиняеми, с изключение на бившия министър-председател Георги Атанасов, починаха. Разследването е спряно от 2018 г. Срещу постановлението за спиране бяха подадени множество жалби и съдът даде срок на разследващите „да извършат преценка за необходимостта от прекратяване на делото поради изтекла давност. Такова действие не е последвало, констатира ВКС.
Делото, по което върховните съдии изведоха критериите за това дали едно разследване представлява спор за граждански права по смисъла на КЗПЧОС, е на мъж, станал жертва на Възродителния процес, който претендира обезщетение от 100 000 лв. заради изключително бавното разследване.
И Софийският градски съд, и Софийският апелативен съд обаче отхвърлят иска му.
Първите две инстанции приемат, че в случая не може да намери приложение чл.6 ЕКЗПЧОС, тъй като срещу ищеца не се води наказателно дело, а правото да участва в наказателното дело като частен обвинител или граждански ищец е в предметния обхват, но то може да се осъществи в съдебната фаза на производството.
Освен това СГС и САС изтъкват, че възможността мъжът да потърси обезщетение за неимуществмени вреди за насилствената смяна на името му срещу тези, които счита за виновни, не е обвързана от наличието на влязла в сила присъда срещу тях. Те сочат, че репресиите срещу мъжа са били в периода от 1985 г. до 1989 г. и нямат връзка с неприключилото разследване за Възродителния процес. Освен това пострадалият повече от 30 години живее в Турция и няма пречка да се върне в България.
Защо ВКС присъди обезщетение
ВКС категорично отхвърля тези съждения на предходните инстанции и заявява: „Конкретното наказателното производство обуславя съдебната защита на гражданско право с титуляр жертва на престъпление по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС“.
Затова те отменят решението на САС и постановяват ново.
„Ищецът претендира обезщетение въз основа на твърдения както за вреди, настъпили от самото престъпление (страх и тревожност, засягане на честта и достойнството му и др., които е изпитвал след преживяното), така и от бавното производство довело до ненаказване на извършителите. По реда на чл.2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението. Съгласно чл.6, пар.1 КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения”, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта“, пишат върховните съдии.
Те заявяват, че фактическата сложност не може да оправдае 30-годишната продължителност на досъдебното производство.
„В редица свои решения ЕСПЧ приема, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото“, се посочва в решението.
И тъй като не са представени доказателства, които опровергават твърденията на мъжа, ВКС заключава, че той е претърпял претендираните от него неимуществени вреди – безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните лица за извършените спрямо него репресивни действия няма да бъдат наказани.
От друга страна, върховните съдии отчитат, че ищецът не е доказал, че негативните му преживявания надхвърлят обичайните при неразумна продължителност на делото.
„В конкретния случай всички факти от значение за правото му на обезщетение за вреди от престъплението – страх, тревожност, засягане на честта и достойнството поради прилаганата насилствена асимилация над етническите турци от страна на тоталитарния режим, не могат да бъдат критерии при определяне обезщетението за претърпените неимуществени вреди от друг деликт – бавното правораздаване (в този смисъл решение от 27.12.2016г. по гр.д.№2403/2016г., четвърто г.о. на ВКС)“, пише ВКС и изтъква, че мъжът е получил реабилитация по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Затова му присъжда обезщетение не от 100 000 лв., а от 12 000 лв.
22
Коментирайте


Колко бежанци от Украйна са настанени в град Джебел и гр Кърджали, и селата, също в Разградско? Питам, защото бежанците са заселвани навсякъде(от морските градове до петрич-вкючително), но странно-никой не говори за заселване на бежанци в селата около Кърджали, Кърджали, Джебел-защо, аз вярвам ,че в рАЙОНА ЖИВЕЯТ ХОРА СЪЧУСТВАЩИ НА БЕЖАНЦИТЕ, ПРИЕМЕТЕ И ТАМ? В Кърджали и селата спокойно могат да бъдат настанени поне деситина хиляди млади Бесерабски Българи и Украинци! И за сведение-Украинците-много бързо научават български език-проблрем с интеграцията няма, това са хора образовани, квалифицирани, спазващи правилата на държавата, където живеят, работещи,. Аз не мога да разбера липсата на… Покажи целия коментар »

И „вземане на решение за лечение*, било то експериментално или не. Изисква ли се подпис от лекувания и кой подписва, ако не са го извикали/или обявили, че не е в състояние да бъде уведомен.

Бихте ли ми помогнали и дефинира ли *робство* по смисъла на тези критерии

Извели били те?!
Абе научете се веднъж за винаги! Тук не сме англо-саксонска система „Просто Киро“.
В България може да извежда само законодателят, т.е. НС, но не и ВКС, тричленка, общинския съвет или който и да е издател на подзаконови нормативни актове.

Този пък да си жовее спокойно в Турция. Чак ще се съди в България.

Насилствената смяна на имената засегна много хора.

Абсурдно е разследването да продължава вече 31 години.

Eee, най-после ще се уеднакви практиката на СГС и САС, защото там обикновено е: едните дават, другите – вземат.

Делата за Възродителния процес са толкова много, че сега държавата заради прокуратурата може много да плаща

А всичките се водят от един адвокат, който напипа златна мина.

Този път е заради бавното ни правосъдие.

Току-виж сега прокуратурата се раздвижила и или да възобнови, или да прекрати многото затлачени дела

Надали ще св размърда особено.

Решението е от изключителна важност. Но тъй като е по чл. 290 ГПК, т.е. не е задължително, не следва ли критериите да се „облекат“ в тълкувателно решение, та да се спазват от съдилищата

Ще се спазят, ще се спазят, като почнат да им отменят всичко. Друг е въпросът какво става с делото за Възродителния процес и какво е това упорство да се държи спряно от 4 години, въпреки изтеклата абсолютна давност. Що за безсмислена процесуална тактика?

Дано, защото някои съдии се мислят за много велики и големи разбирачи и да не вземат да обясняват как ВКС не е прав

Това само други съдии от ВКС могат да направят 😉 И тогава ще стигнем до ТД, за което пише колегата 🙂

Тенденцията в наказателния процес е за разширяване на правата на пострадалия. Особено ключово е в нашата действителност. А решението е в десетката за стотиците дела на трупчета в прокурорските и меверейски чекмеджета

Този път съм напълно съгласен с ВКС, това стеснително в типичния стил на правния позитивизъм тълкуване на първите инстанции, привидно обосновано, води до противоправен резултат

Има и случай в който първите две инстанции са присъдили обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ на пострадал от престъпление по неприключило досъдебно производство. Но състав на ВКС, с председател съдията по горното дело, е приел, че иска е неоснователен.

Точно така Ваня.
Тези трите „върховни“ правораздавателки са върха на лицемерието, подлостта и коварството в правосъдието.
За тях двойният стандарт е единственият принцип в правосъдието.
„Негативните му преживявания “ дали не надхвърлят „обичайните преживявания“ е великата глупост на това инак правилно решение на моите трима добри приятели- съдии от върховния съд.Щото няма как да установиш разликата между субективни възприятия и свръх такива АКО не си поставен на същото въздействие.Не ли вярно, че изначално подобно деяние е свръх необичайно? Вярно е. Не е ли вярно, че от държавна структура не би могло да се очаква подобно насилие? Вярно е.А щом е толкова драстично необичайно , то какво може да го надхвърли и защо да не го приемем за толкова силно преживяване, та чак да постави един… Покажи целия коментар »